№ 55
гр. Берковица, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20231610200017 по описа за 2023
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22–0243-
000998/08.12.2022 г. на Началник РУ в сектор в ОДМВР Монтана, РУ
Берковица, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП
на С. И. И., ЕГН ********** от град Монтана, ж.к. „.............. са наложени
административни наказания – „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано, по доводи и съображения, подробно изложени в жалбата.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Вместо него
процесуалният му представител – адв. В. П. от МАК.
Ответната страна – Началник РУ Берковица, не изпраща представител.
В писмото с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди наказателното
постановление по ЗДвП на РУ Берковица.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
1
По делото е представен АУАН серия GA № 843225 от 28.11.2022 г.
съставен срещу жалбоподателя за това, че на 28.11.2022 г. в 00.45 часа на път
II -81, км. 53+650 проход Петрохан с посока на движение от град Монтана
към град София И. управлява собствения си лек автомобил БМВ 320И с рег.
номер ............., като не използва пътя отворен за обществено ползване в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а
извършва маневра изразяваща се във въртеливи движения на автомобила в
ляво и в дясно в зоната след участък с ограничена видимост - завой с което
създава непосредствена опасност за участниците в движението.
Актосъставителят и в последствие АНО е приел, че с действията си
нарушителят виновно е нарушил чл.104б т.2 от ЗДвП - водач на МПС
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Фактическата обстановка не се установява и потвърждава от
актосъставителя и свидетеля по акта, тъй като двамата макар и редовно
призовани не се явяват в съдебно заседание, за да затвърдят канстатациите в
акта, а именно, че на 28.11.2022 г. в 00:45 часа на прохода Петрохан С. И.
управлявайки собствения си лек автомобил не използва пътя по
предназначение, а извършва маневра изразяваща се във въртеливи движения
на автомобила в ляво и в дясно в зоната след участък с ограничена видимост -
завой с което създава непосредствена опасност за участниците в движението,
поради което свидетелят Г. съставил процесния АУАН срещу жалбоподателя
за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
При предявяване на акта жалбоподателят не е отразил възражения.
Възползвал се е от правото си да депозира такива и в законоустановения 3-
дневен срок. Въз основа на съставения акт, административно-наказващият
орган е издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП,
на жалбоподателят е наложено административно наказания глоба в размер на
3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание
чл.175а ал.1 пр.3 от същия закон.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото писмени доказателства: НП, АУАН, Докладна записка,
Придружително писмо, Докладна записка, Придружително писмо, ЗППАМ,
Данни за промяна на регистрация, Възражение- 2 броя, Копие на пощенски
плик, Придружително писмо, Протокол, Решение, Придружително писмо,
Възражение, Удостоверение, Справка картон на водача, Заповед, както и
представените в съдебно заседание 4 бр. снимки, направени с техническо
средство смартфон Apple I Phone XP.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални
нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават
самото НП и да доведат до неговата отмяна. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен и препис от него е връчен на
2
нарушителя, според изискванията на чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички
необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е съобразено с изискванията на чл. 53 и 57 от ЗАНН.
Същественото в административно – наказателното производство е да се
установи: има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето
посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б
т.2 от същия закон. С посочената за нарушена разпоредба се регламентира
забрана водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
В конкретния случай, на база отразените факти в АУАН и в НП се
вменява нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП изразявящо се в това,
че управлявайки л.а. «БМВ 320И» с рег. № ............. на прохода Петрохан,
жалбоподателят извършва маневра изразяваща се във въртеливи движения на
автомобила вляво и вдясно в зоната след участък с ограничена видимост -
завой с което създава непосредствена опасност за участниците в
движението. Според тезата на административнонаказателното обвинение,
именно това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, т.е. не е управлявал автомобила
за превоз на хора и товари, а с цел да го „върти“. Не е ясно дали наказващият
орган с така описаното нарушение е приел, че водачът е извършвал, т.нар.
„дрифт“, но свидетелите Г. и С. са приели поведението на водача като опасно
за участниците в движението, поради което е и бил спрян за проверка.
Дрифтът е техника на шофиране, при
която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно
средство извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до
загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на
автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му
и инерционния момент. Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане
на превозното средство извън контрол, действията на водача трябва да са
съзнателни и целенасочени, т.е. преплъзването/ въртенето на автомобила да
не се дължи на други обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните по
делото доказателства, не се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е използвал път, отворен за обществено ползване с друга цел,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
За ангажирането на административно наказателната отговорност не е
достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо
реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение.
Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, а
3
не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна
обстановка. Въртенето на автомобила след извършване на завой би могло да е
в резултат и на движение с несъобразена скорост, неплавно потегляне след
спиране на автомобила, заснежен/ заледен пътен участък, избягване на
неравности на пътното платно и като цяло несъобразяване с вмененото с чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП задължение като участник в движението по пътищата с
поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не
поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява
имуществени вреди. Фактът, че жалбоподателят е системен нарушител на
правилата за движение, видно от приложената по делото справка картон на
водача, не обосновава, че е извършил и вмененото му нарушение.
Процесуалния представител на жалбоподателя навежда доводи,че
забелязаното от проверяващите поведение на водача на автомобила се
дължало на трудното потегляне на автомобила след спиране поради
заснежения път,а не на преднамерено поведение.същият твърди,че водачът
спрял автомобила си ,при което при потеглянето поради заледения
път,автомобилът поднесъл.Доказателства,установяващи противното на
твърдяното не се представиха от страна на АНО.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и
само върху административнонаказващия орган и недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице е
винаги предпоставка за отмяна на НП.
При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен
начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което НП следва да
бъде отменено.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя С. И.
И.,
съгласно чл.63д , ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв.В. П. от АК –
Монтана,адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Поисканите разноски от адв.П. от АК – Монтана, са в размер на 750
(седемстотин и петдесет) лева, които НЕ следва да бъдат присъдени, тъй като
настоящия съд установява прекомерност. Като размер поисканите разноски
НЕ са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата,изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното, настоящия съд
намира,че следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на
жалбоподателя И.
на сумата 600 (щестстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение, а в
останалата част до размера от 750 (седемстотин и петдесет) лева, искането за
разноски, следва да бъде оставено без уважение. Присъдените разноски
следва да бъдат заплатени от ЮЛ – ОДМВР – Монтана.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22–0243- 000998/08.12.2022 г.
на Началник РУ в сектор в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на С. И. И., ЕГН
********** от град Монтана, ж.к. ............... са наложени административни
наказания – „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - Монтана да заплати на жалбоподателя С. И. И.,
ЕГН ********** от град Монтана, ж.к. „..............
сумата 600 (шестстотин) лева, представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя С. И. И. чрез адв.В.
П. от АК - Монтана за присъждане на сумата 750 (седемстотин и
петдесет)лева,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5