Р Е Ш Е Н И Е
№ 4808
гр. Варна, 22.11.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3663 по описа на ВРС за 2017-та година, 9-ти с-в, за да
се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Т. Г. Х., ЕГН**********, искове с правно основание чл.127,
ал.2 СК за предоставяне на упражняването на родителските права върху детето
Б. Х.Б., ЕГН**********, на майката, при определяне местоживеене на детето на посочен от ищеца адрес и при определяне на
предложен намален режим на лични
отношения с ответника;
с правно основание чл.127,
ал.2 СК вр. чл.143 и чл.149 СК, за осъждане на ответника Х.Б.Б., ЕГН**********, за заплащане на издръжка в полза на непълнолетното дете, в размер на 250.00лв. месечно, с падеж 5-то число
на всеки месец, считано от подаване на исковата молба – 21.03.2017г. до
настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от предявяване на иска – 21.03.2017г. до окончателното й
изплащане,
както и за заплащане на издръжка за минало време в полза на непълнолетното дете, в размер на 250.00лв. месечно или общо 675.00лв. – за периода 01.01.2017г. – 21.03.2017г.
Ищцата твърди, че с
ответника са родители на детето – Б. Х.Б., ЕГН**********. Тримата съжителствали
на семейни начала до началото на 2017г., когато родителите се разделили. След
раздялата, детето заживяло с майката на адрес ***, на който живеят и досега. От
раздялата и досега твърди, че всички лични и материални грижи за момичето били
поети от майката, а бащата осъществявал само спорадични контакти с дъщеря си и
не плащал издръжка.
Поради това и
предвид родителските си качества ищцата счита, че тя следва упражнява
родителските права и детето да живее при нея, в дом с всички необходими условия
за отглеждането му.
Заявява също, че
възрастта на детето и нуждите му (вкл. за частна ясла с такса 450лв.
месечно) предполагат издръжка в
предявения размер, която бащата може да поеме съобразно доходите си, но която
той не е изплащал. Поради това претендира издръжка занапред и за период преди
предявяване на исковете.
По същество моли за
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва родителските права да се
предоставят на ищцата, не оспорва детето да живее при нея на посочения в
исковата молба адрес, не оспорва и задължението си за заплащане на издръжка
занапред.
Оспорва обаче размера
на издръжката, като прекомерен и несъответен на нуждите на детето, както и иска
за издръжка за минало време, като недоказан. Оспорва и режима на личен контакт,
посочен от майката, като счита същия за необосновано силно намален. В тази
връзка релевира, че до фактическата раздяла (твърдяна на различна от сочената
от ищцата дата) е бил пълноценен партньор и баща, посрещал е всички материални
и битови нужди на семейството и е помагал при отглеждането на дъщеря си. Твърди
освен това, че обича дъщеря и има изградена връзка с нея, но след раздялата
майката създава постоянни пречки за осъществяване на контакти с детето. Тъй
като работи като моряк и пътува често, бащата твърди, че поне когато е в Б. има
право на обичайна възможност да общува с дъщеря си, а обратното би й навредило,
тъй като би насърчило отчуждаването от бащата.
По тези причини моли за отхвърляне на иска по чл.149 СК,
уважаване на иска по чл.143 СК при по – малък размер на издръжката и определяне
на посочен от него режим на лични контакти с детето си.
Контролиращата страна ДСП не изразява конкретно становище
по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
безспорно, а се потвърждава и от приобщеното удостоверение за раждане, че
страните са родители на детето Б., родено на ***г.
Не се спори още, че
тримата са живяли на семейни начала до началото
2017г., когато родителите се разделили, като майката и детето се изнесли.
Няма спор също, че
от раздялата между родителите майката и детето живеят при нейните родители в
собствено жилище в ***, което разполага с много добри битови условия.
Видно от „договор
за обучение” от 19.02.2017г. (л.6-8) Т.Х. е записала дъщеря си Б. в частна
детска градина „Ц. п.” в гр.В., считано от посочената дата, срещу месечна такса
от 450лв., с отстъпка от 20% за първия месец от записването.
Видно от фискален
бон от 23.01.2017г. (л.18) Х.Б. е заплатил по сметка на частната детска градина
„Ц. п.” такса за обучение в размер на 360.00лв.
В приобщен социален
доклад (л.28-29) са обобщени констатациите на служителите на ДСП, че към
момента на проверката (м.юни 2017г.) за детето Б. се полагат много добри грижи
от неговата майка, която е подпомагана от нейните родители, като детето и
майката живеят в жилището на родителите на майката, което разполага с отлични
битови условия за детето. Констатира се и изградената връзка между детето и
баща му, с оглед на което се препоръчва разширен режим на контакти между тях,
след навършване на три години на момичето.
Показанията на св. Г.
Х. съдът цени съобразно чл.172 ГПК, но и като непосредствени от релевантния по
делото период. От тях се потвърждава, че двамата родители и дъщеря им живяли заедно до началото на 2017г., като след раздялата
майката и детето се установили при нейните родители, в голямо четиристайно
жилище с площ около 100кв.м., с отлични битови условия и стая за детето. От
раздялата и до днес момичето се обгрижва съвестно и
пълноценно изцяло от майка му, с подкрепята на
нейните родители, при нужда. Според свидетеля след раздялата бащата не полага
никакви лични грижи за дъщеря си, не контактува с нея, не плаща издръжка. Между
родителите е имало случаи на спорове относно срещите между баща и дъщеря.
Показанията на св. А. Б. съдът цени съобразно чл.172 ГПК,
но и като непосредствени от релевантния по делото период. От тях се
потвърждава, че двамата родители и дъщеря им живяли
заедно до началото на 2017г., когато майката и детето напуснали дома и се
установили при нейните родители. Преди раздялата бащата е бил отдаден родител и
е помагал ежедневно в грижите за дъщеря си от всякакъв характер, като основно е
издържал и семейството. Между него и дъщеря му е налице нормално родителско
отношение. След раздялата бащата е искал да се среща с дъщеря си, но го е
правил рядко, защото майката е отказвала или е поставяла удобни само на нея
условия за това. Към момента бащата работи на кораби, но свидетелят не знае
точната му длъжност и заплата.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По родителските
права и местоживеенето: Раздялата на
родителите и създалите се отношения между
тях налагат
родителските права и задължения да се
предоставят за упражняване на единия, при
невъзможност
за съвместното им споделяне. Изборът на родител за непосредствено упражняване
на родителските права е детерминиран от редица конкретни за случая фактори,
които следва да бъдат преценявани в духа на водещия принцип за максимална
защита на интересите на детето (чл.59, ал.4 СК вр. чл.3,
т.3 ЗЗДт и КЗПД), при зачитане на
заложените в ППВС №1/1974г.
критерии, сред които родителските качества и индивидуални особености на
родителите, битовите условия в домовете им, наличието на подходяща подкрепяща
среда, възрастта и пола на детето и други.
В настоящия случай
относно упражняването на правата и местоживеенето на детето липсва спор, както
по фактите, така и по същество. Напротив – ищцовите
твърдения се подкрепят от ангажираните гласни доказателства, а отделно се и
признават от ответника. Ето защо с цел съхраняване интересите на детето,
актуалното положение по тези въпроси не следва да бъде променяно, което налага
уважаване на първоначалните искове.
Относно режима: Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с
двамата му родители, включително с този, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, особено при обичайно налична емоционална
връзка между последния и детето и при липса на данни за вредоносно негово
поведение. Само така може да бъде съхранена неоспоримата за настоящия съдебен
състав нужда от присъствие и на двамата родители в процеса на израстване на
детето. Обратното предпоставя зараждане на процес на родителско отчуждение,
което никога не може да е в интерес на което и да било дете, освен при доказано
вредоносно поведение на другия родител.
От съвкупния анализ
на ангажираните по делото гласни доказателства настоящият състав приема, че
бащата разполага с родителски качества в обичаен обем и е изградил емоционална
връзка с дъщеря си, която желае да съхрани. В този смисъл са показанията на св.
А. Б., които в тази част съответстват на данните от социалния доклад и не
противоречат с показанията на св. Г. Х. (същият не сочи, че преди раздялата
бащата е бил непълноценен родител). Действително има данни, че след раздялата
контактите между бащата и дъщеря му не са редовни, но какви са действителните
причини за това не се установи с категоричност. Напротив – има доказателства за
възниквали сериозни спорове между родителите по този въпрос, което индикира, че
вероятно част от причините за непостоянния контакт са именно разногласията на
родителите, както и естеството на самата работа на ответника (на кораб). Прочее
обаче няма данни за вредоностно поведение или значими
родителски дефицити на бащата.
При това положение
съдът преценява като необходимо и полезно за детето редовното присъствие на
баща му в неговия живот. Същевременно трябва да се отчете нуждата контактът да
бъде проведен внимателно и последователно, с тенденция към увеличаване, при
отчитане на ниската възраст на детето (две години и девет месеца към устните
състезания), както и нередовните между тях контакти през последните месеци
(като обективен факт). Поради това режимът следва да бъде определен поетапно
(първоначално без преспиване, след известно време – с такова, а след още време
с – допълнително увеличаване), като следва да включва ежемесечни контакти и
нормиране на най – значимите семейни и християнски празници през годината.
По издръжката: Нормата на чл.143, ал.1 СК вменява на всеки родител
задължение за издръжка на своето непълнолетно дете. По отношение на размера й
следва да бъдат съобразени потребностите на детето, възможностите на
родителите, обстоятелството кой от тях полага непосредствена грижа за детето,
обществено – икономическата обстановка в страната и други (ППВС 5/1970г.).
В настоящия случай
се установи, че детето е на две години и девет месеца (към устните състезания
пред ВРС), посещава детско образователно заведение и не страда от хронични задравословни проблеми. Няма и данни за други извънредни
нужди. С оглед на това, с оглед на възрастта му и на обществено –
икономическата обстановка в страната, както и предвид презумптивното
бъдещо увеличение на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен
за нуждите му общ размер на издръжката от 270.00лв. към момента.
Доколкото майката ще
предстои да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия
определен размер на издръжката бащата следва да поеме 2/3 части или сумата от
180.00лв. месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с
възможностите му, с оглед данните по делото, а майката ще следва да поема
разликата от останалата 1/3 част.
Тук за пълнота
следва да се отбележи, че при преценка за нуждите на детето в производства по
чл.143 СК съдът дължи преценка на обичайния обем от базисните потребности на
детето към съответната възраст, както и отчитане на извънредните спрямо тях
обстоятелства, каквито в случая няма. В този смисъл при преценка на учебните и
образователните такси следва да се вземат предвид обичайните такива в общообразователните
детски заведения (приблизително около 50.00лв. месечно в детска ясла или
градина), а не свободно избраните от родителите техни луксозни алтернативи
(частни детски заведения с многократно по – високи такси), които наистина са
право на всеки родител при стремежа да осигури най – доброто за детето си, но
които не са и не могат да са меродавни за произнасянето на съда по спорните
искове по чл.143 СК (не така стои въпроса при спогодба, каквато обаче в случая не
се постигна, въпреки предложението).
По издръжката за
минало време: Предвид липсата
на доказателства за значителна промяна на релевантните обстоятелства спрямо
процесния изминал период по чл.149 СК, преди иска по чл.143 СК, определеният по
– горе размер на издръжката съдът намира за относим и към задължението за
минало време.
Относно
изправността на бащата за този минал период е налице фискален бон от
23.01.2017г., който по правилата на Наредба №Н-18 свидетелства за описаната в
него стопанска операция и поради това свидетелства за плащането от Х.Б. на
такса от 360.00лв. в полза на частната градина, в която е записано детето.
Поради това тази сума следва да се приспадне. В останалата част няма убедителни
данни за изправност на бащата, като показанията на св. Г. Х. индикират обратното, без да са опровергани в тази част от
тези на св. А. Б..
По тези причини
съдът приема, че искът по чл.149 СК следва да бъде уважен за сумата 180лв.,
формирана от разликата между дължимите за три месеца издръжки от 540лв.,
намалени с платената такса от 360лв., по арг. от
чл.86 ЗЗД ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските: Предвид изхода по спора ответникът следва да заплати по
сметка на ВРС 50.00лв. – държавна такса по иска по чл.149 ГПК и 259.20лв. –
държавна такса по иска по чл.143, ал.1 ГПК, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
Производството по
чл.127, ал.2 СК има характер на спорна съдебна администрация и следователно
налага кумулативното произнасяне по всички въпроси, регламентирани с
разпоредбата, като преценката по параметрите на същите е служебно предоставена
на съда, в интерес на детето. Ето защо разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК
следва да се прилагат, но в контекста на цялостното произнасяне на съда. В този
смисъл позитивното произнасяне по всеки от исковете по чл.127, ал.2 СК е
достатъчно да обоснове задължението на ответника да заплати сторените от ищеца
разноски, независимо от степента на служебно регламентиране на спорните
отношения (така и Определение №252 от
25.09.2015г. по гр.д. №3895/2015г. на ВКС, 2-ро ГО, както и други).
Ето защо ответникът
следва да заплати на ищеца 300.00лв. – платен адв. хонорар и 80.00лв. – платена
държавна такса.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права
по отношение на детето Б. Х.Б., ЕГН**********,
на майката Т. Г. Х., ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето Б. Х.Б., ЕГН**********, при майката Т.
Г. Х., ЕГН**********, на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Б. Х.Б.,
ЕГН**********, с бащата Х.Б.Б., ЕГН**********, както следва:
първите три месеца
след влизане в сила на решението:
всяка първа, втора
и последна събота и неделя от месеца – от 10.00 часа до 14.00часа на същия ден,
от които половината време в присъствие на майката, а другата половина без нейно
присъствие;
вторият ден от
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят след рожденния ден на детето – от 10.00 часа до 14.00часа на
същия ден, от които половината време в присъствие на майката, а другата
половина без нейно присъствие;
между третия и шестия
месец от влизане в сила на решението:
всяка първа, втора
и последна събота и неделя от месеца – от 10.00 часа до 17.00часа на същия ден,
без преспиване;
вторият ден от
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят след рожденния ден на детето – от 10.00 часа до 17.00часа на
същия ден, без преспиване;
след изтичане на
шест месеца от влизане в сила на решението:
всяка първа и трета
събота и неделя от месеца – от 10.00 часа в събота до 17.00часа в неделя, с
преспиване при бащата;
вторият ден от
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят след рожденния ден на детето – 10.00 часа на същия ден до
10.00часа на следващия ден, но не по – късно от началния час на започване на
учебните занятия на детето при присъственост на деня,
с преспиване при бащата;
след изтичане на дванадесет
месеца от влизане в сила на решението:
всяка първа и трета
седмица от месеца – от 17.00 часа в петък до 18.00часа в неделя, с преспиване
при бащата;
вторият ден от
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и денят след рожденния ден на детето – 10.00 часа на същия ден до
10.00часа на следващия ден, но не по – късно от началния час на започване на
учебните занятия на детето при присъственост на деня,
с преспиване пр бащата;
20 последователни дни през лятната ваканция на детето,
когато майката не ползва правото си на платен годишен отпуск, с преспиване при
бащата.
ОСЪЖДА Х.Б.Б., ЕГН**********, да
заплаща издръжка в полза на детето
Б. Х.Б., ЕГН**********, чрез
майката Т. Г. Х., ЕГН**********, в размер 180.00лв. месечно, платими с падеж 5-то число на всеки месец,
считано от подаване на исковата молба – 21.03.2017г. до настъпване на законово
основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 180.00лв. до 250.00лв., на осн. чл.143 ГПК.
ОСЪЖДА
Х.Б.Б., ЕГН**********, да заплати на детето Б. Х.Б.,
ЕГН**********, чрез
майката Т. Г. Х., ЕГН**********, сумата 180.00лв. – издръжка за периода 01.01.2017г. –
21.03.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 21.03.2017г. до
окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 180.00лв. до 675.00лв., на осн.
чл.149 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Б.Б., ЕГН**********, да
заплати на Т. Г. Х., ЕГН**********, сумата 380.00лв.
– разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА
Х.Б.Б., ЕГН**********, да заплати полза бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС сумите 50.00лв.
– държавна такса по иска по чл.149 СК вр. чл.143,
ал.1 СК и 259.20лв. – държавна такса
по иска по чл.143, ал.1 ГПК, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………