РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. К., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОДОР СТ. ТОДОРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно
наказателно дело № 20255510200339 по описа за 2025 година
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно постановление № **- ****-****** от 28.11.2023г.
издадено от ВПД Началник група в ОДМВР С. З., РУ К., с което е наложено
административно наказание.
Недоволен от така съставеното постановление е останал жалбоподателят К.
М. А., който го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с това, че
постановлението е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие
със закона и постановено при съществено нарушение на административно
производствените правила.
Редовно призован не се явява във съдебното заседание.Пълномощник изпраща
молба с която моли съдът да разгледа делото в негово отсъствие като отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира
за разноски .
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат
писмено становище с което молят съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също
претендират за разноски.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства установени с
доказателствени средства- писмени и след преценка поотделно и във
съвкупност приема за установено следното ;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.
1
59, ал. 2 от ЗАНН /нарушител/, поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно наказващия орган е приел и посочил, че на дата 09.07.2023г.
в 22:20 ч. в гр. К. на ул. „С. В.“ до № **, в посока запад-изток К. А. е
управлявал МПС, лек автомобил „О. В.“ с рег. № ********, придобито от
него на 10.04.2023г. от лицето А. К. Т., което обстоятелство е видно от
Договор за покупко-продажба от дата 10.04.2023г., с рег.№****/10.04.2023г.,
при нотариус с рег.№ *** при националната камара. Въпросното МПС не е
било регистрирано по надлежния ред – със служебно прекратена регистрация
от дата 12.06.2023г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, прекратяване
регистрацията на регистрирано МПС на собственик, който в двумесечен срок
от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. На К. А. е съставен АУАН сер. **, БЛ№*******/09.07.2023г. по чл.
140, ал. 1, предл. 1-во ЗДвП. Административно-наказателното производство е
било прекратено с мотивирана резолюция №**-****-*******/21.07.2023г., по
описа на ОДМВР С. З., РУ К., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и
материалите по него са били изпратени по компетентност на РП-С. З., ТО-К..
По случая е била съставена пр.пр. №****-*****/2023г., по описа на РП-С. З.,
ТО-К..
По пр. пр. №****-*****/2023г. е постъпило постановление на наблюдаващия
прокурор от дата 15.11.2023г., с което е било отказано да се образува
досъдебно производство по описа на РП-С. З., ТО-К., преписката е била
върната на РУ К. за реализиране на административно-наказателна
отговорност спрямо К. А., тъй като, макар извършеното деяние формално да
осъществява състава на чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, в случая нивото на
обществена опасност не е толкова високо, че да осъществява състав на
престъпление, наказуемо по НК. В постановлението се приема, че реално са
били нарушени правила за движение по пътищата по смисъла на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, но от това нарушение не са настъпили вредни последици.
На основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, АНО е наложил административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и постановил лишаване от право за
управление на МПС за срок от шест месеца.
Описаната фактическа обстановка се установява от постановление за отказ да
се образува досъдебно производство от 15.11.2023г., на РП-С. З., ТО-К.,
справка за МПС с рег. № ******** от дата 01.08.2023г. и мотивирана
резолюция №**-****-*******/21.07.2023г., по описа на ОДМВР С. З., РУ К..
Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя,
поради което и въз основа на събраните по делото доказателства съдът я
приема за установена по несъмнен и безспорен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че неправилно
АНО е приел, че извършеното нарушение е извършено при форма на вината
непредпазливост.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо административно наказание, налагано по
2
административен ред. Следователно, за да е налице административно
нарушение, осъществяващото го деяние (действие или бездействие), трябва да
е извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, т. е. деецът трябва да съзнава или поне
да допуска, че с деянието си нарушава или е възможно да наруши установения
ред на държавно управление (нормативно установено правило за поведение –
извършване или въздържане от извършване на определено действие). В случая
управлението на нерегистрирано надлежния ред МПС се основава на
служебно прекратена регистрация на управляваното от жалбоподателя МПС.
За това обстоятелство обаче (жалбоподателят да е знаел, че управляваното от
него МПС е с прекратена регистрация) не се събраха доказателства.
Нарушението е на формално "на просто" извършване поради което е лишено
от обществено-опасни последици затова и формата на вина е само умисъл. За
превозното средство, което жалб. е управлявал макар и негова собственост, не
е бил уведомен, че е със служебно е прекратена регистрацията.
Липсват доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган,
извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика,
каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява
регистрацията, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП, вр. чл. 18б, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 10 от Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Поради това поведението на жалб. не може да бъде подведено под
административнонаказателна отговорност съобразно разпоредбата на чл. 175,
ал. 3 от ЗДП след като не е знаел или поне липсват данни да е знаел, че
регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена към
датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението, то и
нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което той е бил санкциониран с
обжалваното НП, не може да му бъде вменено във вина, респективно - ако и
формално да е било извършено, не съставлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по
тълкувателно дело № 3/2022г. на ОСС на НК на ВКС, Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд касаещо именно хипотезата за
служебното прекратяване на регистрацията на МПС, в което ВАС прима, че
„…Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство…“ и „…
Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога
точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно
средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за
субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до
отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
3
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е
длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно
средство и с породените от нея правни последици…“.
Следователно жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно
постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за минималните
възнаграждения на адвокатите е 400 лева. Видно от договора за правна защита
и съдействие защитникът е получил възнаграждение в размер на 500 лева.
С оглед обстоятелството, че разглеждането на делото протече в едно съдебно
заседание, същото не е сложно от фактическа и правна страна, не е провеждан
и разпит на свидетели а и със оглед направеното възражение от представителя
на възз. страна за прекомерност на разноските и присъждането им към
минималния размер предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата /писмено
становище/ поради което размера на адвокатското възнаграждение следва
бъде определен към предвидения в закона минимален размер от 400 лв..
Сумата от 400 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени
в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално
представителство, при материален интерес до 1000 лева. Водим от горните
мотиви съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-****** от 28.11.2023г.
издадено от ВПД Началник група в ОДМВР С. З., РУ К., с което на основание
чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и е постановено лишаване от право за управление на МПС за
срок от шест на К. М. А., с постоянен адрес общ. К., с. К., ул. "Л." ** като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМР С. З. да заплати на К. М. А., с ЕГН ********** сумата от
400 лв. представляваща направените по делото разноски за упълномощаване
на адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4