№ 302
гр. Ямбол, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500381 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. М. П. , ЕГН **********, гр.*****, общ.Велико
Търново чрез пълномощника адв. Г. Г. от АК-В.Търново, против Решение
№260033/15.07.2022 г., постановено по гр.д.№3073/2020 г. по описа на РС-Ямбол, с което
съдът е отхвърлил предявения от въззивника иск за осъждане на въззиваемата страна И. А.
И.,с ЕГН ********** да заплати сумата от 7700 лв., на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане,отхвърлил е предявеният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва върху
горната главница в размер на 1572, 35 лв., отхвърлил е й предявеният иск по чл.285, ал.1
ЗЗД за заплащане на сумата 551, 85 лв., както и за заплащане на сумата от 77, 52 лв. на осн.
чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху посочената главница.С атакуваното
решение в тежест на въззивника са възложени разноски в размер на 800 , 00 лв.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Г. Г. развива съображения за опороченост на
атакуваното първоинстанционно решение, изразяваща се в материална
незаконосъобразност, недостатъци в съдопроизводствената дейност при постановяването му
и необоснованост. Тази своя позиция аргументира с конкретно очертани пропуски в анализа
и оценката на събраните доказателствени източници, което е довело до частична
неправилност на фактическите констатации и в развитие е рефлектирало върху
материалната законосъобразност на лишения от обосновка краен правен извод за наличие на
правно основание на превежданите от Р.П. на И. И. суми. Твърди се, че между въззиваемия
И. като наемодател и въззивника Паоолу като наемател на 02.10.2018 г.е сключен договор за
наем с предмет "Крайпътно заведение с площ 176 кв. м. ", находящ се в местността
"Брестито", гр.*****, общ.Велико Търново, с уговорена месечна наемна цена 400 лв. В
жалбата се отправят оплаквания,че в решаващо-оценъчната си дейност районният съд е
игнорирал правното значение и доказателствена стойност на приложения договор за наем от
1
21.09.2019 г. между И. И. като наемодател и "Л.К.Ф." ЕООД като наемател с предмет
процесното крайпътно заведение, и месечна наемна цена от 400 лв., както и на приемо -
предавателен протокол за предаване на владението върху отдадения под наем имот на
наемателя "Л.К.Ф." ЕООД. Изброени са като необосновано игнорирани и представените по
делото разписки, удостоверяващи ежемесечно превеждани от Р.П. на И. И. суми, които
представляват надвнесени суми над уговорената месечна наемна цена и обективират
извършено по грешка без основание разпореждане с парични средства от въззивника Р.П. в
полза на въззиваемия, за илюстриране на което в жалбата се съдържа и таблично
представяне с разбивка на преводите по месеци за период 11.08.2018-11.07.2019г.
Формулирано е възражение за прекратяване чрез конклудентни действия на облигационната
връзка между страните по договора за наем, считано от 21.09.2019 г., с оглед възникнало
наемното правоотношение на въззиваемия с "Л.К.Ф." ЕООД по отношение на същия
недвижим имот и лишаване на въззивника от фактическа власт върху имота, а в
алтернативност за недължимост на месечно наемно плащане от Р.П. след 21.09.2019 г.
поради неизпълнение на същественото и основно договорно задължението на наемодателя
по чл.228 ЗЗД. Относно отхвърлената осъдителна искова претенция по чл.285 ЗЗД се
противопоставя аргументация за незаконосъобразност в доказателствения подход при
установяване на обстоятелства относно извършено плащане чрез свидетелски показания,
която процесуална незаконосъобразност обуславя формиране на правни изводи в колизия
със забраната по чл.164, ал.1,т.4 ГПК. Твърди се, че писменият акт, доказващ паричното
задължение на въззиваемия спрямо въззивника са представени платежни нареждания от Р.П.
за заплатени разходи по външно електрозахранване на процесния имот. При тези
съображения се иска от ЯОС да отмени атакуваното решение изцяло и да постанови
решение по същество, с което да уважи предявените осъдителни искове. Формулирана е и
претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна И. А. И., с
ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М. А. от АК-Ямбол, в който се обосновава
становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба и се настоява за
потвърждаване на оспореното решение като законосъобразно и основаващо се на подробен
доказателствен анализ. Изразяват се противостоящи на оплакванията в жалбата аргументи в
насока, че съдът не е допуснал претендираното от въззивника противоречие между проекто-
доклада и мотивите на съдебното решение, нито е допуснал процесуално нарушение при
разпределение на доказателствената тежест. Посочва,че въззивникът не е оспорил
поддържаното в отговора на исковата молба твърдение, че наемното правоотношение между
страните обхваща не само процесното крайпътно заведение, но и ТИР-
паркинг,експлоатиран от въззивника, за който са ангажирани доказателства относно начина
на ползването му и дължимият месечен наем. По-нататък отговорът пресъздава
систематично и синтезно изложение на възраженията във въззивната жалба, във вр.с които
са обективирани противоположни доводи и оценъчни констатации, в най-общ план
отразяващи съгласие с правните изводи в обжалваното решение,а именно: за
неоснователност на база безпротиворечивите доказателства на иска за главница в размер на
сумата 551, 85 лв. , представляваща разноски за получаване на разрешение за специално
ползване на пътищата чрез изграждане и ремонт на съществуващи подземни и надземни
линейни или отделни стоящи съоръжения в обхвата на път 11-55 при км 7+915, както и
разрешение за строеж, с цел изграждане на външно електрозахранване, което да обслужва
процесния имот. Споделена е и мотивацията на първостепенния съд, обусловила в
доказателствената му дейност използването на гласни доказателства за установяване на
месечния наем и възстановяването на заплатените от ищеца суми за ново ел. захранване на
търговския обект.В заключение се настоява ЯОС в обсега на ревизионните си правомощия
да потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, както и да
присъди на въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
2
В о.с.з. въззивникът П. не се явява и не изпраща процесуален представител. В становище вх.
№5323/14.11.2022 г. пълномощникът му адв.Г. заявява,че поддържа подробно изложените
във въззивната жалба аргументи и настоява за цялостна отмяна на атакуваното решение и
уважаване на обективно съединените осъдителни искове. Формулира и претенция за
присъждане в полза на въззивника на съдебно-деловодни разноски, ведно с представен
списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. за въззиваемия И. И. се явява редовно преупълномощената адв. А.Д., която отстоява
позиция за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложените в писмения
отговор съображения и настоява въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното
решение. Отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство, за доказването на които представя договор за правна защита и съдействие и
списък по чл.80 ГПК.
След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства ЯОС
достигна до следните фактически изводи:
Сред ангажираните по делото писмени доказателства от въззивника-ищец е договор за наем
на недвижим имот от 02.10.2018 г., по силата на който И.А.И. И. е предоставил на Р. М. П.
за временно и възмездно ползване крайпътно заведение с площ 176 кв. м. , находящо се в
гр.*****, като договорът се сключва за срок от -3 г.,считано от 02.10.2018 г. при уговорена
месечна наемна цена от 400 лв. , която наемателят е длъжен да заплаща до 9-то число на
текущия месец. Приобщен към правноценимата доказателствена база е и приемо-
предавателен протокол от 02.10.2018 г., обективиращ предаване държането на имота на
наемателя. Представени са множество разписки, издадени от Easypay, отразяващи
извършвани от Р. П. платежни нареждания на получателя И. И., както следва: на 11.08.2018
г. - сума в размер на 1200 лв., на 29.08.2018 г. - сума в размер на 800 лв.; на 10.09.2018 г. -
сума в размер на 1200 лв., на 10.10.2018 г. -сума в размер на 1200 лв. , на 02.11.2018 г. - сума
в размер на 600 лв.; на 12.11.2018 г. - сума в размер на 1 100 лв.; на 29.12.2018 г. - сума в
размер на 700 лв., на 15.01.2019 г. - сума в размер на 1200 лв.; на 11.02.2019 г. - сума в
размер на 1 200 лв.; на 18.03.2019 г.-сума в размер 1100 лв.; на 14.06.2019 г.- сума в размер
на 800 лв.; на 11.07.2019 г. - сума в размер на 600 лв.
В перспективата на поддържаната от въззивника фактическа теза е представено нотариално
заверено пълномощно от 02.10.2018 г. въз основа на което И. И. овластява Р. П. да
управлява и стопанисва недвижим имот : крайпътно заведение по път II -55 "Дебелец-
Гурково" при км 8+000 дясно; да представлява упълномощителя пред държавни и общински
органи: Данъчно подразделение- финансов отдел на община, като подава имотни
декларации и заплаща необходимите данъци и такси; пред Агенция пътна инфраструктура-
гр.Велико Търново, пред РУСО, НАП, НОИ, ВИК, "Енерго-про Продажби" АД,
"Електроразпределение -Север" АД, стационарни и мобилни оператори по всички въпроси,
свързани с управлението и стопанисването на описания имот, в т.ч. да прехвърля и открива
партиди в посочените доставчици и пр. Приложено е писмо вх.№94-00-195/22.04.2019 г. от
директора на Областно пътно управление Велико Търново до И. А. И., към което са
приложени съгласуван технически проект за имот "Крайпътно заведение в ПИ 3687.247.17,
гр.*****, м-ст Брестито, Общ.В.Търново в обхвата на път II -55 "Дебелец-Гурково" от км
7+807 до км 7+915 ляво, ведно с протокол-становище на техническата комисия при ОПУ
Велико Търново и Разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на нови
и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в
обхвата и в обслужващата зона на път II -55 "Дебелец-Гурково" от км 7+807 до км 7+915
ляво, както и искане вх.№94-00-195/22.04.2019 г. до Агенция "Пътна инфраструктура"-
Пътно управление -Велико Търново за външно електрозахранване на крайпътното
заведение. Ангажирани са още вносна бележка и платежно нареждане от 08.05.2019 г. от
ОББ, отразяващи платена такса по чл.21, ал.1, т.1 по Тарифа за такси на АПИ в размер на
3
129, 60 лв.; вносна бележка и платежно нареждане от 8.05.2019 г. за заплатена такса по
чл.21, ал.1, т.4 на АПИ в размер на 60 лв., платежно нареждане от 30.05.2019г., отразяващо
платени от Р. П. 42, 25 лв. по сметка на РД ПБЗН В.Търново, с вписано основание- такса по
тарифа 4, раздел 4, чл.31, ал.2, т.1а към ал.1, т.4, б. "е"; преводно нареждане от 17.06.2019 г.,
установяващи платена от П. сума в размер 80 лв. на ОД-МВР с основание "съгласуване на
проект ВОБД", приходна квитанция №013454/03.08.2019 г.,изд. от Община В.Търново,
Кметство *****, установяваща платена от П. сума в размер 240, 50 лв. за разрешение за
строеж и одобряване на проекти.
Приобщени към подлежащата на анализ и оценка писмена съвкупност от страна на И. А. И.
са следните документи: Справка от ТР, удостоверяваща, че "Даймънд Холидейс" ООД,е с
управител и съдружник Р. П.; договор за наем на вещ от 09.08.2018 г. , сключен между
"Даймънд Холидейс"ООД, представлявано от въззивника, в качеството на наемател и И. А.
И. като наемодател , с което се предоставя за временно и възмездно ползване "Крайпътно
заведение" , намиращо се в ПИ247017, м.Брестито по КВС на землището на гр.*****,
общ.Велико Търново за срок от 3 години и уговорена месечна наемна цена в размер на 400
лв.; представено е Разрешение №848/17.10.2011 г. за експлоатация на търговски крайпътен
обект "Ресторант" на път II -55 км 7+940 дясно; удостоверение №98/26.05.2006 г. за
въвеждане в експлоатация на описания обект "Крайпътно заведение"; Решение №КЗЗ-
7/16.09.2004 г. за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и
утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, като за легитимиране на правото си на
собственост върху имота, предмет на наемното правоотношение въззиваемият е предоставил
преписи от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №531, том 3, рег. №5008, дело
№311 на нотариус Д.Д., с район на действие - РС-В.Търново и рег. № 145 и Нотариален акт
за продажба на недвижим имот №1298, том 7, рег. 11773, дело №776/2003 г. на нотариус
Д.Д., с район на действие - РС-В.Търново и рег. № 145.
Приобщена към доказателствената база е и административната преписка в Община Велико
Търново, съдържаща документи във вр. с категоризация на на "Крайпътно заведение", във
вр. с издадено удостоверение за категоризиране на туристически обект в гр.*****, м.
"Брестито" от Община В.Търново на "Л.К.Ф." ЕООД, в която преписка е инкорпорирано и
заверено копие на договор за наем от 21.09.2019 г., сключен между И. А. И. като
наедмодател и "Л.К.Ф." ЕООД,представлявано от Л.А.К. като наемател за предоставяне за
временно и възмездно ползване за срок от 3 г. , считано от 02.10.2019 г. на "Крайпътно
заведение"в гр.***** при уговорено наемно възнаграждение в размер на 400 лв.; както и
приемо-предавателен протокол от 21.09.2019 г. за предаване държането на наемателя на
"Крайпътно заведение" в м.Брестито, гр.*****.
Представена е писмена информация от Община *****, съгл. която като представител на
"Даймънд Холидейс" ООД управителят П. е подал заявление вх.№399/09.08.2018 г. в
кметство ***** за издаване на разрешение за търговска дейност на търговски обект,
находящ се в ПИ №24017, местност "Брестито" по КВС на землището на гр.*****, към което
е приложено процесното заявление и договор за наем от 09.08.2018 г. между "Даймънд
Холидейс" ООД и И. А. И.. Предоставена по линия на фактическите аргументи на
въззиваемата страна Справка изх.№7365/04.05.2022 г. на ТД на НАП Велико Търново, от
която е видно, че "Даймънд Холидейс" ООД е осъществявало търговска дейност чрез обект
"Кантарлъ парк" в периода 07.10.2018-13.07.2019 г.
По делото са приобщени гласни доказателства чрез разпит на св. М.М.И..а, съпруга на И. А.
И., която информира, че със съпруга й са собственици на имот в *****, находящ се на
главен път Е-55, прохода на републиката "Хаинбоаз" , който представлява парцел от 4 дка с
построено заведение от 179 кв.м. Твърди,че през 2018 г. със съпруга си са отдали имотът
под наем на "Даймънд Холидейс" ООД,представлявано от Р. П.. Уточнява, че със съпруга й
направили пълномощно на последния, за да ги представлява пред административните
4
органи с цел издаване на разрешение за нов проект за преместване на ел. захранване.
Твърди, че не й е известно да са сключвани други договори за наем с физическо лице, т.к. е
съхранила непосредствен спомен единствено от договора с "Даймънд Холидейс" ООД. В
разказа си свидетелката коментира, че заедно и в присъствието на др. свидетелка М.И..а е
осребрила през м. август 2019г. всички извършени от Р. П. разходи във вр. със заплатени
такси по проекта за преместване на ел.захранването съобразно представени от него
разписки, които са останали във фактичска власт на Р. П., т.к. представянето им от негова
страна е било наложително в процеса по издаване на разрешителното. Свидетелката
предоставя убедено сведения,че месечната наемна цена за целия недвижим имот е възлизала
на сума в размер 1200 лв., която Р. П. заплащал нередовно, нерегулярно и на части. При
предявяване на свидетелката на писмения договор за наем от 09.08.2018 г. същата
потвърждава, че върху него е положен подпис на съпруга й, но с уточнението, че наемната
цена е не 400 лв., а 1200 лв., като останалите 800 лв. са дължими за ползването на паркинга.
В гласните доказателства, свалени от разпита на св.М.И..а, е предоставена информация, че
Р. П. бил последният наемател на тир паркинга на изхода на *****, като уточнява, че
фирмата на Р. е наела обекта, а Р. е споделял,че плаща 1200 лв. месечен наем, който включва
ползването на самия паркинг и заведението към него. Свидетелката в разказа си пресъздава
осведомеността си относно упълномощителна сделка в полза на въззивника П., въз основа
на която последният да придвижва документи относно промяна на ел.захранване и
възникнали в тази връзка недоуточнени финансови проблеми. Свидетелката описва спомен
за среща през м.08.2019 г. между М.И..а и Р. П., на която присъствала, когато М.И..а му
изплатила сума в размер на 800 лв. за извършени от П. разходи по фактури на стойност
около 500 лв. и 300 лв. за «рушвети» във вр. със заплатени услуги по ел. инсталацията.
Посочва, че в нейно присъствие П. признал,че дължи парична сума на М., за което си водил
записики, т.к. невинаги можел да изплаща наема изцяло и го плащал на части.Посочва, че в
началото на м.09.2019 г. Р. П. е предал ключовете от обекта лично на св.М.И..а, молейки я
да ги предаде на собствениците, като заявил,че напуска обекта и заминава за Германия.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция, стриктно
съблюдавайки процесуалните изисквания на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК формира следните
правни изводи:
Въззивната жалба, депозирана от въззивника Р. П. ищец в първоинстанционното
производство е процесуално допустима като подададена в преклузивния срок по чл.259, ал.1
ГПК от легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед изхода на спора по гр.д.
№3073/2022 г. по описа на РС-Ямбол. Съгласно процесуалния регламент на чл. 269 от ГПК
и разясненията, очертани в ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС,
въззивният съд извършва проверка на правилността на атакуваното решение в контекста на
формулираните в жалбата оплаквания, а в пределите на служебните контролни правомощия
на въззивната инстанция попадат валидността на решението, неговата допустимост в
обжалваната част, както и съгласуваността му с императивните норми на материалния
закон. В съответствие с тези свои правомощия въззивният съд прецени, че оспорваното
решение е валидно,допустимо, а по същество и правилно при следните съображения:
Предявените за разглеждане пред първостепенния съд обективно кумулативно съединени
искови претенции, видно от очертания с исковата молба петитум и описаните обстоятелства,
от които произтича твърдяното правопораждащо основание са такива с правна
квалификация по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.285, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Материалноправното съдържание на повдигнатите с въззивната жалба възражения,
задействали въззивния инстанционен контрол, целят преоценка правните изводи, както
следва относно: представените от въззивника разписки, които удостоверяват ежемесечно
превеждани на И. И. суми, съставляващи надвнесени суми над уговорената наемна цена и
обективиращи извършено по грешка без основание разпореждане с парични средства на
5
въззивника П. в полза на въззиваемия И.; както и за необоснованото подценяване и
неправилно интерпретиране на представения писмен договор за наем от 21.09.2019 г. между
И. И. и "Л.К.Ф." ЕООД като наемател по отношение на същия недвижим имот,
потвърждаващ поддържаната правна теза за прекратяване чрез конклудентни действия на
наемното правоотношение между противопоставените по спора страни, считано от
21.09.2019 г.
Процесните отношения, правилно субсумирани от ЯРС съгл. разпоредбата на чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, регламентираща фактическия състав на неоснователно обогатяване при изначална
липса на основание,който обхваща разнородни проявни форми на преминаване на блага от
патримониума на едно лице в имуществената сфера на друго лице в случаите, когато
отсъства валиден юридически факт, въз основа на нищожен акт или когато предаването на
имуществената ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката.
Неоснователно обогатяване по см. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е налице и в случаите, когато се
касае за плащане на задължение след неговото погасяване, както и при изпълнение, с което
се превишава действителният размер на валидно възникналото задължение, в обхвата на
която правна хипотеза
попадат фактическите твърдения на въззивника.
В случая съпоставката на контрадикторните позиции на страните обуславя заключението за
безспорност в насрещните тези относно наличие на наемно правоотношение, възникнало
между страните на 02.10.2018 г., по силата на което И. И. е предоставил на Р. П. за временно
и възмездно ползване крайпътно заведение в гр. ***** с площ 176 кв. м. Не е спорно по
делото и,че наемодателят е изпълнил задължението си да предаде имота, предмет на
договора на наемателя -въззивник, видно от съставения между страните приемо-
предавателен протокол от 02.10.2018 г. Пред първата инстанция ищецът П. в първото по
делото о.с.з. на 20.05.2021 г. е конкретизирал претенцията си, въвеждайки твърдения за
периодично престирани надвнесени /над наемната цена в размер на 400 лв./ суми без правно
основание поради грешка, които суми надвишават размера на задължението по договора за
наем.
Съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК задължението на ищеца да формулира пълно изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът, респ. да изчерпи основанията на претенцията
си като изложи изчерпателно,ясно и точно релевантните за спора факти следва да бъде
изпълнено с депозирането на исковата молба, това на ответника - с отговора на исковата
молба (чл. 131, ал. 2 ГПК), като и двете страни разполагат с процесуалните възможности по
чл. 143, ал. 2 и 3 ГПК и чл. 146, ал. 3 ГПК.
Действащият ГПК, в сила от 01.03.2008 г., регламентира производството пред
втората инстанция като ограничено (непълно) въззивно обжалване с оглед стеснените
/редуцирани възможности за страните да попълват делото с нови факти и доказателства.
Конструираният от законодателя механизъм за въззивна проверка е подчинен на
действащото концентрационното начало в гражданското производство, съобразно което
процесуалните действия ориентирани към изясняване на фактическата страна на спора
следват стриктна съгласуваност с рамките на фактологията, изяснена в
първоинстанционното производство, съотв. с изградената от ищеца и релевирана с исковата
молба фактическа теза, допълнена и конкретизирана в хипотезата на чл.143, ал.2 и чл.146,
ал.3 ГПК, която фактическа теза следва да изчерпва и концентрира фактическите
обстоятелства, на които се основава искът. ЯОС в разрез със становището на първата
инстанция приема, че въпросът относим към цената на немания договор и надвишаващите
наемното възнаграждение парични вноски е валидно въведен в спорния предмет, като в
този смисъл ищецът в началната фаза на исковото производство е направил своите
твърдения за релевантните факти. Ето защо , възражението относно липсата на мотивиран
отговор на основни според въззивника съображения за ежемесечно превеждани от Р.П. суми
6
на И. И. над размера на месечното наемно възнаграждение, обвърза настоящата инстанция
със съответстващо материалноправно разискване по същество. На първо място, с оглед
несъмнената установеност, лишена от спорни положения между страните, същите са били
обвързани от валидна договорна връзка, породена от сключения между тях договор за наем
от 02.10.2018 г. , по силата на която въз основа на приемо-предавателен протокол от
02.10.2018 г. ответникът И. е изпълнил задължението си по чл. 228 вр. с чл. 230 ЗЗД да
предаде вещта на ищеца П. , с което за последния е възникнало корелативно свързаното с
изпълнението на това задължение вземане за заплащане на наемната цена. Договорът за
наем, регламентиран от ЗЗД, какъвто е процесният договор, сключен за срок от три години,
е неформален и консенсуален, поради което реалното предаване на вещта е в корелативна
зависимост с дължимостта на наемната цена. Доколкото в настоящият случай е установено
несъмнено изпълнението на основното задължение на наемодателя на 02.10.2018 г. за
предоставяне ползването на вещта - предмет на наемния договор, за наемодателя е
възникнало право да получава плащане на наемната цена. Поради това извършените от
ищеца -въззивник периодични плащания към ответника И. намират своето правно
основание в сключения между страните и породил правно действие наемен договор, а не се
явяват престирани при начална липса на основание. Тези правни изводи обосновават в
обобщение заключението за неоснователност и недоказаност на възражението, че платените
суми за периода 11.08.2018 г.-11.07.2019 г. чрез "Изипей" са били престирани по грешка на
наемодателя при изначална липса на основание по см. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. По отношение
на престираната и претендирана като надплатена по грешка, при изначална липса на
основание сума в размер на 7 700 лв., ЯОС съобрази на първо място наличието на договор
за наем, сключен на 09.08.2018 г. между "Даймънд Холидейс"ООД, представлявано от Р.
П., в качеството на наемател и И. А. И. като наемодател , с което се предоставя за временно
и възмездно ползване същият предмет- недвижим имот- "Крайпътно заведение" с площ 176
кв,.м. , намиращ се в ПИ247017, м.Брестито по КВС на землището на гр.*****, който
фигурира и в договора за наем от 02.10.2018 г. сключен между същия наемодател и
въззивника в качеството му на физическо лице- наемател.Идентичните по своите
субективни и предметни предели договори обуславят становище, че платените по банков
път суми от Р. П. на въззиваемия в периода 11.08.2018 г. -10.09.2018 г. не представляват
недължимо платени суми, а периодични престации, представляващи предмет на
възникналото за въззивника, респ. представляваното от него дружество задължение за
заплащане на наемната цена и свързаните с ползването на недвижимия имот разходи.
Съдържанието на двата договора за наем позволява да се определят съществените им
характеристики, регулиращи наемно правоотношение с идентичен обект на недвижима
собственост – с оглед индивидуализираното местонахождение на крайпътния ресторант,
площ и наемна цена, като и двата договора са двустранно подписани. В случая, от гласните
и писмени доказателства безспорно се установява, че въззивникът П. е предприел /чрез
приложените в първоинстанционното производство разписки от Изипей/ заплащане на
ползването и на терена, върху който е разположено крайпътното заведение, в т.ч. включения
в него ТИР-паркинг, който представлява поземлен имот с площ 4 дка и е пригоден за
паркиране срещу заплащане на съответните такси. Поради това следва да се приеме, че
между страните е сключен неформален договор за наем на терена, представляващ ТИР-
паркинг с отделно уговорена наемна цена.
Волеизявлението на въззивника, отразяващо постигната договорка относно наемната цена,в
приложените копия на договор за наем от 09.08.2018 г. и 02.10.2018 г., се отнася до
ползването на търговския обект, предмет на изрична индивидуализация"Крайпътно
заведение" , намиращо се в ПИ247017, м.Брестито по КВС на землището на гр.*****,
общ.Велико Търново с площ 176 кв.м. Същевременно ползването на площта на терена, 4
дка, ведно с разположения върху него ТИР-паркинг не произтича от наемното
правоотношение по договора от 02.10.2018 г., т.к. недвижимият имот по предназначението
си може да бъде обособен като самостоятелен наемен обект. В този смисъл сключеният
7
формално наемен договор за заведението съставлява отделно и самостоятелно
правоотношение, разграничаващо се от потвърдения с конклудентни действия,
неформален договор за ползването допълнително на терен, обхващащ ТИР-паркинг и
представляващ недвижим имот с площ 4 дка. По своя неформален, консенсуален характер
договорът за наем на терена е предмет на самостоятелно наемно правоотношение,
подчиняващо се на отделен режим в отношенията между страните, в т.ч. относно правните
последици на уговарянето и задължението за заплащане на наемна цена. За доказването на
наемното правоотношение за процесния ТИР-паркинг съдът цени конклудентните действия
на въззивника П., изразяващи се в множество периодично престирани суми, надвишаващи
двукратно писмено договорената наемна цена в размер на 400 лв. за крайпътното заведение.
Тези конклудентни действия, ценени във взаимовръзка с изявлението, че от съдържанието
на самия договор се подразбира фактическото ползване и на прилежащите места за паркинг
и анализирани в корелация с гласните доказателства от показанията на св. М.И..а и М.И..а,
които съпоставени помежду си еднозначно установяват наличие на фактическо ползване на
ТИР-паркинга, както и че уговореният между страните и дължим от П. месечен наем е в
размер на сумата от 1200 лв..С оглед изложеното доказано се явява твърдението на
въззиваемия за наличието на неформален договор за наем с предмет процесния поземлен
имот с площ 4 дка и с уговорена цена, невключена в уговорената в писмения договор от
02.10.2018 г. наемна цена-400 лв. От пределите на мандатното, правоотношение, учредено в
полза на въззивника и обективирано в нотариално заверено пълномощно от 02.10.2018 г. и
проектната документация - протокол -становище на техническа комисия при ОПУ Велико
Търново, Разрешение за специално ползване на съществуващи подземни и надземни
линейни или отделно стоящи в обхвата и в обслужващата зона на път II-55 "Дебелец- *****-
Гурково" , от км 7+807 до км 7+915, ЯОС извежда косвена доказателствена информация с
оглед класификацията й в аспекта -отношение към фактите относими към спорното право,
според която фактическото ползване по договора за наем за въззивника П. е обхващало и
поземления имот, предназначен за ТИР-паркинг терен. В разрешение №6/08.05.2019
г.,издадено от ОПУ-Велико Търново е предвидена възможността за И. А. И. и
пълномощника му Р. П. да интерверират в обхвата на път II-55 "Дебелец- *****-Гурково" от
км 7+807 до км 7+915-трасе на подземен провод и при км 7+915-пресичане на
републикански път- сондаж с цел изграждане на обект "външно ел.захранване 1 КV на
крайпътно заведение в ПИ 36837.247.17, гр. *****, м-ст Брестито, Община Велико Търново
при спазване на съответените предписания и изисквания в протокол от 03.05.2019 г.
По възражението за прекратяване с конклудентни действия на наемния договор,
сключен между страните на 02.10.2018 г., считано от 21.09.2019 г., когато наемодателят И.
И. е сключил последващ договор за наем на същата вещ с "Л.К.Ф." ЕООД, ЯОС напълно
споделя прецизно аргументираните съображения в контекста на обоснованата и
законосъобразна правна теза на първоинстанционния съд, поради което на осн. чл.272 ГПК
препраща към мотивите на първостепенното решение в тази част. Процесните разписки
релевирани като писмено доказателство от ищцовата страна удостоверяват периодични
плащания от нейна страна, извършвани във времеви интервал 11.08.2018 г.-11.07.2019 г. и
кореспондиращи на реално предоставеното ползване на вещта, доколкото предхождат
момента на възникване на наемното правоотношение с трето лице "Л.К.Ф." ЕООД, от който
момент е настъпило предаването на фактическото държане на вещта на третото лице-
наемател. В тази вр. следва да се спомене обективирано в Решение № 35 от 22.08.2014 г. на
ВКС по т. д. № 1916/2013 г., I т. о., ТК, разрешение по относително аналогична правна
проблематика, съгл. която " При наличието на вреди, които са следствие от
невъзможността наемателят да упражни придобити права, произтичащи от наемно
правоотношение, когато тя е последица не само от недобросъвестни действия на трето
лице, но и на действия на длъжника, за които той отговаря, увреденото лице /наемател/
може да репарира причинените му вреди с иск по чл. 82 ЗЗД срещу насрещната страна по
облигационното отношение /наемодател/, съответно на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗД да
претендира обезщетение от третото лице, което с действията си недобросъвестно е
попречило договорът да бъде изпълнен, като отговорността на длъжника и третото лице
не е солидарна." В случая обаче фактическите твърдения на ищеца въззивник се съотнасят
8
не с невъзможността му като наемател да упражни придобитото въз основа на наемното
правоотношение право на ползване вследствие действия на длъжника -наемодател, а за
изначална липса на основания за извършвани в периода 11.08.2018 г.-11.07.2019 г. парични
престации, които останаха недоказани по гореобсъдените съображения.
При горепосочените решаващи аргументи въззивният съд прецени, че като закономерна
последица от правилна оценка на фактите и точно приложение на материалния закон
първата инстанция е отхвърлила като неоснователен предявеният иск по чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД. Като функционална последица от развитието на спора по главния иск по чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД, законосъобразно е отхвърлен и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 1572, 35 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка недължимо получена от въззиваемия сума.
За да постанови обжалвания акт, първостепенният съд е приел за установено по предявения
иск с правно основание чл.285 ЗЗД, че въз основа на пълномощно с нотариална заверка на
подписите от 02.10.2018 г., ответникът И. А. И. е учредил в полза на ищеца Р. П. право да го
представлява пред общински и държавни органи, в т.ч. Агенция "Пътна
инфраструктура",Община Велико Търново по въпросите относно управлението и
стопанисването на отдадения под наем недвижим имот в гр.*****. При съпоставка на
противопоставените позиции на страните се извежда като безпротиворечиво установено, че
за нуждите на заведението в обекта е било извършено ново външно ел.захранване, което да
обслужва крайпътното заведение, за което бил изработен проект и издадена съотв. проектна
документация: Протокол от 03.05.2019 г. за съгласуване на проект и издаване на
разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане и ремонт на съществуващи
подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя за обект
"Външно ел.захранване на Крайпътно заведение в ПИ 36837.247.17, гр.*****, м-ст Брестето,
Община Велико Търново", на път II-55 "Дебелец - ***** Гурково" от км 7+807 до км 7+915
ляво, съгласуван технически проект и Разрешение №6/08.05.2019 г. за специално ползване
на пътищата чрез изграждане и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или
отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона на пътя.Прието като
безспорно между страните е и, че ищецът П. като представител на ответника И. е заплащал
такси за съотв. административни услуги, които действия са документално обосновани във
вносна бележка от ОББ за платена такса по чл.21, ал.1 по Тарифа за такси на АПИ от 129, 60
лв., вносна бележка и платежно нареждане от 08.05.2019 г. за заплатена такса по чл.21, ал.1,
т.4 на АПИ в размер на 60 лв., платежно нареждане за 42, 25 лв. към бюджета за такси и
комисионни за ИЦКБ, преводно нареждане за 80 лв. на ОД МВР за съгласуване на проект
БОБД, приходна квитанция от 012454 от Кметство ***** за платени 240, 50 лв.за
разрешение за строеж, одобряване на проекти, което по безусловен път доказва, че за
съгласуване на техническия проект и издаване на процесното разрешение, свързано с
изграждане на ел.захранване ищецът е извършил разходи в общ размер на 551, 85 лв. С
оглед на тези обстоятелства и липсата на спор, че ответникът – упълномощител е приел
резултата от поръчката ЯОС счита, че през процесния период: 02.10.2018 г. – 08.05.2019 г.,
между страните е съществувало мандатно правоотношение по неформален договор за
поръчка, по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, както и че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора.
По отношение на квалифицирания по чл.285 ЗЗД иск за реално изпълнение на задължението
на доверителя по договор за поръчка да заплати на довереника средствата, необходими за
изпълнението на поръчката, въззивният съд също намери за доказано това изпълнение от
страна на И. И., поради което следва да потвърди решението и в частта, с която така
предявеният иск е отхвърлен. Договорът за поръчка по правило е неформален. Тежестта да
докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди посредством
допустимостта на всички доказателствени средства. Пълномощието е отделна правна
сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка. Когато в отношенията си
9
с третите лица довереникът действа от името и за сметка на доверителя, той се ползва от
представителна власт по дадено му пълномощно. Ако довереникът е понесъл някакви
разноски доверителят е длъжен да му ги заплати. Вземането за разноски става изискуемо
поначало след понасянето на разноските, но е възможно да се уговори авансиране.
Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са
необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с
лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. Тежестта да
докаже отчета по мандата е за довереника. Задължението на довереника да даде отчет
включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде
полученото. Следователно правилата, както за разпределение на доказателствената тежест,
така и за последиците от несправянето с нея са приложими и в настоящия случай. В случая
първият правопораждащ елемент от фактическия състав за основателността на иска по
чл.285 ЗЗД е установен от въззивника при условията на пълно и главно доказване, а
именно, че между страните е налице валидно правоотношение по договор за поръчка, по
силата на което въззивникът е изпълнил задълженията си по този договор (депозирал е
съответните заявления и е заплатил таксите за изготвяна на проектната докуементация и
разрешението за специално ползване на пътищата), както и действителния размер на
направените разходи -551, 85 лв. От своя страна обаче ответникът в условията на пълно и
главно доказване е установил положителния факт на плащането на направените разходи за
изпълнение на поръчката. Видно от еднопосочните по своите смислово-съдържателни
характеристики показания на св. М.И..а, съпруга на ответника, което качество обуславя
повишената критичност на съда в усл. на чл.172 ГПК при оценка на тяхната надеждност и
достоверност, и кореспондиращите с тях в пълнота показания на св. М.И..а, се установи, че
през месец август 2019 г. в свидетелките се срещнали с ищеца П. в двора на къщата му,
който след представяне на бележки за извършени от него разходи в размер на 551 лв. и
обяснения, че е платил 300 лв. за "рушвети" е получил плащане в брой на сумите по
бележките от М.И..а, като същите са останали във фактическото му държане с оглед
необходимостта от послужване с тях във вр. с административната процедура по издаване на
разрешителното.
Детерминирайки елемента на заинтересованост в показанията на св. М.И..а, ЯОС отчита, че
преценката на структурата и съдържанието на съобщеното от нея пред първоинстанционния
съд, в съпоставка и при пълно съответствие с фактите, получени от разпита на св.М.И..а
дава основания да се приеме, че тя представя с необходимата добросъвестност релевантните
за спорното право фактически обстоятелства. Няма неясноти или противоречия в
изложението й, не се установяват противоречия, или логически несъответствия, в т. ч. и с
обстоятелствата в показанията на св.М.И..а. Същите не са вътрешно противоречиви, а и не
противоречат на останалите писменни доказателства по делото, поради което следва да
бъдат кредитирани. По повод релевираното във въззивната жалба възражение за
дероргиране от ЯРС на забраната по чл.164, ал.1, т.4 ГПК за установяване със свидетелски
показания погасяването на установени с писмен акт задължения, като според въззивника
писменият акт, доказващ тези задължения са представените с исковата молба платежни
нареждания от Р. П.:На първо място, следва да се отбележи,че във въпросните платежни
нареждания като задължено лице фигурира именно въззивника Р. П., не и въззиваемият И..
На следващо място, между страните не е имало писмени договорни отношения, регулиращи
извършването на конкретни разходи по мандатното отношение, нито обективирано в
писмена форма съгласие за разходването или връщането на посочените суми; процесните
платежни нареждания носят подписа само на въззивника П.. Следователно, тъй като липсва
писмен акт, в който да се установява парично задължение на въззиваемия И. спрямо
въззивника П. по отношение на преведените суми за такси във вр. с административната
процедура по издаване на разрешителното, забраната на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК е
неприложима и няма пречка твърдяното от въззиваемата страна изплащане на исковите
суми да се установява от нея със свидетелски показания. /в т.см. Определение № 60829 от
25.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2350/2021 г., III г. о./ В разглеждания случай гласните
доказателства са поискани за установяване на плащане на сумите за възстановяване на
направените разноски по изпълнение на поръчката от довереника, но тъй като паричното
задължение произтича от неформално мандатно правоотношение, не е приложима
разпоредбата на чл. 164, т. 4 ГПК и липсват пречки плащането да се доказва със свидетелски
10
показания. срв. Определение № 214 от 7.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4225/2016 г., I г. о.,
ГК, решение № 124 от 27.I.1955 г. по гр. д. № 268/55 г., ВС IV г. о., решение № 62 от
25.01.2002 г. по т. д. № 891/2001 г. на ВКС по чл. 133 б. "г" ГПК (отм.) идентичен на чл. 164,
т. 4 ГПК/. Предвид изложените изходни аргументи и съображения като закономерен
резултат следва да се потвърди обжалваното решение и в частта му, с която са отхвърлени
осъдителният иск по чл.285, ал.1 ЗЗД и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При този изход на спора въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени извършените
във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, в унисон с което е формулирала
искане и е представила надлежни писмени доказателства /договор за правна защита и
съдействие/ за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лв.
Водим от изложеното ЯОС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260033/15.07.2022 г., постановено по гр.д.№3073/2020 г. по
описа на РС-Ямбол.
ОСЪЖДА Р. М. П. ЕГН********** с постоянен адрес гр.*****, Община Велико Търново,
ул. "****** да заплати на И. А. И. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Ямбол, ул.
"********, вх.Б, ет.2, ап.12 сума в размер на 600 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС с изключение на частта от решението относно иска по чл.285, ал.1 ЗЗД, в която същото
е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11