Р Е Ш Е Н И Е
№ 927 14.07.2022г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесети юни две
хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 705 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 166, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 26б, ал. 5 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците
/ЗМДВИППП/.
Делото е образувано по жалба от
„БИТЕКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
пл. “Баба Ганка № 4, представлявано от управителя С.Р.С., чрез адв. Х.Х.,***, против Акт за установяване на
публично държавно вземане BG16RFOP002-2.095-8202/21.03.2021
г., издаден от Д.И.К.– началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП - Бургас, потвърден
с Решение № 29 от 11 април 2022 г. на директора на Териториална дирекция на НАП
– гр. Бургас, с който по отношение на жалбоподателя са установени неправомерно
получени суми, недължимо платени или надплатени, в размер на 17 001,30 лева,
които следва да довнесе в НАП, заедно с дължимата лихва за периода от
29.01.2021 г. до 21.03.2022 г. в размер на 1 969,47 лева.
Иска се отмяна на оспорения
административен акт като незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание оспорващият „БИТЕКС“
ООД се представлява от процесуалния му представител адвокат Х., която поддържа
жалбата и претендира за присъждане на направените по делото разноски, като конкретизира
тяхното основание и размер. Представя писмена защита с допълнителни съображения
за незаконосъобразността на оспорения акт.
За ответната страна - Началник
сектор „Проверки“ при ТД на НАП, се явява процесуален представител юрисконсулт К.,
която оспорва жалбата като неоснователна, като излага съображения в тази
насока. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на оспорения акт, и за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
Жалбоподателят „БИТЕКС“
ООД, ЕИК ********* е подал
проектно предложение BG16RFOP002- 2.095- 8202/
20.01.20г. с помощ 59181,86 лв. На
дружеството била изплатена помощ със Заповед №
ЗЦУ- 137/ 28.01.21 в размер на 59181,86 лв.
При извършена от административния
орган проверка е установено, че декларирания от дружеството – бенефициент
оборот в проектното предложение обхваща по-голям референтен период от
необходимия.
В резултат на проведеното
административно производство бил издаден оспореният Акт за установяване на
публично държавно вземане BG16RFOP002-2.095-8202/21.03.2021 г. /л. 171 – 174/
от Д.И.К.– началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП, с който по отношение на
жалбоподателя са установени неправомерно получени суми, недължимо платени или
надплатени, в размер на 17 001,30 лева, които следва да довнесе в НАП, заедно с
дължимата лихва за периода от 29.01.2021 г. до 21.03.2022 г. в размер на 1
969,47 лева.
Недоволен от издадения акт, „БИТЕКС“ ООД го обжалвал по административен ред пред
директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Бургас, която със свое Решение
№ 29 от 11 април 2022 г. /л. 18 – 19/ го потвърдил. Решението било връчено на
упълномощено лице на дружеството на 19.04.2022 г.
Недоволен от издадения и
потвърден АУПДВ „БИТЕКС“ ООД го оспорил пред
Административен съд – Бургас, с жалба
вх. № 4091/29.04.2022 г., въз основа на която е образувано настоящото съдебно
производство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство е Акт за установяване на публично държавно вземане
BG16RFOP002-2.095-8202/21.03.2021 г., издаден от Д.И.К.– началник сектор
„Проверки“ при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 29 от 11 април 2022 г.
на директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Бургас, с който по отношение
на жалбоподателя са установени неправомерно получени суми, недължимо платени
или надплатени, в размер на 17 001,30 лева, които следва да довнесе в НАП,
заедно с дължимата лихва за периода от 29.01.2021 г. до 21.03.2022 г. в размер
на 1 969,47 лева.
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, оспореният АУПДВ е валиден административен акт, издаден в
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби.
Валидността изхожда от факта, че актът е издаден от компетентен орган в
кръга на неговите правомощия.
Специалният Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците не
определя правила за установяване на публичните държавни вземания, нито орган,
който да е компетентен да издава актове с такова съдържание, поради което
съгласно чл.
166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК,
изпълнителният директор на НАП е определил органите, които да извършват
проверки и издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 3 от ДОПК,
вр. с чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за
преодоляване на последиците. Видно от
приложената по делото заповед № З-ЦУ-3473/01.12.2021 г., визираното правомощие
е делегирано на Д.И.К.– началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП, която е издател на процесния акт.
Актът е издаден
в писмена форма с необходимото съдържание по чл.
59, ал. 2 от АПК и при спазване
на административнопроизводствените правила. Същият съдържа изложение на
фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Органът е
посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като
изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и
разпоредените правни последици. Спазено е изискването по чл.
26, ал. 1 от АПК за уведомяване
на жалбоподателя за образуваното административно производство, като на същия е
било изпратено уведомление,
находящо се на лист 169 от делото, с което управителят на дружеството е бил
уведомен, че му е
била надплатена сумата от 17 001,30 лева, която следва да възстанови в
срок от една седмица. По делото няма данни кога е било получено уведомлението
от бенефициента „БИТЕКС“ ООД. Няма данни в указания му срок същият да е
възразил и да е представил допълнителна
информация или доказателства.
Съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с
приложимия материален закон. Съображенията за това са следните:
Основният спор по делото е правен. Не е
спорно, че дейността на оспорващото дружество не е било изцяло прекратена по
време на процесния период на действие на противоепидемичните мерки. Страните
спорят дали при наличието на ограничено осъществяване на търговската дейност от
„БИТЕКС“
ООД, същото е имало право да получи безвъзмездна финансова помощ.
Дружеството жалбоподател твърди, че не е имало основание за издаване на
процесния АУПДВ, тъй като същото е ограничило осъществяване на дейността си
поради противоепидимичните мерки, въведени със съответните заповеди на
министъра на здравеопазването. Аргумент в подкрепа на този извод, жалбоподателят черпи от съдържанието на
т. 11.1 – 4 от Условията за кандидатстване и условията на изпълнение на
програмата за подпомагане на микро, малки и средни предприятия, със средства от
„Оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност, а именно: „Кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността
си в резултат на Заповеди № РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г.,
РД-01-677/25.11.2020 г. и РД-01-718/18.12.2020 г. на Министъра на
здравеопазването в търговските обекти, по отношение на които се заявява
подкрепа, и да развиват основна и допълнителна дейност икономическа дейност
/съгласно данни за 2019 г./ в един от следните кодове/сектори съгласно
Класификацията на икономическите дейности /КИД – 2008 – Приложение 3 към
настоящите Условия/, в конкретния случай – 56 „Ресторантьорство“.На
основание цитираната разпоредба жалбоподателят счита, че както преустановяване
на извършваната от дружеството дейност, така и при нейното ограничаване, е
налице основание за подпомагане.
Процесната
заповед е издадена на основание чл. 26б, ал. 5 от ЗМДВИППП, поради наличие на
неправомерно получени средства, недължимо платени или надплатени суми, които са
изплатени на търговците, които отговарят на изискванията на ал. 1 на посочения
член. Според разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 от ЗМДВИППП: „На микро, малки и средни предприятия, които
в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна
епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се
предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за
същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари
2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за
преустановяване на дейността. За предприятия, които след 1 януари 2020 г. са
започнали/възобновили дейност, която е преустановена в изпълнение на заповед на
министъра на здравеопазването, безвъзмездните средства са в размер на процент
от оборота им без ДДС за предходния месец на месеца, през който е преустановена
дейността. Средствата по предходното изречение се предоставят за всеки от
месеците до отпадане на съответното основание за преустановяване на дейността,
като за непълен месец безвъзмездните средства се предоставят пропорционално на
дните от месеца“.
От съдържанието
на цитирана разпоредба се установява, че право да получат безвъзмездни средства
за подпомагане имат само тези предприятия, които преустановили дейността си, като
ограничаването на дейността им не е основание да бъдат подпомогнати. Цитираната
от жалбоподателя разпоредба от т. 11.1 – 4 от Условията за кандидатстване и
условията на изпълнение на програмата за подпомагане на микро, малки и средни
предприятия, не може да бъде основание за различно тълкуване на чл. 26б, ал. 1 от ЗМДВИППП, тъй като не
може да дерогира норма на по-висш по степен нормативен акт.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се
явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на делото искането
на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл. 143, ал. 3 от АПК. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва
да е 100,00 лева.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БИТЕКС“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл. “Баба Ганка
№ 4, представлявано от управителя С.Р.С., чрез адв. Х.Х.,***, против Акт за установяване на
публично държавно вземане BG16RFOP002-2.095-8202/21.03.2021 г., издаден от Д.И.К.–
началник сектор „Проверки“ при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 29 от
11 април 2022 г. на директора на Териториална дирекция на НАП – гр. Бургас, с
който по отношение на жалбоподателя са установени неправомерно получени суми,
недължимо платени или надплатени, в размер на 17 001,30 лева, които следва да
довнесе в НАП, заедно с дължимата лихва за периода от 29.01.2021 г. до
21.03.2022 г. в размер на 1 969,47 лева.
ОСЪЖДА „БИТЕКС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, пл. “Баба Ганка № 4,
представлявано от управителя С.Р.С. да заплати на НАП
направените разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100,00 лева
/сто лева/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: