Присъда по дело №1427/2021 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по ВНОХД№1427/21г. по описа на Пловдивски
окръжен съд

С присъда №260088 от 16.04.2021г. постановена по НОХД№2631/20г. Пловдивски
районен съд – XXIV н.с. е признал подсъдимия Б. В. М. за виновен в това, че на
09.06.2018 год. в гр. П. противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил марка и модел „Хюндай И30" с рама № *** и двигател № ***, на стойност
м
19 000,00 лева, собственост на търговското дружество „Трансфрейт груп ЕООД гр.
П., ЕИК *********, представлявано и управлявано от И.Л.Ш. от гр. П., от владението
на К.Д.К. от гр. П., без съгласието на ръководството на дружеството и на К.Д.К., с
намерение да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал, 1,
т. 4, пр. 2-ро от НК - чрез използване на техническо средство - оригинален ключ за
същото моторно превозно средство,поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 3 вр.
ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро от НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на две години
лишаване от свобода,изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 от НК, е
отложено с изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в законна
сила.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият М., който чрез
защитника си адв.А. го обжалва.В жалбата и допълнителна такава се излагат
съображения за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционната
присъда.Развиват се доводи за липса на обективна и субективна съставомерност в
действията на подсъдимия, защото владението на автомобила е било предадено в
автосервиза,където е работел и той. Прави се искане присъдата да бъде отменена и
въззивният съд се произнесе с нова – оправдателна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият лично и чрез
адв.А. поддържа жалбите с наведените в тях оплаквания.Поддържа се искането да
бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура –П. е на мнение, че атакуваната присъда
е правилна, законосъобразна и обоснована със събраните по делото доказателства и
предлага да бъде потвърдена от въззивния съд.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки
изцяло законосъобразността и правилността на постановената присъда, във
връзка с направените оплаквания и съобразно правомощията си визирани в
чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си районният съд е приел за установено от
фактическа страна следното:
Свидетелката И.Ш. била *** и *** на дружеството „Трансфрейт груп"
ЕООД гр. П. В края на месец май 2018 год. дружеството закупило лек
автомобил марка „Хюндай ИЗО“ с рама № **** и двигател № ****. Същото
била регистрирано по надлежния ред с ДК№ ***.Автомобилът бил втора
употреба и имал козметични дефекти по праговете,предната броня и боята, за
които било решено да бъдат отстранени. За целта лекият автомобил „Хюндай
И30" бил закаран в сервиз за тенекеджийски и бояджийски услуги, находящ
1

се в гр. П., на „Разклона" на бул. „Кукленско шосе" до № 1, на гърба на фирма
„Лем инвест".Сервизът се стопанисвал от св. К.Д.,чрез дружеството „Д.
пейнт" ЕООД гр. П.. Там автомобилът бил откаран от св. Г.Ш., придружен от
св. М.Г. на 09.06.2018 год., в часовете около и преди обед. Автомобилът бил
предаден на св. К.Д. от св. Г.Ш.,който живеел на семейни начала със св.И.Ш..
На св.Д. бил предаден контактния ключ за автомобила и било договорено да
бъде отремонтиран за около седмица.Превозното средство било паркирано в
двора на сервиза, а контактният ключ за него бил поставен в офис
помещението към последния.
Подсъдимият Б.М. по това време бил съдружник в търговското дружество „АБС
Металогруп” ЕООД гр. П., ЕИК *********, което било *** на недвижимия имот,в
който се помещавал сервиза на св. К.Д.. Поради тази причина подсъдимият имал
достъп до офис помещението, в което се съхранявал ключа за лекия автомобил.
Късния следобед на 09.06.2018 год. свид. К.Д. напуснал сервиза.
Вечерта на 09.06.2018 год. подсъдимият Б.М. решил да ползва лекия автомобил
марка и модел „Хюндай И 30", като за да го приведе в движение ползвал контактния
ключ, поставен в офис помещението към сервиза, до което имал достъп.Подсъдимият
Б.М., управлявайки автомобила, бил спрян за проверка около 22:40 часа на същата дата
в с. Крумово, обл. П., на ул. „Хан Крум", до № 35. Проверката била извършена от св.
Л.Д. и колегата му К.И. - служители в сектор „ПП" при ОД МВР – П..Полицейските
служители установили, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на
МПС. Поради тази причина му бил съставен АУАН, с който били иззети
свидетелството за регистрация на МПС, част 2-ра и двете табели с регистрационен
номер. След проверката и съставянето на акта автомобилът бил транспортиран до
сервиза на св. К.Д..
Свидетелят Д. отишъл на работа сутринта на следващия ден. Още с пристигането
си забелязал, че лекият автомобил „Хюндай И 30" не се намирал на мястото, на което
бил паркиран предходния ден.Видял, че табелите с регистрационни номера на
автомобила липсват.За да разбере какво се е случило св. К.Д. разговарял с подсъдимия
М.,който му разказал за случилото се предишната вечер и за причината,поради което
били свалени регистрационните номера на автомобила.
Няколко дни по-късно за случилото се разбрали св. Г.Ш. и св. М.Г., на които
подсъдимият обяснил какво се е случило и предложил да опита да върне
регистрационните табели на автомобила.Било заведено дело в Административен съд
гр.Пазарджик, но табелите не били върнати на автомобила.Тогава за компенсация
подсъдимият предложил да закупи автомобила, но преговорите били неуспешни. Тъй
като и това не се случило, след известно време автомобилът бил извозен от
автосервиза.В последствие, след изтичането на законоустановения 6 месечен срок, бил
пререгистриран и му били издадени и поставени нови регистрационни табели с № ***.
От заключението на автооценъчната експертиза е установено, че стойността на
лек автомобил марка и модел „Хюндай И 30" с рама № *** и двигател № *** е 19
000,00 лева.
Тази фактическа обстановка районният съд е приел за установена от показанията
на свидетелите И.Ш., Г.Ш., М.Г., Л.Д., частично от показанията на св. К.Д. и
обясненията на подсъдимия Б.М.,както и от събраните по делото писмени
доказателства.
Самостоятелният прочит и анализ на събраните по делото доказателства дава
2

основание на въззивния съд да направи различни фактически и правни изводи от тези
на първия съд.
Анализирайки обясненията на подсъдимия М. районният съд е приел, че същият
няма задължението да говори истината,поради което и подходът спрямо изнесената от
него информация следва да е по-критичен и след съпоставка с всички останали
доказателства по делото.Първостепенният съд не е кредитирал заявеното от
подсъдимия с кой е правена уговорката за стойността на ремонта на автомобила, на
кого е предаден контактният ключ и досежно обстоятелството дадено ли е разрешение
за управлението му. По отношение на тези спорни обстоятелства, от значение за
съставомерността на деянието, съдът се е доверил изцяло на показанията на
свидетелите Ш., Ш.,като непротиворечиви и логични, отчасти и на казаното от св.Г., а
показанията на св.Д. са възприети като противоречиви и депозирани в услуга на
подсъдимия, предвид приятелските им отношения и съществуващата между тях
финансова обвързаност.
Възприетата от първия съд фактология на събитията не почива на верен прочит на
събраните по делото доказателства.Районният съд е приел от фактическа страна, че
подсъдимият Б.М., като представител на търговското дружество, което е било *** на
имота, в който се помещавал автосервиза имал достъп до офис помещението, където се
съхранявал ключа за автомобила и вечерта на 09.06.2018г. решил да го ползва, като за
целта взел ключовете на същия и го привел в движение.Тези фактически изводи, които
са възприети и от прокурора в обвинителния акт, не кореспондират със събраните по
делото доказателства.Изяснено е по несъмнен и безспорен начин от показанията на
всички разпитани свидетели, както и от обясненията на подсъдимия М., че свидетелят
К.Д. и подсъдимият Б.М. към инкриминирания период са работили заедно в
автосервиза, като първият го стопанисвал, чрез търговското си дружество „Д. пайнт“
ЕООД, а *** на недвижимия имот, било търговското дружество „АБС
Металгруп“ЕООД, чийто съдружник бил подсъдимият. От обясненията на подсъдимия
М. става ясно, че заедно със св.Д. са ремонтирали автомобили в автосервиза, като
физическата дейност реално и основно я извършвал той. В показанията си свидетелят
К.Д. е също категоричен и последователен относно това, че заедно с подсъдимия М. са
работили заедно в автосервиза,че са били равнопоставени,че са имали приятелски и
финансови взаимоотношения, както и че св.Ш. и св.Г. са клиенти именно на
подсъдимия, който ги довел в автосервиза, а преди процесния случай са ремонтирали
още няколко автомобила на тези лица.Тези гласни доказателства са в пълно съгласие и
с казаното от свидетеля М.Г., който е посочил, че уговорката за ремонта на автомобила
и това кога да бъде оставен в автосервиза е направил лично с подсъдимия.Същата
информация носят и показанията на свидетеля Ш., който твърди, че е оставил
автомобила в автосервиза на подсъдимия, защото св.Г. му казал, че този човек е читав,
че уговорките за това ги е правил Г. с подсъдимия М. и че подсъдимият е ремонтирал
неговата лична кола две седмици преди това. В показанията си свидетелката Ш. е
посочила, че свидетелят Г. се е обадил на подсъдимия дали може да ремонтира
автомобила и така се разбрали да бъде оставен на 09.06.2018г. в техния автосервиз,
като пояснява, че седмица преди това съпругът й - св.Ш. е оставил неговия автомобил
там за ремонт.От тези гласни доказателства, между които не съществуват
противоречия досежно коментираните обстоятелства, настоящият въззивен състав
приема за категорично установено, че подсъдимият М. и св.Д. са стопанисвали и
работели заедно в автосервиза,че подсъдимият е имал безпрепятствен и неограничен
достъп, както до помещенията ,в които са се извършвали ремонтните дейности, така и
3

до това, в което са били държани ключовете на оставените автомобили. Нещо повече
от показанията на св.Ш., както и от тези на св.Г. и св.Ш. става ясно, че те са били с
убеждението, че автосервизът е собственост на подсъдимия, че той ще ремонтира
автомобила, той е посочил и датата, на която да бъде оставен, определил е и времето,
което му е за това необходимо.
Районният съд в мотивите си е подминал това обстоятелство, което е от
изключително важно значение за преценката на обективната и субективната
съставомерност на престъплението, за което подсъдимият е бил предаден на
съд.Владението върху процесния лек автомобил „Хюндай ИЗ0“ е било предадено на
уговорената с подсъдимия дата в автосервиза, в който са работели, както той така и
св.Д. в съдружие.
По отношение на обстоятелството на кого е бил оставен ключа за лекия
автомобил и от кой е следвало да бъде извършен ремонта първият съд необосновано е
игнорирал казаното от подсъдимия М. и свидетеля Д.,с мотива,че тези гласни
доказателства са противоречиви и неподкрепени от други сигурни и обективни
доказателства.При условие, че договорките за ремонта са били направени лично от
св.Г. с подсъдимия М., със знанието и съгласието на свидетелите Ш. и Ш.
незаконосъобразни и при неправилна оценка на гласните доказателства са изводите на
първия съд, с които е приел, че в момента, в който автомобилът е бил оставен в
автосервиза подсъдимият не е бил там, че с него не са правени уговорки за цената на
ремонта и контактният ключ е бил предаден лично на св.Д..За тези обстоятелства съдът
се е доверил изцяло на казаното от св.Ш., като е приел, че показанията на св. Д. и
св.Г. в посочената част са противоречиви.Внимателният прочит и анализ на събраните
по делото гласни доказателства налагат други фактически изводи.
В обясненията си подсъдимият М. е последователен и логичен описвайки начина,
по който автомобилът е бил оставен в автосервиза.Според думите му на уговорената с
него дата свидетелите Ш. и Г. са докарали колата в автосервиза, като преди това им
казал, че не може да определи цената на ремонта докато не го огледа. Те попитали
св.Д. за цена, която им се видяла висока, след това отишли при него и се
договорили,че за сумата от 450 – 480 лева ще я ремонтира за седмица и ключовете
били оставени на него. В показанията си свидетелят Д. излага същите обстоятелства по
идентичен начин - че свидетелите Ш. и Г. са дошли в сервиза да оставят лекия
автомобил, че там е бил и подсъдимият, че предложената от него цена не ги
устройвала, отишли да разговарят с М. и тъй като били негови клиенти той им
направил по-добра оферта.Така те оставили автомобила на него, той да го
ремонтира.Районният съд е констатирал съществени противоречия в показанията на
св.Д. и е приобщил казаното от него пред съдия на л.56 – 57 от д.п., където е посочил,
че не знае точно от кого и кога е докаран автомобилът пред сервиза, дали на него или
на подсъдимия са предадени ключовете, като ключовете на всички автомобили стоят в
стая във вътрешното помещение. Поясненията дадени от свидетеля пред съда,след
прочитане на показанията му, очевидно съдържат информация за това как по принцип
се действа в автосервиза – че ключовете се дават на този, който върши ремонта, за да
може да придвижи автомобила в района на сервиза. При тези обстоятелства въззивният
съд не намира противоречия в казаното от свидетеля, който на разпита си пред съдия
от 15.01.2020 на л.56-57 от д.п. никъде не е заявил, че ключовете на автомобила са
оставени на него. В контекста на гореизложеното не могат да бъдат споделени
мотивите на първия съд, който без да анализира в детайли съдържанието на
прочетените показания с казаното от свидетеля на съдебното следствие, е приел, че
4

същите са противоречиви и поради това, че между св.Д. и подсъдимия съществува
сериозна обвързаност – приятелска и финансова, се явяват дискредитирани.
Свидетелят Г., който е също очевидец на оставянето на автомобила, на разпита си пред
съда е посочил, че уговорката за ремонта на колата я е направил той с подсъдимия,
който му казал да го оставят на св.Д. и той ще започне да работи. Свидетелят твърди,
че ключът за автомобила бил оставен или на автомобила или е бил дадена на св.Д., но
не помни вече, свидетелят твърди, че подсъдимият не е бил там.От прочетените на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на свидетеля дадени пред орган на
досъдебното производство на 20.09.2019г. л.80 от д.п. е видно, че там е заявил коренно
противоположни обстоятелства - че уговорките за ремонта ги е водил с подсъдимия,
че като закарали колата и са я оставили в сервиза и двамата са били там – и
подсъдимия и св.Д. и доколкото си спомня св.Ш. е дал ключовете на подсъдимия,а
колата е била оставена пред сервиза.След приобщаване на показанията от досъдебното
производство в тази им част свидетелят с категоричност е посочил, че подсъдимият не
е бил в автосервиза, че автомобилът е бил даден на св.Д. и ключовете не са давани на
подсъдимия. Преди това на разпита си е заявил,че контактният ключ е останал или в
автомобила или са го дали на св.Д..Районният съд в мотивите си, без да анализира
внимателно посочените противоречия,както и да прецени достоверността и
последователността на изнесеното от този свидетел пред съда и да съпостави
показанията му с другите гласни доказателства, безкритично е приел, че прочетените
показания на досъдебното производство не следва да се кредитират, тъй като
свидетелят е пояснил, че противоречието се дължи на това, че преди случая са
оставили за ремонт и личния автомобил на Ш. и объркването се дължи на това. За да
даде вяра на казаното на съдебното следствие първият съд съвсем необосновано е
приел, че свидетелят макар и да не може да каже със сигурност дали ключовете са
останали на таблото на автомобила или са били предадени на Д. е категоричен, че
подсъдимият не е присъствал.В показанията си свидетелят Ш. твърди, че е оставил
автомобила в сервиза и ключовете на св.Д., но няма спомен дали контактният ключ е
бил на волана или му го е дал лично, но подсъдимият М. тогава не бил там.
Свидетелката Ш. не е била очевидец на оставянето на автомобила в сервиза и
нейните показания имат изцяло производен характер.В показанията си тя съобщава
казаното й от св.Ш., а именно,че автомобилът не знае от кой е трябвало да бъде
ремонтиран, но ключовете били оставени на св.Д..
В хода на съдебното следствие пред първия съд, предвид съществените
противоречия в наличните по делото гласни доказателства са проведени очни ставки на
основание чл.143 ал.1 от НПК.От очната ставка между подсъдимия М. св.Ш. е
видно,че подсъдимият е категоричен и последователен, както при първоначалните си
обяснения така и при отговора на поставените му въпроси – че е бил при предаването
на автомобила, че ключовете са били оставени на него и че тогава са се договорили за
цената на ремонта. Свидетелят Ш. е несигурен в отговорите – той казва, че след като
твърди, че е оставил ключовете на св.Д.,значи ги е дал на него, че не помни преди три
години каква е била договорената цена за ремонта, че подсъдимият го е нямало и
вероятно е трябвало да се чуят за цената.
При проведената очна ставка между свидетеля Д. и св.Ш., св.Д. е категоричен, че
той е казал по-висока цена и затова са отишли при подсъдимия, с който са се разбрали
и че ключовете за автомобила са ги дали на подсъдимия. Свидетелят Ш. е колеблив и
неточен, отговорил е уклончиво, че след ремонта е трябвало да заплати сумата от 400
лева, което е в противоречие със заявеното от него при първоначалния му разпит,
5

където е посочил, че св.Г. разговарял по телефона с подсъдимия реално колко ще
струва ремонтът и че ключовете на автомобила ги е дал на св.Д..
От проведената очна ставка между свидетеля Д. и св. Г. е видно, че св.Г. е
посочил, че за ремонта на автомобила са се разбрали с подсъдимия, не са уговаряли
точната цена, че подсъдимият казал, че ще дойде всеки момент или е бил в офиса на
същия двор и са оставили ключовете на таблото на автомобила.Свидетелят Д. е
последователен в показанията си и при отговора на тук поставените му въпроси, като
отново е заявил, че цената е била уговорена лично с подсъдимия и затова и ключовете
са били оставени на него.
В контекста на гореизложеното окръжният съд намира за неправилни и
незаконосъобразни изводите на районния съд, с които е приел, че показанията на
свидетеля Ш. са изключително последователни и следва да им се даде
вяра.Обясненията на подсъдимия, в които излага обстоятелствата около
инкриминираните събития са логични, последователни, изложени са без противоречия
пред съда и кореспондират в пълна степен с показанията на свидетеля Д., в които
настоящата инстанция не съзира противоречия, намират опора и в показанията на
свидетеля М.Г., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281
ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК.Включително и при проведените очни ставки, обсъдени по-
горе от въззивния съд, подсъдимият М. и св.Д. са точни и логични в дадените
отговори, които са съответни на съобщената от тях информация при разпитите им.
По изложените по-горе съображения въззивният съд намира от фактическа
страна,че договорките за цената на ремонта на автомобила са били направени лично с
подсъдимия М., който е следвало да го извърши и е определил цената на услугата, че
той е бил в автосервиза, когато е оставен автомобилът, че ключовете са били
предадени на него и държани на определеното за това място в автосервиза.Установено
е по несъмнен начин по делото, че нито разрешение , нито забрана да се управлява
автомобила не е правена и това е логично, поради очевидната необходимост за
нуждите на ремонтните дейности моторното превозно средство да бъде предвижвана
най-малкото от едно място на друго в автосервиза.
Безспорно е и обстоятелството, че подсъдимият на инкриминираната дата е
управлявал моторното превозно средство, защото е решил да тества автомобила и да си
купи цигари.
При тези фактически обстоятелства, които се подкрепят напълно от събраните и
анализирани по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за
незаконосъобразни и неправилни изводите на първия съд, с които е приел, че с
деянието си подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по чл.346 ал.2
т.3 вр. ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК.Изпълнителното деяние на чл.346 ал.1 от НК
се изразява от обективна страна в отнемането на моторното превозно средство от
владението на другиго,при което деецът прекъсва това владение и установява свое
такова.Законът изисква да е налице не какво да е отнемане, а противозаконно без
съгласието на владелеца с намерение да се ползва./ТР№42 от 20.06.1984г. по н.д.
№34/84г. ОСНК/От обсъдените по-горе доказателства по делото се установи по
несъмнен начин, че св.Д. и подсъдимият М. са работили заедно в автосервиза и заедно
са осъществявали ремонтите дейности по колите, като преимуществено това е било
правено от подсъдимия М..Както св.Д.,така и подсъдимият са имали равнопоставен и
неограничен достъп до помещенията и автомобилите в автосервиза. Процесният
автомобил след уговорки с подсъдимия е бил оставен в автосервиза. Така той е бил във
6

владението, както на свидетеля Д. така и на подсъдимия, на който са предадени и
ключовете за същия и който е ремонтирал превозното средство.При това положение в
противоречие с материалния закон са изводите на съда, че подсъдимият М. е отнел с
помощта на контактен ключ оставения в автосервиза лек автомобил“Хюндай И30“ от
владението на К.Д., без негово съгласие и без съгласието на ръководството на
дружеството собственик.Липсва елемент от обективната страна на посоченото
престъпление – противозаконно отнемане от владението на другиго.
Не е налице и субективна съставомерност в действията на подсъдимия, който
привеждайки в движение моторното превозно средство извън автосервиза не е
действал със съзнанието, че го отнема противозаконно от владението на другиго, че с
действията си лишава от правото на владение и ползване някого и това да е пряката му
цел – да наруши и затрудни владението върху процесния лек автомобил.В конкретния
казус свидетелката Ш. и св.Ш. са претърпели вреди от поведението на подсъдимия,
който е управлявал автомобила без свидетелство за правоуправление, което е
наложило при извършената полицейска проверка на инкриминираната дата да бъдат
свалени регистрационните му табели за срок от шест месеца. Така те не са могли да
ползват превозното средство по предназначение и след като са били изчерпани
възможностите да бъдат компенсирани от подсъдимия са подали жалба до
компетентните органи. Това е и причината да поддържат версията си пред съда, че
автомобилът заедно с ключовете е бил оставен за ремонт на св.Д..В настоящия случай
се касае изцяло за гражданскоправни отношения, които е следвало да се решат по друг
процесуален ред.

По изложените по-горе съображения Пловдивски окръжен съд намира
фактическите и правни изводи на първата инстанция за незаконосъобразни и
неправилни, а оплакванията във въззивната жалба на подсъдимия за основателни.
Деянието на подсъдимия е несъставомерно от обективна и от субективна страна и не
съставлява престъпление.

В контекста на изложеното и на основание вр. чл.334 т.2 вр. чл.336 ал.1 т.3 от
НПК съдът отмени осъдителната присъда на Пловдивски районен съд, като постанови
нова, с която призна подсъдимият Б. В. М. за невинен и го оправда по повдигнатото му
обвинение по чл.346 ал.2 т.3 вр. ал.1 вр. чл.194 ал.1 т.4 пр.2 от НК.

С оглед изхода на делото – оправдателна присъда на основание чл.190 ал.1 от
НПК съдът постанови направените по делото разноски в размер на 140 лева да останат
за сметка на държавата.
По изложените съображения Пловдивски Окръжен съд постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

7

Номер на акта:	49
Дата:	25 ноември 2021 г.
Съдия:	Славка Георгиева Димитрова

Дело:	20215300601427
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 юни 2021 г.

Присъда по дело №1427/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите