№ 382
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501420 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, чрез пълномощника адв.Х.И., против
решение № 260901/ 22.03.2021г. постановено по гр.д.№ 18183/ 2019г. по
описа на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че К. П. ИВ.,ЕГН **********, му дължи сумата от 6883,98 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2019
г. до окончателното изплащане на задължението; 1685,57 лв. - договорна
лихва за периода 03.04.2003 г.-22. 03.2019 г.; 630,36 лв. - мораторна лихва за
периода от 31.07.2017 г. - 22.05.2019 г., както и 340,44 лв. - такси за периода
03.04.2003г.-22.05.2019 г.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
1
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия К. П. ИВ.,ЕГН **********, в който се взема становище
за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право
да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с
която се претендира установяване на вземанията му спрямо ответника К. П.
ИВ.,ЕГН **********, в качеството му на длъжник- картодържател, за които
по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение,
своевременно оспорена от длъжника К.И. по реда на чл.415 от ГПК.
Като основание на вземанията, заявени в заповедното производство,
кредиторът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е посочил договор за издаване на
кредитна карта EUROLINE от 03.04.2003г., сключен с „Бългериън Ритейл
Сървисиз” АД, ЕИК *********, по силата на който на длъжника К. П.
ИВ.,ЕГН ********** е била предоставена кредитна карта с кредитен лимит в
размер на 6960 лева.Впоследствие, по силата на сключен с „Бългериън Ритейл
Сървисиз” АД договор за продажба на предприятие от 24.03.2015г.,
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (с предходни наименования „Българска
пощенска банка” АД; „Юробанк и Еф Джи България” АД) встъпило в правата
на кредитора и се конституирало като страна по договора, упражнявайки
правата и спазвайки задълженията си по него. За извършеното прехвърляне
банката уведомила картодържателя с издаденото след датата на договора
2
месечно извлечение.Твърди се, че поради неплащане на минималните
месечни вноски по две последователни месечни извлечения (от дата
28.07.2017г. и от дата 28.08.2017г.) и на основание чл.15 от Общите условия
за издаване и използване на кредитна карта BRS EUROLINE банката е
упражнила правото си да обяви цялото задължение на длъжника-
картодържател за незабавно изискуемо и дължимо, за което последният е бил
надлежно уведомен с отправеното му уведомление, надлежно връчено на
адреса му по месторабота на 22.03.2019г. Твърди се, че общия размер на
вземането съставлява непогасена главница в размер на 6883,98 лева,
договорна лихва в размер на 1685,57 лева за периода периода 03.04.2003
г.-22. 03.2019 г.; 630,36 лв. - мораторна лихва за периода 31.07.2017 г. -
22.05.2019 г., както и дължими такси в размер на 340,44 лв. за периода
03.04.2003 г. -22.05.2019 г.
В подадения по реда и в срока на чл.131 от ГПК отговор на исковата
молба ответникът К. П. ИВ.,ЕГН **********, е оспорил изцяло исковите
претенции както по основание, така и по размер. Не оспорва сключения
договор с „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД на 03.04.2003г., но оспорва
предаването на кредитната картата, обстоятелството да е извършвал тегления
и погасявания по договора , оспорва получаването на уведомлението за
договора за цесия и за обявяване на договора за предсрочно
изискуем.Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност
досежно претенциите на ищеца за заплащане на договорна лихва и такси по
договора.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е
изложил съображения, че за да възникне задължение на кредитополучателя за
заплащане на суми за главници и лихва по договора е необходимо да се
установи усвояване от негова страна предоставените му по кредита средства.
При доказателствена тежест за ищеца по делото не са представени
доказателства кредитната карта да е била предадена на ответника ,
следователно липсва предаване на заемните средства, поради което и за
заемополучателя не е възникнало задължение за връщането им.
Така изложените мотивите от първоинстанционния съд за
неоснователност на исковите претенции на ищеца се споделят и от въззивната
3
инстанция.
В настоящия правен спор, при предявен положителен установителен
иск, ищецът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича
вземането му.Така и в изготвения от първоинстанционния съд на 21.08.2020г.
доклад по делото, съдът изрично е дал указания на ищеца
за необходимостта от установяване на възникналото между страните
договорно правоотношение, предоставяне на кредитната карта на ответника и
извършване на тегления от нея, размер и момент на извършени плащания на
дължими суми, момент на възникване на изискуемост на задължението и
уведомяване на длъжника за упражняване на правото за предсрочна
изискуемост.
Ответникът не оспорва сключването на 03.04.2003г. на договор с
„Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, ЕИК *********, но оспорва предаването
на кредитната карта.
Следователно приложима към процесното правоотношение е Наредба
№ 16 от 02.03.1995г. за плащанията с банкови карти, в която са уредени
съществените характеристики на договора за банкова карта, а също и редът за
издаване и правилата за използване на банковите карти. Съгласно чл.2 от
същата наредба, банковата карта е електронен платежен инструмент и
представлява пластмасова карта, върху която е записана информация по
електронен начин и която се използва многократно за идентификация на
картодържателя, отдалечен достъп до банкова сметка и за извършване на
следните операции:1. теглене на пари в брой чрез терминални устройства
А.;2. плащане на стоки и услуги и получаване на пари в брой чрез терминални
устройства ПОС; 3.плащане на стоки и услуги чрез виртуални терминални
устройства ПОС; 4.превод между сметки чрез терминални устройства А.;
5.плащане на услуги чрез терминални устройства А.; 6. справочни и други
платежни и неплатежни операции. Банковата карта се издава въз основа на
договор за банкова карта. Тя е собственост на издателя, издава се за
определен срок и може да се използва само лично от картодържателя. Името
на картодържателя, номерът на картата и датата на изтичане на срока на
валидността на картата се поставят върху лицевата й страна. Съгласно чл.10
4
от Наредба № 16 от 02.03.1995г. банковата карта се издава въз основа на
писмен договор между издателя и картодържателя, при условие че за
операциите с картата е открита банкова сметка и титулярът на сметката в
писмена форма е предоставил на издателя правото да съобщава на
националния оператор информация за състоянието на сметката, включително
данните по чл. 12, ал. 5 от Наредбата. С договора за банкова карта издателят
се задължава да извършва по нареждане на картодържателя операциите по чл.
2, ал. 1 от Наредбата .
Наредба №16 от 02.03.1995г. не съдържа изрична разпоредба относно
задължението за предаване на банковата карта на картодържателя. Такава
разпоредба се съдържа в чл. 25, ал. 5 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти (обн. ДВ бр. 62/2009 г., отм.2018г.), предаването на
банковата карта на картодържателя е изрично задължение на издателя, като
при спор относно изпълнението му доказателствената тежест е за последния.
Негова е и доказателствената тежест при установяване автентичността на
платежната операция, нейното точно регистриране и осчетоводяване, както и
дали операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък, с
оглед чл. 56 от Закона за платежните услуги и платежните системи(обн., ДВ,
бр. 23/ 27.03.2009 г., отм. 2018 г.), аналогичен на чл. 78, ал. 1 от ЗПУПС( обн.,
ДВ, бр. 20/ 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г.). Така независимо от липсата на
изрична регламентация в Наредба №16 относно срока и реда за предаване на
банковата карта, безспорно едно от задълженията на издателя й е да я предаде
на картодържателя, за да може да бъде използвана за извършване на
платежни операции. Няма изрично изискване за предаването на банковата
карта да бъде съставян протокол, но доколкото предаването е съществено
задължение по договора, то при спор между страните относно изпълнението
на договора в тежест на издателя е да докаже изпълнението на това
задължение. При липса на съставен протокол, няма пречка доказването да
стане с всички допустими доказателствени средства – други писмени
документи, в които получаването на картата е удостоверено от издателя,
свидетелски показания и т.н.
По делото обаче ищецът не е ангажирал писмени или гласни
доказателства кредитната карта да е била предадена на
5
ответника.Действително от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява,че с картата са теглени суми, но при липсата на
категорични доказателства, че картата е била предадена на картодържателя,
само фактът, че с картата са теглени пари в брой чрез терминални устройства
не може да обоснове извода, че именно К.И. е теглила сумите с издадената
карта,който изрично е оспорил факта на получаване на посочените като
изтеглени в брой суми. Видно от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, същото е изготвено само въз основа на счетоводните записвания в
счетоводството на банката и предоставеното на вещото лице извлечение от
картовата сметка. Счетоводните записвания на банките не се ползват с
обвързваща материална доказателствена сила на официални удостоверителни
документи. Установената в чл.60 ал.2 от ЗКИ възможност когато кредитът
или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за
плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита,
банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, се отнася
само за заповедното производство. При постъпило възражение срещу
заповедта, банката ищец по иска по чл.422 от ГПК носи доказателствената
тежест да установи по безспорен начин своето вземане, като в това
производство извлечението от счетоводните книги не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила.Установените от вещото лице погашения по
картовата сметка, не могат да се приемат като признание на задълженията от
страна на въззиваемия, доколкото той оспорва както тегленето, така и
внасянето в брой на суми по картовата сметка.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че сключеното между
страните на 18.04.2017г. споразумение , с което ответникът се съгласява
всички задължения да се прехвърлят по баланса на новата карта ,
потвърждава наличието на процесното правоотношение. Видно е , че това
споразумение, сключено 14 години след процесното, не съдържа твърдяното
от ищеца удостоверително изявление , че ответникът е получил кредитна
карта EUROLINE на основание сключен на 03.04.2003г. с „Бългериън Ритейл
Сървисиз” АД договор , както и че е приел същата на бъде заменена с
издадена от ищеца кредитна карта.
6
При така установените фактически положения съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца за валидно учредено и съществуващо към
датата на договора за прехвърляне на предприятие (24.03.2015г.)
облигационно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта
„Euroline” от 17.07.2003г., сключен между кредитор „Бългериън Ритейл
Сървисиз” АД, ЕИК *********, и длъжник – ответника К. П. ИВ.,ЕГН
**********, поради което предявените искови претенции, основани на
същия, са неоснователни и следва да се отхвърлят /в този смисъл в
аналогична хипотеза- Решение № 10 от 19.07.2016 г. по т. д. №3386 / 2014г.,
І т.о./.
Като е достигнал да същите правни изводи , районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на
въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 870 лева-адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Мотивиран от изложените съображения , Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260901 от 22.03.2021г., постановено по
гр.д. № 18183/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХIХ гр. състав.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260,
да заплати на адвокат Е.Г. И., с личен номер **********, с адрес гр. Пловдив,
ул. Хан Кубрат № 2, сумата от 870 лева /осемстотин и седемдесет лева/ -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на К. П.
ИВ.,ЕГН ********** в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8