Р Е Ш Е
Н И Е
№ 432
град Велико Търново, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 619/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 83, ал. 6
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на „Импайър
секюрити груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 41, ет. 4, представлявано от
управителя Й.Й., срещу Отказ за издаване на разрешение за придобиване на
късоцевни огнестрелни оръжия рег. № 1739р-19742/13.09.2021 г., издаден от
началника на РУ – В. Търново към ОДМВР – В. Търново. Жалбоподателят счита
постановения отказ за незаконосъобразен и немотивиран. Излага доводи, че разпоредбата
на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ следва да бъде прилагана по отношение на
физическите лица, но не и спрямо юридическите лица, които планират използването
или използват огнестрелно оръжие само за служебни цели. Сочи, че не е
необходимо да съществува конкретно застрашаване и реална опасност, а е достатъчно
опасността да съществува потенциално. Твърди, че периодът на извършване на
дейността им дава богат опит в сферата на охраната, като за да се гарантира
сигурността на физически лица, по отношение на които следва да се обръща
особено внимание, е необходимо да се въведе въоръжена охрана. С отказът се
ограничавал конкурентноспособността на дружеството в сферата на частната
охранителна дейност, тъй като получаването на разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие е положителна предпоставка за получаване на лиценз за
извършване на охранителна дейност по чл. 5, т. 8 от ЗЧОД. Счита, че предметът
на дейност на дружеството – охранителна дейност по ЗЧОД, представлява дейност с
висока степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя достатъчна
необходимост за издаване на исканото разрешение. По тези съображения, доразвити
в писмени бележки от пълномощника му,
жалбоподателят иска от съда да отмени оспорения отказ. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – началникът
на Районно управление – В. Търново към Областна дирекция на МВР – В. Търново, оспорва
жалбата в съдебно заседание като неоснователна. Счита, че дружеството няма
основателна причина да придобие исканите огнестрелни оръжия и боеприпаси, тъй
като и към настоящия момент продължава да изпълнява охранителната си дейност с
наличните неогнестрелни оръжия.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не
съществува спор по фактическата обстановка и тя е описана в оспорения ИАА.
Съгласно приложените лицензи за извършване на частна охранителна дейност „Импайър
секюрити груп“ ООД е лицензирано да извършва охранителна дейност по чл. 5, ал.
1, т. 2 /охрана на имуществото на физически или юридически лица/, т. 3 /сигнално-охранителна
дейност/, т. 5 /охрана на обекти – недвижими имоти/, т. 7 /охрана на
мероприятия/ и т. 9 /охрана на селскостопанско имущество/ от ЗЧОД. Производството
пред административния орган е инициирано със заявление вх. № 173900-8610/08.06.2020
г. за издаване на разрешение за придобиване на
5 бр. късо нарезно оръжие за служебни цели. В заявлението е посочено, че
оръжието ще се ползва за охрана, СОТ, охрана на обекти. От жалбоподателя са
били поискани допълнителни обяснения, каквито са представени. По заявлението е
постановен отказ № 1739р-14847/31.07.2020 г. на началника на РУ на МВР – В.
Търново, който е отменен с решение № 366р-17397/24.09.2020 г. на директора на
ОДМВР – В. Търново и преписката е върната за ново произнасяне. Събрани са нови
доказателства, като със заповед рег. № 1739з-65/10.02.2021 г. на началника на РУ
на МВР – В. Търново е прекратено производството по преписката, която заповед е
отменена с влязло в сила Определение № 121/02.04.2021 г. по адм. дело №
137/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и преписката е
изпратена на административния орган за произнасяне по заявлението. От дружеството
са изискани и представени нови документи, като от началника на РУ на МВР – В.
Търново е постановен нов отказ с рег. № 1739р-13328/28.06.2021 г. Този отказ е
отменен /при неясни за съда мотиви/ с решение № 366р-15632/09.08.2021 г. на директора
на ОДМВР – В. Търново и преписката е върната за ново произнасяне.
При тази фактическа обстановка
от началника на РУ на МВР – В. Търново е издаден процесния отказ рег. № 173900-19742/13.09.2021
г., с който на дружеството е отказано издаване на разрешение за придобиване на
късоцевни огнестрелни оръжия. В мотивите на заповедта е посочено недоказване на
специалната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ,
а именно: в мотивировката посочена в заявлението за издаване на разрешение за придобиване
на огнестрелно оръжие и в допълнително представените документи не е посочена
основателна причина и необходимост от
притежаване на огнестрелно оръжие. Прието е, че дружеството може да извършва и
да предоставя услугите си по охрана с други достатъчно ефективни и не толкова опасни
за обществото технически средства за самоотбрана и охрана на обекти, като в
тази връзка е посочено, че „Импайър секюрити груп“ ООД притежава 12 бр.
неогнестрелни оръжия, с които може да осъществява охранителната си дейност.
Отказът е връчен на
жалбоподателя на 15.09.2021 г. Недоволно от него, дружеството го е оспорило
пред съда с жалба, подадена чрез ответника на 28.09.2021 г. Едновременно с това
е подадена и жалба по административен ред до директора на ОДМВР – В. Търново с
идентично съдържание, която е изпратена и приета за разглеждане в настоящото
производство на основание чл. 129, ал. 1 от АПК.
В хода на съдебното
производство са приети като доказателства материалите в административната
преписка и са събрани показанията на свидетелите М.В.И., М.Г. П. /служители в
дружеството-жалбоподател/ и Й.В. П. /служител в РУ – В. Търново/.
Св. М. И. заявява, че извършват
невъоръжена охрана, а имало доста клиенти, които искали охраната да е въоръжена,
но те нямали право на това. Това ги възпрепятствало да извършват лична охрана и
да вземат лиценз за инкасо дейност, а имали за клиенти големи фирми. Знаел, че
преди да постъпи във фирмата е имало инцидент с оръжие с негов колега. Имали
газови пистолети, които се ползвали предимно от патрулите, изпълняващи
дейността по охрана на земеделски земи.
Св. М. П. заявява, че повечето
от клиентите им искат въоръжена охрана за имотите, в които живеят, или за
обектите им - техни земеделски бази, заводи и др. Не можели да предоставят
инкасо услуга, защото нямали право на оръжие, от което губели. Охранителите
разполагали с помощни средства - каучукови палки и белезници, а някои от тях и с
газово оръжие. Имало случай, когато с газово оръжие е стреляно по техен служител.
Имало клиенти, които настоявали за въоръжена охрана. Фирмата била в процес на подаване на
заявление за издаване на разрешение за транспортиране на ценни пратки.
Показанията на св. Й. П. са
изцяло неотносими, тъй като представляват мнението на лицето по прилагането на разпоредбите
на ЗОБВВПИ, а не изнасят факти и обстоятелства, които биха могли да имат
значение за правилното решаване на казуса.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, срещу годен за оспорване акт и в
законоустановения срок.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
Обжалваният отказ е постановен от
компетентен орган – началникът на РУ на МВР – В. Търново по арг. от чл. 83, ал.
5 от ЗОБВВПИ. Издаден е в
писмена форма, с излагане на съответните фактическите и правни основания за това, като не се
споделят възраженията на жалбоподателя за липсата на мотиви в оспорения акт. Не
се установяват допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Административният акт е издаден след
изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Отказът е издаден в съответствие с
материалния закон и неговата цел.
Правоотношенията по издаване на
разрешенията за придобиване, носене, употреба и съхраняване на взривни
вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси са специфични обществени отношения,
регулирани от специалния закон. Същият предвижда разрешителен режим за
придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и възлага контрола върху
него на компетентния административен орган. Въведените строги специфични
правила за придобиване и боравене с огнестрелно оръжие са насочени към
елиминиране и максимално ограничаване на възможността за увреждане на трети
лица или самонараняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ регламентира получаването
на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси към тях на различни
субекти, в т.ч. юридически лица, регистрирани като търговци по ТЗ, като отново
съгласно ал. 3, т. 3 заявителят трябва да посочи основателна причина за
издаване на разрешение в случаите на дарение, закупуване и замяна. Следователно,
противно на твърдението на жалбоподателя, във всички хипотези за придобиване на
оръжие, независимо дали оръжията са за служебни или за граждански цели по
смисъла на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, законодателят изисква основателна
причина, като не въвежда законови критерии при извършване на преценката. Заявителят следва да посочи и да представи доказателства
към заявлението досежно съществуването към датата на подаване на заявлението на
"основателна причина" за издаване на разрешението за придобиване на
оръжие.
В случая административният орган
правилно е обосновал извод, че изнесените от жалбоподателя твърдения, развити в
даваните обяснения по преписката и повторени в жалбата, не се явяват такава
причина. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че предметът на дейност
на дружеството обуславя достатъчна необходимост за издаване на исканото
разрешение, както и че е достатъчно заявяването на исканите оръжия като такива
за служебни цели. Осъществяването на охранителна дейност по ЗЧОД само по себе
си не предполага достатъчно висока степен на опасност, която да обоснове
издаване на разрешително като процесното. В противен случай законодателят
би предвидил всеки търговец в сектора, в
който упражнява дейност жалбоподателят, автоматично да получава разрешително за
притежание и съхранение на огнестрелно оръжие само в това си качество, което
очевидно не е така. Напротив, в чл. 38, ал. 2 от ЗЧОД например е предвидено, че
охраната на селскостопанско имущество се осъществява само с невъоръжена охрана.
Твърдениeто
на жалбоподателя и на свидетелите-негови служители, че имали обекти и физически
лица, на които следвало да се обръща особено внимание и да бъдат охранявани с
въоръжена охрана, освен че е неконкретизирано, не е достатъчно, за да се
приеме, че е налице безусловна необходимост, налагаща непременно придобиване на
огнестрелно оръжие. Такава конкретика липсва и в показанията на разпитаните
свидетели. Безспорно е, че към момента на подаване на заявлението, служителите
на дружеството изпълняват служебните си задължения по охрана на имуществото на
физически или юридически лица, както и охрана на мероприятия, като невъоръжена
охрана, като не са представени мотиви, обосноваващи необходимостта от
преобразуване на същата във въоръжена охрана. Наличието на еднократен инцидент,
при който през 2019 г. след скандал в заведение „Дийп“ в гр. В. Търново е
използван сигнално-газов пистолет /според приложената експертиза/ срещу
служител на дружеството, без последният да е пострадал, не води до обратния
извод. Липсата на конкретна или предвидима заплаха за клиентите и служителите
на дружеството и за имуществото /собствено или поверено/, дава основание да се
направи извод, че опазването им от престъпни посегателства може да бъде
осъществено и по друг начин. Още повече, че самият жалбоподател нееднократно
изтъква богатият си опит в сферата на охраната и привличането на големи фирми
за клиенти, при което съдът намира, че не е налице пречка дружеството да
продължава ефективно да осъществява дейността си и без огнестрелни оръжия, а с
такива по чл. 4, ал. 7 от ЗОБВВПИ. Неоснователно дружеството се позовава на чл.
33 от ЗЧОД, тъй като същото безспорно няма лиценз за охрана по чл. 5, т. 8 от
ЗЧОД, нито пък по делото има доказателства да е инициирало процедура за
придобиването на такъв.
На последно място, неоснователни са
доводите на жалбоподателя от предходните му обяснения, че като обекти с висока
степен на обществена опасност били охранявани казина, игрални зали и нощни
заведения-дискотеки и клубове, предвид концентрацията на хора и парични
обороти. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗЧОД охранителният състав на едноличния
търговец или юридическото лице има право да използва огнестрелно оръжие като
крайна мярка при условията на неизбежна отбрана и крайна необходимост по
смисъла на Наказателния кодекс. По делото не са представени доказателства, че
във връзка с охраната на такива обекти са били възникнали подобни предпоставки.
В случаите на издаване на разрешение
законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи
съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от
него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на
исканото разрешение. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по
ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно,
а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът
за осъществявана дейност по ЗЧОД, както се посочи. При липсата на доказателства
за конкретни актове, застрашаващи имуществото на заявителя /собствено или
поверено/ и личността на неговите служители и клиенти, необходимостта от
притежаване на огнестрелно оръжие не е доказана. Възприетото от административния
орган тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения
режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности,
поради което подадената жалба срещу постановения отказ следва да бъде
отхвърлена.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Импайър секюрити
груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Никола Габровски“ № 41, ет. 4, представлявано от управителя Й.Й.,
срещу Отказ за издаване на разрешение за придобиване на късоцевни огнестрелни
оръжия рег. № 1739р-19742/13.09.2021 г., издаден от началника на РУ – В.
Търново към ОДМВР – В. Търново. Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. |
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: