Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 11011, 2019 г., гр. Пловдив
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 04.10.2019 г. в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 14354 по описа за 2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис
4, представлявано от .......... Д.Б.Б., с която са предявени искове по чл. 422,
ал. ГПК за установяване на дължимостта на вземания на последното срещу Г.А.П. с
ЕГН **********, за които се е снабдило със Заповед № ..../10.05.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7053 по описа на
Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2019 г. и в изпълнение на дадено от
заповедния съд указание по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като горната заповед е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
Съдът като обсъди наличието на предпоставките за
допустимост на предявените искове намира следното :
Съобразно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си по заповедта за изпълнение, когато последната е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съгласно която норма, а също и чл. 47, ал. 1 –
ал. 3 включително ГПК, за да бъде прието, че заповедта е връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление следва да са налице следните предпоставки :
длъжникът да не бъде намерен на посочения по делото адрес и да не се намери
лице, което да се съгласи да получи съобщението, която невъзможност следва да
бъде констатирана най-малко с три посещения на адреса с интервал поне от една
седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден, освен ако се съберат данни с посочване на източника, че длъжникът не живее
на адреса; залепване на уведомление и
неявяване на длъжника в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК в канцеларията на съда,
съответно в общината, за да получи книжата; проверка на адресната регистрация
на длъжника и ако посоченият по делото адрес на съвпада с постоянния или
настоящия му адрес – връчване по настоящ или постоянен адрес по реда на чл. 47,
ал. 1 и ал. 2 ГПК; проверка и на местоработата на длъжника и връчване на
заповедта по местоработата, съответно по местослуженето или по мястото за
осъществяване на стопанска дейност.
В настоящия случай посоченият в заявлението адрес е
заявен от длъжника в регистрите на населението както като негов постоянен, така
и като негов настоящ адрес, като на същия той е потърсен еднократно на
21.05.2019 г., но не е намерен, като връчителят е събрал данни, че лицето живее
в гр. ......., на ул. ....... По разпореждане на съда адресът е бил посетен и в
почивен ден и тъй като адресатът не е бил намерен е било залепено уведомление.
В съответствие с изискването на чл. 47, ал. 3 ГПК е била извършена и проверка
на местоработата на длъжника, при която е установено, че за длъжника няма
регистрирани трудови договори, съответно нсяма данни за осигуряване по Наредба
№ 8 към КСО, но заповедният съд не е взел предвид искането на заявителя по чл.
42, ал. 2 ГПК издадената по делото заповед да бъде връчена чрез ЧСИ рег. № ....
– ...........
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са
били налице предпоставките за даване на указание по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и
искът – предмет на настоящото дело е предявен преждевременно, поради което като
такъв е недопустим. И тъй като за допустимостта на иска съдът следва да следи
служебно съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 1 ГПК, включително и за допустимостта на
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, без да е обвързан от констатациите на заповедния
съд, в който смисъл е и даденото задължително по силата на чл. 130, ал. 2 Закон
за съдебната власт разрешение в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът, разглеждащ иска по чл. 422
във връзка с чл. 415 ГПК извършва самостоятелна преценка на тези специални
процесуални предпоставки (подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК) и не е
обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, които
разяснения са приложими и в настоящия случай, тъй като след последвалото това
тълкувателно решение изменение на ГПК в края на 2017 г. редовността на
връчването по чл. 47, ал. 5 ГПК обуславя допустимостта на иска за установяване
на вземането по същия начин, както и наличието на възражение по чл. 414 ГПК, то
предвид така констатираната преждевременност на предявения иск на основание чл.
130 ГПК исковата молба като недопустима следва да бъде върната, в който случай
издадената по ч. гр. д. № 7053/18 г. не следва да бъде обезсилена, тъй като не е
изчерпана процедурата за връчването й на длъжника.
Ето защо съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от .......... Д.Б.Б., с която са предявени искове по чл. 422,
ал. ГПК за установяване на дължимостта на вземания на последното срещу Г.А.П. с
ЕГН **********, за които се е снабдило със Заповед № ..../10.05.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7053 по описа на
Районен съд – Пловдив, ІV бр. с. за 2019 г.
Определението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение да се
върне на ищеца внесената с Преводно нареждане/вносна бележка от 01.10.2019 г.,
референция : ............., сума в размер
от 175 лв. като държавна такса по гр. д. № 14354/19 г.
СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ