О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 08.05.2018 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА БРАТАНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. №134 по описа за 2018 г. на КнОС
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, депозирана от лорд проф. д-р. по икономика и д-р по право
инж. М.Д.Д., с адрес: ***, насочена срещу
разпореждане №302 от 12.01.2018 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по
гр.д. №882 по описа за 2017 г.
С оспорвания първоинстанционен
акт районния съд е оставил без уважение искането на молителя М.Д.Д. за освобождаването му от задължението да заплати държавна
такса по исковете, насочени срещу Прокуратурата на Република България,
Министерството на вътрешните работи и Областна дирекция на МВР- Пловдив.
Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното
разпореждане, излагайки доводи за неговата неправилност. Моли за постановяване
на определение, по силата на което молбата му по чл.83, ал.2 ГПК да бъде
уважена.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, съобрази следното:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията на съда в тази
насока са следните:
С
обжалваното разпореждане Кюстендилският районен съд, след като е разгледал
подадената от ищеца по образуваното гр.д.№882 по описа за 2017 г. на същия съд
молба за освобождаване от задължението му за заплащане на дължимата по делото държавна
такса в размер на 4% от цената на исковете, равняваща се на сумата от по 399.60
лева за всеки от предявените от него частични искове, е намерил същата за
неоснователна и я е оставил без уважение.
Настоящата
инстанция намира така постановеното определение за правилно и същото ще бъде
потвърдено по следните съображения:
За да постанови освобождаване от дължащата се държавна
такса, съдът трябва да се убеди, че са налице достатъчно доказателства по
смисъла на чл.83, ал.2 ГПК за това, като преценката в случая е индивидуална с
оглед дължимия размер на държавна такса и конкретните обстоятелства,
препятстващи възможността на лицето да я внесе. Съдът следва да направи
обоснован извод налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от
внасяне на държавна такса въз основа на наличните доказателства за
имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му
състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими
към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за внасяне на дължимата се държавна такса.
По делото е представена декларация по чл.83, ал.2 ГПК
от молителя за материално и гражданско състояние от 15.06.2017 г., експертно
решение №0444/14.04.2016 г. на НЕЛК и постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 ДОПК
изх.№998/11.05.2010 г. на ТД на НАП – София.
Първоинстанционният съд е изследвал имущественото и здравословното
състояние на молителя, като е констатирал, че от удостовереното с декларацията
по чл.83, ал.2 ГПК, данните за трудовата му заетост и здравословното му
състояние, както и за притежаваните от него недвижими имоти и предоставени
заеми в особено големи размери на други физически лица, не може да се обоснове извод, че същият не
разполага с достатъчно средства да заплати дължащата се по делото държавна
такса. Този извод на районния съд се споделя от настоящата инстанция.
В представената като доказателство декларация по
чл.83, ал.2 ГПК молителят е посочил, че осъществява търговска дейност като
едноличен търговец с фирма ЕТ „Снемо Марс – М.Д.“,
като е изтъкнал, че не получава доходи от дейността си. Това обстоятелство
обаче, без да е представена данъчна декларация за предходната година, не може
да бъде установено. В цитираната декларация за материално и имуществено
състояние ищецът е декларирал, че притежава недвижим имот в с. Рударци, който
бил възбранен от съдебен изпълнител, без да представя
доказателства в тази насока. При тези
приети за установени факти изводът на районния съд, че не са налице
предпоставките за освобождаване на ищеца М.Д. от внасяне на дължимата се
държавна такса, е правилен. Същият е в трудоспособна възраст, при която макар и
с признатия с решението на НЕЛК процент нетрудоспособност, би могъл да извършва
трудова дейност, от която да реализира доходи. Твърдяната липса на доходи с
представените документи не е доказана. Освен това жалбоподателят има участие в
редица търговски дружества, които не са прекратени, което е видно от направена
справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията.
С оглед изложеното, настоящият състав намира за
неоснователни наведените в частната жалба оплаквания, поради което обжалваното
определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Кюстендилският окръжен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №302 от 12.01.2018 г., постановено от
Районен съд – Кюстендил по гр.д. №882 по описа за 2017 г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.