Решение по дело №2703/2019 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

                                                        гр. София, 07.07.2021 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ

 

като разгледа т.д. № 2703/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение от 15.04.2020 г. производството е спряно на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. Цитираният съдебен акт е надлежно вписан в търговския регистър, воден от АВ, на 23.04.2020 г. под № 20200423103944.

С решение от 31.05.2021 г. са оставени без уважение подадените от „Е.“ АД и Национална агенция за приходите молби за възобновяване на производството по несъстоятелност водено спрямо търговско дружество – „М.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********. Така постановеното решение е влязло в сила на 08.06.2021 г.

С молба от 21.06.2021 г. „Е.“ АД изтъквайки да притежава качеството на кредитор на вземания срещу „М.“ ЕООД – в несъстоятелност е огласил пред съда, че в случая дружеството не следва да бъде заличавано, съответно производството по делото не подлежало на прекратяване, защото била налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 735, ал. 2, пр. 2 ТЗ, която въвежда ограничение за прекратяване на производството, тогава когато длъжникът има качеството на страна по висящо съдебно производство. Именно такова качество имал „М.“ ЕООД по адм. дело № 4412/2019 г. водено по описа на АССГ, 66 с-в, което продължавало да не е приключило понастоящем.

Настоящият съдебен състав намира да са съществени я тяхната пълнота разписаните предпоставки в нормата на чл. 632, ал. 4 ТЗ уреждащи фактическия състав за  прекратяване производството по несъстоятелност по отношение на длъжника и за заличаването му от търговския регистър.

Съгласно чл. 632, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ ако в едногодишен срок от вписване на решението за спиране на производството по несъстоятелност по чл. 630, ал. 1 ТЗ, не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър. В настоящият случай няма съмнение, че възобновяване е било поискано, но съдът се е произнесъл с негативен съдебен акт, като е намерил молбите по чл. 632, ал. 2 ТЗ да са неоснователни и ги е оставил без уважение. Това произнасяне е добило стабилитет. Следователно едногодишният срок не е повлиян от така реализиралите се процесуални действия, предвид което понастоящем следва да се счита за изтекъл.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че наличните в кориците на делото доказателства не показват наличие на достатъчно имущество на дружеството в несъстоятелност или за внасяне на указаната от съда сума от 7000 лв., необходима за предплащане на началните разноски в производството, която сума е ясно индивидуализирана в решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ, което е постановено на 15.04.2020 г. Ето защо предвид осъществяването на предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ следва да бъде постановено решение за прекратяване на производството по несъстоятелност на длъжника - „М.“ ЕООД и за заличаването му от търговския регистър.

Неоснователни са развитите от кредитора - „Е.“ АД съображения, че в случая се наблюдава пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност с оглед неприключилото съдебно производство, в което „М.“ ЕООД участва като страна. Установената в новата ал. 2 на чл. 735 ТЗ /ДВ, бр. 105 от 2016 г./ отрицателна предпоставка за прекратяване на производството по несъстоятелност има отношение само към осъществяването на условията по чл. 735, ал. 1 ТЗ за постановяване на решение за прекратяване на производството: 1. изплатени са задълженията; 2. масата на несъстоятелността е изчерпана. Тази пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност не намира приложение при постановяване на решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ. Горното следва от систематичното тълкуване на нормата и различните предпоставки за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 ГПК и по чл. 735 ТЗ. Същественото в настоящия случай е, че е постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, като в уредения възможен срок за възобновяване не са представени доказателства за наличие на достатъчно имущество на несъстоятелния длъжник или за внасяне на определената сума по чл. 629б ТЗ за предплащане на разноските в срока по чл. 632, ал. 2 ТЗ, или сме изправени пред невъзможност за покриване на разноските по производството. Що се отнася до приключването на производството по чл. 735 ТЗ, то по правило следва задължителния етап по предявяване на вземания, формиране на маса на несъстоятелността и преминали фази по осребряване на имуществото и по разпределение на осребреното имущество. В тази насока е формирана и задължителна съдебна практика - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 284 ОТ 01.06.2018 Г. ПО Т. Д. № 817/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.

Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2703/2019 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав.

            ЗАЛИЧАВА от търговския регистър „М.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК ********

Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.

            Препис от решението да се изплати незабавно на Агенция по вписванията за вписване на основание чл. 622 ТЗ.    

           

 

 

 

 

СЪДИЯ: