РЕШЕНИЕ
№ 834
гр. Варна, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Е.Ив. С.
при участието на секретаря Д. С. И.
като разгледа докладваното от Е. Ив. С. Гражданско дело № 20223110108040
по описа за 2022 година
Производството се води по искова молба от Д. А. Д. с ЕГН **********,
с адрес гр.*** жк.“***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу Д. А. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр.***
Съдът е сезиран с предявен от Д. А. Д. срещу Д. А. Д. конститутивен иск
с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение, засягащо обекта, от 10.11.2020 г., с административен адрес: гр.
*** намиращ се на ет. *** в сграда с идентификатор № ***, с предназначение
на сградата: жилищна- многофамилна, и на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 40,25 кв.м, и съседи следните самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта:***, над обекта: няма, ведно с
прилежащата към самостоятелния обект изба № *** с площ от 4,73 кв.м. и
0,5679 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот с идентификатор № ***, в който е построена тя.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са брат и сестра, а
техни родители са А. Д. А. и Н.Т. А.. Твърди, че приживе родителите им са
1
придобили в режим на СИО делбения имот чрез договор за покупко-продажба
от 17.05.2011 г., обективиран в нотариален акт № *** том *** дело *** от
17.05.2011 г. на СВ-*** Излага, че след смъртта на баща им на 02.09.2013 г.
майка им Н.А. е продала на ответницата собствените й 4/6 ид.ч. от имота, за
което е съставен нотариален акт № ***, том ***, дело *** от 19.09.2013 г. на
СВ-*** Поддържа, че той се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от
делбения имот, а ответницата - на 5/6 ид.ч. Излага, че след смъртта на майка
им през 2018 г. той е отправил до ответницата покана за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на собствената му 1/6 ид.ч. от
апартамента в размер на 85 лв. месечно, която покана е получена на
19.11.2020 г. Заявява, че отправя претенция по чл. 346 от ГПК за това
вземане, която моли да бъде разгледана във втората фаза на делбения процес.
По изложените съображения по същество ищецът моли да бъде
допусната делба на процесния имот между него и ответницата при
посочените квоти - 1/6 ид.ч. за него и 5/6 ид.ч. за ответницата. Претендира и
разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че делбеният имот е изключителна нейна
собственост. Релевира възражение за придобиване на претендирата от ищеца
1/6 ид.ч. от имота по давност, изтекла в нейна полза в периода от
закупуването му на 17.05.2011 г. до исковата молба. Сочи, че е предоставила
на родителите си средствата за закупуване на имота, които лично тя е
притежавала от продажба на друг имот в гр. ***. Поддържа, че след
закупуването на делбения имот през м.май 2011 г. родителите й са й предали
владението и от тогава тя е започнала да упражнява самостоятелна
фактическа власт върху целия имот изцяло за себе си, вкл. е живяла
необезпокоявано в жилището и го е ремонтирала. Счита, че в случая е
приложима презумпцията на чл. 69 от ЗС и чл. 83 от ЗС и владението й
датира именно от посочения начален момент, доколкото фактическата власт й
е предадена по съгласие от предишните собственици (родителите на
страните). Отделно поддържа, че е манифестирала спрямо ищеца
намерението си за своене на неговите ид.ч., като след смъртта на баща им
през м.09.2013 г. е отказала да го допусне в жилището и му е заявила, че той
няма никакви права по отношение на имота. Сочи, че ищецът никога не е
2
влизал в делбения имот и не е разполагал с ключ от него. Оспорва и заявената
претенция за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на 1/6
ид.ч. от делбения имот, вкл. оспорва да е получила покана за това преди
исковата молба.
По изложените съображения по същество моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители
поддържа предявения иск за делба. Ответниците чрез процесуалния си
представител поддържа отговора на исковата молба и моли иска да бъде
отхвърлен.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От нотариален акт от 23.10.2008 г.; нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 17.05.2011 г.; копие на Акт за женитба № *** от *** г.
справки от НБД Население за наследодателите А. Д. А. и Н. Т. А., разписка за
депозит се установява, че ответницата е продала на 23.10.2008г. недвижим
имот апартамент в гр.*** за сума в размер на 16 100 лева.
А. Д. А. и Н.Т. А. са придобили в режим на СИО делбения имот чрез
договор за покупко-продажба от 17.05.2011 г., обективиран в нотариален акт
№ ***, том ***, дело *** от *** г. на СВ-*** за сума в размер на 13337 лева.
Ответницата е заплатила депозит на 19.04.2011г. на „***“ ООД в размер
на 200 евро за спиране от продажба на процесния апартамент.
Постоянният и настоящ адрес на родителите на страните е в с.****
общ.***
От удостоверение за наследници изх. № *** от *** г. на А. Д. А.
издадено от с.***препис-извлечение от акт за смърт на А. Д. А. се установява,
че той е починал на 02.09.2013г. като е оставил за свои наследници съпругата
си Н.А. и децата си страните по делото – Д. Д. и Д. Д..
От съдебно решение от 23.04.2013 г.; копие на нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 19.09.2012 г. се установява, че ответницата се
е развела по реда на чл.50 СК с влязло в сила решение, с което е одобрено
споразумение по реда на чл.51 от СК на 23.04.2013г.
3
На 02.09.2013 г. майката на страните Н. А. е продала на ответницата
собствените й 4/6 ид.ч. от делебния имот, за което е съставен нотариален акт
№ ***, том *** дело *** от 19.09.2013 г. на СВ-***
От удостоверение за наследници изх. № *** от 14.12.2018 г. на Н. Т. А.
издадено от с.***., общ.*** обл.*** се устаонвява, че тя е починала на
12.02.2018г. и е оставила за свои наследници страните по делото своите деца
Д. Д. и Д. Д..
От покана от Д. А. Д. до Д. А. Д. за заплащане на месечен наем ведно с
товарителница на Спиди и системен бон за куриерска услуга се установява,
че 18.11.2020 г. той е отправил до ответницата покана за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на собствената му 1/6 ид.ч. от
апартамента в размер на 85 лв. месечно.
От заверено копие на протокол от 10.11.2020 г. се установява, че на
10.11.2020г. страните по делото са се срещнали като ответникът, притежаващ
1/6 ид.ч. от делбения имот е поканен на 05.11.2020г. да продаде на
ответницата 1/6 ид.ч. от делбения имот за 4000 евро, но е отказал.
От приетата по делото СГЕ се доказа, че подписа положен от
ответницата под горепосочения протокол от 10.11.2020г. е положен от нея.
От показанията на св.Й. – съсед на ответницата, които съдът кредитира
отчасти като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства
се установява, че от 2011г. е закупил апартамент съседен на делбения. От
закупуването на делбения апартамент в него е живяла ответницата и дъщеря
й, като накрая там е живяла й майката на ответницата, която е починала в
този апартамент. Ответницата е правила ремонтите в жилището. Тя е
участвала и в общите събрания на етажната собственост.
Съдът не кредитира показанията на св.Й., че през 2013г. дъщерята на
ответницата го извикала, защото ответницата имала проблем с брат си –
ищеца по делото, който бил на вратата и искал да влезе в жилището и че
ответницата го изгонила като му казала, че няма право да влиза, защото това е
нейния апартамент. В тази част съдът не кредитира показанията на св.Й., тъй
като според приетия по делото протокол от 10.11.2020 г. ответницата
признава, че ищеца е собственик на 1/6 ид.ч. от делбения имот и тя е искала
да закупи тази негова част. Поради това не отговаря на обективната
действителност през 2013г. ответницата да се смята за собственик на целия
4
апартамент, а през 2020г. вече да не смята за такава. Освен това буди
съмнение и факта, че св.Й. разпознава ищеца в залата като брата на
ответницата, а го е видял само веднъж и то около 10 години преди
провеждане на осз, в което е дал показанията си. Съдът не кредитира
показанията в тази част и защото от показанията на св.Н. – дъщеря на
ответницата и на св.Д. се доказа, че страните почти не поддържат връзка по
между си и че към 2013г. ищецът не е знаел къде живее ответницата, не е
знаел за делбения имот, за да отиде в дома й.
Показанията на св.Й. в частта относно абсолютната симулация на
покупко-продажбата, с която родителите на страните закупуват делбения
имот и че той е собственост на ответницата са недопустими на основание
чл.164, ал.1, т.2 от ГПК. Приетата по делото разписка за платен депозит от
ответницата за сваляне от продажба на процесния апартамент не се възприема
от съда като начало на писмените доказателства за допустимостта на
показанията на св.Й. в тази им част.
От показанията на св.Н. – дъщеря на ответницата, които съдът
кредитира отчасти като кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че след закупуване на делбения апартамент в
него са заживели ответницата и св.Н.. Родителите на ответницата са живели
на село, идвали са на гости в апартамента и са считали, че апартамента е
собственост на ответницата. Ответницата правила ремонтите в апартамента за
своя сметка.
На погребението на бащата на страните е присъствал и ищеца, като той
е имал спор с ответницата. Ищецът е бил скаран с родителите си и не е
подържал връзка с тях. Бащата на ищеца приживе му е забранил да присъства
на погребението му.
Съдът не кредитира показанията на св.Н., че спорът е бил заради
делбения имот и че ответницата е заявила на ищеца, че не може да има
претенции към този имот, тъй като това противоречи на житейската ситуация,
в която са се намирали страните – погребението на баща им и едва ли човек
загубил родителя си и изпращащ го за последен път на погребението му ще
спори за наследствен имот. Предвид влошените отношения между починалия
и синът му, и волята на починалия синът му да не присъства на погребението
спорът е бил заради това, което се потвърждава и от показанията на св.Д..
5
Съдът не кредитира показанията на св.Н., в частта, че през 2013г.
ищецът е отишъл в апартамента и е предявявал претенции към него, а
ответницата му заявила, че имота е само неин. В тази част съда не кредитира
показанията поради същите мотиви, поради които не кредитира и показанията
на св.Й., изложени по-горе.
Показанията на св.Н. в частта относно абсолютната симулация на
покупко-продажбата, с която родителите на страните закупуват делбения
имот и че той е собственост на ответницата са недопустими на основание
чл.164, ал.1, т.2 от ГПК, предвид мотивите посочени по-горе в решението.
От показанията на св.Д. – съжителка на семейни начала с ищеца, които
съдът кредитира като кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че първоначално родителите на страните имали
апартамент в гр.*** Ищецът разбрал за делбения апартамент през 2018г. -
2019г. по повод друго дело водено между страните за наследство. Ищецът не
е посещавал делбения апартамент.
Ищецът е отишъл на погребението на баща си, но е бил изгонен от
ответницата. На погребението не са водени разговори за делбения
апартамент. След погребението на бащата на страните те са се видели отново
в края на 2019г. по повод други техни наследствени имоти. Ответницата през
2020г. е предложила на ищеца да закупи неговата част от делбения
апартамент за 4000 евро, но той отказал, тъй като сумата била малка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен от Д. А. Д. срещу Д. А. Д. конститутивен иск с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение, засягащо обекта, от 10.11.2020 г., с административен адрес: гр.
***, намиращ се на ет. *** в сграда с идентификатор № *** с предназначение
на сградата: жилищна- многофамилна, и на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 40,25 кв.м, и съседи следните самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта:***, над обекта: няма, ведно с
прилежащата към самостоятелния обект изба № 35 с площ от 4,73 кв.м. и
0,5679 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
6
върху поземления имот с идентификатор № ***, в който е построена тя.
Възражение от ответницата с правно основание чл.79, ал.1 от ЗС.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, следните обстоятелства: 1.)
че делбеният имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** е
придобит в режим на СИО от родителите на страните А. Д. А. и Н.Т. А. по
силата на договор за покупко-продажба от 17.05.2011 г., сключен по време на
техния брак; 2.) че с договор за покупко-продажба от 19.09.2013 г. Н.Т. А. е
прехвърлила на ответницата Д. А. Д. собствените й 4/6 ид.ч. от имота 3.) че в
периода от м.май 2011 г., когато е закупен делбения апартамент до настоящия
момент фактическата власт върху апартамента се осъществява от ответницата
Д. Д..
В тежест на ищцовата страна е да докаже, че е налице съсобственост
между страните по делото по отношение на делбения недвижим имот,
възникнала на твърдяното основание - договор за покупко- продажба и
наследствено правоприемство.
В тежест на ответницата е да докаже, че е упражнявала фактическата
власт върху делбения имот с намерение за своене в периода от м.май 2011 г.
до датата на исковата молба; че през м.май 2011 г. родителите й са й предали
владението; че през м.09.2013 г. е отказала да допусне ищеца в жилището.
Предявеният иск за делба е основателен въз основа на следните мотиви:
От приетите по делото писмени доказателства се установи, че
вследствие на покупко-продажба родителите на страните са придобили
собствеността върху делбения апартамент на 17.05.2011г. в режим на СИО.
След смъртта на бащата на страните на 02.09.2013г. съпругата му Н. А. на
основание чл.9, ал.1 от ЗН и в резултат на прекратената СИО е станала
собственик на 4/6 ид.ч. от процесния апартамент, които е продала на дъщеря
си - ответницата по делото на 19.09.2013г.
След смъртта на бащата на страните на основание чл. 5, ал.1 от ЗН
всеки един от тях е станал собственик по наследство на 1/6 ид.ч.
Така ищецът е собственик по наследство на 1/6 ид.ч., а ответницата е
собственик по наследство и покупко-продажба на 5/6 ид.ч. от делбения
апартамент.
7
Съдът намира възражението на ответницата с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗС за неоснователно. Давността като способ за придобиване на право
на собственост изисква в продължение на най-малко 10 години лицето да
упражнява фактическата власт върху имота. Владението следва да е явно,
необезпокоявано и непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да
бъде придобито без да е изразена воля за това. За упражняване на давностно
владение спрямо друг сънаследник съответно за придобиване по давност на
притежаваната от него идеална част от съсобствеността на недвижими имоти
ответницата следваше да докаже, че е владяла процесния имот явно, като е
демонстрирал на ищеца намерението си за своене, необезпокоявано и
спокойно. Фактът на владение се състои от два елемента corpus и animus,
които следва да съществуват заедно и едновременно. Владелецът трябва
външно да ползва вещта със съзнанието, че тя е негова, да демонстрира това
свое владение на останалите и то да не бъде прекъсвано за период от 10
години.
В случая не се установи това. От гласните доказателства по делото –
показанията на св.Д. се доказа, че ищецът е разбрал за делбения апартамент
през 2018г./2019г., съответно тогава е разбрал, че има право на собственост по
наследство от баща му на част от този апартамент. Поради това няма как
ответницата да е започнала да владее неговата наследствена част след
смъртта на баща им през 2013г. Владение срещу сънаследник може да се
осъществи само след като наследника знае, че е наследил определен имот. В
противен случай владението е скрито. В случая ответницата би могла да
започне да владее целия имот за себе си от 2018г./2019г. след като ищеца е
разбрал, че е наследил част от делбения имот.
Ответницата доказа, че е ползвала целия делбен имот, като е живяла в
него, грижила се е за него, поддържала го е т.е. тя доказа, наличието на
corpus, но не и на animus. Ответницата е нямала намерение, че частта на брат
й от делбения апартамент е нейна, затова и на 05.11.2020г. го е поканила да
продаде своята 1/6 ид.ч. от делбения имот. В случай, че ответницата смяташе,
че е собственик на целия апартамент тя не би предлагала на брат си да закупи
нещо, което вече е нейно.
Ищецът определяйки се за собственик на 1/6 ид.ч. от делбения
апартамент е поканил на 18.11.2020г. ответницата да му заплаща наем за това,
8
че ползва неговата част. С това свое действие ищецът е обективирал волята
си, че не се е отказал от собствеността си.
С оглед на горните мотиви съдът намира, че следва да бъде допусната
делба на процесния апартамент при квоти между 1/6 ид.ч. за ищеца и 5/6 ид.ч.
за ответницата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл.34, ал.1 от ЗС, ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА
СЪДЕБНА ДЕЛБА на АПАРТАМЕНТ с идентификатор № *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на
Изпълнителен директор на ***, последно изменение, засягащо обекта, от ***
г., с административен адрес: гр. *** намиращ се на ет. *** в сграда с
идентификатор № ***, с предназначение на сградата: жилищна-
многофамилна, и на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от
40,25 кв.м, и съседи следните самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ***, *** под обекта: ***, над обекта: няма, ведно с прилежащата към
самостоятелния обект изба № *** с площ от 4,73 кв.м. и 0,5679 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот с идентификатор № ***, в който е построена тя между Д. А. Д. с ЕГН
**********, с адрес гр.*** и Д. А. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.*** при
квоти в съсобствеността както следва:
за Д. А. Д. с ЕГН ********** – 1/6 ид.ч.;
за Д. А. Д. с ЕГН ********** – 5/6 ид.ч.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в 2-седмичен срок,
на основание чл. 259, ал. 2 ГПК, от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9