РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.11.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при
секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3104 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор *** срещу
Р.Ц.Х. ЕГН **********,***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 185,40 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 155,18 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г.,
както и 30,22 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 г.
до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 9259/2017 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който е уведомен за издадената
заповед по реда на чл.46, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия
иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че
ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с
абонатен № 1016101, находящ се в *** е клиент на топлинна енергия по см.
на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно
ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във
в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г.
Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се,
че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 9259/2017 г. извлечение от сметка за абонатен номер №
1016101 ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е
погасил задължението си. Излага се и, че сградата – етажна собственост на
адрес, ***, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до
имота на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис” ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите
за топлинна енергия за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата фирма
„Техем Сървисис” ЕООД на база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. С нарочна писмена
молба сочи, че ищецът е погасил изцяло лихва и главница, като не е заплатил
дължимите по делото държавни такси. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представителе. В
нарочна писмена молба процесуалния представител на ищеца моли съда да отхвърли
предявения иск като погасен чрез плащане и да му присъди сторените в исковото и
заповедното производство разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният представител на ответника
е депозирал отговор на исковата
молба. Твърди, че искът е неоснователен.
Твърди, че по делото не са представени доказателства, че ответникът е
собственик на топлоснабдения имот по отношение, на който се претендират
процесните суми. Излага, че представените доказателства са непълни, доколкото
от представеното извлечение от сметка липсва детайлна информация относно начина
на изчисляване на главницата, начина на събиране на данните, формиращи
задължението и данни относно измервателните уреди в имота. Оспорва както начина
на извършване на дяловото разпределение, така и размерът на главницата, тъй
като счита, че в нея са вкл. и др. такси, като например „сградна инсталация“,
която обаче не е търсена, съгласно петитума на исковата молба.
В проведеното по
делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
предявените искове, като погасени чрез плащане. Моли съда да редуцира
разноските, претендирани от ищеца, с оглед доброволното плащане на сумите.
В проведеното по
делото о.с.з. третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД не изпраща представител. В
нарочна писмена молба сочи, че не е осъществявал услугата дялово разпределение
по отношение на топлоснабденото жилище за процесния период.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 9259/2017 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 385, 70
лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г; сума в размер на 30,22 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 02.12.2016 г. до 05.12.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 75,00 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 6057/11.12.2018
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
Поради факта, че съобщението да ответника за издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване
на същствуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са както Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите
условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.
Плевен.
От приложената по
делото Препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна
енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото.
По делото не е спорно, че след депозиране на
исковата молба ответникът по делото е платил претендираната главница и лихва,
като не е платил разноските по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител
на топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
В тежест на ответника
е да докаже, всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни правни
последици, вкл. и, че е платил процесните суми
Не се
спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, с както и, че
ответникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Не се спори и, че ответника е собственик, съответно и ползвател на недвижим имот,
находящ се в ***, с аб. №1016101 и, че сградата, в която се намира
имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради което и
съдът приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. От
представеното и приетото по делото извлечение от сметка за процесния
топлоснабден имот се установява размера на главницата и на лихвата в посочените
от ищеца размери.
С оглед
на изложеното съдът приема, че за ответника е възникнало задължението за плати
претендираната от ищеца главница. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1
от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи и претендираната лихва върху главницата.
В случая, от страна на ответника - длъжник, има извършено
плащане в хода на производството - след образуване на настоящето исково
производство, с което, съдът счита, че е погасена изцяло дължимата сума-
главница, лихвата за забава и законна лихва. Съобразно нормата на чл.235, ал.3
от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след
предявяването на иска, които са от значение за спорното право. Поради това
следва, предявените искове, да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане в
хода на процеса.
Съдът обаче намира,
че ответникът е станал причина за завеждане на настоящия иск, тъй като
плащането на претендираната сума е станало в хода на процеса, поради което,
същият следва да понесе направените по делото разноски. В настоящия случай
именно поведението на ответника е станало повод за завеждане на настоящето
производство и поради това същият следва да понесе сторените разноски от насрещната страна.За
заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 75,00 лева, представляващи държавна такса в размер на 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
За исковото производство, в полза на ищеца,
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 275,00 лв, от които 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение, 100 лева възнаграждение за особен
представител и 75 лева – държавна такса. Относно разноските за юрисконсултско възнаграждение,
направени в исковото производство, съдът намира следното: съгласно чл.78 ал.8
(Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна
сложност, поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя
на ищеца в размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ- Плевен” ЕАД, гр. Плевен,
ЕИК *********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление ***, иск
с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника Р.Ц.Х. ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА обща сума в размер на обща сума в размер на 185,40 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 155,18 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до
30.04.2017 г., както и 30,22 лева, представляващи лихва за забава за периода от
02.12.2016 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, като ПОГАСЕНИ чрез ПЛАЩАНЕ, в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Р.Ц.Х.
ЕГН
**********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, сумата от 75.00 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 9259 по описа за 2017г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Ц.Х. ЕГН **********,*** заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор ***, сумата от 275,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето
лице- помагач - „Техем сървисис“ ЕООД на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: