РЕШЕНИЕ
№ 2436
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330103359 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против ИВ. СТ. Н..
Ищецът твърди, че ответната страна е потребител на ВиК услуги за обект,
находящ се в ******. Твърди, че за процесния период има задължения за ползвани от
ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер
на 616.33 лева и обезщетение за забава в размер на 87.00 лева, които не били
заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. на ПРС срещу която постъпило възражение. Иска да
бъдат установени задълженията на ответната страна за главница, обезщетение за забава
и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорват
исковете. Възразява, че имотът не е бил обитаван, оспорва записванията в карнетите,
като твърди, че са нарушени правилата за тяхното съставяне. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
1
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което е образувано ч. гр.
дело № 15652/2020 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните вземания и за разноските.
Заповедта е връчена, в срок е постъпило възражение, след което съд е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от връчване
на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок, предвид спирането на
сроковете за периода на извънредното положение, поради което са допустим и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198
„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК
услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по
предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид
посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между
субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК
услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне
задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място
трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. С
доклада на делото правото на собственост на ответника е отделено за безспорно,
поради което се установява и съществуването на облигационно отношение между
страните.
Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а
отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на
2
отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Общите условия на “ВиК”
ЕООД - гр. П. също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в
присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия
от карнети, от които е видно, че начисляването е извършвано по измереното
количество за един водомер, като са налице подписи на представител на потребителя.
От събраните гласни доказателствени средства се установява, че те не са положени от
ответника, а от наемат на имота, който е осигурявал достъпа. Наред с това от
показанията се установява месечното отчитане на водомера и записването на
осреднени стойности, при липса на подпис (неосигурен достъп). Свидетеля установява
и ползването на имота през процесния период от наемател, а от отразеното връчване в
разписката за получаване на съобщението по заповедното производство е видно, че
ползването продължава към настоящия момент.
Макар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват
изгодни за ищеца обстоятелства, по делото се установява полагането на подписи в част
от тях от лицето ползвало обекта и осигурило достъп. В карнетите е посочено за коя
година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Въвеждането на показателите
на водомера е последователно, което гарантира правилното отчитане на общото
количество използвана вода, дори при неосигуряване на достъп всеки месец. Тук
следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са
задължения на ответника като притежател на имота и неизпълнението им не може да
бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.
Имотът е бил собствен от ответника, ползван от трети лица през целия период и към
момента, имал е монтирано измервателно устройство и периодично е бил отчитан от
служител на ищеца.
Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание за
периода. По несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и
категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси,
като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на
консумацията и последващото й остойностяване.
Относно размера е ангажирано заключение на ССЕ. Според експерта -
отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите
цени за битови клиенти за периода. Счетоводството на ищеца е водено редовно, като
всеки месец са издавани фактури за дължимата цена.
В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в
3
размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите е
такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е
необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от
консумацията на абоната. В конкретния случай давностният срок е бил прекъснат от
дата на подаване на заявлението- 26.11.2020г. съгласно фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК.
До прекъсването, тригодишната погасителна давност е изтекла относно вземанията за
периода до 06.10.2017г.
Предвид горното претенцията се явява основателна за сумата от 476.84 лева
главница за периода от 06.10.2017г. до 09.11.2020г., както и за начисленото за тези
вземания обезщетение за забава от общо 50.43 лева, съгласно Приложение 1 на ССЕ.
Тези главни и акцесорни вземания се дължат от ответника, защото не са
погасени по давност, а основание за плащането им е налице. За разликите над
посочените суми до пълните претендирани размери и период, претенциите ще бъдат
отхвърлени, тъй като задълженията са погасени по давност. Искът за лихвата се
отхвърля за целия период, тъй като обезщетението за забава върху всяко от дължимите
месечни плащания, е начислено след датата на падежа на всяко главно вземане до
крайния посочен в исковата молба срок.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на
ВК/. Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в
размер на – 100 лева – ДТ, 120 лева – депозит ССЕ и 20 лева за свидетел, като следва
да се определи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото
и 50 лева за заповедното производство. От разноските по съразмерност на ищеца се
дължат общо 292.37 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 192.75 лева съразмерно на отхв. част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ. СТ.
Н., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
4
*********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250,
следните суми: 476.84 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставена
питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. Юндола № 6,
ал. 8 за периода 06.10.2017 г.– 16.11.2020 г. и 50.43 лева - обезщетение за забава за
периода 20.12.2017 г.- 31.10.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда– 26.11.2020 г.
до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликите
над 476.84 лева до 616.33 лева – главница за периода 11.07.2016г. до 06.10.2017 г. и
над 50.43 лева до 87.00 лева – обезщетение за забава за периода 30.09.2016 г. до
31.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № ****г. по ч.гр.д. № 15652/2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА ИВ. СТ. Н., ЕГН **********, да плати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.
„Шести септември” № 250, сумата от 292.37 лева - разноски по съразмерност за
настоящото производство и за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, да плати на ИВ. СТ.
Н., ЕГН **********, сумата от 192.75 лева - разноски по съразмерност за настоящото
производство и за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
5