№ 55
гр. , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200120 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ПЛ. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.К., ул. „********“
№5 срещу Наказателно постановление /НП/ № *****/***********г., издадено от началник
група към РУ-П. към ОДМВР-С., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 200 лв. за
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 17.03.2021г., около 07.50 часа в
община М., на път първи клас № I-6, като водач на лек автомобил „****************“, с
рег. № ************, се движи при зимни условия с несъобразена скорост с релефа и
състоянието на пътя, при което на десен завой навлиза в лявата част на платното за
движение и блъска странично насрещно движещите се л.а. с рег. № ****** и л.а. с рег. №
**********, с което реализира ПТП. Водачът е наказан за това, че не е избрал скоростта на
движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността
на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението.ПТП.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Жалбоподателят счита, че контролният орган неправилно и незаконосъобразно е ангажирал
административнонаказателната му отговорност, тъй като в конкретния случай не е
извършил състава на нарушението по чл.179, ал.2, предл.1 ЗДвП. Счита, че фактическите
констатации в обжалваното НП, съответно в Акта за установяване на административно
нарушение /АУАН/ не отразяват вярно обстоятелствата. Жалбоподателят заявява, че не
оспорва, че на посочената дата е възникнало ПТП, но оспорва твърдението, че виновно е
1
нарушил чл.20, ал.1 ЗДвП. Твърди, че се движил с автомобила си с подходяща скорост
съобразно атмосферните условия (снеговалеж), като преди навлизането в завоя, където
настъпило ПТП-то допълнително намалил скоростта, но в самия завой внезапно
автомобилът попаднал в заледен и неопесъчен участък, почувствал го неуправляем и едва
успял да избегне челен удар с насрещно движещото се МПС. Сочи, че макар да управлявал с
повишено внимание, нямало как да предвиди, че точно този участък е заледен и неопесъчен,
предвид че при навлизането в завоя валял сняг, но не се виждали заледявания. Според
жалбоподателя наличието на лед на пътното платно е причината автомобилът да поднесе, а
той като водач бил в невъзможност да предприеме каквито и да е действия, за да
предотврати неизбежното ПТП. Признава, че в случая е налице ПТП, но счита, че липсват
доказателства за това ПТП-то да е резултат от движението му с несъобразена скорост.
Жалбоподателят сочи, че нито актосъставителят, нито свидетелят на установяване на
нарушението са присъствали в момента на възникване на ПТП, а и при съставянето на
протокола за ПТП не били извършвани каквито и да е измервания- напр. на спирачен път, за
да може да се установи, макар косвено, на какво се дължи ПТП. Счита, че в случая ПТП не е
в причинна връзка с неговите действия като водач на МПС, а се дължи на попадането на
автомобила в заледен и неопесъчен участък на пътното платно, т.е. ПТП е в причинна
връзка със състоянието на пътя поради неизпълнение от АПИ на задължението да осигури
безпрепятственото му ползване. Счита, че няма вина за попадането на автомобила в такъв
пътен участък и не следва да му бъде ангажирана административнонаказателна отговорност.
Освен това, в хода на административнонаказателното производство били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили производството и са
довели до незаконосъобразност на издаденото НП. Наказващият орган бил нарушил
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, съобразно която следва да има пълно
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Според
жалбоподателя в НП липсва каквато и да е фактическа обстановка, в която да са описани
ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които
да потвърждават описаното. Допуснати били нарушения и на разпоредбата на чл.42, т.7 във
вр. чл.40 ЗНН, тъй като, въпреки че законът изисква АУАН да бъде подписан от двама
свидетели, същият бил подписан само от един свидетел. Жалбоподателят счита, че щом
АУАН не е съставен на мястото на проверката, в присъствието на свидетелите, които са
присъствали при извършване на нарушението, намирала приложение разпоредбата на чл.40,
ал.3, предл.2 ЗАНН и актът следвало да е съставен в присъствие на двама свидетели. Друго
нарушение, което жалбоподателят открива е, че обжалваното НП е необосновано, с което е
нарушена разпоредбата на чл.57 ЗАНН. В заключение се сочи, че
административнонаказващият орган /АНО/ не е извършил разследване на спорните
обстоятелства, не е изяснил всички факти и обстоятелства по случая, не е доказал по
несъмнен начин извършеното нарушение и причините за настъпването на ПТП. Сочи се
още, че дори да се приеме, че извършеното съставлява нарушение, то НП пак се явява
незаконосъобразно, тъй като е налице маловажност на деянието съобразно чл.28 ЗАНН и
2
абсолютно основание за прилагане на специфичния институт на „освобождаване от
наказателна отговорност“, а административнонаказващият орган не го е приложил. С оглед
на всичко изложено, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното НП, като незаконосъобразно.
В първото съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
упълномощения адв.М.К. от АК-Бургас, която поддържа жалбата. Преди последното
съдебно заседание пълномощникът депозира писмена молба, с която моли съда да уважи
депозираната жалба по изложените в нея съображения и по допълнително наведените
такива в писмените становища. Сочи се в писмената молба, че по делото не са събрани
доказателства, които безспорно да установяват, че жалбоподателят е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, а напротив- събраните гласни доказателства категорично
установили, че състоянието на пътното платно не е осигурявало възможност за безопасно
движение /пътят е бил непочистен от снега и заледен, без съответната маркировка,
обозначаваща наличие на заледен участък/ и именно това е причината за ПТП, а не
извършено нарушение на ЗДвП, както се твърди от АНО. Сочи се, че непочистената и
заледена пътна настилка е поставила в невъзможност жалбоподателя да предотврати
настъпването на ПТП и точно движението му със съобразена скорост е предотвратило
вредните последици.
Въззиваемата страна- РУ П. не изпраща представител в съдебно заседание и не
ангажира становище. РП-П. също не взема становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 17.03.2021 г., около 07.50 ч., на Главен път I-6, в района на с.М. ПЛ. Г. Д.
управлявал лек автомобил „*****************“, рег. № ************, лична собственост,
като на десен завой губи контрол върху автомобила, навлиза в платното за насрещно
движение и се удря странично в насрещно движещите се леки автомобили с рег. №№
****** и **********. На мястото впоследствие пристига полицейски екип, като
служителите на МВР взели отношение по случая, съставяйки протоколи за ПТП и АУАН за
осъществено от водача нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от никоя от страните и се извежда от
всички събрани доказателства, а именно: разпит на свидетелите А.А.А.. /л.49-52 от делото/,
ЯР. Р. Д. /л.35-40/ и В.В.Я. /л.40-41 от делото/; АУАН бл.№ *****************г. /л.6 от
делото/; възражение от П.Д. до началника на РУ-П. /л.8 от делото/; докладна записка от
инспектор при РУ-П. /л.9 от делото/; протокол за ПТП №****** от 17.03.2021г. /л.27 от
делото/; протокол за ПТП №****** от 17.03.2021г. /л.28 от делото/; справка за
нарушител/водач на името на ПЛ. Г. Д. /л.26 от делото/.
Оспорва се обаче има ли извършено нарушение и законосъобразно ли е наказването,
осъществено с издаденото впоследствие НП №*****/***********г.
3
Съставени са два Протокола за Пътно транспортно произшествие /ПТП/ №№****** и
****** от 17.03.2021г., като и в двата като „**********“ в ПТП е посочен автомобилът на
ПЛ. Г. Д., а останалите двама участници са: л.а. „*********“, с рег. № ****** и л.а.
„*************“, с рег. № **********. Описани са щетите по автомобилите. В графата
„Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ е описано: „При движение при
зимни условия ********** се движи с несъобразена скорост с релефа и състоянието на пътя,
при което на десен завой навлиза в лявата част на платното за движение и блъска странично
насрещно движещите се Участник 2 и Участник 3, с което реализира ПТП“.
Съставеният АУАН с бл. № *****************г. описва, че на 17.03.2021г., около
07.50 часа, на ГП I-6, 180 км., ПЛ. Г. Д. управлява в посока гр.П. лек автомобил от категория
М1 – „*****************“, с рег. № ************, лична собственост, като се движи при
зимни условия с несъобразена скорост с релефа и състоянието на пътя, при което на десен
завой навлиза в лявата част на платното за движение и блъска странично насрещно
движещите се л.а. с рег. № ****** и л.а. с рег. № **********, с което реализира ПТП.
Нарушението е определено като такова по чл.20, ал.2 ЗДвП. За верността на описаните
факти са се подписали актосъставителят А.А.А.. и свидетелят ЯР. Р. Д.. В АУАН не са
вписани възражения на соченото за нарушител лице. Същото е подписало разписката, с
която удостоверява, че е получило препис от АУАН.
Срещу АУАН ПЛ. Г. Д. е подал възражение с рег. № *******************г.,
адресирано до началника на РУ МВР П., с което е поискал образуваното срещу него
административнонаказателно производство да бъде прекратено, тъй като не е извършил
нарушението, а отразеното в АУАН № *****************г. не отговаряло на обективната
истина.
Полицейският инспектор при РУ-П. - Р.Д., на когото възражението е докладвано е
направил преценка, че АУАН, срещу който се подава възражението, е съставен
законосъобразно и тази си преценка е отразил в Докладна записка до началника на РУ-П.,
след което е било издадено оспорваното НП.
От свидетелските показания на полицейските служители А.А.А.. и ЯР. Р. Д. се
установяват техните спомени за случая, като и двамата поддържат констатациите в АУАН,
но потвърждават, че не са свидетели на самия инцидент /ПТП/.
Свидетелят актосъставител А.А.А.. – „младши автоконтрольор“ при РУ-П. заявява, че
бегло си спомня случая, поради което съставеният от него АУАН му е предявен от съда,
след което същият заявява, че си е спомнил и че лицето-жалбоподател било ударило две
коли на прохода „*******“. Казва, че когато отишли на мястото заварили три
катастрофирали коли, като две били в посока от гр.П. към гр.С. от дясната страна на
движението и третата била автомобилът на П.Д.. Преценили какво се е случило по разказите
на водачите, защото нямало как да стане по друг начин, предвид че самите те пристигнали
4
на мястото впоследствие и не били свидетели на самото ПТП. Жалбоподателят обяснил, че
пътувал от гр.С. за гр.П. по работа и било заледено, заснежено и не успял да вземе завоя, при
което видимо бил ударил двете коли една след друга. Според актосъставителя атмосферните
условия тогава били зимни, валяло било сняг, пътят бил чистен, но продължавало да вали.
Вече било светло- около 08.00 часа сутринта. На въпроса дали на мястото има монтиран
пътен знак А15, указващ „хлъзгав участък“ свидетелят А. отговаря отрицателно, но казва, че
в началото на прохода има монтиран знак за вериги. Спомня си, че автомобилът на Д. е бил
оборудван със зимни гуми. Според актосъставителя съставен бил протокол за ПТП и били
направени снимки на цялото ПТП, които обаче не са приложени по делото. Свидетелят А. е
запитан как са разбрали, че водачът не се е съобразил с пътя и пътните условия, на което той
отговаря, че ако водачът преди е карал там с 60 км/ч. през зимата трябва да кара най-много с
60 км/ч., но в случая те нямат информация с каква точно скорост е шофирал водачът.
Заявява, че експертиза за скоростта и за механизма на ПТП не е правена. Твърди, че е
връчил екземпляр от АУАН на нарушителя, като не си спомня дали последният е имал
възражения, но си спомня, че обяснил, че е бързал за работа, тъй като е горски.
Свидетелят ЯР. Р. Д.- „младши инспектор“ към РУ-П. си спомня процесния случай.
Твърди, че при застъпване на смяна рано сутринта, към 08.00 часа било станало ПТП между
3 коли на един от завоите на прохода „*******“, тъй като бил навалял сняг. Спомня си, че
получили сигнал от РУ-П. за настъпилото ПТП, като на мястото отишли след около 20
минути и установили, че едната кола е излязла от завоя, влязла е в насрещното движение и е
блъснала два други автомобила. Тази кола била колата на П.Д., на който е съставен актът.
Свидетелят казва, че не са били очевидци на случилото се и за описанието на събитията са
се ръководили от казаното от потърпевшите и от самия П.Д., между чиито обяснения нямало
противоречия, както и от завареното на мястото положение. Твърди, че колегата му А.А.
съставил протокол за ПТП. Според свидетеля случаят е от светлата част на денонощието, а
пътната настилка била заснежена и продължавало да вали сняг. И според свидетеля Д. на
мястото няма знак за „хлъзгав участък“, но имало знак за ограничение на скоростта, което
ограничение не си спомня точно колко е. Свидетелят е запитан не е ли възможно, както
твърди жалбоподателят, да е попаднал на заледен, неопесъчен участък, на което свидетелят
отговаря, че всичко е възможно. Казва, че тогава не се виждало дали има пясък, защото
непрекъснато минавали коли и валял сняг. На въпроса как са преценили и преценили ли са
изобщо с каква скорост се е движил П.Д. свидетелят отговаря, че такава преценка не са
правили. Спомня си, че на място дошъл екип, който да направи оглед, но специално
експертиза за скоростта не е правена и самият свидетел не може да определи с каква скорост
се е движил П.Д. към момента на настъпване на ПТП. И този свидетел твърди, че екземпляр
от АУАН е връчен на нарушителя и му е разяснено какви са му правата, включително че
може да извърши преценка дали допълнително да подаде възражения.
Разпитан е като свидетел и В.В.Я., който разказва, че знае за случилото се по повод на
това, че разполага с платформа, която може да товари повредени автомобили, като братът на
П.Д. му се обадил една сутрин и казал, че е станала катастрофа на местността „*******“.
5
Свидетелят твърди, че след около 40 минути пристигнал на мястото и видял трите
катастрофирали автомобили. Полицаите също били там. Пътят бил доста заснежен и не било
почистено. Състоянието на пътя било „хлъзгаво и заснежено“. Не било и опесъчено. С.Я.
казва, че бил с автомобил с 4х4 задвижване, но и неговият автомобил се затруднил в тези
условия. Според този свидетел знак, предупреждаващ за хлъзгав участък около мястото на
ПТП, нямало. Свидетелят твърди, че П.Д. му казал, че е изгубил контрол върху автомобила
заради хлъзгавия път, навлязъл е в другото платно и така е станало ПТП-то. Не му е казал
обаче с каква конкретно скорост се е движил.
От справката за нарушител/водач на името на жалбоподателя П.Д. е видно, че същият
е правоспособен водач от 2012г., като преди настоящото провинение е наказван само с
фишове.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в 7-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (във все
още действащата редакция от ДВ бр.44 от 13.05.2020г.). НП е получено на 12.04.2021г.,
видно от разписката към него, а жалбата е изпратена по пощата на 19.04.2021г. Жалбата
изхожда от легитимирано лице- соченото за нарушител, против подлежащо на обжалване
пред съд наказателно постановление.
По компетентността:
АУАН е съставен от полицейски служител на длъжност „младши автоконтрольор“, а
наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник на група
„Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР на обслужващата територия, надлежно
упълномощени, видно от приложената Заповед № 8121з - 515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
По законосъобразността на НП:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва като такова да бъде отменено. Допуснати са
нарушения от формално естество, а извършването на административното нарушение остава
недоказано.
Спазени са давностните срокове на чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Независимо от факта, че компетентни органи са издали АУАН и НП и са спазени
процедурните срокове, съдът счита, че са допуснати съществени нарушения на
6
процесуалните правила по налагане на административното наказание.
От съставения АУАН и събраните по делото гласни доказателства се установява
единствено, че е настъпило ПТП, като същото е следствие от навлизане на автомобила на
жалбоподателя П.Д. в платното за насрещно движение, където е реализиран сблъсък с два
други автомобила. В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл.20 ал.2 ЗДвП, който има
няколко предложения, но нито едно от тях не е посочено конкретно. Актът и Наказателното
постановление, видно от чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗДвП, трябва да съдържат описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните
разпоредби, които са били нарушени. В текстовата част на протоколите за ПТП, на АУАН и
на НП е посочено, че жалбоподателят не е съобразил скоростта си с релефа и състоянието на
пътя. Не се сочи да не се е съобразил с атмосферните условия. Същевременно, в НП е
цитирано цялото съдържание на чл.20, ал.2 ЗДвП, а не само относимите негови
предложения. Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“.
От този начин на описване на нарушението може да се заключи единствено, че липсва
прецизно описание на нарушението по чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП вр. с чл.20, ал.2 ЗДвП с
посочване на конкретните обстоятелствата, при които е извършено. В АУАН и НП е
посочено, че водачът се е движил при „зимни условия“, но не е направено по-конкретно
описание на пътя, предвид че при зимни условия не без значение е дали има снеговалеж,
снегонавявания, снегонатрупвания, заледявания. „Зимни условия“ е доста „широко“
понятие, като от описанието на фактите не може да се установи и дали пътят е бил почистен
и опесъчен, което също е съществено, предвид че ако тези задължения на
снегопочистващата фирма не са изпълнени, то ПТП би могло да е в причинно-следствена
връзка с тях, както твърди и жалбоподателят. В АУАН и НП не е посочено най-важното
според съда обстоятелство, а именно: каква е била скоростта на движение на управлявания
от жалбоподателя автомобил. Липсва и посочване с каква скорост е следвало да се движи
жалбоподателят. Това е необходимо, за да може да се направи съпоставка на съобразената
скорост за района на ПТП (при конкретните условия на пътя) със скоростта на автомобила,
управляван от Д.. Поради тези пропуски в описанието на относимите факти съдът споделя
становището на жалбоподателя и неговия процесуален представител за липса на фактическо
описание в АУАН и НП. По този начин е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Липсата на описание на нарушението съществено ограничава
правото на защита на жалбоподателя и представлява нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,
поради което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Съществените обстоятелства, касаещи скоростта, които административнонаказващият
орган е следвало да опише в АУАН и НП не биха могли и да бъдат описани без
7
извършването на Авто-техническа експертиза, която да даде отговор с каква скорост се е
движел автомобилът при настъпване на ПТП и коя е била съобразената скорост с оглед
пътните условия, още повече, че полицейските служители не са станали свидетели на самото
ПТП, а са отишли впоследствие и са се ориентирали относно фактите по завареното
положение, обясненията на присъстващите и настъпилите щети по автомобилите.
Неспециалисти не могат и не трябва да правят изводи за скоростта, с която се е движил
даден автомобил, реализирал ПТП. Именно поради това, полицейските служители не е
следвало да се задоволяват с обясненията на водачите на трите катастрофирали автомобила,
защото те не са компетентни да преценят нито реалната скорост на движение на друг
автомобил, нито съобразената скорост, която е била максимално допустима за безопасно
движение в района. Дори жалбоподателят Д. да е признал, че е станал причина за
реализиране на ПТП-то, от доказателствата не се установява той да е посочил конкретна
скорост, с която се е движил, така че този въпрос да бъде изчистен по несъмнен начин и да
остане единствено преценката каква е била съобразената скорост при конкретните условия.
Именно поради неустановяване на скоростта на движение на жалбоподателя и на
съобразената с условията скорост, както и разминаването между двете, нарушението остава
и недоказано. Безспорно доказването на нарушение е в тежест на
административнонаказващия орган. АУАН не може в случая да изпълни функцията си и да
бъде зачетена материалната му доказателствена сила, произтичаща от разпоредбата на
чл.189, ал.2 ЗДвП, тъй като не само не са били отразени в него, а и не са били установени
всички релевантни за нарушението факти и най-вече скоростта, която е квалифицирана като
„несъобразена“. Установи се от събраните доказателства, че отразените в АУАН и НП
констатации (че водачът П.Д. се е движил с несъобразена скорост) са плод на субективна
преценка от страна на актосъставителя и наказващия орган, която е произтекла от извода, че
щом е навлязъл в насрещното движение, то със сигурност скоростта му не е била
съобразена. Напълно е възможно скоростта му в действителност да не е била съобразена с
пътните условия и това да е станало причина за настъпилия резултат- ПТП, но такъв извод
не може да почива на предположения, а следва да е обоснован и подкрепен от компетентно
техническо мнение на авто-експерт. Такова не се установява да съществува и не е
приложено към административнонаказателната преписка. Тук следва да се даде за пример
евентуален съдебен процес, при който пострадалите лица биха претендирали обезщетение за
вреди от виновния водач, доколкото за да бъдат уважени техните претенции съдът не би
могъл да неглижира задължението си за ангажиране на експертни доказателства, чрез които
да установи каква е била реалната скорост на водача, сочен за виновен, каква е била
допустимата скорост при конкретните условия и има ли принос за ПТП-то състоянието на
пътя, което е отговорност на съвсем други лица, различни от шофьорите. Без установяване
на тези обстоятелства по експертен път съдът би извел правни изводи, които са
необосновани. Същото е задължението и на административнонаказващия орган- да прави
изводи, които са обосновани и почиват на събрани доказателства. Случаят обаче не е такъв.
По делото липсват каквито и да било доказателства, извън факта на настъпилото ПТП, въз
основа на които да е възможно да се направи извод, че жалбоподателят се е движел с
8
несъобразена с релефа и пътните условия скорост, което да не му е позволило да овладее
автомобила и при необходимост- да спре. Такъв извод, макар да е възможно в крайна сметка
да е верен, не е подкрепен от доказателства, поради което съдът го намира за произволен. В
никакъв случай съдът не може да се съгласи с несериозния извод, който изглежда
административнонаказващият орган е направил, щом не е ангажирал мнението на експерт
автотехник и въпреки това е издал наказателното постановление, че с каквато и скорост да
се е движил водачът, тя е била несъобразена, щом има настъпило ПТП. Напълно възможно е
да е възникнала техническа повреда при автомобила или същият да е станал неуправляем в
следствие на заледяване, както твърди Д.. Това са възможни хипотези, които са останали
непроверени, тъй като контролните органи на МВР са предпочели да спестят ресурс
(назначаване на автотехническа експертиза), който е бил единствената възможност да се
закрепят с доказателства констатациите в АУАН.
Не е било прието като изключващо вината обстоятелство обяснението на водача на
лекия автомобил, че е попаднал на заледен и неопесъчен участък, което е довело до загуба
на контрол върху управлението на автомобила. Тази версия, както вече се посочи, не е била
проверена, нито оборена посредством експертиза. Напротив- има индиции за възможна
истинност на тази версия. Свидетелските показания, дори на полицейските служители, са в
насока, че наличието на заледяване е било напълно възможно на процесното място, където е
настъпило ПТП-то. С.Я. пък, който е дошъл, за да транспортира автомобила на
жалбоподателя, е категоричен, че мястото е било заледено. На местопроизшествието не се
доказва да е извършен оглед. Ако такъв е бил извършен, то следваше протокола от него да
бъде представен, тъй като съдът не може да гадае с какви неприобщени към преписката
материали МВР разполага. От събраните доказателства изглежда, че единствената причина
за съставянето на АУАН, а впоследствие и на НП е крайният резултат – ПТП-то. В никакъв
случай обаче не са установени причините за настъпването му и не е установена скоростта на
движение на автомобила при настъпване на ПТП-то. Не е изключена по несъмнен начин
версията за заледен участък, като в случай, че това е реален факт, то той се явява случайно
за водача събитие по чл.15 НК, което е довело до непредотвратимост на ПТП, т.е. същото би
изключило приложението на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като изключва вината на
дееца. В този смисъл не е доказано по несъмнен начин Д. да е извършил вмененото му във
вина административно нарушение.
Така допуснатите съществени процесуални нарушения и недоказаност на деянието,
счетено за нарушение, налагат издаденото срещу ПЛ. Г. Д. НП да бъде отменено като
незаконосъобразно. Изводът на съда за незаконосъобразност на НП не изключва
възможността Д. действително да е виновен за настъпилото ПТП, а оттам и възможността на
пострадалите лица да ангажират неговата гражданска отговорност за вреди в съответния
граждански процес ако успеят да докажат вината му по надлежния ред. Отмяната на НП е
санкция за административнонаказващия орган, че е допуснал процесуални нарушения при
привличането на евентуалния нарушител и налагането на санкцията и че си е позволил да
извърши тези действия без достатъчни по обем и качество доказателства, потвърждаващи
9
нарушението.
Жалбоподателят има право на разноски съобразно чл.63, ал.3 ЗАНН, но тъй като
такива не са претендирани, не следва да се присъждат с решението.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН (във все още
действащите редакции на ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.), РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **************, издадено от Началник
група към ОДМВР-С., РУ-П. на 22.03.2021 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл.179,
ал.2, пр.1 ЗДвП на ПЛ. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес в гр.К., ул. „********” №5 е
наложена ГЛОБА в размер 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10