Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 05.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,
в публично заседание, проведено на четиринадесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Валентина Петкова.......... ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 02798 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД със седалище и адрес на управление:
град София, район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, ЕИК *********, представлявано
от управителя Радослав Велчев, против С.Д.Й., ЕГН ********** ***, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от
350 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********,
сключен на 30.04.2015г. между ответника и „4финанс” ЕООД, вземането, по който е
прехвърлено от първоначалния кредитор в полза на ищеца с договор за цесия от
01.02.2018г., ведно с лихвата върху главницата от датата на завеждане на иска –
05.08.2019г., до окончателното изплащане. Претендират се съдебните разноски в производството.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между ответника и
„4финанс”ЕООД, опериращо на пазара под търговската марка „Вивус”, е сключен
договор, по силата на който е предоставен кредит по реда на чл.6 ЗПФУР в размер
на 350 лева за срок от 30 дни с падеж 30.05.2015г. Поради неплащане на
погасителните суми са изпратени три напомнителни писма. С договор за цесия от
01.02.2018г. вземането е прехвърлено на настоящия ищец: 350 лева главница,
479,22 лева наказателна лихва за периода 31.05.2015г. до 31.01.2018г., 30 лева
такси за събиране, описани в Приложение 1 към договора. Упълномощеният цесионер
е уведомил длъжника.
В законоустановения едномесечен
срок от получаването на съобщението ответникът чрез особен представител е
изпратил отговор на исковата молба. Счита, че искът е допустим, но
неоснователен. Липсват доказателства за
евентуално извършен превод на сумата и получаването й от ответника. Не е
установено качеството кредитор на ищеца и в тази връзка липсва уведомяване за
извършената цесия.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
С договор за кредит № **********,
сключен на 30.04.2015г., „4финанс”ЕООД се задължава да предостави на ответника
сумата от 350 лева, която ще бъде получена чрез „Изипей”, която следва да се
върне след 30 дни. Представена е разписка № 2000000082383221 за извършено
плащане от 30.04.2015г. чрез системата за електронни плащания ePay.bg. Представена е и изисканата от третото неучастващо в
делото лице „Изипей” разписка № 07000330356582 от 30.04.2015г., от която е
видно, че лицето С.Д. е получил сумата от 350 лева лично.
С договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005 от 01.02.2018г.
„4финанс”ЕООД в качеството на цедент прехвърля на настоящия ищец вземането,
отразено в Приложение 1 към договора, както и потвърждение за извършената
цесия. С приложение № 4 към договора за цесия се упълномощава „Кредитреформ
България” ЕООД да извърши уведомяване на длъжниците от името на кредитора за
прехвърлянето на вземанията към тях.
С уведомление за прехвърляне на
вземания изх.№ 5254 от 14.02.2018г. „4финанс”ЕООД заявява на ответника, че е
извършена цесия на вземането спрямо него и е посочен новият кредитор –
настоящият ищец. От приложената разписка се установява, че уведомлението не е
било потърсено на посочения в договора за кредит адрес.
По делото е допусната ССчЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, на 30.04.2015г.
ответникът се е регистрирал на сайта vivus.bg, преминал е през
указаната процедура за заявка на кредит, след което е бил одобрен. По процесния
договор за кредит „4финанс”ЕООД е отпуснал сумата от 350 лева на ответника при
лихвен процент – 0% и ГПР – 0% със срок на договора 30 дни, т.е. дата на
връщане 30.05.2015г. Сумата е получена от кредитополучателя чрез електронната
система „Изипей”АД на 30.04.2015г., като разписката е подписана лично от С.Д.Й..
Не се установява наличие на плащания от сдтрана на длъжника. Според вещото лице
дължими са следните суми: 350 лева главница, 479,22 лева наказателна лихва и
такси 30 лева. Търговските книги на ищцовото дружество са водени редовно
съобрадно нормата на чл.55, ал.1 ТЗ.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От данните по делото и становищата на страните съдът приема за безспорно сключване на процесния договор за кредит, както и че заетата сума в размер на 350 лева не е изплатена, предвид заключението на вещото лице. Оспорва се от ответника чрез особения представител претендираното вземане като неоснователно, с оглед несъобщаване на извършената цесия за претендираното вземане. По наличие на неравноправни клаузи в договора съдът е длъжен да се произнесе служебно.
Съдът намира, че така представеният договор
представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен
подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Независимо че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен
подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, последното не е
тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в
който смисъл е практиката на ВКС /Решение № 70 от 19.02.2014г.
по гр. д. № 868/2012г., ІV г.о., Определение № 169 от 06.04.2017г. по ч. т. д. № 672/2017г., І т. о. и др./. Приема се, че “принципно
представянето на документ, върху който
липсва подпис на издателя му, предпоставя, че
фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с
други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му”. В случая
съдът намира за установено, че страните са сключили договор за кредит с
посоченото съдържание, доколкото от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ответната страна е подала
заявка за сключване на договора, генерирала е сключване на договор и е получила реално заявения
кредит в размер на 350 лева.
Клаузите на общите условия са неравноправни, ако
предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя без вина. За да бъде нищожна
една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо същата да бъде
неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са неравноправни
сами по себе си, извън основанията по чл.143 ЗЗП. В настоящия случай съдът
намира, че не се установяват наличие на неравноправни клаузи в процесния
договор, които да са довели до неравноправно третиране на кредитополучателя.
Следователно релевантен по
съществото на спора по предявения осъдителен иск за вземане въз основа на
договор за кредит, след извършена цесия на вземането, е фактът на съобщаване на
длъжника от страна на кредитора на това негово изявление. В случая ищцовото
дружество представя уведомление за прехвърляне на вземания изх.№ 5254 от
14.02.2018г., с което „4финанс”ЕООД заявява на ответника, че е извършена цесия
на вземането спрямо него и е посочен новият кредитор – настоящият ищец. От
приложената разписка се установява, че уведомлението не е било потърсено на
посочения в договора за кредит адрес. В раздел 17 Други условия на Общите
условия на договора за кредит на „4финанс”ЕООД, валидни след 08.04.2015г., в
т.17.6 е посочено, че всички известия между страните се изготвят в писмен вид –
по електронна поща, факс или препоръчана поща, както е посочено в договора за
кредит, и се изпращат на другата страна до адресите/електронните пощи/факс
номерата, посочени в договора за кредит.
Съдът намира, че с посоченото
уведомление първоначалният кредитор „4финанс”ЕООД е направил необходимото и е
съобщил за извършената цесия на вземането по представения договор от 01.02.2018г.
на длъжника. По въпроса е налице съдебна практика, дадена от ВКС в Решение
№ 180 от 23.11.2016г. по т. д. № 2400/2015., I т. о. Приема се, че е допустимо
в договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция
между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще
се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено.
Такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като
получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на
правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване на съобщението
(на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му получаване. Следва да се приеме, че
приложеното към исковата молба уведомление, представлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Договорът
за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на
трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец
разполага с материалноправна легитимация в исковото производство пред
настоящата съдебна инстанция.
Предвид изложеното съдът намира,
че исковата молба следва да се уважи, като се осъди С.Д.Й. да заплати сумата от
350 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********, сключен на
30.04.2015г. между ответника и „4финанс” ЕООД, вземането, по който е
прехвърлено от първоначалния кредитор на ищеца с договор за цесия от
01.02.2018г., ведно с лихвата върху главницата от датата на завеждане на иска –
05.08.2019г., до окончателното изплащане.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са
дължими разноските в размер на общо 650 лева, от които държавна такса в размер
на 50 лева, 200 лева депозит за вещо лице, 300 лева депозит за особен
представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждание вр. чл.78, ал.8 вр. чл.
25, ал.1 НЗПП.
Водим
от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА С.Д.Й., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: град
София, район „Красно село“, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, ЕИК *********,
представлявано от управителя Радослав Велчев, сумите:
-350 лева /триста и петдесет/, представляваща
главница по
Договор за кредит № **********, сключен на 30.04.2015г. между ответника и
„4финанс” ЕООД, вземането, по който е прехвърлено от първоначалния кредитор в
полза на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018г., ведно с лихвата върху
главницата от датата на завеждане на иска – 05.08.2019г., до окончателното
изплащане;
-650 лева /шестстотин и петдесет/, представляваща извършените
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: