Р Е Ш Е Н И Е
№ 126
гр. Габрово, 27.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 111 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от едноличен търговец С.Х.С. с наименование на фирмата „***
– С.С.“***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат,
против Решение № 260015 от 12.04.2021 година на Районен съд – Севлиево,
постановено по АНД № 418 по описа за 2020 година. С обжалваното решение е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 36 от 17.09.2020 година на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Велико Търново, с което за
нарушение на чл. 166, т. 2 в частта „не спазват условията ... в ... решения ...
издадени от компетентните органи по околна среда” във връзка с чл. 82, ал. 5 в
частта „Оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на
компетентния орган по чл. 93, ал. 3 ... което може да съдържа условия, мерки и
ограничения, задължителни за възложителя” във връзка с чл. 165, ал. 2 от Закона
за опазване на околната среда /ЗООС/ на едноличния търговец е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 две хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и необосновано. Развиват се доводи, че процесният цех се експлоатира от наемател, който би следвало да отговаря за спазване на изискванията за осъществяване на дейността; едноличният търговец не е загубил качеството възложител, поради което не е възникнало задължение по чл. 93, ал. 7 от ЗООС за уведомяване на РИОСВ; при проверката е било извършвано тестване на качеството на извършен ремонт, като линията за производство на пелети не е работела; наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесното НП. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Касационният жалбоподател едноличен търговец С.Х.С. с наименование на фирмата „*** – С.С.“*** се представлява в открито съдебно заседание от своя надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, по повод на претенцията за присъждане на разноски се представя списък на разноските и документи, удостоверяващи заплащането на адвокатското възнаграждение /л. 19-21/.
Ответната страна РИОСВ - Велико Търново не се представлява в открито съдебно заседание; в депозирано по делото писмено становище се заявява позиция за неоснователност на жалбата, развиват се доводи по същество и се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението на районния съд.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Тъй като наведените в касационната жалба доводи се припокриват с тези от жалбата до въззивния съд, от когото са обсъдени подробно в мотивите на обжалваното решение, които мотиви се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, последният се позовава на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Изложените от въззивния съд мотиви установяват преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на която оценъчна дейност са направени правилни и обосновани фактически и правни изводи. Представеният договор за наем не установява посоченото в него дружество наемател да е наемател на цеха за производство на пелети. Не се явява доказана и защитната теза на санкционираното дружество, че е било извършвано тестване качеството на извършен ремонт. Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени при изяснени факти и обстоятелства относно процесното нарушение, както и при липса на допуснати нарушения от категорията на съществените. Наложената с процесното НП имуществена санкция е в предвидения от закона минимален размер и не може да бъде изменяна в посока намаляването ѝ, а случаят не може да бъде квалифициран като маловажен, каквато е и преценката на административнонаказващия орган, надлежно мотивирана в процесното НП.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде
уважено, като касационният жалбоподател
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ,
тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и
предвид продължителността на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260015 от 12.04.2021 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 418 по описа за 2020 година.
ОСЪЖДА едноличен търговец С.Х.С. с наименование на фирмата „*** – С.С.“*** и ЕИК *** да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Велико Търново сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.