РЕШЕНИЕ
№ 2667
гр. Бургас, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20232120107895 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е
образувано по жалба на И. Я. В., ЕГН ********** от гр. Б., *** и М. Я. В., ЕГН **********
от гр. С., ***, двамата чрез пълномощника адв. А. Т. срещу решение на Общинска служба по
земеделие - Созопол с № 2799/29.11.2023г. по преписка вх. № 2799/18.02.1992г. на
наследодателя Я. Я. В., в частта му относно т. III, с която е отказано възстановяването на
правото на собственост на наследниците на Я. Я. В. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на имот: нива от 4.600 дка, находящ се в землището на с. Ч. в местността А.,
заявен с пореден № 11 от заявлението. Излагат се подробни съображения за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон и се иска отмяна на решението в
обжалваната част.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника. Ангажират се
доказателства.
Ответната ОСЗ е представила преписката по издаването на административния
акт.
Бургаският районен съд, като съобрази данните по делото и закона, намери
следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок. Жалбоподателите са наследници
на Я. Я. В., т.е. са адресати на обжалвания административен акт, поради което имат правен
интерес от оспорването.
По същество жалбата е основателна.
С влязло в сила решение № 536 от 13.03.2023 г. по гр.д. № 8231/2022г. на БсРС
е прогласена нищожността на Решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № 2799 от
24.02.1993г., постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № 2799 от
18.02.1992г. на Я. Я. В., в частта по т.III, с която отказано е възстановяването на правото на
1
собственост на Я. Я. В. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот: нива
от 4.600 дка, находящ се в землището на с. Ч. в местността А..
С решение № 2799/29.11.2023г. на ОСЗ - Созопол е признато правото на
собственост на Я. Я. В. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху 10
имота, възстановено е правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на 9 имота, отказано е възстановяването на правото на собственост на Я. Я. В. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот: нива от 4.600 дка, находящ се
в землището на с. Ч. в местността А., заявен с пореден № 11 от заявлението и е отказано
признаване правото на собственост на Я. Я. В. в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на нива от 0,787 дка, находяща се в землището на с. Ч. в местността А.,
заявен с пореден № 4 от заявлението.
Решението на ОСЗ се обжалва в частта му относно т. III, в която е отказано е
възстановяването на правото на собственост на Я. Я. В. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на имот: нива от 4.600 дка, находящ се в землището на с. Ч. в
местността А., заявен с пореден № 11 от заявлението. В посочената точка е записано, че „на
основание чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ правото на собственост на държавата върху зем.земи,
предоставени на МО за цели, свързани с отбраната на страната, се запазва в места и размери,
определени от Министерски съвет по предложение на министъра на отбраната. При
отпадане на необходимостта, свързана с отбраната, тези зем.земи се включват в Държавния
поземлен фонд с решение на Министерски съвет.“
Съдът намира, че процесното решение е постановено при съществено
нарушение на административнопроизводствени правила - основание за оспорване на
административния акт по чл.146, т.3 АПК.
Разпоредбата на чл.59 АПК урежда формата на индивидуалния
административен акт. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК актът съдържа фактически и правни
основания за издаването му. В случая според БРС, в решението относно обжалваната му
част липсват фактически основания за издаване на акта. Като причина за отказа е записан
част от текста на нормата на чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ, която съдържа две хипотези.
Посочването на правното основание не е достатъчно, за да се мотивира решението на ОСЗ в
тази му част. Освен това не е посочено коя от двете хипотези е налице случая. Не са
изложени ясно и точно фактите, установени по преписката, послужили за причина за
постановения отказ. В този смисъл решението в обжалваната му част не съдържа
фактически основания.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че оспореното решение на ОСЗ в
обжалваната му част не съдържа реквизитите, обективирани в разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 АПК - не са посочени фактическите обстоятелства - мотиви, въз основа на които е
постановен отказа. Мотивите представляват обосновката на акта, фактическите констатации,
изведени след анализ на събраните доказателства в хода на процедурата, както и
формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Липсата на
мотиви е съществено процесуално нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като лишава съда
от възможността да установи, дали оспореният административен акт е в съответствие с
целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл.146, т.5 АПК. В случая в
оспореното решение в обжалваната му част липсват мотиви, което пречи да бъде извършен
съдебен контрол по същество, тъй като не е ясно изразена волята на административния
орган по отношение на причините, мотивирали го да откаже да възстанови правото на
собственост на нивата.
Констатираните пороци са основание за отмяна на административния акт в
обжалваната част като незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални
нарушения. Вследствие на изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, като бъде отменено процесното решение в атакуваната му част. Отмяната на
2
решението е на процесуално основание, доколкото не е ясно мотивирана волята на ОСЗ да
откаже възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални
граници.
Преписката следва да се изпрати на ответника по жалбата с указание за
стриктно съблюдаване на изискването за надлежно мотивиране на административния акт,
съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 вр. ал.1 АПК, като преценката дали са налице
предпоставките за реституция, респективно пречките по чл. 10б и чл. 24, ал. 3 от ЗСПЗЗ,
следва да бъде извършена към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, а не към момента на
постановяване на решението на ОСЗ.
Както бе посочено по-горе, липсата на мотиви е пречка да бъде извършен
съдебен контрол по същество. Предвид възраженията за противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби, следва да се посочи, че от доказателствата по делото се
установява, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е бил част от военно
поделение и следователно са налице строителни дейности, които не позволяват
възстановяване на собствеността в стари реални граници, а последваща промяна в
предназначението и ползването на имотите не следва да бъде съобразявана от ОСЗ. Следва
да се посочи и че в хипотезата на чл. 24, ал. 3, изречение второ, компетентен да се произнесе
е областният управител (съгласно ал. 8 на същата разпоредба).
На основание чл.143 АПК ответният административен орган следва да се
осъди да заплати на жалбоподателите сторените от тях разноски по делото за експертиза и
съдебно удостоверение в общ размер на 735 лева (по 367,50 лева за всеки от тях).
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2799/29.11.2023г. по преписка вх. № 2799/18.02.1992г.
на Я. Я. В. на ОС „Земеделие“ - Созопол в следната негова част:
т. III, с която е отказано възстановяването на правото на собственост на Я. Я.
В. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот: нива от 4.600 дка,
находящ се в землището на с. Ч. в местността А., заявен с пореден № 11 от заявлението.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр.Созопол за
повторно произнасяне с административен акт по отношение на посочения имот, който да е
надлежно мотивиран, в изпълнение на чл.59, ал.2, т.4 АПК.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол да заплати на И. Я. В.,
ЕГН ********** от гр. Б., *** сумата от 367,50 лева /триста шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол да заплати на М. Я.
В., ЕГН ********** от гр. С., *** сумата от 367,50 лева /триста шестдесет и седем лева и
петдесет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд в 14-
дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3