№ 380
гр. Русе, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520106176 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 535 ТЗ.
Постъпила е искова молба от „АСБО-АГРО“ ООД срещу
„Агротехнолоджи груп“ ЕООД и В. М. И., в която се твърди, че между
страните имало търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът
продавал на първия ответник стоки със селскостопанско предназначение. На
01.02.2022г. сключили договор за уреждане на търговските си отношения през
2022г. и съгласно чл. 3, т. 5 от същия за всяка доставена и получена стока,
ответникът издавал запис на заповед в полза на ищеца, с който гарантирал
плащането. При извършване на плащане за доставената стока, записът се
връщал на ответника. На 20.04.2022г. за формирано задължение от 22 140лв.
първият ответник издал запис на заповед в полза на ищеца, като записът бил
авалиран за солидарно плащане от собственика и управител на дружеството
В. М. И.. Поради неплащане на посочената сума, ищецът предявил
претенцията си по реда на чл. 417 ГПК, по която било образувано ч.гр.д.
№***/2023г. и издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
посочената сума по записа на заповед срещу двамата ответници. Тъй като
същите възразили срещу задължението, се моли в настоящото производство
да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено
солидарното задължение на „Агротехнолоджи груп“ ЕООД и В. М. И. към
„АСБО-АГРО“ ООД в размер 22140лв., за които има издаден запис на
заповед.
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за
1
неоснователност на предявените искове. Считат, че представения запис на
заповед е нередовен и въз основа на същия не следва да бъде уважавана
исковата претенция. Не се оспорва, че между страните е имало сключен
договор за покупко-продажба с отложено плащане с дата 01.02.2022г., но този
договор се твърди, че е останал „само на хартия“. По него не били
извършвани никакви сделки. Нямали спомен да са издавали и съответно
авалирали представения запис на заповед. Твърдят, че ръкописният текст в
представения запис на заповед не е изпълнен от В. М. и документът е
нередовен. Моли се да бъде отхвърлен предявеният иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д.№***/2023г. е представен запис на заповед издаден на
20.04.2022г. от „Агротехнолоджи груп“ ЕООД чрез управителя В. М. И. в
полза на „АСБО-Агро“ ООД за сумата от 22140лв., с падеж 30.08.2022г.
Записът на заповед е авалиран от В. М. И.. Удостоверено е в документа, че
същият е предявен за плащане на 30.08.2022г.
Въз основа на записа на заповед, по ч.гр.д.№***/2023г. е издадена
Заповед №*** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК за солидарното заплащане от ответниците на сумата от 22
140лв., както и за 1842,80лв. разноски по делото. Срещу заповедта в срока по
чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжниците (ответниците), с оглед на
което с разпореждане от 06.10.2023г. съдът е дал указания на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си по заповедта и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист.
В настоящото (исковото) производство ищецът е представил сключен
на 01.02.2022г.между него в качеството на продавач и първия ответник в
качеството на купувач договор за покупко-продажба с отложено плащане. В
чл. 3.5 от същия е предвидено, че за всяка доставена и получена стока от
купувача, той издава запис на заповед за гарантиране на плащането, който
подлежи на връщане след извършване на плащането.
За осъществена между страните продажба на 20.04.2022г. на
слънчогледови и царевични семена, по дело са представени фактура
№***/20.04.2022г. на стойност 22140лв. и стокова разписка за стоките по
фактурата от същата дата, подписани от представляващ ответното дружество,
като получател (купувач) на стоката.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищецът по издадената в негова
полза заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е предявен в срока по чл. 415
ГПК и след депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от длъжниците,
поради което се явява процесуално допустим.
2
Представените по делото писмени доказателства установяват изцяло
твърденията изложени в исковата молба, а именно за съществуващи между
страните търговски отношения, по силата на които ищецът е продал на първия
ответник селскостопански стоки, като е уговорено отложено плащане на
цената им, за обезпечаване на което задължение първият ответник е издал
процесния запис на заповед, а вторият ответник го е авалирал.
Менителничният документ е редовен от външна страна и както заповедният
съд, така и настоящият съдебен състав не намира, че същият страда от
пороци, които да обуславят неговата нищожност. Ответниците са възразили,
че записът на заповед е „нередовен“ и съответно „нищожен“, тъй като
оспорват ръкописния текст в него да е попълнен от длъжника, както и, че е
невъзможно да е предявен за плащане на посочената в него дата. От кого е
изписан ръкописния текст в документа няма отношение към неговата
редовност, както няма такова отношение и обстоятелството дали е бил
съставен на предварително подготвена (напечатана) бланка. Важно е същият
да съдържа всички предвидени в закона реквизити и да е подписан от издател
и поемател, които обстоятелства в случая са налице (и не са оспорени). Няма
основание да бъде прието и възражението за невъзможност записът да бъде
предявен за плащане на посочената в него дата, а и в същия е уговорен падеж,
на който задължението става изискуемо независимо от предявяването му.
Ответниците не са оспорили положените в документа подписи, поради което
следва да се приеме, че представеният запис на заповед доказва поетото от тях
задължение за заплащане на претендираната в настоящото производство
сума.
В допълнение и за пълнота следва да се посочи, че представените и
неоспорени по делото писмени доказателство установяват и наличието на
каузално правоотношение между страните, за обезпечаване на задължението
по което е издаден процесния запис на заповед.
По изложените съображения предявеният иск се явява изцяло доказан
по основание и размер следва да бъде уважен.
При този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца направените от него разноски за настоящото
производство в размер на 442лв. държавна такса, както и направените
разноски по ч.гр.д.№***/2023г. на РС – Русе в размер на 1842,80лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Агротехнолоджи груп“ ЕООД
ЕИК205011013 със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Богдан
войвода“ №1 и В. М. И. с ЕГН********** с адрес гр. ***, ул. *** дължат
солидарно на „Асбо – агро“ ООД с ЕИК204316535, със седалище и адрес на
управление гр. Дупница, ул. „Свети Георги“ №41 сумата от 22 140лв.
3
главница по запис на заповед от 20.04.2022г., ведно със законната лихва
върху нея считано от 17.08.2023г., за която сума е издадена Заповед
№***/18.08.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА „Агротехнолоджи груп“ ЕООД ЕИК205011013 със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Богдан войвода“ №1 и В. М. И.
с ЕГН********** с адрес гр. ***, ул. *** да заплатят солидарно на „Асбо –
агро“ ООД с ЕИК204316535, със седалище и адрес на управление гр.
Дупница, ул. „Свети Георги“ №41, сумата от 442лв. разноски за настоящото
производство и 1842,80лв. разноски по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС -
Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4