Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 26.02.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
при
секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №7188 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
26.03.2019 год., постановено по гр.дело №72254/2016 год. по описа на СРС, ГО,
60 с-в, „Е.Б.Т.“ ЕАД е осъдено да заплати на „З.к.Б.И.“ АД по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 6 182.22 лв., представляваща
дължима по договор №0802INV02040 от 30.12.2011 год. – **********
за групово доброволно здравно осигуряване застрахователна премия за м. ноември
и м.декември 2013 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба – 09.12.2016 год. до окончателното й изплащане и
сумата от 1 850.50 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
18.12.2013 год. до 09.12.2016 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 1 488.11 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „Е.Б.Т.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че спорният въпрос по
делото бил свързан с това дали е налице неизпълнение на процесния договор от
страна на застрахователя, който бил от значение за направеното възражение за
прихващане. Неправилно СРС бил приел, че направеното от ответника извънсъдебно
изявление за прихващане не е породило правно действие, респ. счел е за
неоснователно съдебното възражение за прихващане. Установено
било по делото, че прегледи на работниците и служителите на
„Електроразпределение Юг" ЕАД по т. 4, т. 5 и т. 6 от пакет „Подобряване
на здравето и предпазване от заболявания" не са извършени през 2012 год. и
2013 год. Извършването на профилактичните прегледи изисквало създаването на
отлична организация, координация и съдействие във всеки един етап пред и по
време на провеждането й. От разпитаните по делото свидетели се установявало
безспорно и обстоятелството, че на 14.02.2013 год. в град Пловдив била
проведена съвместна среща с представители и на двете страни по договора /осигуряващ
и осигурител/, на която бил дискутиран въпросът за организацията на
профилактичните прегледи. На срещата представителите на осигурителя поставили
своите искания, а именно: че е желателно да се носят картите от профилактичните
прегледи от предходната година; да се изпрати предварително списък на
персонала; в списъка да бъдат отбелязани хората, на които следва да бъдат
направени допълнителните прегледи; да се изпрати информация, какви са
изследванията по т. 6 от пакет Профилактика, отнасяща се до допълнителните
прегледи и изследвания за персонала, ползващ ВИА /въздушно-изолиращи апарати/.
Установено било от разпита на свидетеля М.Ц.,
че в изпълнение на тези договорености,
на 06.03.2013 год., в 9.18 ч., по електронна поща бил изпратен и-мейл до Т.А./посочена
от осигурителя като лице за контакт по договора/ и В.Г./сътрудник на
осигурителя/, в който се съдържала информация относно обхвата на допълнителните
изследвания на персонала, използващ ВИА. На 12.02.2013 год., в 9.31 ч.
по електронна поща на същите лица било изпратено писмо с прикачен файл,
съдържащо информация за персонала, подлежащ на прегледи, като в писмото било
уточнено, че по различен начин е маркиран персонала, който подлежи на
допълнителни изследвания. Т.е. по делото било установено, че „Електроразпределение
Юг" ЕАД е изпълнило съвместно поетите формално и неформално задължения във
връзка с организирането на профилактичните прегледи, както и че прегледите не
са били изпълнени или не били изпълнени в пълен обем, за което осигурителят бил
уведомен. Неизпълнението на договора, изразяващо се в неизвършване на
профилактичните прегледи по т. 4, 5 и 6 от пакет „Подобряване на здравето и
предпазване от заболяване" било станало основание за начисляване на
неустойка, договорена в чл. 8.1.6 от договора и дължима, поради неизпълнението
на т. 4, 5 и 6 от пакет „Подобряване на здравето и предпазване от
заболяване", в размер на 678 000 лв. /1356 служители на осигуряващия х 500
лв./. Съгласно протокол от договарянето, проведено на 30.11.2011 год. /Приложение
№7 от договора, стр. 1, последен абзац/, всички генерирани неустойки от осигурителя
се удържали от полагащото се плащане, според условията на т. б от протокола,
като неустойката се удържала след изпращане на уведомително писмо от
осигуряващия. Същата договорка била обективирана и в чл. 8, изр. последно от договора.
Съгласно т. б от протокола плащането на фактурите не означавало признание на
редовността на услугата и това не било отказ от полагащите се на осигуряващия
претенции, произтичащи от незадоволителното изпълнение, гаранции и обезщетения.
Същата договорка била обективирана и в чл. 7.3. от договора. В тази връзка било
изпратено писмо №8088-2 от 30.12.2013 год., с което „ЕВН България
Електроразпределение" ЕАД уведомило осигурителя, че застрахователните
премии за м. ноември и м. декември 2013 год. в размер на 76 695.58 лв. са
прихванати от дължимата от него неустойка, начислена вследствие на неизпълнение
на задължения, поети с договора с необвързваща стойност с № ********** от
30.12.2011 год. за извършване на прегледи под т. 4, т. 5 и т. 6 от пакет
„Подобряване на здравето и предпазване от заболявания". Видно било от писмо
с изх.№1242 от 21.12.2013 год., че ищецът не отричал, че прегледи по т. 4, т. 5
и т. 6 от пакет „Подобряване на здравето и предпазване от заболявания“ не са
извършени. Установено било, че ответникът бил създал необходимите условия за
изпълнение на задължението за извършване на прегледи. Твърдението на
осигурителя, обективирано в писмо изх.№ 1242 от 21.12.2013 год., че по
отношение на това задължение „не е постъпвало и каквото и да било искане за
тези прегледи и изследвания да бъдат извършени“, се опровергавало от събраните
по делото доказателства. Задължението било възникнало с договора – чл. 1.3.
Действително по отношение на 1 806 осигурени лица /за месец ноември/ и 1 797
лица /за месец декември/ по списъци, предоставени от "Електроразпределение
Юг" ЕАД на ответника по посочения от него начин – чрез електронна поща,
договорените в т. 1 до 3 здравни услуги били получени. По отношение на част от
лицата от споменатите списъци "Електроразпределение Юг" ЕАД следвало
да получи и услугите, упоменати в т. 4, т. 5 и т. 6 от пакет „Подобряване на
здравето и предпазване от заболявания" през 2012 г., както и през 2013 г.
Услугите не били получени нито през 2012 год., нито през 2013 год. Следователно
налице бил фактическия състав на чл. 8.1.6. от договора. Профилактичните
прегледи не били извършени в пълен обем по отношение на част от осигурените
лица. С договора ответникът бил обезпечил срещу заплащане на осигурителна
премия извършването на здравните услуги, посочени в пакет „Подобряване на
здравето и предпазване от заболяване". Същите били договорени и заявени за
извършване като било посочено по отношение на кои лица какви прегледи следва да
се извършат. Пояснението „допълнителни" към някои профилактични прегледи било
еднозначно. То било вписано с цел не да ги изведе от пакета като недоговорени,
а за да уточни, че същите се извършват само спрямо определени лица. Това били
лицата, посочени в пакета, представляващ, приложение 1.1 от договора, а именно:
електротехнически персонал, шофьори и персонал, ползващ ВИА /въздушно-изолиращи
апарати/. Тези лица били изрично заявени за прегледи по т. 4, 5 и 6 от пакет „Подобряване, на здравето и предпазване от
заболявания" в списък,
изпратен на ответника и на 06.03.2013 год., в 9.18 ч., по електронна поща от М.Ц.
до Т.А./посочена от осигурителя като лице за контакт по договора/ и В.Г./сътрудник
на осигурителя/. В списъка поименно били отбелязани лицата, по отношение на
които следвало да бъдат извършени прегледите по т. 4, т. 5 и т. 6 от пакет
„Подобряване на здравето и предпазване от заболявания", като било
посочено, че имената на тези лица са маркирани в жълт цвят. Посочените
профилактични медицински прегледите не били извършени по отношение на никое от
лицата в списъка нито през 2012 год., нито през 2013 год., т.е. не били
извършени в пълен обем. Извършването на прегледите в пълен обем означавало
извършване на прегледите по т.1, 2 и 3 по отношение на всички лица в списъка и
извършване допълнително на прегледите по т. 4, 5 и 6 по отношение на лицата,
отбелязани в списъка като такива – електротехнически персонал, шофьори и
персонал, ползващ ВИА /въздушно-изолиращи апарати/. Тълкуването на разпоредбата
на чл. 8.1.6. от договора, направено от първоинстанционния съд, било неправилно.
Извършването на прегледите в пълен обем означавало извършване на прегледите по
т.1, 2 и 3 по отношение на всички лица в списъка и извършване допълнително на
прегледите по т.4, 5 и 6 по отношение на лицата, отбелязани в списъка като
такива – електротехнически персонал, шофьори и персонал, ползващ ВИА /въздушно-изолиращи
апарати/. В договора било уговорено частично плащане при частично изпълнение,
като неизпълнението следвало да е по отношение не на част от лицата, а на част
от прегледите, поради което жалбоподателят не оспорвал, че „Електроразпределение
Юг" ЕАД дължи плащане на осигурителни премии за 1 806 осигурени лица /за
месец ноември/ и 1 797 лица /за месец декември/, независимо дали изпълнението
било пълно или непълно. Уговорената в договора неустойка обаче се дължала при
неизпълнение на прегледите в пълен обем или за изпълнение на прегледите в
непълен обем, каквото изпълнение в случая било налице. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен поради прихващане с
насрещното вземане на ответника за неустойка по чл. 8.1.6 от договора /предпоставка
за възникването на което било единствено и само предоставянето на услугата в
непълен обем/. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата „З.к.Б.И.“ АД /с предишно наименование „З.А.Д.Б.“ АД,
правоприемник на „Здравноосигурителна компания Здраве“ АД/ счита, че решението
на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че през 2013 год. в изпълнение на
задълженията си обезпечавал предоставянето на услуги. Показанията на свидетеля Ц.
не следвало да бъдат кредитирани – ако съдържание на кореспонденцията между
страните било такова, каквото сочел свидетелят, то същата следвало да бъде
представена като доказателство по делото. Доказано било по делото, че са били
извършвани стоматологични прегледи и прегледи при дерматолог. Останалите
изследвания/прегледи били по-сложни и за тях било необходимо служителят да бъде
в отпуск поне един работен ден, което била и още една причина ответникът да не
държи на провеждането им. Това било установено и от показанията на свидетелката
Т. Ц. /д-р А./. От показанията на свидетелката В.Г.било видно, че при
организационните срещи между страните не бил коментиран проблем относно
неизпълнени прегледи от страна на ищеца. А и обстоятелството, че ответникът го
бил поканил в новия търг означавало, че ищецът е изпълнил задълженията си. Видно било от представения протокол от
договарянето, че провеждането на медицински профилактични прегледи и изготвянето
на резултатите от същите следвало да се изготвят съобразно Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 3 от 28.02.1987 год. за задължителните
предварителни и периодични медицински прегледи на работниците. Съгласно Закона
за здравословни и безопасни условия на труд, работодателите осигурявали
изпълнение на законовите си задължения за създаване на здравословни и безопасни
условия на труд чрез съдействието на Служба по трудова медицина /СТМ/, с която
осигуряващият имал договорни отношения. Именно тази служба консултирала и
подпомагала работодателя в планирането и организирането на дейностите по – осигуряване и поддържане на здравословни и
безопасни условия на труд; укрепване на здравето и работоспособността на
работещите във връзка с извършваната от тях работа; приспособяване на работата
към възможностите на работещия, като се отчитало неговото физическо и
психическо здраве. Една от основните дейности на службите по трудова медицина
съгласно чл. 25А от Закона за здравословни и безопасни условия на труд била оказването
на помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве
при работа и оценка на професионалните рискове и анализ на здравното състояние
на работещите. Както от нормативната уредба, така и от показанията на Т. Ц. /д-р
А./, се установявало, че цялата дейност по изпълнението на сключения между
страните договор била контролирана от СТМ, с която жалбоподателят имал сключен
договор. Именно на тази служба били изпращани съответните доклади по изпълнение
на процесния договор, което се установявало по делото и не било оспорено от
жалбоподателя. През цялото времетраене на договора, това бил органът, който
след преглед на изпратени му отчет-анализи,
следвало да направи анализ и оценка, а при необходимост да даде предписания
за извършване на допълнителните прегледи. Защото видно било от текста на т. 4,
5 и 6 от пакет „Подобряване на здравето и предпазване от заболяване", че
се касаело за „допълнителни
прегледи" и „допълнителни изследвания". Именно използваният израз „допълнителни"
означавал, че това били прегледи и изследвания, които следвало да се извършат
при преценка от тяхната необходимост, а не задължително наравно с останалите
профилактични прегледи и изследвания. Предписание за извършването на тези
„допълнителни прегледи" и „допълнителни изследвания" следвало да се
даде от контролиращата СТМ. Свидетелката Т. Ц. /д-р А./ била потвърдила, че е
разговаряла с ръководителя на СТМ, отговаряща за жалбоподателя, от която не
била получила някакви допълнителни указания по отношение на тези прегледи, нито
„възражение или недоволство". Свидетелката била посочила, че: „Би могло да
се каже, че тези допълнителни изследвания се извършват при наличие на
медицински показания за това", които се установявали при прегледа при
невролог, какъвто били преминали минавали служителите на жалбоподателя. Такива предписания
не били давани на ищеца нито за процесната 2013 год., нито за предходната 2012 год.
Ищецът бил изпратил на ответника и СТМ отчет-анализа си за извършените профилактични
прегледи през 2013 год., като след това не бил получил каквито и да било
указания за извършване на допълнителните прегледи и изследвания, което било
видно от придружително писмо с приложен към него отчет-анализ с изх.№895 от 25.09.2013
год. Преди това отчетът-анализ бил изпратен и по електронна поща на 20.09.2013 год.,
като на това писмо ищецът бил получил отговор по електронната поща от
24.09.2013 год. от М.Ц., че „СТМ приема анализа в този вид". В случай че
СТМ изисквала извършването на допълнителните
прегледи, то ответникът следвало да представи доказателство за това, тъй като
липсата на указания било отрицателен факт, поради което доказателствената
тежест била негова. Видно било от писмо с изх.№1242 от 21.12.2013 год., че
ищецът бил изразил пълна готовност за извършване на профилактичните прегледи и
изследвания, както в срока до края на договора, така и в някакъв период след
изтичане срока на договора. Такава готовност била изразена и в електронната
кореспонденция между страните. Тази готовност от страна на ищеца била
потвърдена и от жалбоподателя. Наличието и се установявало и от събраните
гласни доказателства. Именно фактът, че след получаване на искане за извършване
на тези прегледи, ищецът бил готов да ги извърши, включително след края на 2013
год., говорело за неговата добросъвестност и затова, че неизпълнението не е
било виновно. След получаването на писмото ответникът не се бил свързал с ищеца
за извършване на съответната организация за осъществяване на тези прегледи и
изследвания. Ако ищецът бил съдействал за извършването им, то ищецът щял да
спази изцяло поетите задължения, които имали характера на допълнителни такива.
В случая била налице забава на кредитора, поради което и дори да се приемело,
че е налице неизпълнение от страна на ищеца, то той следвало да бъде освободен
от отговорност. Извършването на конкретните профилактичните прегледи и
изследвания било сложен фактически процес, който нямало как да бъде осъществен
без желание и съдействие от страна на ищеца, каквито последният не бил проявил.
Освен чрез писмения отговор, ищецът бил изразил тази своя готовност и чрез
писмо по електронната поща от 21.12.2013 год., изпратено до М.Ц. и Б.С.., на
което на 27.12.2017 год. от Б.С.. бил получен отказ за извършване на
организация за извършване на допълнителните прегледи. Ищецът не следвало да
носи отговорност, тъй като невъзможността за изпълнението се дължало на
причина, която не можела да му се вмени във вина. Ответникът не бил доказал
осъществяването на предпоставките по чл. 103 ЗЗД за извършване на прихващане,
т.е. не бил установил, че има ликвидно и изискуемо вземане за неустойка. Това
вземане не било установено по безспорен и категоричен начин нито по основание,
нито по размер. А ликвидно било това вземане, чието основание е безспорно и
чийто размер е определен, т.е. вземане, установено с влязло в сила решение или
по отношение на което не е налице спор, каквото не било процесното. От текста
на чл. 8.1.6 от договора можело да се направи извода, че неустойката е дължима
ако е налице неизпълнение, неизпълнението е по вина на ищеца и неизпълнението е
в пълен обем, т.е. не е извършен нито един от уговорените прегледи. Нито една
от тези предпоставки не била установена по делото, поради което и правилни било
извършеното от СРС тълкуване на клаузата. Правилно първоинстанционният съд бил
приел, че за допълнителните прегледи и изследвания не е предвидена санкция в
посочената клауза. СРС правилно бил стигнал до извода, че страните са направили
ясно разграничение между „профилактични" и „допълнителни" прегледи,
като навсякъде както в договора, така и в приложенията към него, се правело такова
разграничение. Не било налице и виновно неизпълнение от страна на ищеца.
Уговаряйки извършването на различните прегледи, ответникът се бил съгласил с
това, че тези прегледи няма да бъдат извършени, още повече че затова било
налице и съгласие от страна на СТМ. С отговора на изявлението за прихващане
ищецът бил изявил готовност за реализиране на ненаправените прегледи както до
края на срока на договора, така и в някакъв срок след това, което обаче ответникът
не бил приел. Неизвършените от ищеца прегледи били само 187 част от това, което
било уговорено – видно от заключението на вещото лице по приетата експертиза.
Т.е. твърдяното неизпълнение било частично. За ангажиране на отговорността на
ищеца било необходимо неизпълнението да е в пълен обем /да не са изпълнен нито един
от профилактичните медицински прегледи/. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
Решението
е и правилно като краен резултат. Във
връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи следното:
По отношение на фактическата обстановка:
Безспорно е във въззивното производство, че между ищеца,
като осигурител и ответника, като осигуряващ, е възникнало валидно
правоотношение по договор №0802INV02040 от 30.12.2011 год. – ********** за групово доброволно здравно осигуряване,
с осигурителен период от 30.12.2011 год. до 03.01.2013 год., по силата на който
осигуряващият е възложил, а осигурителят се е задължил да обезпечи срещу
заплащане на осигурителна премия, групово доброволно здравно осигуряване с цел
възстановяване и подобряване на здравето на служителите, работещите по силата
на сключен трудов договор при осигуряващия /осигурени лица/, включен в списък
Приложение № 9 – неразделна част от договора. Предмет на договора били
обезпечен от осигурителя здравни услуги и стоки, обособени в следните пакети:
„Профилактика“, „Извънболнична медицинска помощ“, „Болнична медицинска дейност“,
„Допълнителни услуги“, „Възстановяване на разходи за ползвани по лекарско
предписание медицински услуги и стоки до 300 лв. без самоучастие на осигуреното
лице, за една осигурителна година /включително и възстановяване на разходи за
диоптрични стъкла и диоптрични лещи с подлимит от 100 лв./“, „Стоматологична
помощ“. Ищецът поел задължението да заплаща осигурителна премия в размер на
20.09. лв. за едно осигурено лице за един календарен месец или 250.80 лв. за
една осигурителна година, при лимит на отговорност 3 500 лв. за едно
осигурено лице за една осигурителна година. Премията следвало да се заплаща
ежемесечно – до 30 календарни дни след получаване на месечната фактура – чл.
2.1. Осигурителят се задължил да обезпечи финансово и организационно
своевременното предоставяне на медицинска помощ от изпълнителите на медицински
услуги, според правилата на добрата медицинска практика – чл. 4.1. Страните
постигнали съгласие, че профилактичните прегледи ще се извършват в лечебни
заведения или с мобилни екипи, без външен поток от пациенти и не повече от 40
човека на ден, при наличие на техническа възможност, като се договарят допълнителни
графици за пропусналите профилактиката по уважителни причини – чл. 9.3. Съгласно
чл. 5.1 от договора, осигуряващият бил длъжен при подписване на договора и
ежемесечно до 5-то число на съответния месец да представя актуализиран списък
на осигурените лица, съобразен с промените в трудовото правоотношение. Осигуряващият
имал право, независимо от другите му права, за претендира неустойки с
обезщетителен характер в 7 хипотези, изброени в чл. 8.1.1 – 8.1.7, като
съгласно чл. 8.1.6, при неизвършване на профилактичните медицински прегледи на
персонала на осигуряващия в пълен обем по вина на осигурителя, последният дължал
неустойка от 500 лв. за всяко отделно лице.
Според
Приложение № 1 Комплексен здравноосигурителен пакет за доброволно здравно
осигуряване, лимити и задължителните допълнителни условия – неразделна част от
договора, здравноосигурителен пакет „Подобряване на здравето и предпазване от
заболяване“ включва следните здравни услуги и стоки /виж дефиниция на понятието
„здравноосигурителен пакет“, съдържаща се в чл. 71, предл. 4 от Общите условия
за доброволно здравно осигуряване на ищеца/: 1/ Профилактичен преглед веднъж за
една осигурителна година, с изследвания /подробно описани в приложението/; 2/
Целеви профилактичен преглед от лекари-специалисти /подробно изброени/; 3/
Профилактични програми за рисков контингент; 4/ Допълнителни прегледи от
специалисти само за електротехнически персонал и шофьори – дерматолог и
стоматолог; 5/ Допълнителни изследвания само за електротехнически персонал и шофьори
– аудиометрия, студова проба, капиляроскопия, динамометрия и 6/ Допълнителни прегледи и изследвания само
за персонала, ползващ ВИА /въздушно-изолиращи апарати/ и 7/ Имунизации срещу
вирусни заболявания – грип, с включена ваксина. описани
С анекс №
1 към горепосочения договор от 01.07.2013 год. страните постигнали съгласие, че
наименованието на сключения между тях договор се променя на застрахователен
такъв, както и че върху дължимата по договора премия се дължи ДДС в размер на 2 %, която се начислява
от застрахователя и се дължи от застраховащия за всяка вноска на
застрахователната премия след 01.07.2013 год.
На
18.11.2013 год. ищецът издал данъчна фактура за застрахователната премия за
м.ноември 2013 год. в размер на 3 069.79 лв. и на 10.12.2013 год. –
данъчна фактура застрахователната премия за м.декември 2013 год. в размер на
3 112.43 лв., или общо 6 182.22 лв.
Според
протокол от договаряне от 30.11.2011 год. страните постигнали съгласие, че
провеждането на профилактичните медицински прегледи и резултатите от същите ще
се изготвят съгласно Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от
28.02.1987 год. за задължителните предварителни и периодични медицински
прегледи на работниците, както и на изискванията на нормативната уредба в
Република България по предмета на процедурата.
Видно е от
отчет-анализ за профилактичните медицински прегледи на персонала на ответното
дружество, извършен от „МЦ М.“ ООЗ в периода от 26.03.2012 год. до 04.06.2012
год. съгласно договор за профилактични медицински прегледи от 01.03.2012 год. с
възложител ищеца, че през посочения период такива прегледи са били извършени в
11 града в страната /от подлежащите на преглед работници и служители –
2 722, са се явили 2 553/, в т.ч. от кожен специалист /дерматолог/,
направена аудиграма, като във всяка персонална карта били регистрирани
резултатите от проведените прегледи и изследвания – диагноза, необходими
консултации и изследвания и заключение съгласно МКБ-10 ревизия. Не се спори, че
отчетът-анализ е бил изпратен и получен от ответното дружество.
Видно е от
отчет-анализ за профилактичните медицински прегледи на персонала на ответното
дружество, извършен от „МЦ М.“ ООЗ в периода от 18.03.2013 год. до 31.05.2013
год. съгласно договор за профилактични медицински прегледи от 01.03.2013 год. с
възложител ищеца, че през посочения период такива прегледи са били извършени
/от подлежащите на преглед работници и служители – 2 578, са се явили
2 342/, в т.ч. от кожен специалист /дерматолог/ – предвид новооткритите
заболявания на работниците и служителите, като във всяка персонална карта били
регистрирани резултатите от проведените прегледи и изследвания – диагноза,
необходими консултации и изследвания и заключение съгласно МКБ-10 ревизия. Не
се спори, че отчетът-анализ е бил изпратен и получен от ответното
дружество.
С писмо
№1384 от 18.12.2013 год. ответникът уведомил ищеца, че поради неспазване на
клауза от процесния договор – не са извършени прегледи на електротехническия
персонал и шофьори от дерматолог и стоматолог, не са извършени прегледи на
лица, ползващи ВИА – общо 64 лица по списък, не са направени изследвания на
този персонал, както следва: аудиометриа, студова проба, капиляроскопия,
динамометрия, дължи неустойка в размер на 32 000 лв. /64 лица по 500 лв./,
което вземане заявил, че прихваща със задълженията си за застрахователни премии
за м. ноември 2013 год. /3 069.79 лв./ и за м.декември 2013 год. /3 112.43
лв./.
В отговор
на горепосоченото писмо, ищецът уведомил ответника на
21.12.2013 год., както и на 20.01.2014 год., че е готов да извърши посочените
прегледи и изследвания при условие, че бъде създадена организация за това, като
заявил, че е не е налице неизпълнение на процесния договор, че няма задължение
за неустойка и не е възможно прихващане.
От
показанията на свидетелите В.М.Г., Т. С.Ц. и М.И.Ц.., които следва да бъдат
кредитирани като ясни, последователни, убедителни и неопровергани от останалия
доказателствен материал, се установява, че между страните били проведени две срещи
– преди първата година от действието на процесния договор и в началото на
втората година, на които била обсъждана организацията за извършване на
профилактичните прегледи, като на втората среща ответникът не бил коментирал,
че има неизпълнена част от прегледите. Организацията на прегледите се
извършвала след предварително изпращане от ответника на списък на осигурените
лица. В случая били извършени били прегледи от дерматолог /част от мобилния
екип/ и стоматолог, като било направено и изследването аудиометрия, което било
част от УНГ-прегледа. От показанията на свидетеля Ц. е видно, че са били
създадени условия за предоставяне на услуги от конкретен стоматолог в
гр.Пловдив, като за целта следвало да бъдат записвани предварително часове за
преглед, като ответникът не се противопоставил на тази организация. От
показанията на свидетелката Т. Ц. /д-р А./ се установява също така, че
капиляроскопията, студовата проба и динамометрията били специфични изследвания,
които се извършвали с помощта на специална апаратура от определени медицински
специалисти и в няколко клиники в България. Поради това тези изследвания не
можело да бъдат осъществени от мобилни екипи, които отивали на посочено от
работодателя място за извършването на профилактичните прегледи /работни
помещения на работодателя/. Трябвало осигурените лица да отидат в съответните
клиники за извършването на посочените три изследвания /като било възможно да се
осъществят в рамките на един ден/, като това било свързано с отсъствието им от
работа и необходимост от командироването на част от тях.
По отношение на правните изводи:
До
07.08.2012 год. правният режим на доброволното здравно осигуряване се е съдържал
в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ – чл. 81 – чл. 99н, като тази дейност
се е осъществявала по силата на сключени здравноосигурителни договори и от
дружества, получили съответен лиценз. След посочената дата по силата на
изменението на посочения нормативен акт и на Кодекса за застраховането /понастоящем
отменен/ – ДВ, бр. 60 от 2012 год., в сила от 07.08.2012 год., доброволното
здравно осигуряване вече се извършва от застрахователни дружества въз основа на
договор за медицинска застраховка по смисъла на чл. 222а КЗ /отм./.
В
разглеждания случай въззивният съд приема, че на 30.12.2011 год. между страните
е възникнало валидно правоотношение по договор за доброволно здравно
застраховане по смисъла на чл. 84 и 88 ЗЗО – в редакцията им към момента на
сключване на договора /в изискуемата писмена форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 88, ал. 2 ЗЗО/. По силата на този договор за ищеца е
възникнало задължението срещу заплащането на застрахователни премии да обезпечи
групово доброволно здравно осигуряване на лицата, работещи по трудов договор с
ответното дружество, с цел възстановяване и подобряване на тяхното здраве.
Действието
на договора е било продължено до 07.08.2013 год. – виж § 29 – 32 от ПЗР на ЗИД
на ЗЗО, тъй като ищецът е получил лиценз за застраховател към 01.07.2013 год.
/на посочената дата е вписана промяна в наименованието на дружеството в
търговския регистър – виж https://public.brra.bg/CheckUps/Verifications/ActiveCondition.ra?guid=8677f1afd39d420a894d19b8bed289a5; виж и допълнителното
споразумение /анекс №1/ към процесния договор от 01.07.2013 год./
Същевременно
по делото не е спорно, че през м.ноември и м.декември 2013 год. между страните
е съществувало облигационно правоотношение по договор за медицинска застраховка
по смисъла на чл. 222а КЗ /отм./ със съществените му елементи, посочени в
закона – застрахователят е поел задължението да обезпечи финансово предоставянето
на здравни услуги и стоки при заболяване, злополука и профилактика на
работниците и служителите на ответното дружество /застраховащ/, а последното да
заплати застрахователна премия. Нито една от страните не е оспорила
действителността на договора, напротив всяка от тях основава на същия
вземанията си – виж чл. 293, ал. 3 ТЗ вр. с чл. 184, ал. 1 КЗ /отм./
Установено
е също така, че задълженията на ответника за застрахователни премии възлизат,
както следва: за м.ноември 2013 год. – в размер на 3 069.79 лв. и за
м.декември 2013 год. – в размер на 3 112.43 лв., или общо 6 182.22
лв. – обстоятелства, които същият не оспорва. Безспорно е също така, че тези
задължения са възникнали като срочни, че ответникът е в забава през исковите
периоди и че вземането на ищеца за обезщетение за забава в размер на законната
лихва възлиза на 1 850.50 лв.
Спорният
между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това
дали компенсаторно изявление на ответника, съдържащо се в писмото му с №1382 от
18.12.2013 год. /на л. 97 от първоинстанционното дело – получено от ищеца/ е
породило правно действие, респ. налице ли са предпоставките за съдебно
прихващане по чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, в т.ч. има ли ответникът вземане за
неустойка по чл. 8.1.6 от процесния договор.
По правило
материалното изявление за прихващане е способ за погасяване на две насрещни задължения
до размера на по-малкото от тях, когато длъжникът има към своя кредитор
насрещно вземане. Основна предпоставка за осъществяване на прихващането е двете
насрещни задължения да са ликвидни и изискуеми. Прихващането не настъпва
автоматично, то винаги е резултат на едностранно изявление на един от двамата
насрещни длъжници /чл. 104, ал. 1 ЗЗД/. Същевременно прихващането е възможно,
само когато вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ е ликвидно
– чл. 103, ал. 1 ЗЗД. Ликвидно
е вземане, което е безспорно между страните или е установено със сила на
пресъдено нещо.
В разглеждания случай
въззивният съд приема, че процесното вземане за неустойка не отговаря на
изискването за ликвидност, тъй като нито е признато от ищеца, нито е установено
със сила на пресъдено нещо. При това положение не са налице предпоставките на чл. 103 ЗЗД и не е
настъпил правният
ефект на материалноправното изявление на ответника за прихващане.
На
следващо място следва да се посочи, че възникването на вземането по чл. 92, ал.
1 ЗЗД е обусловена от наличието на следните правопораждащи факти: 1/ наличието на облигационна връзка –
двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква
задължение за изпълнение; 2/ че кредиторът /ответникът/ е изпълнил задълженията
си по сключения договор /че е бил готов да ги изпълни/; 3/ че ищецът не е
изпълнил задължението си да обезпечи в пълен обем извършването на профилактични
медицински прегледи на персонала на осигуряващия /ответника/ и 4/ че между
страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на частично
неизпълнение на договора.
В
съдебната практика по приложението на чл. 20 ЗЗД, обективирана в Решение № 38 от 27.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1227/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 80 от 8.05.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1315/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 89 от 17.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 523/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 81 от 7.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 761/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 546 от 23.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 16 от 28.02.2013 г. на
ВКС по т. д. № 218/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 100 от 10.08.2015 г. на
ВКС по т. д. № 1191/2014 г., II т. о., ТК и др., е прието, че при неясни договорни клаузи и
при възникнал спор между страните относно съдържанието на конкретни уговорки в
договора /в частност страните има спор относно съдържанието на клаузата на чл.
8.1.6 от процесния договор/, съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора;
тълкуването следва да се извърши съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се
изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите страни;
прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните уговорки да се
тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като
се изхожда от целта на договора,
обичаите в практика и добросъвестността, без са се подменя формираната при
сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите.
При
осъщественото по горепосочения начин тълкуване на клаузата на чл. 8.1.6 от
договора, въззивният съд счита, противно на приетото от СРС, че действителната
воля на страните е била да предвидят заплащането на неустойка от страна на
застрахователя в хипотеза на частично неизпълнение на основното му задължение –
да обезпечи предоставянето на всички видове здравни услуги, посочени в пакет
„Профилактика“/“Подобряване на здравето и предпазване от заболяване/ и
обособени в седем групи. Този извод следва както от буквалния смисъл на посочената
клауза, предвид употребените в нея изрази „при неизвършване … в пълен обем“ /а
не „при пълно неизвършване“/, така и от регламентацията на елементите на
периодичните медицински прегледи на работниците и на тези, на които подлежат
работещите в контакт с производствени вредности, съдържаща се в размел ІІ и
раздел ІІІ от Наредба № 3 от 28.02.1987 год. за задължителните предварителни и
периодични медицински прегледи на работниците /виж и приложение № 5 към чл. 8 и
чл. 17/, на който подзаконов нормативен акт е налице изрично позоваване в
процесния договор. Друго не следва от обстоятелствата, че обезпечаването на
някои от здравните услуги се отнася само до част от осигурените лица и че
предоставянето на здравните услуги се осъществява по различен начин – в
пригодени за целта помещения в предприятието или в здравното заведение, когато
естеството на прегледите и необходимите изследвания налагат това.
Несъмнено
е по делото, че страните са постигнали съгласие, че здравното осигуряване на
работниците и служителите на ответното дружество за здравните услуги, включени
в пакет „Профилактика“, следва да се осъществява под формата на абонаментно
обслужване – при която при настъпването на предвидените в договора случаи
следва да бъде осигурено предоставянето на определени здравни услуги и стоки на
осигурените лица от определени изпълнители на медицинска помощ, с които
здравноосигурителното дружество /застрахователното дружество/ е сключило
договор – чл. 87, ал. 1 и 3 /отм./ ЗЗО и чл. 4.1 от процесния договор. В този
смисъл за ищеца е възникнало задължение през срока на действие на процесния
договор да осигури извършването на уговорените между страните профилактични
прегледи и изследвания на осигурените лица от определени изпълнители на
медицинска помощ, с които е сключил договор, които са включени в пакета
„Профилактика“, обособени в 7 отделни групи и конкретизирани по видове, с
изключение на тези посочени в група 7, чието съдържание се изчерпва със
следното: „Допълнителни прегледи и изследвания за персонала, ползващ ВИА
/въздушно-изолиращи апарати/. Нито в договора, нито впоследствие, между
страните е постигнато съгласие за конкретните видове прегледи и изследвания,
които трябва да бъдат проведени по отношение на тези осигурени лица – виж и чл.
19 от Наредба № 3 от 28.02.1987 год. за задължителните предварителни и периодични
медицински прегледи на работниците.
По
отношение на честотата на прегледите и изследванията в приложение № 1 към
процесния договор е налице уговорка само по отношение на тези, посочени в група
1 – веднъж за една осигурителна година. Безспорно е между страните извършването
на прегледите, посочени в групи 1, 2 и 3 през 2012 год. и 2013 год. За
останалите групи, включително тези, описани в т. 4 и 5 от приложението, няма
постигнато съгласие за честотата на уговорените прегледи и изследвания,
отнасящи се до определена категория осигурени лица, поради което и при
съобразяване на нормата на чл. 17, ал. 2 от горепосочената наредба, която
обуславя тази честота от степента на потенциалния здравен риск на конкретните
работни места, СГС приема, че по делото не е установено, че ищецът е бил длъжен
да осигури предоставянето на тези здравни услуги през всяка една от
осигурителните години – 2012 год. и 2013 год. Отделно от това не е установено,
че ответникът /кредиторът/ е отправил искане описаните в т. 4 и 5 прегледи и изследвания
да бъдат извършени през посочените години по отношение на конкретни осигурени
лица, поради дадено предписание от СТМ.
Въз основа
на събраните и ценени гласни и писмени доказателства е установено, че ищецът е
осигурил извършването на профилактични прегледи на служителите на ответника при
дерматолог и стоматолог, както и на изследвания за аудиометрия, като част от
прегледа от специалист УНГ /включен в мобилен екип/. От показанията на
свидетеля М.Ц. също не се установява нещо различно, тъй като, както вече бе
посочено, същият заявява, че са били създадени условия за предоставяне на
услуги от конкретен стоматолог, като за целта следвало да бъдат записвани
предварително часове за преглед, без обаче да посочва, че ответникът се е
противопоставил на тази организация. При това положение настоящият съдебен
състав приема, че ищецът е изпълнил точно задължението си да осигури
провеждането на прегладите от специалисти, посочени в т. 4 от пакет
„Профилактика“/“Подобряване на здравето и предпазване от заболяване“.
На
следващо място няма спор между страните, че през 2012 год. и 2013 год. ищецът
не е осигурил извършването на изследванията, посочени в т. 5 от пакет
„Профилактика“/“Подобряване на здравето и предпазване от заболяване“, а именно:
студова проба, капиляроскопия и динамометрия. Същевременно възражението му за
забава на кредитора се явява основателно, поради следните съображения:
С оглед
вида и спецификата на горепосочените изследвания, отнасящи се до определен кръг
от осигурени лица и липсата на уговорка за честотата на извършването им /както
всъщност и на твърдения на работодателя за наличието на предписания за това от
Службата за трудова медицина и данни в тази насока/, въззивният съд приема, че
изпълнението на основното задължение на ищеца е невъзможно без кредиторът да
извърши определени действия – застрахователят не може да осигури предоставеното
на посочените медицински услуги, ако ищецът не му предостави списък на лицата,
които са назначени на длъжности електротехнически персонал и шофьори и без да
бъде съгласувана организация/график за извършването им – което предвид
естеството им е възможно само в здравни заведения /виж чл. 5.1 и 9.3 от
процесния договор/. В разглеждания случай по делото липсват категорични данни,
че ответникът е представил своевременно на ищеца списък на осигурените лица,
подлежащи на горепосочените изследвания през 2012 и 2013 год. Приетият като
доказателство по делото списък на л. 82 – 84 от първоинстанционното дело нито е
датиран, нито е установено, че е бил получен от застрахователя /а и това
обстоятелство не е признато от ищеца/. А списъците на осигурените лица на л.
124 – 126 и на л. 128 – 130 от първоинстанционното дело са били получени от
ищеца едва съответно на 13.11.2013 год. и на 09.12.2013 год. /т.е.
непосредствено преди изтичането на действието на процесния договор/.
В този
смисъл, след като ищецът е бездействал, като не е оказал необходимото
съдействие, предхождащо по време получаването на изпълнението, е налице забава
на кредитора по чл. 95 ЗЗД с последиците по чл. 96 ЗЗД, поради което не са
налице основания за ангажирането на договорната отговорност на ищеца за
заплащане на неустойка. Претендираното насрещно вземане по чл. 92, ал. 1 ЗЗД не
е възникнало, поради което и евентуалното възражение на ответника за съдебно
прихващане се явява неоснователно. А след като главните вземания на ищеца не са
погасени, то законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че исковете по
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД са изцяло основателни, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Във
въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу правилността на първоинстанционното
решение в частта му по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предметът на въззивното производство, което
се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на
спора по същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет
императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения,
установени от първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за
установено от фактическа страна.
При установените по делото фактически положения и
тъй като задължението за заплащане на процесните застрахователни премии е
възникнало като срочно, то ответникът е в забава през процесните периоди и
дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1 850.50
лв. /определен по реда на чл. 162 ГПК/, както по същество е приел и СРС, чийто
правни изводи въззивният съд също споделя.
С оглед
изложеното,
бланкетната въззивна жалба, чийто полезен ефект
по отношение на разрешаване на спора по същество, съответно косвено
преценка относно правилността на решението на СРС в обсъжданата част, е твърде
ограничен, е
неоснователна. В посочената част обжалваното решение е постановено в
правилно приложение на материалния закон и следва да бъде потвърдено чрез препращане към мотивите му – чл. 272 ГПК.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед
изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят
/ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца действително направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер
на 877.20 лв.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.03.2019 год., постановено по
гр.дело №72254/2016 год. по описа на СРС, ГО, 60 с-в.
ОСЪЖДА „Е.Б.Т.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище и
управление:***, да заплати на „З.К.Б.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление:***, на основание члл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 877.20
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/