РЕШЕНИЕ
№ 929
гр. Пловдив, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300503033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК,
чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от К. Б. Б., ЕГН -
**********, чрез назначения особен представител адв.Д. Б., против Решение
№ 3151/30.09.2022г., постановено по гр.д.№ 16169/2021г. по описа на Районен
съд - Пловдив, I гр.с., в частта, с което с което е признато за установено в
отношенията между него и И. Д. Н., ЕГН - **********, че му дължи сумата от
5 750 лв., на основание сключен Договор за заем от 14.06.2017г., с падеж –
14.06.2017г.; лихва за забава в размер на 1 650,21 лв. за периода 15.06.2018г. –
15.03.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
16.03.2021г. до окончателното й плащане, за което парично вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 4670/2021г. по описа на ПдРС; както и е осъден да му заплати
разноски в заповедното производство в размер на 818,88 лв. и разноски в
исковото производство в размер на 1 602,20 лв. Моли да бъде отменено в тази
1
обжалвана част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли
изцяло исковата претенция.
Въззиваемата страна И. Д. Н., ЕГН **********, чрез адв. Р. И.,
депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от И. Д. Н. против К. Б. Б. е заведена
искова молба по чл.422 от ГПК, с която посочва, че на 14.06.2017г. е дал в
заем на ответника сумата от 5 750 лв., с уговорката да тази сума да се върне
до 14.12.2017 г., като за предаването на сумата от 5 750 лв. от ищеца на
ответника била съставена разписка от ответника от 14.06.2017г., в която е
удостоверено получаването на процесната сума. След изтичане на уговорения
от страните срок за връщане на заемната сума ищецът потърсил ответника, но
от негови роднини установил, че същият е заминал на работа в чужбина.
Поддържа се, че сумата не била върната.
Прилага Разписка от 14.06.2017г. /на л. 5 по ч.гр.д.№ 4670/2021г. по
описа на ПдРС, VIII гр.с./.
От ответника К. Б. Б., чрез назначения особен представител адв. Д. Б.,
е депозиран Писмен отговор по чл.131 от ГПК, в който се изтъква, че в
издадената от ответника разписка не се съдържа признание относно това, че
сумата е предоставена в заем. Оспорено е съдържанието и подписа на
ответника в разписката и е поискана съдебно-почеркова експертиза, с
формулирани задачи в отговора.
В хода на производството е допусната СГЕ, изпълнена от в.л. И. Ч..
Разпитан е и един свидетел М. А., без родство, доведен от ищеца.
Районният съд, за да уважи иска за сумата 5 750 лв. – главница,
излага основни съображения, че от представената разписка по приложеното ч.
гр. д. се установяват обстоятелствата, че на 14.06.2017г. ответникът Б. е
получил /взел/ от ищеца сумата от 5 750 лв. От изслушания по делото
свидетел на ищеца М. А., е станало ясно, че К. е поел задължението да върне
дадените му пари в срок до една година, като свидетелят присъствал при
2
съставяне на разписката.
Кредитирано е и приетотото заключение на в.л. И. Ч., от което се
констатира, че подписът в разписката е на ответника. Договорът за заем за
потребление /паричният заeм/ е неформален, реален, едностранен, възмезден
или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при
предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената
парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от
заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер. В
конкретния случай от представената разписка се е установило предаването на
сумата от ищеца на ответника. В разписката не е посочено основанието за
предаване на сумата, но от разпита на свидетеля става видно, че сумата е
предадена в заем, която е следвало да се върне до една година, а не в рамките
на половин година, каквито са твърденията в исковата молба. Районният съд
се е позовал на Решение № 82/12.05.2015 г. по гр. дело № 5122/2014 на ВКС,
III г.о. и Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV
г.о. относно произнасянето по въпроса за приложението на разпоредбата на
чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК при доказване на договор за заем, над определената
в закона стойност. В тези съдебни актове е прието, че в производството по
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в случай, че предаването на
паричната сума е установено – налице е писмен документ за предаване на
сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски
показания. В тази насока, Районният съд е ценил свидетелските показания, за
които няма установена забрана, и които са доказали основанието за предаване
на процесната сума. Досежно претенцията за заплащане на лихва за забава
върху предоставената в заем сума, с оглед установения факт от свидетеля, че
заемната сума е следвало да се върне в рамките на една година, наложен е
правен извод, че ответникът е изпаднал в забава след изтичането на една
година от предаване на сумата, поради което искът относно лихвата за забава
е уважена само относно периода 15.06.2018г. до 15.03.2021 г.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да
3
следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба се въвеждат възражения относно направените
правни изводи от Районния съд затова, че е прието наличието на заемно
правоотношение - например по отношение па свидетелските показания на
единствения свидетел, който не е присъствал на сключването на Договора за
заем се излагат общо теоретични постановки - чрез неговите показания
можело да се установяват заемни правоотношения, но не се прави анализ дали
показанията на свидетеля са достоверни и непротиворечиви, в какви връзки е
с ищеца. Свидетелят е присъствал на подписването на разписката, а не на
сключването на Договора за заем. Поддържа, че Договорът се счита за
сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните. Поради това, независимо дали е налице писмен акт
между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическият състав на съглашението. Именно предвид реалния
характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако
не съдържа в себе си признание, че тя е получена ог задължено в заем лице,
не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта на
доказване за съществуването на такъв е на страната, която търси изпълнение
по него, в случая на ищеца, който твърди, че ответникът не му е върнал
съответните суми но двата договора. В случая, претенцията на ищеца, че е
дал сумата от 5 750 лв. в заем на К. Б. Б. е недоказана. Разписката дори да е
истинска, то същата не е доказателство за сключен Договор за заем, понеже
няма задължение за връщане. Може да се касае за получаване на даден на
ищеца заем например. Свидетелят не е присъствал на даване на сумата. Освен
това неговите показания са доста непоследователни, не са ангажирани
никакви други доказателства за предаване на сумата, освен процесната
разписка.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
Съгласно чл.240 от ЗЗД - С договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. От съдържанието на приложената Разписка от 14.06.2017г. е видно,
4
че е записано : “** К. Б. Б. взех от И. Д. Н. сумата 5 750 лв.“. Тъй като
процесуалният представител на ответника е оспорил ръкописния текст и
подписа, е допусната СГЕ. Със заключението е даден технически резултат, че
ръкописният текст, с който е изписана Разписка от дата 14.06.2017г. от името
на К. Б. Б., и подписа под текста са копия на текст и подпис, изпълнени от
лицето К. Б. Б., ЕГН – **********. Експертът е описал кои документи, за
служебните цели на експертизата, е ползвал като сравнителен материал –
Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с
вх. № 11161/25.05.2021г., Декларация за получен документ за самоличност от
дата 25.05.2021г. и др. При защита на заключението в съдебно заседание на
20.09.2022г. вещото лице И. Ч. по предявения му документ – Разписка на л.5
по ч.гр.д.№ 4670/2021г. по описа на ПдРС, VIII гр.с., е потвърдил, че това е
документът, който е изследвал. Въззивният съд намира, че е правилен
изводът на Районния съд затова, че е доказан факта на предаване на сумата.
По отношение на основанието за предаване, съгласно цитираната съдебна
практика, допустимо е доказването и чрез свидетели. От св. показание на М.
А. е доказано, че сумата е взета заем през 2017г. от К.. Заедно били при
подписване на разписката. К. обяснил, че парите му трябвали, за да си
помогне на фирмата, понеже бил зле финансово. Знаел, че И. и К. са
приятели. К. не бил отричал, че е получил парите. Свидетелят е казал, че
уговорката била, парите да се върнат след една година. В тази връзка,
претенцията за лихва за забава обосновано е уважена от Районния съд за
периода след изтичане на едногодишния срок, след който длъжникът е
изпаднал в забава.
Решението в обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване. В останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Разноски.
Съобразно правния резултат във въззивната инстанция по делото К. Б.
Б. ще бъде осъден да заплати на И. Д. Н. сумата 712 лв. за направени разноски
по делото за внесен депозит за назначен особен представител.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
5
Потвърждава Решение № 3151/30.09.2022г., постановено по гр.д.№
16169/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, I гр.с., в частта, с което с
което е признато за установено в отношенията между страните, че К. Б. Б.,
ЕГН - **********, дължи И. Д. Н., ЕГН - **********, сумата от 5 750 лв., на
основание сключен Договор за заем от 14.06.2017г., с падеж – 14.06.2017г.;
лихва за забава в размер на 1 650,21 лв. за периода 15.06.2018г. –
15.03.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
16.03.2021г. до окончателното й плащане, за което парично вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 4670/2021г. по описа на ПдРС; както и е осъден да му заплати
разноски в заповедното производство в размер на 818,88 лв. и разноски в
исковото производство в размер на 1 602,20 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда К. Б. Б., ЕГН - **********, да заплати на И. Д. Н., ЕГН -
**********, сумата 712 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 3033/2022г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6