Р Е Ш Е Н И Е
№...............
Гр. София, 10.11.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично заседание на осми
октомври през две хиляди и двадесетагодина в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 10956 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 94469 от 16.04.2019 г. по гр.дело № 35588/2018
г. по описа на СРС, І ГО, 47 състав, са отхвърлени
като неоснователни предявените от Г.Д.Ч. с ЕГН ********** срещу П.Т.Ш. с ЕГН********** обективно съединени искове
с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лева, обезщетение
за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени болки, вследствие на получените травми и
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за повече от два месеца, сумата от 1 662,95
лева, обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени медицински пособия, лечение, прегледи и
лекарства, ведно със законната лихва върху тези суми от деня на увреждането до окончателното им плащане. С решението ищецът Г.Д.Ч. е осъден заплати да основание чл.78, ал.3 от ГПК на П.Т.Ш. с ЕГН********** направените
по делото разноски в размер на 800,00 лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал ищецът Г.Д.Ч., който в срока по
чл.259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради
нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че
първоинстанционният съд е не е взел прдвид и обсъдил целия доказателствен материал
събран по делото поради което е стигналдо извод занесонователност на
предявените осъдетилни искове. Неправилно първостепенния съд е кредитирал
събраните свидетелски показания в разрезс твърденията на ищеца. Искането към въззивната инстанция е да отмени
обжалваното решение и уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна П.Т.Ш. чрез
пълномощника си оспорва жалбата.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е
произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на
ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на обжалваното
решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което
и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага
твърдения, че на 01.06.2013 г. около 16,00 часа се
прибирал към дома си в гр.София, ж.к."Красна поляна
3-та част", бл.****ап.** заедно със съпругата си. На около
20-30 метра преди входа на блока било спряно такси, което блокирало
преминаването по улицата до мястото, на което можел да паркира. Присветнал му
няколко пъти с фаровете, за да му направи път, но водачът не преместил
автомобила. Ищецът слязъл от автомобила и отишъл към прозореца на
водача, за да го попита дали няма да премести автомобила си, но той му
отговорил грубо, че чака клиент и докато не дойде няма да се премести. Ищецът го
помолил да премести леко автомобила си, за да мине покрай него да
паркира или да се премести с 10 метра назад, след което тръгнал
обратно към своя автомобил. В същия момент чул, че таксито повишило
обороти, тръгнало рязко към него и спряло на 10-15см от краката му.
Ищецът попитал
водача на автомобила дали се опитва да го сгази, след което той излязъл от колата, тръгнал към него и го
блъснал с две ръце в гърдите. Ищецът
залитнал назад и се опитал да се подпре на автомобила си, но паднал отстрани. При падането почувствал силна
и остра болка в областта на лявата си
китка и като се изправил видял, че лявата му китка е леко изместена и започнала
да се подува. Почувствал болки в лявото рамо и видял, че има охлузване на
дясната ръка. Обадил се на
полицията, които дошли на място и установили самоличността на водача на
таксито. Пристигнала линейка, която го закарала във Военномедицинска академия, където му оказали първа
помощ. Било установено, че има фчупване на лява лъчева кост на
типично място, което било обездвижено с гипсова лонгета, охлузване на
ляво рамо и дясна длан. Болката в лявата ръка продължила да бъде много
силна и отокът не спадал, поради
което на 13.06.2013г. отишъл на преглед в УМБАЛСМ"Пирогов", където
след извършен преглед се установило, че следва да му бъде извършена операция за кръвна репозиция и метална остеосинтеза с плака и винтове,
аутоостеопластика, за което заплатил сума в размер на 1360лева. Лечението му продължило повече от два месеца, като продължава да изпитва болка в
областта на лява китка, която не е
зараснала правилно и следва да се извършва ново оперативно лечение, за да възстанови правилното си анатомично състояние.
При различните прегледи и
рехабилитация, както и за закупуване на лекарства, направил
разходи в общ размер от 302,95лева. Предвид изложеното ищецът предявява иск за
осъждане на ответника
да му заплати сумата от 5 000 лева- обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки вследствие на получените травми и трайно
затруднение в движението на левия
горен крайник за повече от два месеца, 1662,95лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени медицински пособия, лечение,
прегледи и лекарства, ведно със законната
лихва върху тези суми от деня на
увреждането до окончателното им
плащане.
Ответникът П.Т.Ш. в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на
исковете. Прави възражение за погасяване на
процесиите вземания по давност. Оспорва да е бутал или удрял ищеца. Не
оспорва, че е шофьор на таксиметров автомобил. На процесната дата бил извикан на адрес в кв."Красна поляна".
Пред блока, от който следвало да
вземе клиента, имало плътно паркирани автомобили, успоредно до блока, и
той паркирал успоредно до тях като оставил място до него да преминават и други
автомобили. Докато чакал безпрепятствено покрай него преминали няколко
автомобила. Ищецът управлявал лек автомобил
"Пежо", който спрял пред него, но по средата на улицата, така
че повече автомобили не можели да преминават и зад него се образувала колона от два три автомобила. Докато стоял и чакал клиента, ищецът започнал да разтоварва багаж и да
го псува и обижда по вулгарен начин.
Чувал много ясно всички обиди -"Тъп бакшиш", "Говедо, виж къде си спрял" и др. На
третото преминаване ответникът не издържал.
Излязъл от автомобила си и спокойно попитал защо го псува и се държи така с него. Щом го видял, че слиза от
колата, ищецът отстъпил крачка назад,
но кракът му попаднал в дупка и за да не падне се подпрял на лявата си ръка и седнал на платното. Видял, че лявата му ръка е счупена, тъй като заела формата на буква "Г".
Уплашил се за здравето му и за това отново влязъл в автомобила си, но
ищецът се доближил и му нанесъл силен удар със здравата си дясна ръка през
отворения прозорец в областта на брадичката и устните. От силата на удара главата на ответника се отместила и се
ударила в седалката. Целият изтръпнал и изпитал остра болка. Не помни
кой се е обадил в полицията, възможно е и той да се е обадил. Докато чакал
органите на полицията влязъл в магазинчето до блока, за да си купи вода, а
жените там му обяснили, че въпросният
господин е много проклет и лош човек и винаги търси провокация и заяждане.
Настоящата
инстенция приема, че обжалваното съдебно решение е постановено при правилно
изяснена фактическа обстановка. При съвкупната преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, заключението на приетата от СРС и неоспорена
от страните СМЕ се установява, че на 01.06.2013 г. преди входа на блока, в който живее
ищеца, било спряло за изчакване на клиент таксито на ответника, успоредно до паркираните на пътното платно
автомобили, с което било затруднено преминаването. Установява се, че ищецът спрял автомобила си на пътното платно, за да
изчака преместването на автомобила на
ответника, като междувременно започнал
да разтоварва багаж от автомобила си. Страните влезли в спор помежду си във връзка с
настояването на ищеца ответникът да
премести автомобила си и да освободи пътното платно. От доказателствата
се установява, че ищецът е счупил лява лъчева кост на типично място, получил
охлузване на ляво рамо и охлузване на дясна
длан, което причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник
за период по-дълъг от 30 дни, което се установява от съдебно-медицинското
удостоверение и изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективна и обоснована.
В
първоинстанционното производство са приобщени писмени доказателства, от които се
установява, че във
връзка с описания в исковата молба инцидент е образувано досъдебно
производство, по което са събрани
гласни доказателства. Съставен е протокол за
оглед на местопроизшествие от 01.05.2013 г. и е издадено постановление от
25.06.2013 г. от разследващ полицай, с което е предложено образуваното досъдебно производство срещу ответника да бъде
спряно. Изложени са мотиви, че от събраните гласни доказателства-разпит на
свидетеля Ч., които са потвърдени от показанията на свидетеля В, не може да се
направи извод за извършено престъпление по
НК, а че е настъпила средна телесна повреда,
получена при случайно събитие.
Посочено е, че показанията на свидетелите са потвърдени и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза,
според която е налице травма, типична при падане и подлагане на ръка за омекотяване на удара.
За установяване на обстоятелствата, при които е
настъпилата травмата на ищеца, са пред СРС събрани
гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля В, който дава показания, че е непосредствен очевидец на инцидента. Видял, че автомобилът на
ищеца бил спрян на няколко метра
от таксиметровата кола на средата на улицата и не можело да се минава. Таксиметровият шофьор казал на другия да
премести колата си, но той отказал и
започнал да псува. След това шофьора на "Пежото" слязъл от автомобила си, отишъл при автомобила на
ответника и го ударил няколко пъти в главата през отворения прозорец. Не
е видял шофьора на таксито да удря другия
шофьор и да слиза от колата. Когато таксиметровият
шофьор слязъл от колата, другия отстъпил назад. Имало една дупка, в която стъпил и паднал назад. Започнал да вика,
че му е счупена ръката. Свидетелят бил на
тротоара и видял всичко.
От протокола за оглед на местопроизшествие,
съставен от органите на МВР, се
установява, че на метър от задно ляво колело на автомобил "Фолксваген" се намира дупка в средата на платното,
на около 5м зад него се намира л.а.
"Пежо", а успоредно малко зад него л.а. "Ситроен". От удостовереното в протокола за оглед на местопроизшествие, който има доказателствена стойност на официален документ, се установява, че на пътното платно,
където е настъпил инцидента с ищеца е имало дупка. На следващо
място, от събраните по делото
доказателства не се
установява, че ищецът е паднал в резултат от това, че ответникът го е блъснал. В тази връзка са налице единствено твърденията на ищеца, които не представляват
доказателство в гражданския процес, а показанията на свидетеля Ч., син
на ищеца, правилно първостепенният съд е приел, че не следва да се кредитират в частта, в която дава показания за обстоятелствата, при които е настъпил инцидента,
тъй като не е очевидец на същия и
показанията му следва да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да не
се кредитират, тъй като не се потвърждават от останалите събрани по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка правилен е
изводът на първоинстанционния съд, че предявеният иск се явява неоснователен.
Фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД включва
кумулативното наличие на следните предпоставки: деяние (действие или
бездействие), вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
на деянието и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до
доказване на противното. В настоящия случай отсъства елементът
противоправно поведение на ответника, което да е в пряка причинна връзка с
настъпилата вреда на ищеца .Действително, по делото се установява, че ответникът е спрял управлявания от него
автомобил успоредно до паркирани на пътното платно
коли в нарушение на чл. 94, ал.3 и ал.4 от ЗДП, както и чл.98, ал.1, т.2
от същия нормативен акт,
който предвижва, че престоят и паркирането
са забранени до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението. Но в пряка, непосредствена и закономерна причинна връзка с
това противоправно поведение не е настъпило счупване ръката на ищеца. В случай, че по делото се установи настъпването
на увреждането в резултат от това, че ответникът
е блъснал ищеца, след което последния е паднал, биха били налице основания за ангажиране на отговорността
му за заплащане на обезщетение за настъпилите имуществени и неимуществени
вреди. В случая ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване, че описаните в исковата молба вреди са настъпили в непосредствена
причинно-следствена връзка с противоправните действия на ответника, поради което законосъобразен е изводът на СРС, че предявените
искове, като неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят без да се обсъждат останалите
събрани по делото доказателства.
По
изложените съображения и с оглед съвпадане на изводите на двете съдебни
инставции и в упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски
имавъззиваемата страна, порди което въззивникът следва да й заплати сумата от
800 лв. направени разноски пред въззивиня съд, представляващи възнаграждение за
един адвокат.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 94469 от 16.04.2019 г. по
гр.дело № 35588/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 47 състав, вкл.в частта за
разноските.
ОСЪЖДА
Г.Д.Ч.
с ЕГН********** да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на П.Т.Ш.
с ЕГН ********** направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 800,00лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.