№ 604
гр. Шумен, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Константин Г. Моллов
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500318 по описа за 2022 година
Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. №3109 от 22.03.2022г. депозирана от Р. Й.
В. ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 20189310405996, против действията
на ЧСИ Р.Р. с рег. №931, с район на действие ШОС, изразяващи се в отказ за присъждане на
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева в полза на
длъжника, постановен в Постановление за прекратяване на ИД №20189310405996 от
27.01.2022г. В жалбата се излагат доводи, че постановлението за разноски попада сред
изрично посочените в процесуалния закон действия на съдебния изпълнител, подлежащи на
съдебен контрол съобразно чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Твърди се, че неправилно ЧСИ е приел, че
няма правомощия да определя и присъжда разноски в полза на длъжника в хода на
производството. Позовава на приложимостта на общата за гражданското съдопроизводство
/вкл. и за съд. изпълнение/ норма на чл.78, ал. 4 ГПК, предвиждаща, че ответникът има
право на разноските си при прекратяване на делото, като черпи доводи в тази насока и от
разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба, взискателя "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в
писмено възражение изразява становище за неоснователност на същата по подробно
изложени съображения.
В писмено обяснение ЧСИ, изразява становище за неоснователност на жалбата, като
поддържа мотивите, с които е постановен атакувания отказ.
След като се запозна с жалбата, приложените към нея документи и материалите по
горното изпълнително дело, съдът я намира за недопустима, поради липса право на
обжалване. Съобразно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва
конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител,
изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху
1
имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и
постановлението за разноските. Други възможности за обжалване действията на съдебния
изпълнител като незаконосъобразни не са предвидени. Оспорваното с жалбата
постановление на ЧСИ от 27.01.2022 г., с което е отказано присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на длъжника при прекратяване на изпълнението, по
своята същност е постановление за разноски в изпълнението, но въпреки това не попада
сред изрично посочените в процесуалния закон действия на съдебния изпълнител, за които
длъжникът разполага с активна легитимация да подаде жалба за осъществяване на съдебен
контрол. От тълкуването на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК се налага извод, че
постановлението за разноски може да се обжалва от длъжника само в хипотезата, когато с
него се присъждат разноски в полза на взискателя, които той е направил в хода на
образуваното изпълнително дело, т. е. когато произнасянето на съдебния изпълнител
обременява правната сфера на длъжника. Именно когато съдебният изпълнител определя
заплащането на разноски от длъжника, последният разполага с правна възможност и интерес
да обжалва постановлението за разноски, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Такава
възможност изрично е предвидена от законодателя, тъй като актът, с който съдебният
изпълнител, на основание чл. 79 ГПК, определя размера на разноските в изпълнението,
които събира от длъжника, е пряко изпълнително основание, и отговорността на длъжника
се реализира в същото изпълнително производство, без да се образува ново такова.
Обратното обаче не е вярно. Законодателят не е предвидил възможност съдебният
изпълнител, с постановление, да присъжда разноски в полза на длъжника, направени в хода
на изпълнителното дело, и този акт да съставлява пряко изпълнително основание. След като
съдебният изпълнител не разполага с компетентност да се произнася по отговорността за
разноски в полза на длъжника, то няма как такова произнасяне да е включено в предмета на
обжалваемите действия. Действащия ГПК изрично ограничава кръга на изпълнителните
действия, подлежащи на обжалване от страна на длъжника и основанията за това, като
отказът на съдебния изпълнител да присъди разноските в полза на длъжника, които
последният е направил в изпълнителното производство, след прекратяване на същото, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, няма как да попада в обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Ако се
допусне разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК
незаконосъобразно ще бъде разширен обхвата на компетентността на съдебния изпълнител
в изпълнителния процес. Още повече, че взискателят, предвид разпоредбата на чл. 435, ал. 1
ГПК, е лишен от възможността да обжалва постановление на съдебния изпълнител за
присъждане на разноските в полза на длъжника, което подкрепя извода, че компетентността
на съдебния изпълнител във връзка с разноските не включва правораздавателна дейност по
тяхното присъждане.
Необходимо е да се отбележи и, че отговорността за разноски в гражданския процес е
уредена и произтича от процесуалния закон и по действащата процесуална уредба се
съдържа в общите правила на Гражданския процесуален кодекс. Действително,
изпълнителният процес е продължение на исковия процес, но отговорността за разноските,
2
направени в съдебното изпълнение, е предмет на специална регламентация в нормата на чл.
79 ГПК. Посочената разпоредба предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен когато делото се прекрати /извън случая на плащане в изпълнителното
производство/, както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда. Тази норма е специална и изброява случаите, в които длъжникът
носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на принудителното
изпълнение, но не урежда процесуалната възможност да се съберат по принудителен ред
разноските, направени от длъжника в изпълнението, в случай на неговото прекратяване,
какъвто е настоящия случай в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Нормата на чл.79 ГПК е
специална спрямо общата на чл.78 ГПК, на което сочи самото наименована "Разноски в
изпълнението". В разпоредбите на чл. 78 ГПК, озаглавена "Присъждане на разноски"
законодателят е използвал понятията ищец и ответник, т.е. приложимостта и е в исковото
производство. ЧСИ се произнася с Постановление за разноските, направени от взискателя за
сметка на длъжника, като може да ги признае, редуцира като прекомерни или отхвърли.
Поради изложеното недопустимо би било прилагането на закона по аналогия, на каквато се
позовава жалбоподателя, спрямо процесуални норми, което би довело до разширяване
правомощията на съдебния изпълнител. Съдебния изпълнител не е компетентен да
присъжда суми за разноски на длъжника, и въз основа на негов акт да се материализират
права, равнопоставени на актовете, подлежащи на принудително изпълнение, съгл. чл. 404
ГПК. Това е от изключителната компетентност на съда. Съдебния изпълнител може
единствено да удостовери, че разноските са били сторени, ако са били представени по
изпълнителното дело, а впоследствие длъжникът да ги претендира по общия исков ред.
Издаването на постановление за разноски в полза на длъжника не може да стане директно
изпълнително основание, по силата на което да се започне принудително изпълнение. За
длъжника остава открита възможността да установи вземането си по исков ред, тъй като
направените от длъжника разноски биха могли да имат характер на вреди, претърпени във
връзка с прекратеното изпълнение, и въз основа на влязло в сила уважаващо претенцията му
съдебно решение /при наличие на съответните материалноправни предпоставки за
уважаване на иска/, да се снабди с изпълнителен лист, съответно да събере по принудителен
ред направените разноски. Без наличието на изпълнителен титул обаче и при липсата на
изрична уредба в процесуалния закон, за длъжника не съществува възможност да възстанови
направените разноски в рамките на прекратеното изпълнително производство, тъй като
съдебният изпълнител не може да ги възлага в тежест на взискателя. Сочената от
жалбоподателя съдебна практика е ирелевантна за настоящото производство.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че така подадената частна жалба е
недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№3109 от 22.03.2022г. депозирана
от Р. Й. В. с ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № 20189310405996, против
действията на ЧСИ Р.Р. с рег. №931, с район на действие ШОС, изразяващи се в отказ за
присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева в
полза на длъжника, постановен в Постановление за прекратяване на ИД №20189310405996
от 27.01.2022г..
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4