П Р
О Т О
К О Л
Година 2020 ГРАД ПАЗАРДЖИК
РАЙОНЕН СЪД ХХІІ-ри НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
НА ТРЕТИ АВГУСТ ГОДИНА 2020
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ КАМЕНОВА
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ:1. М.Г.
2. В.Н.
Секретар: РОСИЦА КАРАДЖОВА
Прокурор: ПЛАМЕН ПАНТОВ
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия КАМЕНОВА
НОХД № 943 по описа за 2020 година
На именното повикване в 13.00 часа се явиха:
Подсъдимият
Д.А.М., се явява лично.
Явява се адв. П.Г. *** за служебен защитник.
ПОДСЪДИМИЯТ
– Нямам против за служебен защитник да ми бъде назначен адв. П.Г..
СЪДЪТ
намира доколкото подсъдимият желае да има защитник и интересите на правосъдието
изискват това, следва да му бъде назначен такъв определен от АК ПАзарджик, адв
Пенкоа Г., поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на
подсъдимия Д.А. М., адв. П.Г. ***.
За ощетеното юридическо лице „ЮЛИН
888“ ЕООД - нередовно призован не изпращат
представител. По делото не е върната отрязък от призовка, но след проведен на
31.07.2020 г. разговор от деловодител при РС- Пазарджик със служител на
призовки при РС – София се установява, че на ощетеното юридическо лице е
изпратено съобщение по чл. 247 от НПК, но същото не е връчено, тъй като при посещение
на адреса не е открит представител.
В залата присъства и майката на
подсъдимия Алие Шабанова Мандраджиева.
За РП-Пазарджик се явява прокурор
Пламен Пантов.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: - Да се даде ход
на делото.
СЪДЪТ намира, че въпреки
нередовното призоваване на ощетеното юридическо лице не е налице пречка за даване ход на делото, доколкото 247В,
ал.3 от НПК предвижда, че РЗ не се отлага ако ощетеното юридическо лице не е
намерено на адреса посочен за призоваване от страната.
Видно от извършената служебна
справка от търговския регистър съобщението по чл. 247Б от НПК е изпратено на
адреса на седалището на ЮЛ, като същото не е намерено именно на този адрес,
поради което съдът, поради липса на процесуални пречки
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Снема самоличността на подсъдимия, както следва:
Д.А.М. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.А.М.: Получих препис от обвинителния
акт и разпореждането на съда за насроченото разпоредително заседание преди
повече от 7 дни. Не възразявам днес да се гледа делото.
На подсъдимия се разясниха
правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от НПК.
РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на
чл. 371 и чл.380 и сл НПК.
ПОДС. М.: Разбрах правата си.
Не се направиха ОТВОДИ на съда,
секретаря и прокурора.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Наясно сме
с въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК и сме готови да пристъпим към обсъждането
им.
С оглед изявлението на страните
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО
РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, разяснява на страните разпоредбите на чл. 248, ал.3
и ал.4 от НПК и пристъпва към обсъждане на въпросите по чл.
248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания,
бележки и възражения по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
АДВ. Г.: Нямам искания и
възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК. Желаем делото да се разгледа по
реда на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 372 т. 2 от НПК. Моят
подзащитен признава фактите и обстоятелства в ОА и не желае да се събират други
доказателства.
ПОДС. М.: Нямам искания и
възражения по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК. Поддържам казаното от адвоката
ми. Желая да се разгледа делото по съкратеното съдебно следствие.
СЪДЪТ се оттегля на тайно
съвещание.
Съдебният състав, след съвещание,
след като се запозна с материалите по делото и съобрази становището на страните
по въпросите, предмет на разпоредителното заседание, намира, че делото е
подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Що се отнася до въпроса дали на досъдебното
производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия,
пострадалия или на негови наследници, съдът е на
мнение, че такива са допуснати.
Разпоредбата на чл. 221 от НПК
предвижда, че след предявяване постановлението за привличане на обвиняемия,
органът на досъдебното производство незабавно пристъпва към разпит на
обвиняемия по реда на чл. 138 от НПК. Безспорно в практиката е становището, че
извършването на това действие е от съществено значение за упражняване правото
на защита на обвиняемия, съответно – непровеждането на такъв разпит опорочава
действията по реда на чл. 219 от НПК.
В конкретния случай,
постановлението за привличане на обвиняем е предявено лично на подсъдимия М. на
09.06.2020 г. а протоколът за разпит на обвиняем е от дата 29.05.2020 г., тоест
преди привличането му в това качество. Макар и да е напълно възможно да се
касае за допусната техническа грешка при посочване на датата в или постановлението за привличане на обвиняем или в протокола за разпит,
доколкото не е извършена съответната поправка по реда на чл. 130 от НПК, може
да се направи единствено извод, че в случая липсва законосъобразно проведен
разпит по реда на чл. 221 от НПК на обвиняемия. Отделно от това констатираното
разминаване в датите не дава възможност и да се разбере кое действие е
извършено първо с оглед преценката дали след предявяването на постановлението
за привличане на обвиняем разследващият орган е пристъпил незабавно към разпит
на обвиняемия.
Съдът намира, че посоченото
нарушение на процесуалните правила е
съществено, тъй като е довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия
М. в хода на досъдебното производство, като е препятствано правото му на
защита, с оглед възможността да дава обяснения по реда на чл. 221 от НПК –
незабавно след като научи за какво престъпление е привлечен в това качество,
както и да организира защитата си.
Констарираното съществено
нарушение на процесуалните правила е
отстранимо, но на фазата, на която е допуснато, чрез ново привличане на обвиняемия,
както и извършване незабавно след това на разпит по реда на чл. 221 от НПК.
При извършената служебна проверка
съдът констатира, че на досъдебното производство е допуснато още едно
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване
на процесуалните права на страните, изразяващо се в следното:
Подсъдимият М. е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 198, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК,
т.е. за т.нар. „грабежоподобна кражба“. В тази насока съдът намира, че
доколкото престъплението „грабеж“ е съставно престъпление, в изпълнителното
деяние на което са включени изпълнителните деяния на престъпленията „кражба“ и
„принуда“, то пострадал от престъплението се явява не само лицето, собственик
на отнетите вещи, но и лицето, спрямо което са упражнени принудителните
действия, ако то е различно от първото. В случая, както от обстятелствената
част на ОА, така и от диспозитива на повдигнатото обвинение, става ясно, че
отнетите движими вещи са собственост на юридическото лице „Юлин 888“ ЕООД, но
употребената сила за запазване на владението върху тях е по отношение на свид.
Живка Янкова Милева. В този ред на мисли и предвид разпоредбата на чл. 74 от НПК, която предвижда, че пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъплението, свид. Живка Янкова Милева се явява
пострадал от престъплението по чл. 198, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, тъй като в
опита си да хване за ръката обв. М., същата е ударена силно от него с двете
ръце, т.е. спрямо нея е упражнена принуда, изразяваща се в употребата на сила.
При наличието на пострадал от
престъплението за органа, който образува досъдебното производство възникава
задълженито по чл. 75, ал. 2 от НПК за уведомяване на пострадалия за образуваното
ДП, като това задължение следва да бъде изпълнено незабавно, като следва да
вземе необходимите мерки за това. Изпълнението на това задължение е важна
гаранция за обезпечаване на възможността на пострадалия да узнае, а след това
ако желае и да упражни своевременно, всеобхватно и ефективно всички свои права
в досъдебното производство. Това задължение следва стриктно да бъде изпълнявано
от органите на ДП. Ако пострадалият не знае за образуваното ДП, то това не
освобождава органите на ДП от ангажимента по събиране на информация за
местонахождението му и съответно уведомяването за образуваното ДП и за правата,
които има в него. В процесния случай свид. Живка Милева е узнала за
образуваното ДП, тъй като е разпитана в качеството на свидетел по същото, това
обаче в никакъв случай не означава, че същата е уведомена, че има качеството на
пострадал, нито означава, че са й разяснени правата, които има като пострадал.
Ако пострадалият поиска да участва в ДП и
съответно бъде допуснат да участва в него, той трябва да направи искане, но за
да направи това, той следва да бъде уведомен за тези си права, което в
настоящото ДП не е направено.
Отделно от това съдът намира за
нужно да отбележи, че без надлежното уведомяване на всички, които имат
качеството на пострадали, то не може изобщо да започне разглеждането на
разпоредителното заседание по делото. Ако се приеме, че пострадалите могат да
започнат участието си в процеса едва в съдебна фаза, то това значи, че съдът
следва още в самото начало на разглеждане на съдебното производство да спре
делото и да започне издирване и уведомяване на лицата, имащи това качество, а
това според настоящия съдебен състав е задължение на органите на ДП, с оглед
реализиране и охраняване на правата на пострадалото лице.
Предвид
гореизложено съдът намира, че делото следва да бъде върнато във фазата на
досъдебното производство, като прокуратурата и разследващите органи следва да
упражнят правомощията си, като уведомят пострадалата Живка Милева за образуваното ДП и за правата,
които има в качеството на пострадал. Също така следва да се извърши ново
предявяване на постановлението за привличане на обвиняем, след което незабавно
да се пристъпи към разпит на обвиняемия М., така както повелява нормата на чл.
221 от НПК. Евентуално ще следва да се извърши и предявяване на материалите от
разследването на правоимащите лица, ако са направили искане в този смисъл.
Съдът намира, че взетата по
отношение на подсъдимия мярка за неотклонение "Подписка" следва да
бъде потвърдена, тъй като същата съответства на целите, посочени в чл. 57 от НПК и не са налице основания за нейното изменяне или отменяне.
Преценката, че са допуснати
съществени отстраними в хода на досъдебното производство процесуални нарушения,
налага прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на РП –
Пазарджик без съдът да дължи своето произнасяне по останалите въпроси,
подлежащи на обсъждане в разпоредителното заседание, в това число и по направеното искане за реда,
по който следва да продължи производство и по направените доказателствени
искания, включително.
С оглед на изложеното и на
осн. чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК, във вр. с чл. 249,
ал. 4, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство
по НОХД № 943/20 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, поради допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство,
довели до ограничаване правата на подсъдимия, и на пострадалото лице подробно
описани в мотивната част на настоящото определение и ВРЪЩА делото на Районна
прокуратура – Пазарджик за отстравянане на същите.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимия
Д.А.М. мярка за неотклонение "ПОДПИСКА".
Определението подлежи на обжалване и протест в
7-дневен срок от днес пред ОС – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
Протоколът
се изготви в с. з., което приключи в 13.31 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: