Решение по дело №252/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  ………                         02.05.2019 година                град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесет и трети април                            2019 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                      Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                     

 

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело № 252 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е с правно основание чл.55  ал.1 предл.І ЗЗД.

Ищецът Л.Г.Ф. твърди в исковата си молба, че от 17.02.2016г. било в трудово правоотношение с ответника, като по силата на сключен между страните трудов договор №35/17.02.2016г. заемала длъжността „продавач,консултант”, с място на работа магазин за хранителни стоки - Зора и основно месечно възнаграждение 420лв.

Твърди също, че от 07.09.2016г. била в болнични, поради бременност. Ищцата заявява, че след като представила болничния лист, управителката на магазина Антоанета Желева й казала, че  всеки месец до 10-то число трябвало да внася в магазина сумата от 22,00лв. за осигуровки за времето, в което няма да е в магазина. Така от следващия месец, от 10.10.2016г. тя и приятелят й всеки месец ходили до магазина, където работела и давали на ръка посочената сума на управителката, която записвала в тетрадка, но не издавала касов ордер. На 10.09.2018г. ищцата следвало да внесе в магазина сумата от 22,00лв., за което отишла със своя приятелка Галина Маджарова, дала парите на управителката Антоанета Желева и поискала издаването на ордер. По настояване на приятелката на ищцата управителката написала ордер №101/10.09.2018г. Ищцата помолила управителката да направи справка от кога е в болнични и написала молба да й бъде издаден документ, от който да е видно, че е внасяла сумата от 22,00лв. Тъй като не получила входящ номер, изпратила молбата по пощата, като препоръчано писмо с обратна разписка. На 12.09.2018г. получила отговор от управителя на ответното дружество, 2бр. документи и един паричен запис за 22,00лв. В отговора пишело, че не може да бъде издаден документ за внесени суми, тъй като такива не са постъпвали в дружеството, както и че й връщат сумата от 22,00лв., тъй като й е взета неправомерно от служителката на фирмата.

Ищцата твърди, че към настоящия момент ответното дружество е получило от нея сумата от 528,00лв. за осигурителни вноски, с която сума счита, че дружеството се е обогатило за нейна сметка.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника  да й заплати сумата от 528,00 лв., представляваща сума заплатена без основание, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът „ДАЧЕВ” ЕООД с.Малка Верея представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че признава исковата претенция в пълния предявен размер, ведно със законната лихва от завеждане на иска. Счита, че не е давал повод за завеждане на иска. Сочи, че не е канен да възстанови получените суми, поради което не е изпаднал в забава. Заявява, че сумите са недължимо платени от ищцата, но искът е преждевременно предявен. Позовава се на решение от 30.05.2018г. по гр.дело №1163/2017г. на ВКС. Счита, че е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК и моли разноските да се възложат в тежест на ищеца.

Съдът, като взе становището на ответника намира, че са налице предпоставките на чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

По отношение на разноските съдът приема следното: Съгласно чл.78 ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Изключение от правилото е ал. 2 на същата разпоредба. За да се приложи хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и да е налице признание на иска. В процесния случай е безспорно е налице втората предпоставка - признание на иска в хода на производството по делото, но липсват данни, от които може да се направи извод, че ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. С оглед на горното съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски.

Предвид горното и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50,00лв.

Искането на назначения на ищеца представител по чл.78 ал.7 ГПК за присъждане в полза на НБПП на адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважавано, тъй като по делото липсват данни да е проведена процедура по чл.38 от Закона на правната помощ и какво възнаграждение е изплатено от НБПП на назначения на ищеца представител.

Водим от горното, съдът

 

 Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ДАЧЕВ” ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, ж.к.Зора, ул.Единство №39, представлявано от Иван Дачев, да заплати на Л.Г.Ф., ЕГН **********,***, сумата от 528,00 лв., представляваща сума заплатена без основание, ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба – 07.01.2019г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на 50,00лв. държавна такса.

Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка  *** *** Л.Г.Ф., „БАНКА ДСК” ЕАД.

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :