Решение по дело №1849/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 76
Дата: 22 февруари 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20203330101849
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Разград , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101849 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.439 от ГПК.
Депозирана е искова молба от З. З. Г., с която е предявен иск против БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон България, за приемане на установено по отношение на
ответника, че не дължи сумата 1769,41лв., от които главница в размер на 441,67лв., със
законна лихва в размер на 269,89лв. за периода 05.11.14г.-12.11.20г., 72,45лв. неолихвяеми
вземания, 650лв. присъдени разноски 50лв. разноски по изп. дело №20207610400341 по
описа на ЧСИ Г.Солаков. Сочи, че е длъжник по изп. дело №20207610400341 по описа на
ЧСИ Г.Солаков, въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. №23/2015г. на РРС. Като
с иск по чл.422 ГПК са били претендирани суми по договор за заем от 12.05.13г., по който
страните уговорили разсрочено връщане с краен срок – 20.05.14г., от който момент тече
изискуемостта на вземането. Излага доводи, че задължението се погасява с пет годишна
давност, настъпила в случая на 20.05.2019г. Решението по гр.д. №2/2015г. е влязло в сила на
20.07.2015г., като от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност, която е
изтекла към 20.07.2020г. В този период от време кредиторът не е предприел никакви
принудителни действия по събиране на вземането си. Образувано е изп. дело през м.
октомври 2020г., след изтичане на давностния срок. Предприетото изпълнително действие-
налагане на запор на 29.10.20г. е след изтичането на давността.
Ответникът депозира отговор, намира иска за недопустим. В противен случай
изразява готовност за сключване на извънсъдебно споразумение с ищеца, като спорът да
бъде уреден доброволно. Сочи при желание на ищеца, делото да бъде спряно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната
1
фактическа обстановка: Изпълнително дело №20207610400341 по описа на ЧСИ Г.Солаков е
образувано въз основа на молба от 13.10.2020г. от представител на ответника за издаден
изпълнителен лист по гр.д. №23/2015г. на РРС, с решение по което е уважен предявен по
реда на чл.422 ГПК иск срещу ищцата, за осъждането и да заплати сумата 441,67лв.
главница, 19,13лв. мораторна лихва, 53,14лв. такса обработка, 325лв. разноски. По
изпълнителното дело на ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение на
29.102020г., с която е съобщено за наложени запори на МПС, както и на банкови сметки и
трудово възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим, поради наличието на интерес от воденето му, тъй като ищецът се
позовава на факт – последващ издаването на изпълнителния титул, което може да бъде
предявено от длъжника към взискателя единствено по съдебен ред. Установено е, че предмет
на изпълнителното производство е събирането на парично вземане образувано по молба от
ответника с приложен изпълнителен лист по гр.д. №23/2015г. на РРС. Решението е влязло в
сила на 20.07.2015г. Изпълнителното производство е образувано по молба на ответника от
13.10.2020г. Давностният срок започва да тече от влизане в сила на решението, когато
вземането е установено със съдебно решение. За да се приеме, че е изтекъл срокът по чл.117
ал.1 от ЗЗД за погасяване вземането на кредитор в изпълнителното производство, следва да
се изхожда от задължителното тълкуване дадено с ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Според
решението давност върху вземането тече и в изпълнителния процес. Изпълнителното дело се
образува с молба от кредитора до съдебния изпълнител, като подаването на тази молба не
прекъсва давността. За разлика от исковия процес, където давността за вземането се
прекъсва еднократно в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемане на кое да е действие за принудително изпълнение -
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н., до настъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, прочуването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др. Прието, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно/за разлика от исковия/ с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
тъй като кредиторът може да избере дали да действа, или да не действа, като е посочено, че
2
ППВС №3/80г. следва да се счита за изгубило сила. От всичко изложено следва, че от
влизане в сила на съденото решение по гр.д. №23/2015г. на РРС, започва да тече нова
давност, като пет годишния срок в случая е изтекъл на 20.07.2020г., т.е. преди образуваното
изпълнителното производство и съответно преди наложения запор от 03.11.2020г. Поради
което претенцията е основателна, погасена поради изтекъл пет годишния давностен срок.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 300лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, по отношение на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България, ЕИК204915054 седалище гр.София, ж.к. Младост 4 Бизнес парк София
сгр.14, че З. З. Г., ЕГН**********, адрес ******************, не дължи сумата 1769,41лв.,
от които главница в размер на 441,67лв. със законна лихва в размер на 269,89лв. за периода
05.11.2014г. - 12.11.2020г., 72,45лв. неолихвяеми вземания, 650лв. присъдени разноски 50лв.
разноски по изпълнително дело-предмет на изп.д. №20207610400341 по описа на ЧСИ Г. С.,
поради изтекла пет годишна давност.
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България, ЕИК204915054
седалище гр.София, ж.к. Младост 4 Бизнес парк София сгр.14 да заплати на З. З. Г.,
ЕГН**********, адрес ****************** сумата от 300лв./триста лева/ разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3