Определение по дело №2201/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по жалб на Община Бургас срещу Заповед № ДК-19-Б-2/16.11.2023г. на Началника на РДНСК Бургас, с която на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ е забранен достъпът и ползването на неприетия по установения ред строеж „Външен водопровод ПЕВП РЕ 100 RN 10 ф125х7.4 L = 73.00м“, находящ се в ПИ № 07079.659.450 по КККР на град Бургас. Предмет на заповедта била част от строеж, разрешен за изграждане с Разрешение за строеж № 122/23.09.2003г. „Обслужващи улици, о.т. 107А, 103А-103-СК1-105А, 104А-подр. т. 23. подрт.26; тротоари, улично осветление, уличен водопровод и канализация в кв.5 и кв.6 УПИ ІІІ-87 по плана на Промишлена зона Победа Бургас “.

С определение № 3290/15.12.2024г. съдът е конституирал като страни оспорващата Община Бургас и ответникът Началникът на РДНСК Бургас.

Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.09.2024г.

С молба вх. № 7684/18.07.2024г. дружество „Черноморски бряг“ АД прави искане да бъде конституирано в процеса като заинтересована страна, тъй като е собственик на ПИ № 07079.659.450, в който е изграден строежът, ползването на който е забранено с оспорената по настоящото дело заповед.

За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното :

Според служебно изисканата от СГКК Бургас скица, „Черноморски бряг“ АД е собственик на ПИ № 07079.659.450 – листи 58-59 от делото.

Оспорената заповед е за забрана на ползването на строеж, който не е въведен в експлоатация. Страни в това производство са възложителят на строежа, съгласно чл.161 и чл.177 от ЗУТ, който има задължение да въведе строежа в експлоатация по предвидения от закона ред, и органът, издал заповедта за забрана за ползване. Разрешение за строеж № 78/27.06.2003г. е издадено в полза на възложителя на строежа Община Бургас. Според чл.182 от ЗУТ, строеж в чужд поземлен имот и строеж под повърхността на земята в чужд поземлен имот имат право да извършат лицата по чл.83, ал.6 и лицата, в полза на които е издадена заповед по чл.193, ал.3 и ал.4 или е учреден сервитут по чл.64 и §26 от ПЗР на Закона за енергетиката. На същите се издава разрешение за строеж по чл.148 от ЗУТ.

Следователно, Община Бургас, като възложител, следва да подаде по реда на чл.3, ал.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, заявление за издаване на удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация.

Дружество „Черноморски бряг“ АД, макар и собственик на земята, няма правен интерес да участва в производството по оспорване на заповедта за забрана за ползване на построения в неговия имот водопровод. Това е така, защото той твърди, че водопроводът се изграждал без наличие на договор по чл.193 от ЗУТ или заповед по чл.193, ал.3 от ЗУТ. По същността си твърденията касаят законосъобразността на издаденото разрешение за строеж и следва да се релевират в друго производство, докато настоящото производство е за забрана за ползването на обекта затова защото не е въведен в експлоатация. По тези причини молбата на „Черноморски бряг“ АД се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молбата на дружество „Черноморски бряг“ ЕАД да бъде конституирано като заинтересована страна по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от дружество „Черноморски бряг“ ЕАД пред ВАС с частна касационна жалба в седемдневен срок от съобщаването му.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на дружество „Черноморски бряг“ ЕАД и на страните по делото.