Решение по дело №548/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Производството е образувано по жалба на И.В.М. ЕГН ********** ***, чрез адв. Я. срещу Заповед № 0416/07.02.2023 г. на директор дирекция УСКОР при Община Варна, с която е наредено премахване на строеж „Зимна градина и остъкляване на съществуваща тераса“, част от самостоятелен обект с идентификатор 10135.2563.106.2.1., находящ се на ул. „Сирма войвода“ № 20, ет. 2, ап. 1 в гр. Варна.

В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна поради издаването й от некомпетентен орган. Сочи се, че съгласно чл.125а от ЗУТ вр. чл.123, ал.1 т.8 от ЗУТ подобни заповеди следва да бъдат издавани от кмета на района, в който се намира имота, а не от кмета на общината. Твърди се, че липсват доказателства за надлежно оправомощаване на директора на дирекция УСКОР при Община Варна да издава заповеди, като процесната. Сочи се също така, че заповедта е издадена по отношение на имот, който е с различен идентификатор от притежавания от жалбоподателката. Твърди се и противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на заповедта, което води до нейната незаконосъобразност. Молбата към съда е за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от процесуален представител. Последният поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира разноските по делото.

Ответната страна, чрез процесуален предствател, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да се отхвърли.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административното производство е започнало по инициатива на административния орган. На 12.10.2022 г. служители в отдел „Строителен контрол“, дирекция УСКОР при Община Варна извършили проверка на строеж: „Зимна градина и остъкляване на съществуваща тераса“, част от самостоятелен обект с идентификатор 10135.2563.106.2.1, находящ се на ул. ***в гр. Варна. В хода на проверката било установено, че за строежа не е налична строителна документация. За констатациите бил съставен Констативен акт № 18/12.10.2022 г., който бил връчен на представител на жалбоподателката.

Въз основа на констативния акт на 07.02.2023 г. била издадена процесната заповед №416, с която било разпоредено премахването на незаконния строеж. В заповедта е посочено, че е издадена от „Кмет на Община Варна“ И.П., чрез А.Д. – Директор дирекция УСКОР при Община Варна, съгласно Заповед №2996/20.09.2021 г.

С оглед установяването на компетентността на органа издал акта, в хода на съдебното дирене, от страна на ответника бяха представени Заповед № 0508/07.02.2020 г., относно правомощията на кметовете на районната администрация да издават заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ; Заповед № 2996/20.09.2021 г. с която е предоставена компетентност на Александър Драгнев да издава заповеди по реда на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ; Заповед №К-066/16.09.2021 г. за делегиране правомощията на кмет на Община Варна на зам.кмета П. П. за дата 20.09.2021 г., когато е издадена Заповед №2996/20.09.2021 г. Въпреки указанията на съда, не бяха представени доказателства за фактическата невъзможност на кмета И.П. да изпълнява правомощията си на 20.09.2021 г., поради отсъствието му от града или по друга причина.

Събразно така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата срещу заповедта е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата са явява и основателна по следните съображения:

Съдът споделя възраженията на жалбоподателя за нищожност на заповедта, поради издаването й от некомпетентен орган.

Вярно е, че в чл.225а, ал.1 от ЗУТ е посочено, че Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

По делото е безспорно установено, че строежът е V категория.

В опит да докаже компетентността на органа издал акта, процесуалният представител на ответника представи по делото Заповед № 0508/07.02.2020 г., относно правомощията на кметовете на районната администрация да издават заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ; Заповед № 2996/20.09.2021 г. с която е предоставена компетентност на А.Д. да издава заповеди по реда на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ; Заповед №К-066/16.09.2021 г. за делегиране правомощията на кмет на Община Варна на зам.кмета П.П. за дата 20.09.2021 г., когато е издадена Заповед №2996/20.09.2021 г. Не бяха представени доказателства за фактическата невъзможност на кмета И.П. да изпълнява правомощията си на 20.09.2021 г., поради отсъствието му от града или по друга причина.

Цитираните заповеди, дават основание на съда да приеме, че директор дирекция УСКОР при Община Варна – А. Д. не е бил компетентен да издаде процесната заповед по следните съображения:

На първо място с т.6 от Заповед №508/07.02.2020 г., /за която няма данни да е отменена/ на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кмета на Община Варна е предоставил на районните кметове функциите си по издавена на заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи от ІV до VІ категория включително. Тоест, компетентен да издаде процесната заповед е бил кмета на район „Приморски“, а не кмета на общината.

На следващо място. Директора на дирекция УСКОР е бил оправомощен да издава заповеди по чл.225а, ал.1 от ЗУТ от зам.кмета на Община Варна П.П., който от своя страна е бил упълномощен да изпълнява функциите на кмет на Община Варна за дата 20.09.2021 г. от кмета на Общината. Съдебната практика е константна в оценката си на института на делегацията на правомощия, в насока, че за да може подобно упълномощаване да породи правно действие, то по безспорен начин трябва да се докаже, че титуляра е бил в невъзможност да изпълнява функциите си поради отсъствие от града или друга уважителна причина. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани подобни доказателства.

На следващо място се споделя възражението и относно невъзможността да се установи точния предмет на заповедта. В последната е посочено, че незаконния строеж представлява „Зимна градина и остъкляване на съществуваща тераса“, част от самостоятелен обект с идентификатор 10135.2563.106.2.1, находящ се на ул. ***гр. Варна, собственост на И.В.М.. В представения още пред проверяващите Нотариален акт № 163, том І, рег. №2975, дело №157 от 2022 г. на нотариус П. вписана в нотариалната камара под №759 е видно, че М. е собственик на имот с идентификатор 10135.2563.106.1.1. Горното несъответствие води до невъзможност да се установи действителната воля на административния орган, което е още едно основание за незаконосъобразност на атакуваната заповед.

С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, съдът намира същото за основателно. Ответника следва да бъде осъден да заплати сумата от 1500 лв. възнаграждение за един адвокат, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА ЗА НИЖОЖНА Заповед № 0416/07.02.2023 г. на директор дирекция УСКОР при Община Варна, с която е наредено премахване на строеж „Зимна градина и остъкляване на съществуваща тераса“, част от самостоятелен обект с идентификатор 10135.2563.106.2.1., находящ се на ул. „Сирма войвода“ № 20, ет. 2, ап. 1 в гр. Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И.В.М. ЕГН ********** сумата от 1500/хиляда и петстотин лева/лв.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

	Съдия: