РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1020
гр. Пловдив, 10 май 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 3**
по описа за 2017 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 292 от АПК.
Образувано е по предявен иск от В.Е.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** чрез адв. И.А. с правно основание чл. 292 АПК, за установяване липсата на съществуващо
изпълняемо задължение по Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/ 04.10.2012г. на началника на
РДНСК-Южен централен район за премахването на: „Надстройка на жилищна сграда",
намиращ се в УПИ ХХ-**, кв.9 по плана на с.Д., общ.**, обл.Пловдивска.
Счита се, че липсва предмет на
изпълнението/премахването, т.е. не е налице обект, който да е идентичен с
описания в заповедта на премахване. Сочи се, че е налице фактическа
невъзможност за изпълнение на акта, предвид вида и характера на разпоредения за
премахване строеж, тъй като той няма самостоятелно функционално и конструктивно
предназначение и от тази гледна точка Заповед №ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012г. не
може да бъде изпълнена, без да се наруши и застраши сигурността и безопасното
съществуване на други части от жилищната сградата, както и на сгради в съседни
имоти, с които сградата е едно цяло в конструктивно отношение. Твърди се, че
необходимостта от изпълнение на административния акт е отпаднала, поради това,
че строежа е приведен в съответствие с изискванията на закона. Претендират се
разноски. Представя се писмена защита, в
която са изложени подробни съображения
относно фактическата невъзможност за изпълнение на заповедта. Наведени са
доводи, че обект с описание като това направено от административния орган не
съществува. Позовава се на изводите заключението на експерта по назначената
СТЕ.
Ответникът – ОТВЕТНИКЪТ: НАЧАЛНИК НА РДНСК – ЮЖЕН
ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН чрез процесуален представител юрк.Б. оспорва исковата молба като
неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012г. е извършена
проверка от служители на Регионален отдел „Национален строителен контрол"
Пловдив (РО „ИСК") при Регионална дирекцията за национален строителен
контрол -Южен Централен Район (**).
Във връзка с извършената проверка са съставени
Констативен акт № 43/29.03.2012г. и Констативен акт № 43А/29.03.2012г., с които
е установено извършването на незаконен строеж, представляващ: „Надстройка на
жилищна сграда", находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХ-**, кв. 9
по плана на с. Д., община **, област Пловдив.
От събраните по преписка документи е установявено, че
урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХ-**, кв. 9 по плана на с. Д. е собственост на В.Е.Л.,
съгласно Нотариатен акт № **. том III, рег.№ **, дело № 499/2007г. и Нотариатен
акт № **, том I, рег.№ **, дело № 160/2008г. и С. И.а М., съгласно Нотариален
акт № **, том VI, рег.№ **. дело № */2007г.
Установено е, че извършител и собственик на незаконния
строеж е В.Е.Л., с адрес ***, като строежът представлява надстрояване на част
от съществуваща жилищна сграда, водещо до промяна на покрива. С констативните
протоколи е установено, че под новия покрив са оформени два стажа - жилищен
етаж и обитаемо таванско помещение (вместо съществуващия един етаж). В
новополучената сграда са реализирани три нива -стар избен етаж, първи етаж и
тавански етаж. Първият и таванският етаж са изградени от тухлена оградна
зидария и дървена подова конструкция - гредоред, като гредите са подменени с
метална конструкция.
Строежът е V /пета/ категория, съгласно Наредба №
1/30.07.2003г. на Министерство на регионалната развитие и благоустройството
/МРРБ/.
Констатирано е, че извършеното строителство е без
одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ат.3 и
чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Констативен акт № 43/29.03.2012г. и Констативен акт №
43А/29.03.2012г. са съставени в отсъствието на нарушителя, оформен по реда на
§4 от Допълнителните Разпоредби /ДР/ на ЗУТ, чрез залепване на Съобщение №43/29.03.2012г.,
съставяне на Служебни бележки от 29.03.2012г. и Констативен протокол № Р-689/29.03.2012г.,
с което жалбоподателката е уведомена за образувано производство по реда на
чл.225, ал. 1 от ЗУТ - премахване на строежа.
В законоустановения срок, срещу Констативен акт №
43/29.03.2012г. и Констативен акт № 43А/29.03.2012г. не е постъпило възражение,
видно от Протокол от 16.04.2012г., съставен от служители на РО „НСК"
Пловдив при **.
Проведена е и процедура по избор на извършител на
премахването, като след тази процедура е сключен договор, с който е възложено
на „**“ ЕООД принудителното изпълнение на заповедта.
Ето защо на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във
връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, със Заповед №ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012г.
е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - представляващ „Надстройка на
жилищна сграда", находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХ-**, кв.9
по плана на с. Д., община **, област Пловдив - с извършител В.Е.Л..
В хода на съдебното производство към доказателствата
по делото са приобщени:
-Заявление вх.№ 428/05.04.2016г., с което ищцата е
уведомила ** за това, че строежа е приведен в съответствие с изискванията на
закона и за удовлетворяване на претенциите на ответника;
-Констативен протокол – акт №39, том I,
рег.№595/2018г., съставен от нотариус РС;
-Решение № 2263 от 25.11.2016г. по административно
дело № 2727/2016г. на Административен
съд – Пловдив.
В хода на производството е прието без
възражение от страните изготвеното заключение от вещото лице по допуснатата
експертиза.
В изпълнение на поставените задачи,
експертът е посочил, че при огледа на място е установено, че жилищната сграда находяща
се в УПИ XX - ** включва и двата дяла /среден и южен/ от съществуващата сграда,
обща като конструкция за застрояването в УПИ XX - ** и УПИ XXI - 262.
Разпореден за премахване по процесния административен акт е строежът в средния
дял, представляващ надстрояване на съществуващата сграда в тази и част. Състоянието
на сградата в тази средна част е добро, няма видими дефекти, пукнатини по
отделни елементи или провисване на такива. Пространството вътре е оформено за
обитаване на три нива, обзаведено с мебели и санитарни прибори. За довършване
са останали отделни видове строително - монтажни работи като боядисване,
затваряне на стрехи с обшивки и облицовки. Изпълнени са инсталациите и сградата
се ползва по предназначение.
Според експерта е налице надстрояване
на средния дял на сградата, който е функционално обособен като самостоятелно
жилище за обитаване, но без конструктивна самостоятелност в обхвата на
застрояването на цялата сграда от общо три дяла. Новите нива са получени чрез
монтаж на стоманени подови конструкции от греди и вътрешна стълба. По тази
причина самостоятелно обособен обем във височина като "надстройка" в
обичайния начин на определяне на това понятие като ниво, ново над други
сьществуващи на практика няма. На място не са останали избен и жилищен етаж
като стари, съществуващи, над които да е изпълнен самостоятелен нов етаж.
Налице е надстрояване на средната част на сградата, без да се различава
надстроен самостоятелен етаж, който да бъде наречен "надстройка" на
съществуващата сграда.
Във връзка с поставения въпрос относно идентичност
между обекта - предмет на Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012г. и съществуващото
на място, в т.ч. по отношение на размери, материали, предназначение, начин на
изграждане, експертът е посочил, че са констатирани неточности в дадените в
заповедта размери, но те не я променят по същество, а именно, че е извършено
надстрояване с промяна на покрива и реализиране на три нива в новополучения
обем. Посочва се, че неточностите са само по отношение на размерите на
изпълнения строеж. Видът на материалите е описан в заповедта в съответствие с
констатациите на експертизата - тухлена ограждаща зидария, стоманени подови
конструкции на етажните нива. Промяна на предназначението на сградата не е
извършено, няма такава описана и в заповедта. На място експертизата констатира,
че сградата е с жилищно предназначение и към настоящия момент.
Според вещото лице процесният строеж,
представляващ надстрояване в средния дял на сграда с обща конструкция за трите
ѝ дяла е разположен в два урегулирани поземлени имота съгласно действащия
регулационен план и няма самостоятелна носеща конструкция, отделяща го като
сграда от другите два дяла. Несъответствие в описанието на процесния строеж в
Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04. 10. 2012г. има в идентификацията на урегулирания
поземлен имот, в който той е разположен. По-голямата част от надстрояването в
средния дял на сградата се намира в УПИ XX - **, но части от строежа се намират
и в УПИ XXI - *, в неговия североизточен ъгьл.
Относно поставения въпрос дали ако на място има
обособен обект "надстройка", ще може същият да бъде премахнат, без да
се засегнат други части отжилищната сграда, както и сгради в съседни имоти е
подчертано, че самостоятелно обособен обект "надстройка" на място не
може да се отличи и опише. В процесния строеж старите етажи не са запазени така
че да е била изпълнена тяхна "надстройка" по смисъла на общоприетото
понятие за нов етаж над съществуващи такива. Изпълнено е "надстрояване" на средната част на
сградата в смисъл на завишаване на височината на покрива и сградата то цяло. По
четирите ограждащи стени на средния дял завишаването е различно. Според вещото
лице премахването на процесния строеж ще изисква разваляне на новите надзидове
до нивата на съществувалите преди изпълнението му. Това може да бъде изпълнено
след демонтаж на цялата нова покривна конструкция. Но според експертизата няма
причина да се счита, че южният дял от сградата ще бъде засегнат от такива действия.
Засегнат от такъв демонтаж ще бъде северния дял, където новата покривна
конструкция на процесния строеж е стъпила върху негови елементи - стени и
неговата носеща дървена покривна конструкция. Тази конструкция следва да бъде частично
подменена за привеждане в първоначалния и вид след изрязване на част от
дървените греди и възстановяване на покривното покритие. Този участък попада в
съседен имот - УПИ XXI - *.
В съдебно заседание от 04.12.2018г. е разпитан като
свидетел К.К К, без родствена връзка с ищцата. Според свидетеля в процесния
имот е извършван ремонт на покрива. К бил наясно, че след извършения ремонт
била издадена заповед той да бъде бутнат, като това било извършено през 2016г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Производството е проведено при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за целта органи;
и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ,
съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство
се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на ДНСК;
актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок; когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от
заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на
общината, района или кметството.
Искът е допустим, тъй като е подаден от лице с правен
интерес - извършител на строежа и адресат на заповедта за премахване на
незаконния строеж.
Отрицателният установителен иск по чл. 292 от АПК може
да се подаде без ограничение във времето – преди, по време, или след
осъществяване на изпълнението.
Разгледан по същество, искът е неоснователен по
следните съображения:
Предмет на иска с правно основание чл. 292 от АПК е
установяването, че липсва предмет на изпълнениетотъй като не е налице обект,
който да е идентичен с описания в заповедта на премахване, както и че е налице
фактическа невъзможност за изпълнение на акта, предвид вида и характера на разпоредения
за премахване строеж без да се наруши и застраши сигурността и безопасното
съществуване на други части от жилищната сградата, както и на сгради в съседни
имоти, с които сградата е едно цяло в конструктивно отношение, тъй като той
няма самостоятелно функционално и конструктивно предназначение и че
необходимостта от изпълнение на административния акт е отпаднала, поради това,
че строежа е приведен в съответствие с изискванията на закона.
Съобразно нормата на чл. 292, ал. 1 АПК, задължението-предмет
на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили
след издаването на изпълнителното основание какъвто липсват в настоящия случай.
С разпоредбата на чл. 292 от АПК е регламентирана възможността задължението -
предмет на изпълнението да се оспори по исков ред, чрез отрицателно
установителен иск, само въз основа на факти, настъпили след издаване на
изпълнителното основание. Това са фактите, относими към законосъобразността на
изпълнителното основание, които не са могли да бъдат приобщени и ценени в
производството по издаването или оспорването на съответните актове,
съставляващи изпълнително основание. Такива факти имат качеството на
правопогасяващи, правоизключващи и правоотлагащи изпълняемото изпълнително
основание.
На следващо място, според разпоредбата на чл. 225, ал.
1 от ЗУТ, незаконен строеж от четвърта до шеста категория или на част от него
подлежи на премахване, а по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, строеж или част
от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. т. 1, 2, 3 и 4 от закона; със
строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в
нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако
това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа
и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този
закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5,
т. 8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3.
Следователно, за да е незаконен по смисъла на закона
определен строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори
само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган.
Освен това, според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в
съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни
проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно закона (чл. 148, ал. 1 от ЗУТ).
Производството по принудително премахване на незаконни
строежи е уредено в специалните закони - ЗУТ и Наредба № 13/2001 г. за
принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях. Съгласно чл. 225, ал. 4 от ЗУТ, ако заповедта за премахване не се
изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от
органите на ДНСК самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено
от началника на дирекцията или от упълномощено от него длъжностно лице, по ред,
установен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Конкретните действия, които трябва да се извършат, и срокове да тяхното
извършване са разписани в разпоредбите на чл. 4 - чл. 7 от Наредба №
13/23.07.2001 г. В тридневен срок след изтичане на срока за доброволно
изпълнение, определен със заповедта за премахване, се извършва проверка по
изпълнението и на местостроежа от органите на ДНСК, за което се съставя
констативен протокол /приложение № 1/, именно който е приет и в настоящата производство
за действие по изпълнението. ( така Решение № 7128 от 30.05.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 14280/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова;
Решение № 1508 от 6.02.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 9022/2016 г., II о., докладчик съдията Н.Д.).
Неоснователни са направените от ищцата с исковата
молба възражения, сочещи фактическа невъзможност за изпълнение на акта, предвид
това, че той няма самостоятелно функционално и конструктивно предназначение.
Съгласно заключението на СТЕ няма причина да се счита, че южният дял от
сградата ще бъде засегнат от такива действия, а само северния дял, чиято конструкция
може да бъде частично подменена за привеждане в първоначалния и вид след
изрязване на част от дървените греди и възстановяване на покривното покритие.
Според изготвената СТЕ е налице надстрояване на
средния дял на сградата, който е функционално обособен като самостоятелно
жилище за обитаване, но без конструктивна самостоятелност в обхвата на
застрояването на цялата сграда от общо три дяла, в тази връзка възраженията, че
необходимостта от изпълнение на административния акт е отпаднала, поради това,
че строежа е приведен в съответствие с изискванията на закона е неоснователен.
Предвид изхода на делото и претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че
на РДНСК-ЮЦР се дължат разноски в размер на 100 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК
във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ иска от В.Е.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване липсата на
съществуващо изпълняемо задължение по Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/ 04.10.2012г. на
началника на РДНСК-Южен централен район за премахването на: „Надстройка на
жилищна сграда", намиращ се в УПИ ХХ-**, кв.9 по плана на с.Д., общ.**,
обл.Пловдивска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Е.Л., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на РДНСК-ЮЦР сумата от 100
/сто/ лева, представляваща разноски за осъществената защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: