РЕШЕНИЕ
№ 444/30.06.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми юни , две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при секретаря Йорданка Попова.……….....…………...………...............…в присъствието на
Прокурор Антон Стоянов………….............……................………………………………като разгледа докладваното от Председателя АНД /К/ №245 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. със ЗАНН.
Делото е образувано
по жалба от РИОСВ-Хасково, подадена чрез инж.Н.
П.– Директор на РИОСВ-Хасково , против Решение №17/07.02.2022г. , постановено
по АНД №949/2021г. по описа на Районен
съд-Свиленград.
Касационният жалбоподател счита
атакуваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилен извода
на съда, че в акта и в НП не са посочени дата и място на нарушението. Сочи, че
такава графа съществува в бланката на АУАН и НП като в случая датата на
нарушението е 08.09.2021г., когато, деянието, извършено чрез бездействие е
довършено, а мястото на извършването е в конкретно посочените ПИ по КК на с.М.,
общ.С.с обща площ от 830,141 дка. Излага съображения, че вмененото на
касационния ответник деяние е безспорно установено и доказано като е абсолютно
необходимо да се спази разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. Сочи, че наказващият
орган е изпълнил задълженията си като в пълнота е изяснил всички обстоятелства
относно установеното нарушение, събрал е доказателства, които го
потвърждават и по категоричен начин е
установил, че е налице идентичност между административното нарушение и
деянието, извършено от касационния ответник. По отношение на наложената
санкция сочи,че е в почти минималния размер и е съобразена с разпоредбата на
чл.27 от ЗАНН като със същата се постигат целите на наказанието, заложени в
чл.12 от ЗАНН. Поддържа становището си, че процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответното
дружество е изцяло спазена.
По изложените съображения касаторът моли за отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Алмонд
ленд” ЕООД – с.М., не изпраща процесуален
представител. В писмен отговор по жалбата излага съображения за
неоснователността й като моли за оставяне
в сила на оспореното решение като правилно и обосновано.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Хасково счита касационната жалба за основателна и предлага оспореното решение
да бъде отменено, съотв. наказателното постановление
– потвърдено.
Касационната инстанция като обсъди
оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество
е основателна.
С атакуваното решение Районен съд –
Свиленград е отменил НП №31/10.11.2021г. на Директора на РИОСВ - Хасково, с
което за нарушение на чл.31, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ вр. чл. 2, ал.1, т.2 и чл.10 от Наредбата за условията и
реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата
за ОС/ , и на основание чл.128в, предл.1 от ЗБР вр. чл.83 от ЗАНН, на „Алмонд ленд” ЕООД – с.М., представлявано от П. Г. Ц.- управител, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
За да отмени наказателното постановление,
районният съд е приел, че в акта и в НП липсва посочване на датата и мястото на
извършване на нарушението. В тази връзка е изложил съображения, че действително
в бланката на АУАН фигурира като реквизит „дата и място на нарушението“, но с
оглед дадената формулировка, няма яснота
в тази насока. Посочил е, че
отбелязаната за дата извършване на нарушението – 08.09.2021г. , не
отговаря на действителното положение , тъй като това е датата на констатирането
му, но не и на извършването му. Приел е също, че липсва и посочено мястото на извършване на
нарушението, което е съществен порок във формата на НП, тъй като прави
невъзможна преценката дали същото е издадено от компетентен орган. На основание
така констатираните нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила,
приети за съществени, съдът е приел, че
НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Наред с горното, съдът е изложил и съображения по съществото
на спора в случай, че не се възприемат изводите му за допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждане на административнонаказателната
процедура. В тази връзка е приел, че вмененото на касационния ответник
нарушение е безспорно установено и доказано, като случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. Относно размера на имуществената санкция е посочил, че не е
обоснован съобразно критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което при наличие
само на смекчаващи и липса на отегчаващи отговорността обстоятелства е приел,
че такава в минималния размер от 100 лв би допринесла
за постигане целите на наказването , визирани в чл.12 от ЗАНН.
Касационната инстанция не споделя съображенията на
районния съд, обосновали извода за незаконосъобразност на НП.
Неправилно е прието, че случая не е посочена дата
на извършване на нарушението. От начина, по който е описано нарушението, става
ясно, че административнонаказателната отговорност на
дружеството – касационен ответник е ангажирана за това, че не е внесло
уведомление по чл.10 от Наредбата за ОС за инвестиционно предложение за
създаване на 830,141 дка трайни насаждения в имоти в землището на с.М., общ.С., попадащи в защитена зона BG000212 „Сакар“, обявена със Заповед №РД-313/31.03.2021г. и същото е
реализирано без да е проведена от компетентната РИОСВ процедура по Наредбата за
ОС.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредбата за ОС /в редакцията, действаща към датата на съставяне на АУАН/ Възложителят на планове, програми, проекти или на инвестиционни предложения уведомява на най-ранен етап компетентния орган по чл. 6а за своето намерение чрез уведомление, което съдържа данни съгласно приложение № 1 (част А - за планове, програми и проекти, част Б - за инвестиционни предложения). Уведомлението се представя в един екземпляр на хартиен носител и в два екземпляра на електронен носител.
Разпоредбата не предвижда конкретно определен срок,
в който възложителят следва да уведоми органа по чл.6а от Наредбата за ОС
за инвестиционните си намерения, но от
анализа на същата се налага извод, че това следва да бъде извършено преди
реализирането им.
Деянието, за което е ангажирана отговорността на
дружеството е осъществено чрез бездействие и доколкото дължимото съгласно чл.10, ал.1 от Наредбата за
ОС поведение не е обвързано с краен срок, то датата
на извършването му съвпада с тази на констатирането му. Такава дата е ясно
посочена както в АУАН, така и в НП, а именно 08.09.2021г. Събраните по делото
доказателства сочат, че на тази дата, по повод образувана преписка относно друго
инвестиционно намерение на касационния ответник, е установено, че същият е
създал 830,141 дка трайни насаждения в имоти в землището на с.М.,
общ.Свиленград, попадащи в защитена зона, без да уведоми компетентната РИОСВ за
това си инвестиционно намерение чрез подаване на уведомление по чл.10, ал.1 от Наредбата за
ОС.
Предвид горното, изводът на районния съд за липса
на посочена дата на извършване на вмененото на дружеството нарушение, е
неправилен.
Касационната инстанция не споделя и извода на
съда, че непосочване на мястото на извършване на санкционираното деяние в
случая представлява съществено процесуално нарушение, годно да обоснове
незаконосъобразност на НП. Предвид сочените за нарушени разпоредби и деянието,
за което е наказан касационния ответник, не може да бъде възприето становището
на касатора, че нарушението е извършено в ПИ в
землището на с.М., в които е реализирано инвестиционното намерение за създаване
на трайни насаждения. С оглед местонахождението на имотите, в което е
реализирано инвестиционното предложение, е ясно, че е мястото на извършване на санкционираното
деяние е РИОСВ-Хасково. Непосочването му обаче, макар и да представлява
нарушение, в случая не може да се определи като съществено такова, доколкото по
никакъв начин не е засегнало правото на наказаното лице да се ориентира какво противоправно деяние му се вменява да е осъществило, нито е
препятствана преценката на съда относно компетентността на издателя на НП.
Същевременно, касационната инстанция счита за
правилен извода на районния съд, че вмененото на дружеството нарушение е
безспорно установено и доказано. Събраните по
делото доказателства безспорно сочат, че касационният ответник е извършил описаното в акта и в НП нарушение, поради което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Изложените
в тази връзка съображения, вкл. тези за неприложимост в случая на чл.28 от ЗАНН, изцяло се споделят от настоящия състав и не е необходимо да се
преповтарят.
Единствено за пълнота на изложението и във връзка
с доводите на касационния ответник, наведени в писмения отговор по касационната
жалба, следва да се отбележи, че в случая датата на влизане в сила на Заповед
№РД-313/31.03.2021г. за обявяване на
защитена зона BG000212
„Сакар“ е ирелевантна за съставомерността
на санкционираното деяние. По аргумент от разпоредбата на чл.31, ал.2, т.2 от
ЗБР, задължението по чл.10, ал.1 от
Наредбата
не е обвързано с момента на влизане в сила на тази заповед, а изпълнението му е
необходимо за оценката по чл.31, ал.1 от ЗБР.
Относно имуществената санкция , касационният
състав счита, че същата е правилно определена в размер, близък до минимално
предвидения в чл.128в от ЗБР при съобразяване на значителната площ, на която е
реализирано инвестиционното намерение по създаване на трайни насаждения в
защитена зона.
Предвид гореизложеното, като е приел, че административнонаказателната отговорност на касационния
ответник е незаконосъобразно ангажирана и като е отменил НП на формално
основание , районният съд е постановил акта си в нарушение на закона.
Оспореното решение е валидно,
допустимо и постановено при липса на съществени процесуални нарушения, но като
несъответстващо на закона следва да бъде отменено. При изяснена по делото
фактическа обстановка, вместо него следва да се постанови друго, потвърждаващо
наказателното постановление.
При този изход на делото, основателна е претенцията на касатора
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в
размер от 80.00 лв.
Водим от
горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №17/07.02.2022г.
, постановено по АНД
№949/2021г. по описа на Районен съд-Свиленград и вместо него
ПОТВЪРЖДАВА НП №31/10.11.2021г. на Директора на РИОСВ -
Хасково, с което за нарушение на чл.31, ал.1 от Закона за биологичното
разнообразие вр. чл. 2, ал.1, т.2 и чл.10 от
Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на
планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на
опазване на защитените зони, и на основание чл.128в, предл.1
от ЗБР вр. чл.83 от ЗАНН, на „Алмонд
ленд” ЕООД – с.М., представлявано от П. Г. Ц.-
управител, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „Алмонд ленд” ЕООД – с.М. , ЕИК *********, да заплати на РИОСВ –
Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер от
80.00 /осемдесет/| лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.