Р Е Ш Е Н И Е № 129
Гр. Разград, 28 октомври 2019 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …………..
разгледа докладваното от съдията дело №161 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118,
ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на Б. А. А. от с.Т., обл.Р. против Решение
№1012-16-38/1 от 17.06.2019г. на Директора на ТП на НОИ Разград, с което е
потвърдено оспореното пред него Разпореждане №214-16-38 от 10.05.2019г. на
Ръководителя по пенсионно осигуряване. С него на основание чл.95, ал.2 от КСО е
разпоредено да се спре изплащането на получаваната от жалбоподателя лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.06.2019г.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че тези актове се явяват
незаконосъобразни, тъй като не са били налице условията за да се спре
получаваната пенсия, поради което се иска от съда да ги отмени, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от
надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по
същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:
Събраните
писмени доказателства установяват следното:
Със
Заявление вх. №2112-16-304/21.05.2018г. жалбоподателя е поискал да му се
отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към документите си
е приложил Експертно решение №1034/04.05.2018г. на ТЕЛК Общи заболявания към
МБАЛ „Св.Иван Рилски“ (л.84), с което му е определена **% трайно намалена работоспособност. Същото е разгледано от медицинската
комисия към ТП на НОИ и потвърдено изцяло с нейно Решение №1651/23.05.2018г.
(л.88). Въз основа на тези доказателства и другите документи, представени от
заявителя, с Разпореждане №**********/08.06.2018г. (л.65) на Б. А. е отпусната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, със срок на инвалидността
до 01.05.2018г.
С писмо вх.
№ 1056-16-258/08.05.2018г. Директорът на ОД на МВР Разград е поискал от Директора
на ТП на НОИ Разград заверени копия от всички документи, послужили за отпускане
на пенсията за инвалидност на жалбоподателя във връзка с извършвана
проверка по преписка № 330р-10564/2019 г.
с оглед евентуално извършено престъпление по чл.212, чл.308, или чл.316 от НК.
Въз основа на това писмо с Разпореждане
№214-16-38/10.05.2019г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване на основание
чл.95, ал.2 от КСО е спряно изплащането на пенсията, като е посочено, че са
„представени доказателства, които могат да доведат до прекратяване на
получаваната пенсия, съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО.” Същото е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Разград по реда на
чл.117 от КСО и потвърдено с негово Решение №1012-16-38/1 от 17.06.2019г.,
който е приел, че има информация за евентуално извършени престъпления по чл.212,
чл.308, или чл.316 от НК, което е от значение за правото да се получава
процесната пенсия. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден от
оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и
материална компетентност, в предвидената писмена форма. То обаче е
незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и норми, в противоречие с материалния закон и
преследваната от него цел.
Съгласно приложената разпоредба на чл.95, ал.2 от КСО длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за
спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства,
които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл.96, ал.1 от същия
кодекс. Следователно налице е препращане към нормата на чл.96, ал.1 от КСО,
която съдържа пет хипотези, а именно: пенсионерът
почине; детето навърши възрастта, до която може да получава наследствена или
персонална пенсия, или е осиновено; преживелият съпруг, който получава наследствена
пенсия, встъпи в брак; отпадне основанието за получаването й; когато
пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на
работоспособността, след като е служебно повикан.
В актовете не е посочено ясно и конкретно в коя хипотеза на чл.96, ал.1 от КСО попада настоящият случай, но с оглед съдържанието на оспореното решение би
могло да се приеме, че приложима е хипотезата на чл.96, ал.1, т.4 от КСО
(отпадне основанието за получаване на отпуснатата пенсия). За да се приложи
тази норма обаче е необходимо да се съберат доказателства, които да създават
обосновано предположение, че пенсията се получава на основание, което е
отпаднало. В частност, доказателства, че има образувано наказателно
производство във връзка с установяване неистинност на ползваното Експертно
решение, послужило като основание за отпускане и получаване на процесната
пенсия за инвалидност. Цитираното писмо обаче не съставлява такова доказателство.
В него не са посочени лицата спрямо които се извършва проверката, за какви
деяния, кои документи засяга тази проверка и каква е връзката на тези документи
с отпуснатата пенсия на жалбоподателя. С оглед на това административният орган
е бил длъжен да събере допълнителни доказателства за същността, предмета и
обхвата на проверката, за да прецени има ли реална вероятност пенсията да е
получена при отпаднало основание. След като не е сторил това, той е допуснал нарушение
на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като не е изяснил всички факти и обстоятелства от
значение за случая и не е положил усилия за служебно събиране на
доказателствата.
В хода на съдебното производство е изискана информация за предмета и
движението на проверката. От представеното
писмо изх.№В-914/01.07.2019г. на наблюдаващия прокурор (л.105) и справката към
него (л.106-л.107) се установява, че срещу Б. А. няма образувано досъдебно
производство и при проверката не са установени данни за извършено престъпление
от общ характер. С оглед на това съдът приема, че към датата на постановяване
на административния акт, не са били налице фактически основания, за да се
приеме, че има реална опасност жалбоподателят да получава пенсия при отпаднало
основание за това. Следователно този акт е издаден и в противоречие с
материалния закон.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че оспорените
актове се явяват незаконосъобразни и следва да се отменят.
С оглед на изхода от спора, както и на основание чл.143, ал.1 от АПК
жалбоподателят има право на сторените от
него деловодни разноски. Същите са
своевременно предявени, основателни и доказани до размер на 600 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1012-16-38/1 от 17.06.2019г. на Директора на ТП на НОИ Разград и
потвърденото с него Разпореждане №214-16-38 от 10.05.2019г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което на основание чл.95, ал.2 от КСО е спряно
изплащането на пенсията на Б. А. А. от с.Т., обл.Р.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Разград да заплати на Б. А. А. от с.Т., обл.Р. сумата от 600
(шестстотин) лева- дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на касационноно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/