№ 1271
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000501652 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 265941/30.09.2021 г. по гр.д. № 12285/2018 г. на СГС, I-24 състав, е
осъдено ЗАД „Армеец“ да заплати на М. П. К. и П. П. К. 7 500 лева, представляващи
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Т. Д. К. и 7 500 лева,
представляващи неимуществените вреди, претърпени от П. А. К., вследствие смъртта
на техния син Е. П. К., загинал при ПТП на 12.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 20.09.2018 г. до окончателното им изплащане. Исковете
са отхвърлени за суми над 7 500 лева до претендираните по 70 000 лева от всеки от
първоначалните ищци Т. Д. К. и П. А. К..
Ищцата М. П. К. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното
решение в частта, в която исковете са отхвърлени с оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Излагат се оплаквания за занижен
размер на определения размер на обезщетенията, несъразмерен с претърпените вреди.
Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличие на
съпричиняване от страна на загиналия Е. К., тъй като същият се е движил на място,
регулирано от светофар за пешеходци. Прави се искане първоинстанционното решение
да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Ответникът ЗАД „Армеец“ е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност.
Въззивна жалба е подала и П. П. К. срещу решението в неговата отхвърлителна
част. Излагат се доводи за занижен размер на определеното обезщетение с твърдения,
че справедливото такова е по 100 000 лева за всеки първоначален ищец. При
съобразяване на съпричиняване в размер на 30%, исковете били предявени за по 70 000
лева. Неоснователно съдът приел съпричиняване в размер на 50%. Прави се искане да
1
бъде отменено първоинстанционното решение и исковете да бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва.
Ответникът ЗАД „Армеец“ е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата си молба първоначалните ищци Т. Д. К. и П. А. К. са твърдели, че
техният син Е. П. К. загинал при ПТП, настъпило на 12.05.2018 г. в гр. София, кат
овиновен за настъпването му бил водачът на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. №
********, И. Ч. М., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД
„Армеец“. Твърдели са още, че търпели силни болки и страдания поради смъртта на
сина си, тъй като били изключително близки със сина си и имали трайна емоционална
връзка с него. Изпаднали в тежко психическо състояние, затворили че, трудно
контактуват с външния свят, по-трудно намират смисъл в живота си, макар да се
радвали на дъщеря, внуци и правнуци. Предвид изложеното са искали ответното
дружество да им заплати обезщетение за търпените неимуществени вреди в размер на
по 70 000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2018 г. до
окончателното изплащане на задълженията.
Ответникът ЗАД „Армеец“ е оспорвал исковете. Оспорвал е механизма на
настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорвал е твърденията, че
поведението на сочения в ИМ делинквент е било противоправно и виновно с
твърдения, че за него то било случайно събитие; поддържал е становището, че
настъпването на ПТП за водача И. М. е било непредотвратимо; Твърдял е, че липсва
причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди, както и е оспорвал
сочените от ищците вреди да са търпени от тях; поддържал е, че претенциите са
завишени; направил е възражение за съпричиняване от страна на Е. К., който се
движел на нерегламентирано за целта място, навлязъл на пътното платно на червен
светофар внезапно и неочаквано, без да се съобрази с разстоянието и скоростта на
движещите се МПС. Поддържал е, че законна лихва въобще не се дължи, а ако се
дължи, то не е от датата на деликта, а от датата на уведомяване на застрахователя.
Двамата ищци са починали по време на производството пред първата инстанция,
като на тяхно място като ищци са конституирани по реда на чл. 227 ГПК законните им
наследници М. П. К. и П. П. К..
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна
трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника
в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД -
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в
2
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения
размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на И. М. – водач на лек
автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ********,, наличието на негова валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, смъртта на Е.
К. и причинната й връзка с ПТП, обстоятелството, че ищците са съответно майка и
баща загиналия вследствие ПТП, са установени пред първата инстанция и са безспорни
пред настоящата. Спорни са въпросите относно размера на справедливото обезщетение
за претърпените от ищците неимуществени вреди, както и наличието и степента на
съпричиняване от страна на Е. К. посредством действията му при ПТП.
Във връзка със спорните въпроси по делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са свидетелски показания и заключение на САТЕ.
По делото са събрани писмени доказателства – констативен протокол за ПТП,
протокол за оглед и скица, въз основа на които е изготвено заключение на САТЕ от
вещото лице доц. А. А., неоспорено от страните. Той е посочил, че на
местопроизшествието на кръстовището на бул. „Владимир Вазов“ с ул. „Поп Грую“ в
гр. София има светофарна уредба. Съобразно събраната в наказателното производство,
делото по което е приобщено като доказателство по делото, циклограма, вещото лице е
установил, че пешеходецът е имал право да се движи по време на втора и трета фаза на
светофара, но не и по време на първа фаза, при която е имал право да се движи лекият
автомобил или пешеходецът и автомобилът не са имали право да се движат през
кръстовището по едно и също време.
Вещото лице е установил още, че към наказателното производство има
видеоклип от запис на камера в района на ПТП, на който може да се наблюдава
поведението на участниците в ПТП и от който се установява, че пешеходецът е стъпил
на пътното платно на червен светофар и е спрял, за да пропусне група движещи се по
платното автомобили, след това отново е тръгнал и върви с ускорено вървене, като в
този момент лек автомобил „БМВ“ е далече и пешеходецът явно е преценил, че може
да мине, макар и на червено. Лекият автомобил обаче бързо е достигнал кръстовището,
защото се е движел със скорост от около 50 км/ч., движел се е на зелен сигнал на
светофара в средната пътна лента. Вещото лице е посочил, че е вероятно водачът на
лек автомобил „БМВ“ да не е виждал пешеходеца, когато той е слязъл на пътното
платно, защото пред него се е движела група автомобили в дяната и средната пътна
ленти. Когато обаче пешеходецът е изчакал групата автомобили и отново е тръгнал,
той се е движил до удара 11 сек., през което време водачът на „БМВ“ е имал добра
видимост към него, като мястото е било добре осветено, като в този момент водачът е
отстоял на 275 м., а опасната му зона за спиране е била 83 м. Той е могъл да намали
плавно, не е имало нужда да спира аварийно. Водачът обаче е бързал да премине
кръстовището на зелен светофар, като вероятно е смятал, че ще може да премине
преди пешеходеца и е задействал спирачките в последния момент, когато вече ударът е
бил неизбежен. Когато е отстоял на 83 м. от местоудара водачът е имал възможност да
спре аварийно и да предотврати удара. Пешеходецът също е могъл да види колата и да
се забърза или дори да се върне назад.
Относно механизма на ПТП са разпитани двама свидетели:
Свидетелят Е. С. С. е заявил, че е видял произшествието ,което е станало на
12.05.2018 г. Било на кръстовище, било вече тъмно и валял дъжд. Не си спомня дали е
имало осветление, но смята, че е имало. Свидетелят и М. пресичали срещу Е. и чакали
да светне зелено. Когато техният светофар светнал зелено, светофарът на Е. бил още
3
червен. Кръстовището било двупосочно, с трилентов път във всяка посока, по средата с
островче. Е. тръгнал заедно с някаква жена, но той бил по-напред, колата го блъснала в
средната лента, а жената се стреснала. Когато тръгнал, за него било червено.
Светофарът светел различно за пешеходците, които вървели през другото платно
срещу Е. и за платното на Е., защото в първото платно имало и завиващи автомобили.
Свидетелят М. Д. Д. е посочил, че познава Е. К. от 3-4 години. Не помни датата
на инцидента, но било през май месец и било тъмно, валяло. Били на едно кръстовище,
като Е. пресичал срещу него на една и съща пешеходна пътека. По средата на пътя
имало остров и когато светофарът зад гърба на свидетеля светел зелено, този на
острова на насрещно пресичащите светел червено. Е. е пресичал на червено.
Шофьорът бил със висока скорост и ударът бил силен в средната лента преди
островчето. Е. пресичал заедно с една жена и избързал, подтичвал. Платното било с по
три ленти в посока и когато свидетелят тръгнал, за него светело зелено, но светофарът
на островчето светел червено. Мястото било осветено.
За установяване претърпените от ищците неимуществени вреди по делото са
разпитани двама свидетели.
Свидетелката Д. Н. Н. е посочила, че Е. К. й е вуйчо. Знае, че Е. и родителите му
били в прекрасни отношения. Те живеели в с. ***, ***, а Е. живеел в София със
семейството си. Чували се. Е. ходел да вижда родителите си поне веднъж на два
месеца, помагал им, разговаряли. Те купили апартамент в Лом, за да може той кат осе
пенсионира да отиде там. Родителите научили за смъртта на сина с и на рождения ден
на майката, приели го много тежко, много плакали, впоследствие се влошили и
здравословно. Отчуждили се, затворили се в себе си. Дядо й се залежал, а баба й
отключила деменция.
Свидетелят Г. К. Д. познава Т. и П. от 30 години, събрал се с дъщеря им. Те били
близки със сина си Е.. Т. и П. трудно приели смъртта му. Те не страдали от особени
болести. П. страдал само от глаукома. Купили апартамент в Лом, за да бъде Е. близо до
тях, но той останал в София заради работата си. Ходел при тях, когато можел, грижел
се за тях. Имали идеи, че след пенсионирането си той ще отиде да ги гледа. След
смъртта на сина си се затворили, П. изгубил желание за живот.Съзнанието на бабата се
променило, по-късно дошла и деменцията.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По отношение оплакването на жалбоподателите, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение противоречи на принципа на справедливост по
чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
4
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания, които са
логични и безпротиворечиви, а и не противоречат на други доказателства по делото, се
установяват близки отношения между починалия Е. и неговите родители. Макар да
живеели в различни населени места, те се чували, а Е. пътувал при тях поне веднъж на
два месеца и им помагал. Заедно празнували. Свидетелските показания установяват
още, че след смъртта на Е. ищците тежко са приели смъртта му и много страдали.
Затворили са се и са изгубили желание за живот.
Предвид установените чрез свидетелски показания близки отношения между
първоначалните ищци и Е. приживе, отношения на любов, разбирателство и доверие,
даващи чувство на сигурност и опора, несъмнено е, че те са преживели изключително
тежка травма от смъртта на своя син, още повече, че тя е била внезапна и неочаквана.
Родителите на Е. са били вече доста възрастни и несъмнено са разчитали на сина си
както за морална, така и за всеки друг вид подкрепа. Макар и на преклонна възраст,
родителите са изпитали неизмеримата болка от това да погребат сина си.
По делото обаче не са събрани доказателства за търпени вреди, които да
надхвърлят обичайните такива при смърт на толкова близък човек. В същото време
следва да се отчете и обстоятелството, че Т. и П. са починали по-малко от две години
след сина си Е. и при определяне размера на дължимото им се обезщетение ще следва
да се съобрази кратката продължителност на търпените от тях страдания от смъртта на
Е.. Следва да бъде съобразено още, че първоначалните ищци не са изгубили
единствената си подкрепа, тъй като имат и дъщеря, както и внуци.
При съобразяване на горното и като се вземе предвид времето на настъпване на
ПТП и икономическите условия към този момент – 2018 г., като се съобрази, принципа
на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и действащите лимити
на застраховките към този момент, съдът счита, че търпените от Т. и П.
неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по 80 000
лева за всеки от тях. Ето защо е основателна въззивната жалба на ищците, сочеща на
нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне от първоинстанционния съд на справедливия
размер на дължимото се обезщетение.
Настоящият състав намира обаче, че е основателно възражението на
застрахователя за съпричиняване от страна на пострадалия от ПТП. Категорична и
безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице съпричиняване по смисъла
5
на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат със свое противоправно поведение, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на причинителя) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Дори поведението на пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да
е в причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д.
№ 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение № 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС,
II т.о. и др.) Безпротиворечива е съдебната практика и по въпроса, че доказателствената
тежест за наличието на съпричиняване е на направилия възражението ответник, който
следва и да е въвел твърдения за конкретно противоправно поведение на пострадалия,
с което е съпричинил вредите.
В случая се установява от безпротиворечивите свидетелски показания, както и от
заключението на САТЕ, че починалият Е. е нарушил правилото на чл. 120, ал.1, т. 1
ЗДвП, според което при червен светофар е следвало да изчака пред пешеходната
пътека, макар такава да е имало на мястото на пресичане (видно от заключението на
САТЕ и свидетелските показания). Посоченото нарушение е грубо, тъй като в същото
време за МПС е светел зелен светофар и опасността от ПТП е била огромна. Вещото
лице доц. А. е посочил, че пешеходецът е могъл да види задаващият се лек автомобил
„БМВ“ и да го изчака или дори да се върне. Като е продължил въпреки това
движението си при червен светофар, пешеходецът несъмнено е създал предпоставки да
бъде ударен от лекия автомобил.
За да бъде определена степента на посоченото съпричиняване обаче следва да
бъде преценено поведението на водача на лекия автомобил и тежестта на извършеното
от него правонарушение в причинна връзка с настъпилото ПТП. Настоящият съдебен
състав е задължен да приеме, на основание чл. 300 ГПК (по делото е приета влязла в
сила присъда срещу водача на БМВ), че този водач е нарушил правилото на чл. 20, ал.
2, изречение второ ЗДвП, като не е предприел спиране пред предвидимо препятствие –
пешеходец на пътното платно. Това негово противоправно поведение е установено и в
гражданското производство чрез САТЕ – въпреки че е виждал пешеходеца на платното
дори преди да навлезе в опасната си зона за спиране, той е предприел такова не
незабавно, а едва когато ударът вече е бил непредотвратим. В настоящото
производство е установено още нарушение и на чл. 20 ЗДвП – движение с превишена
скорост, но доколкото вещото лице е посочил, че дори при тази скорост водачът е имал
възможност своевременно да види пешеходеца и да спре, то само по себе си това
нарушение не е в причинна връзка с ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението на правилата на движение,
допуснато от водача на „БМВ“ е по-тежко от нарушението на пешеходеца, защото
пешеходецът е много по-уязвим участник в движението и от съществено значение е
възможността на лекия автомобил да нанесе тежки травми и дори смърт на
пешеходеца, а не обратното. Именно затова изискванията към водачите са по-високи и
включват задължение да бъдат внимателни към пешеходците (чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП).
Ето защо съпричиняването от страна на пешеходеца следва да се определи на 40%
срещу 60% от страна на водача.
Предвид посоченото дължимото се обезщетение следва да бъде намалено с 40%,
или на всеки от двамата първоначални ищци се дължат по 48 000 лева, ведно със
законната лихва от 20.09.2018 г. до окончателното плащане.
6
Поради достигане от въззивния съд до извод относно дължимото се
обезщетение, различен с извода на първата инстанция първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която искът на първоначалните ищци е отхвърлен
за сума над 7 500 лева до 48 000 лева за всеки наследодател и на наследниците следва
да бъдат присъдени по още 40 500 лева за всеки първоначален ищец. В останалата
обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора всяка страна има право на разноски
според защитения материален интерес.
Пред въззивната инстанция страните са защитавали материален интерес в размер
на по 62 500 лева по претенцията на всеки първоначален ищец.
М. К. е защитила материален интерес в размер на общо 40 500 лева, като е
доказала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 630 лева, от които й се
дължат 1 704.24 лева.
Жалбоподателката П. К. не е сторила разноски във въззивното производство, но
е представлявана безплатно от адв. Я. Д., на когото следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. Такова му се следва в размер
на 1412.64 лева, съобразно защитените общо 40 500 лева.
Застрахователят е защитил материален интерес в размер на по 22 000 лева за
всеки първоначален ищец, като е претендирал само юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определя такова по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в общ размер на 300 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на
ЗАД „Армеец“ са присъдени разноски над 326.87 лева.
На М. К. следва да бъдат присъдени за производството пред СГС още 1339.82
лева за адвокатско възнаграждение.
На пълномощника на П. К. – адв. Я. Д. следва да бъдат присъдени за
производството пред СГС още 239 лева – адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Застрахователят следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
по сметка на СГС още 3240 лева, а по сметка на САС – 1620 лева – държавна такса.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 265941/30.09.2021 г. по гр.д. № 12285/2018 г. на СГС, I-24
състав, В ЧАСТТА, с която исковете с правно основание чл. 432 КЗ на М. П. К. и П. П.
К., конституирани процеса на основание чл. 277 ГПК, за заплащане на обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от Т. Д. К. и П. А. К., вследствие смъртта на
техния син Е. П. К., загинал при ПТП на 12.05.2018 г., са отхвърлени за суми над 7 500
лева до 48 000 лева за всеки от първоначалните ищци Т. Д. К. и П. А. К. и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* да заплати на М. П. К., ЕГН
********** и П. П. К., ********** още 40 500 лева, представляващи обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от Т. Д. К. и още 40 500 лева, представляващи
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от П. А. К., вследствие смъртта на
техния син Е. П. К., загинал при ПТП на 12.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 20.09.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 265941/30.09.2021 г. по гр.д. № 12285/2018 г. на СГС, I-24
7
състав В ЧАСТТА, с която на ЗАД „Армеец“ са присъдени разноски пред САС над
326.87 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265941/30.09.2021 г. по гр.д. № 12285/2018 г. на
СГС, I-24 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* да заплати на адв. Я. Д. Д., гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 сумата 1412.64 лева – адвокатско възнаграждение
пред САС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, както и допълнително сумата 239
лева - адвокатско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* да заплати на М. П. К. сумата 1
704.24 лева – разноски пред САС и сумата 1 339.82 лева – допълнително разноски
пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* да заплати в бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС още 3240 лева, а по сметка на САС – 1620 лева
– държавна такса.
ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН ********** и П. П. К., ********** да заплатят на
ЗАД „Армеец“, ЕИК ********* сумата 300 лева – юрисконсултско възнаграждение
пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8