№ 1245
гр. ***, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско
дело № 20253100501870 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.
Образувано e по въззивна жалба с вх.№48807/02.06.2025г., подадена от
„Авто-хит“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат М. Н. – ВАК, срещу Решение
№1702/14.05.2025г., постановено по г.д.№12519/2023г. по описа на ВРС, 19
състав, в частта, в която „Авто-Хит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Димитровград, бул. „Димитър Благоев“ №23-А, ап.3,
на основание чл.200 КТ, е осъдено да заплати на Е. И. И., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и
психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 20.07.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата
злополука - 20.07.2022г. до окончателното погасяване на задължението, както
и сумата от 794,76 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински
изделия, прегледи, услуги, лекарства и лечение, вследствие от претърпяна
трудова злополука на 20.07.2022г.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че решението, в обжалваната
му част, е неправилно и незаконосъобразно и като такова, следва да бъде
отменено. Не се оспорва настъпването на процесния инцидент, както и
проявилите се при ищеца И. телесни увреждания. Акцентира се обаче, че
съдът неправилно е определил размера на претърпените от нея имуществени
вреди. Сочи се, че доколкото ищецът И. е пресичала пътното платно в
1
нарушение на правилата за движение по пътищата, то същата е проявила
груба небрежност. Приема се, че приносът й за настъпване на трудовата
злополука, следва да бъде отчетен в размер на 100%, а не както е приел
първоинстанционният съд в размер на 50%. Отделно се конкретизира, че
представените фактури за извършени разходи във връзка с лечението на
пострадалата от инцидента, не установяват по категоричен начин, че са били
разходвани персонално за нея, поради което и в тази част, решението се счита
за неправилно. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна с вх.
№68474/05.08.2025г., в който се оспорва основателността на въззивната жалба
и се моли същата да бъде оставена без уважение. Насочва се вниманието към
претърпените от ищеца И. четири броя тежки операции и обстоятелството, че
въпреки изминалия период от време, продължава да изпитва болка, както и
невъзможност да се придвижва без помощно средство. Сочи се, че травмата
освен физически, я е белязала силно и в психически, и в душевен план.
Твърденията за допусната от ищеца груба небрежност се оборват чрез
излагането на правни доводи. Отделно се отбелязва, че на процесното място
не е имало обособено място за пресичане, а И. не е имала друг начин, по който
да достигне до работно си място. Посочва се, че единствено неправомерните
действия на водача на моторно превозно средство, са причина за настъпилия
инцидент, но не и действия/бездействия, осъществени от ищеца И.. Поддържа
се, че първоинстанционният съд е приложил неправилно хипотезата на
съпричиняване, вместо да изследва дали са осъществени действия,
осъществени от ищеца при „груба небрежност“. Претендират се разноски.
Постъпила е и въззивната жалба с вх.№58629/30.06.2025г., подадена от
Е. И. И., чрез адвокат А. М., срещу Решение №1702/14.05.2025г., постановено
по г.д.№12519/2023г. по описа на ВРС, 19 състав, в частта, в която
предявеният от ищеца Е. И. иск с правно основание чл.200 КТ, с който са
претендирани неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, е отхвърлен за
горницата от 25 000 лева до пълния заявен размер. Изтъква се, че правилно
съдът е определил, че обезщетение в размер на 50 000 лева би обезщетило
ищеца И. за всички претърпени от нея болки и страдания, но неправилно е
прието, че същото следва да бъде намалено с 50%, поради допусната от нейна
страна груба небрежност. Поддържа се, че преди да осъществи маневра на
заден ход, и то в обратна на посоката за движение посока, водачът е бил
длъжен да се убеди, че няма преминаващи лица или други автомобили.
Липсата на изградена инфраструктура, позволяваща на пешеходците да
преминат пътното платно безопасно, се третира като обстоятелство,
изключващо възможността ищецът И. да е действала небрежно. С тези доводи
се моли претенцията на ищеца да бъде уважена в пълен размер.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна с вх.
№64478/18.07.2025г., в който се оспорва основателността на въззивната жалба
и се моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи се, че обжалваното
решение в тази част е правилно и законосъобразно и като такова, следва да
бъде потвърдено.
При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира
следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежни
2
страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същите са процесуално
допустими и отговарят на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и
упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
В тази последователност, от събрания доказателствен материал се
установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните, че същите са се намирали в трудово
правоотношение към датата на настъпване на злополуката - 20.07.2022г.,
както и че с Разпореждане №5104-26-24/17.08.2022г. от НОИ, тя е призната за
трудова, на основание чл.55 КСО. Установява се безспорно, че инцидентът е
настъпил на посочената дата, около 08:15 часа, а в този времеви период,
ищецът И. се е придвижвала пеша до работното си място, находящо се в град
***, *** – склад за авточасти.
Относно обстоятелствата, свързани с настъпване на злополуката, в хода
на първоинстанционното производство, е назначена и изготвена
съдебноавтотехническа експертиза, чието заключение съдът кредитира с
доверие. Вещото лице, боравейки с годно събрания доказателствен материал и
въз основа на придобитите от него познания, е обосновал пълен и обективен
отговор на поставените му въпроси, от които се установява по категоричен
начин – дата, място и механизъм на реализиране на настъпилото
пътнотранспортно произшествие. За целите на експертизата, са приобщени и
материалите от досъдебно производство №314/2022г. по описа на Сектор
„ПП“ към ОД – МВР – ***.
В тази последователност от събраните писмени материали, както и
заключението, се установява, че ищецът И., на 20.07.2022г., около 08:00 часа, в
град *** е предприела пресичане в качеството й на пешеходец на ***.
Установява се, че платното за движение е с две пътни ленти, едната с посока
към ***, а другата с посока на движение към ***, разделени с разделителен
остров с широчина от около 2 метра. Видно от съставения на място
констативен протокол се извежда, че времето е било ясно, слънчево, с добра
видимост и суха пътна настилка.
Доказва се още от изготвената по делото скица, че лек автомобил
модел/марка „***“ с рег. № *** е бил спрян в дясната част на платното за
движение на ***, предвидено за движение в посока към запад (към
кръстовището с ***), като е бил частично качен върху тротоара, с двете си
десни колела. А ищецът И., като пешеходец, е предприела пресичане на
платното за движение на ***, предвидено за движение в посока към запад
3
(към кръстовището с ***), в посока от юг към север. От тези данни и
съставената към експертизата скица се установява, че ищецът И. е
преминавала през платното за движение, непосредствено зад превозното
средство, като не е имало маркирана пешеходна пътека. Установява се още, че
в този момент, лекият автомобил е потеглил на заден ход, обратно на посоката
на движение, навлизайки изцяло в пътната лента.
Според вещото лице, мястото на удара е настъпило на пътната лента на
***, предвидена за движение в посока към запад (към кръстовището с ***). От
изготвената към експертизата скица се извежда, че мястото на удара е в
непосредствена близост до *** – работното място на ищеца И.. С оглед на
обективните находки, вещото лице е приело, в резултат на осъществена от
водача на лек автомобил „***“ с рег. № ***, маневра, с промяна на
траекторията си на движение на заден ход, срещу посоката на движение, е
настъпило съприкосновение между задната лява част на превозното средство
и тялото на ищеца И., от което същата е загубила равновесие, паднала е на
пътното платно, а превозното средство е преминало през долния й ляв
крайник.
Според вещото лице е била налице възможност произшествието да бъде
предотвратено, чрез извършване на наблюдение от водача на коридора на
движение на автомобила и чрез използване на огледалата за обратно виждане,
комбинирано с пряко наблюдение през стъклата на автомобила, чрез завъртане
на главата и горната част на торса, като по този начин, водачът би възприел
своевременно, преминаването на пешеходец на пътното платно.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля А. И., които обаче са слабо
информативни, което съдът отдава на изминалия период от време от развилите
се събитията и осъществяваната от него ежедневна трудова дейност. Но от
показанията му се установява, че той е изготвил протокола за настъпилото
пътнотранспортно произшествие, по данни на намиращите се на място лица.
Установява се по безспорен начин от изготвените експертни заключения
по назначените съдебномедицинска експертиза и допълнителна такава, че при
пострадалата се констатирани следните травматични увреждания – травма от
притискане на ляво стъпало със счупване на дистална (далечна) фаланга на
палеца на левия крак, ожулване на гръбната повърхност на стъпалото на
същия крак, засягане на меките тъкани на стъпалото на крака. Категорично е
вещото лице, че травмата може да бъде реализирана в резултат на притискане
на стъпалото от автомобилна гума.
От събраната медицинска документация, както и експертното
заключение се проследява и последващото лечение, на което се е подложила
ищецът И., продължителността на възстановителния период, както и
настъпилите в резултат на травмата усложнения. В тази последователност
доказва се, че непосредствено след инцидента е било осъществено оперативно
лечение – поставяне на две метални игли в крайната фаланга на палеца, за да
може да бъдат фиксирани костиците. Видно от приобщената по делото
медицинска документация се конкретизира, че след оперативната
интервенция, кракът на пострадалата е бил с гипсова имобилизация за период
от 4 седмици, като през този период е била подложена и на антитромботична
терапия. Видно от приобщената по делото епикриза, се установява, че
поставените метални игли са били оперативно премахнати през месец
4
септември 2022г.
Видно от приобщените по делото амбулаторни и болнични листове, се
извежда, че ищецът И. е била временно нетрудоспособна, в резултат на
настъпилите травматични увреждания, считано от датата на инцидента до
15.01.2023г. От своя страна от експертно решение №113/13.02.2023г., се
извлича, че периодът на временна неработоспособност е бил продължен до
06.03.2023г. След което, видно от Заповед №17/01.05.2023г., трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от същата дата,
поради придобити от ищеца И. трудов стаж и възраст за пенсия. Видно от
медицинската документация, пострадалата е преминала няколко курса на
рехабилитация, физиотерапия и медикаментозно лечение. От писмо от ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, се установява, че по повод настъпилата
злополука, ищецът И. не е получила застрахователно обезщетение.
От експертното заключение и разпита на вещото лице се установява
още, че след оперативната интервенция са последвали усложнения в хода на
оздравителния процес, изразяващи се в оток и болка в областта на левия
глезен, контрактура на глезенната става, хипотрофия (намаляване по обем) на
мускулатурата на лявата подбедрица, невъзможност за свиване на палеца на
крака и двата съседни пръста, довели до алгоневродистрофия – състояние на
чувство на болка, паталогични промени в костта, съдови разстройства, които
усложнения са с продължителен характер, а според разясненията дадени от
вещото лице, по-вероятно е да не настъпи пълно възстановяване и ищецът И.
да изпитва болки при ходене, както и да накуцва. Видно от заключението на
допълнителната съдебномедицинска експертиза, както и приобщените
медицински документи, се установява, че в хода на производството,
пострадалата се е подложила на още две операции, които са били свързани с
настъпилите усложнения, в резултат на първоначалната травма. Вещото лице
сочи, че при пострадалата са били установени наличие на интерфалангиална и
метатарзофалангиална артроза последна степен, които състояния се
характеризират с усещане за болка, скованост, подуване, затруднено
движение. Отделно са констатирани и данни за наличието на състояние на
парастезия – настъпило, поради засягане на периферните нерви около
основната травма, което състояние се характеризира в усещане за изтръпване
и мравучкане по кожата. Вещото лице е категорично, че пълно възстановяване
на функциите на палеца на крака не може да бъде постигнато.
Видно от представените пред въззивната инстанция медицински
документи се установява, че и към днешна дата, ищецът И. се подлага на
физиолечение и рехабилитация, за да облекчи болковия синдром от
настъпилите увреждания и развилите се, въз основа на тях усложнения.
Основен източник на информация за състоянието на пострадалата,
непосредствено след инцидента, за нейното физическо и емоционално
състояние, в периода на възстановяване, както и за отражението на
злополуката върху нейното ежедневие и състоянието й към момента, се явяват
обективните и достоверни показания на свидетеля Г.Г.. Въпреки, че
свидетелят Г. е син на пострадалата, съдът не намира причина, поради която
да приеме, че показанията му са преувеличени или преекспониращи
събитията. Същият обективно и последователно споделя личните си
възприятия за състоянието на своята майка, а разказът му намира пълна опора
5
в приобщената по делото медицинска документация и обсъдените експертни
заключения, поради което и съдът дари показанията му с доверие.
В своя разказ свидетелят Г. споделя, че след инцидента, в продължение
на три месеца, негова майка е живяла или в неговия дом, или в дома на брат
му, тъй като тя е била изцяло зависима от чужда помощ. Споделя още, че след
втората операция и премахване на гипсовата имобилизация, майка му е имала
нужда от оказване на ежедневна подкрепа и помощ за осъществяване на
потребности от битово естество, транспортиране до съответните медицински
заведения. Акцентира, че майка му не е могла да ходи самостоятелно, без
помощни средства. Сочи, че и към момента, тя използва такива – проходилка
и канадка, като може да се движи само на близки разстояния, тъй като се
изморява бързо и изпитва силна болка в областта на левия долен крайник.
Относно емоционалното състояние на ищеца И., свидетелят Г. сочи, че
тя е била силно изплашена и притеснена след настъпилия инцидент.
Изпитвала е силна болка, както и неудобство от необходимостта, че трябва да
разчита на синовете си за всяка дейност от ежедневието. Конкретизира, че се е
затворила в себе си, притеснявала се е да излиза на улицата сама, изпитвала е
страх от автомобили, спряла е да комуникира със свои приятели, напуснала е
работа и се е затворила в себе си. Допълва, че и към момента тя е напълно
зависима от неговата помощ и тази на брат му, доколкото не може да се
придвижва сама, което се отразява негативно и на душевното й здраве.
Към материалите по делото са приобщени и следните фактури – от дата
24.08.2022г. за сумата в размер на 83,00 лева с ДДС с основание - сгъваема
проходилка „***”, от дата 19.09.2022г. за сумата в размер на 100,00 лева с
ДДС, с основание - избор на лекар, от 26.09.2022г. за сумата в размер на 40,00
лева, с основание - първичен преглед, от 26.09.2022г. за сумата в размер на
66,76 лева с ДДС, с основание - медицински изделия, от 10.11.2022г. за сумата
в размер на 50,00 лева с ДДС, с основание - канадка с амортисьор, от
20.10.2022г. за сумата в размер на 455,00 лева с ДДС, с основание -
настаняване за рехабилитация. От своя страна, в своя разпит, вещото лице
потвърждава, че посочените разходи са относими към получените от
пострадалата травматични увреждания.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ. За
основателността му, в тежест на ищеца И. е да докаже съществуването на
трудово правоотношение с ответника, настъпването по време на действието
му на злополука, която е приета за трудова по установения ред,
обстоятелството, че същата е довела до временна нетрудоспособност, както и
настъпването на вреди – неимуществени под формата на болки и страдания,
каквито твърди, съответно техният интензитет и продължителност, както и
имуществени вреди, в претендирания размер, които са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилата злополука.
Видно от обсъдените доказателствени материали се доказа по безспорен
начин, че към момента на настъпване на установените при ищеца травматични
увреждания, същата е била в трудово правоотношение с ответната страна. На
следващо място, с оглед направеното от ответника възражение, следва да бъде
6
посочено, че се явява доказано и обстоятелството, че злополуката е с трудов
характер, доколкото е на лице разпореждане, издадено на основание чл.55
КСО от НОИ. Възприето е в практиката на върховната съдебна инстанция, че
обстоятелството дали една злополука е трудова се установява по реда,
регламентиран в КСО, а не по съдебен ред, поради което и наведените от
ответника твърдения в тази насока, следва да бъдат отхвърлени. А съобразно
установените дата, място и час на настъпване на злополуката, разгледани в
своята съвкупност, водят до обоснован извод, че злополучното събитие е
настъпило по време на придвижване на пострадалата по обичайния й път към
работното й място.
От друга страна безспорно се установи механизмът на реализиране на
пътнотранспортното произшествие, настъпилите от него телесни увреждания
при пострадалата, в резултат, на които ищецът И. е била в невъзможност да
полага труд, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
горните две обстоятелства.
Спорните в настоящото производство въпроси се свеждат до вида и
размера на претърпените от ищеца И. имуществени и неимуществени вреди,
както и обстоятелството дали от нейна страна е налице проявена груба
небрежност, съответно ако е налице такава, то как същата следва да се отрази
при преценката за размера на претендираното от нея обезщетение.
Съгласно чл.51 ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като според чл.52 ЗЗД,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Разяснено е в съдебната практика на висшата съдебна
инстанция и задължителната такава, че понятието за справедливост не е
абстрактно, като следва да се извърши конкретна преценка за всеки отделен
случай, съобразявайки се с неговите специфики, за да може да се определи
размер, който да репарира пострадалото лице в пълна степен, без това да
доведе до неговото неоснователно обогатяване. В тази последователност са
изведени обективни критерии, които да послужат за справедливото
определяне на размера на дължимото се на пострадалия обезщетение,
съобразявайки се с вида, броя на травматичните увреждания, с механизма на
тяхното реализиране, продължителността на възстановителния период,
настъпили увреждания, морални, емоционални страдания и други.
В конкретния случай, съдът приема, че при правилно изяснена
фактическа обстановка, изградена върху обективен и цялостен анализ на
събрания доказателствен материал, първоинстанционният съд е достигнал до
законосъобразен извод, че справедливо обезщетение за претърпените от
пострадалата неимуществени вреди се явява сумата в размер на 50 000 лева.
Настоящата инстанция намира, че при определяне на посочения размер следва
да бъде отчетено, че към момента на настъпване на инцидента, ищецът И. е
била на 64 години, работоспособна, живееща самостоятелно, без сериозни
здравословни проблеми. На следващо място следва да бъде отчетен
механизмът на реализиране на травматичните увреждания, а именно от една
страна, че събитията са се случили изненадващо, в светлата част на
денонощието, в позната за ищеца обстановка, на метри от работното й място.
Първоначалният контакт с превозното средство, от който тя губи равновесие и
попада под него, съпроводен с последващо преминава на задните гуми на
7
автомобила през нейния ляв долен крайник, следва да бъде отчетено като
изключително стресово събитие, съпроводено с усещане за неизбежна витална
застрашеност на живота й, съпроводени със силна болка от тежестта на
превозното средство, придружени с чувство за безпомощност, немощ и
невъзможност за предотвратяване на предстоящите последици.
Освен това следва да бъде отчетено, че непосредствено след инцидента,
пострадалата е претърпяла оперативна намеса, в продължение на три месеца е
била обездвижена и изцяло зависима от своите синове. Установи се, че след
първоначалната оперативна намеса са последвали още 3 операции, като
вещото лице е категорично, че последиците от реализираните травми са
необратими. Установи се, че в областта на левия долен крайник при
пострадалата са налице белези от оперативните намеси, които трудно биха
могли да бъдат заличени. Следва да бъде отчетено, че освен счупване на
палеца на левия крак, при пострадалата са настъпили усложнения, допринесли
за обездвижване на съседните два пръста, увреждане на ставите и нервите,
около засегнатото място, наличие на болка, оток, наличие на
интерфалангиална и метатарзофалангиална артроза, парастезия. Отделно се
установява, че въпреки спазване на предписаното й лечение, пострадалата и
към момента не може да се придвижва без помощни средства.
Освен посочените усложнения, съдът отчете и емоционалното
отражение от събитията върху психиката на пострадалата. От самостоятелен,
активен човек, тя е принудена да разчита за елементарни нужди от битово
естество на своите синове, не може да се придвижва сама, преустановила е
трудовата си дейност, установи се, че е преминала през тежки депресивни
състояния, ограничила е социалните си контакти. Но и най-същественото,
въпреки положените от нея усилия, както и усилията на медицинските лица,
вещото лице е категорично, че няма възможност да се възстанови функцията
на увреденото ходило и тя ще изпитва болка и дискомфорт при движение,
които са съпроводени с накуцване, т.е. уврежданията се явяват трайни по своя
характер.
Относно въведеното от ответника възражение за проявена от ищеца
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2, т.1 КТ, съдът намира следното.
Под груба небрежност, следва да се разбира реализирането на
действия/бездействия от страна на работника, които са осъществени при липса
на елементарно внимание, неглижиране, пренебрегване на правилата за
безопасност, липса на грижа, която и най-небрежният човек, ангажиран със
съответната дейност, би положил, което поведение по своя характер е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради което и следва да
бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.
В конкретния случай, доколкото злополуката е настъпила по време на
придвижване на работника към работното му място и е реализирано
пътнотранспортно произшествие, а и основните възражения на ответника са в
насока, че причината за настъпване на инцидента е обстоятелството, че
ищецът И. е пресичала на необозначено за целта място, то следва да бъдат
разгледани правилата за движение по пътищата, за да може да се прецени дали
е налице проява на груба небрежност.
Опорна точка в тази преценка, следва да бъде както практиката на
върховната съдебната инстанция при подобни хипотези, в който смисъл са
8
Решение № 105 от 19.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60353/2016 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията И.П., Решение № 33 от 2.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1787/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Ф., Решение № 645 от
30.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3672/2024 г., II г. о., ГК и редица други, така и
разпоредбата на чл.119, ал.5 ЗДвП, с която е изключено приемането на
съпричиняване от страна на пешеходците, в случаите, в които същите
упражняват своето право на пешеходна пътека, когато водачът на превозни
средства е превишил максималната скорост на движение или е нарушил друго
правило на ЗДвП.
В настоящия случай безспорно от една страна се установява по
категоричен начин, че причината за настъпване на инцидента е виновното
поведение на водача на лекия автомобил, който е осъществил маневра на
заден ход, в нарушение на чл.40 ЗДвП.
От заключението на изготвената по делото автотехническата експертиза
се установява, че именно липсата на осъществен от водача на превозното
средство контрол на пътната обстановка, непосредствено зад автомобила, е
причината за настъпване на инцидента. Именно водачите на превозни
средства дължат по – голяма бдителност, особено към уязвимите участници в
движението по пътищата, каквито са пешеходците.
От друга страна се доказа, че ищецът И. е пресичала пътното платно, на
необозначено за целта място, в нарушение на чл.113 и чл.114 ЗДвП, което не
следва да бъде оставено извън преценката на съда при решаване на въпроса за
допринасяне на пострадалото лице към настъпване на вредоносните
последици. Така следва да бъде отчетено, че инцидентът е настъпил в светлата
част на денонощието, при добри пътни условия и видимост, в населено място,
произшествието е реализирано, поради неправилно предприета от водача на
превозното средство маневра на заден ход, но и при нарушение на правилата
за движение по пътищата от страна на пострадалото лице, а именно пресичане
на необозначено за целта място, извън маркирана пешеходна пътека или извън
участък, който може да се приеме, че е продължение на тротоара на
кръстовище, поради което и е налице съпричиняване от негова страна.
Но доколкото не бе установено да има в близост пешеходна пътека или
подходящ път, който да позволява на пострадалата да достигне до работното
си място, обстоятелството, че инцидентът е настъпил в светлата част на
денонощието, което предполага, че пешеходецът е бил видим за водача,
фактът, че ищецът И. се е движила на бавен ход, не е излязла изненадващо на
пътното платно, водят до извод, че процентът на съпричиняване от нейна
страна не се равнява на приетите от първоинстанционния съд 50%, а следва да
бъде намален до 30%, доколкото основната причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на лекия автомобил, който в случай,
че бе съобразил правилата за движени по пътищата е могъл да предотврати
настъпването на инцидента.
Следователно искът следва да бъде уважен до този размер, възлизащ до
сумата в размер на 35 000 лева, решението на първа инстанция следва да бъде
отменено до този размер и потвърдено в останалата част.
А относно претендираните разноски за имуществени вреди в размер на
794,76 лева, съдът намира, че са представени доказателства са тяхното
9
извършване, същите касаят разходи за прегледи, медицински продукти,
помощни средства и рехабилитация, а според вещото лице същите са пряко
относими и свързани с лечението на пострадалото лице от настъпилите
телесни увреждания, поради което и решението в тази част се явява правилно
и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на въззивното производство, разноските и в двете
инстанции, следва да бъдат преизчислени, съобразно уважената част от
исковата претенция.
Пред първа инстанция ищецът е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.3 ЗА, а от ответника не е
направено своевременно възражение за прекомерност. В полза на адвокат Т. Н.
е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1676,00 лева, съразмерно
спрямо уважената част на иска, като основа за определянето му, е възприето за
справедливо възнаграждение в размер на 2650,00 лева, което настоящата
съдебна инстанция приема за пропорционално определено, съобразно
сложността от фактическа и правна страна на спора. От горното следва, че на
адвокат Т. Н., с оглед изхода на въззивното производство, следва да бъде
присъдена допълнително сумата в размер на 656,00 лева, разликата между
присъдените 1676,00 лева и съразмерно дължимите - 2332,00 лева.
Ответникът от своя страна е претендирал и доказал, направата на
разноски в първа инстанция, като е представил договор за правна защита и
съдействие, съгласно който се извежда, че е заплатил на адвокат М. Н., по
банков път, сумата в размер на 2650,00 лева, адвокатско възнаграждение, а
съобразно представения списък за разноски, претендира и сумата в размер на
20,00 лева, която представлява държавна такса за издадени съдебни
удостоверения. От своя страна ищецът е въвел своевременно възражение за
прекомерност, което първоинстанционният съд е оставил без уважение като
неоснователно, а доколкото не е налице оспорване по реда на чл.248 ГПК, то
въззивният съд е обвързан от сторените разноски. На ответника са присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 982,00 лева, а с оглед
изхода на настоящото производство на същия му се дължат разноски в размер
на 320,00 лева, поради което решението на първа инстанция следва да бъде
отменено за горницата над 320,00 лева до присъдените 982,00 лева.
Отделно ответникът, на основание чл.78, ал.6 ГПК, е осъден да заплати
по сметка на ВРС, сумата в размер на 1436,00 лева, представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважената част от исковете, както
и направените от съда разноски за вещи лица. С оглед изхода на спора,
посочените разноски се разпределят както следва: за държавна такса, спрямо
уважената част от иска в размер на 1458,00 лева, както и направени от съда
разноски за вещо лице 126,00 лева, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати допълнително сумата в размер на 148,00 лева по сметка на
съда.
Пред въззивната инстанция:
При този изход от делото право на разноски имат и двете страни:
Въззивникът претендира адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат А. М., по реда на чл.38, ал.2 ЗА, което следва да бъде определено от
10
съда по справедливост. Съобразявайки, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, но спорът е с висок материален интерес, както и че пред
ВОС е проведено едно съдебно заседание, в което са събрани доказателства, а
адвокат М. не се е явил, то съдът намира, че справедливо адвокатско
възнаграждение възлиза в размер на 2000,00 лева, като съобразно уважената
част на иска, следва да му бъде присъдена сумата в размер на 1320,00 лева.
Въззивникът претендира сторени по делото разноски за държавна
такса – 525,00 лева и адвокатско възнаграждение – 2000,00 лева, а съобразно
изхода на въззивното производство, то на същия му се дължат разноски в
размер на 660,00 лева за адвокатско възнаграждение, доколкото въззивната
жалба на ищеца за присъждане на пълния претендиран размер не е уважена
изцяло. В настоящото производство, на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК,
ищецът е освободен от внасянето на такси и разноски.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл.280, ал.3
ГПК, настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1702/14.05.2025г., постановено по г.д.
№12519/2023г. по описа на ВРС, 19 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
частично осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за осъждане на
ответника „Авто-Хит“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца Е. И. И.,
ЕГН **********, за сумата от 10 000 лева, представляваща разликата над
присъдената сума в размер на 25 000 лева до сумата от 35 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – причинени болки и
страдания, вследствие претърпяна от ищеца на 20.07.2022г. трудова
злополука, изразяваща се в настъпило пътнотранспортно произшествие на път
към работното му място, в град ***, на ***, реализирано в резултат на
нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача на лек
автомобил модел/марка „***“, с рег. №***, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на настъпване на инцидента – 20.07.2022г., до
окончателното им заплащане, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, в която
ищецът Е. И. И., ЕГН **********, е осъдена, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да
заплати на ответника „Авто-Хит“ ЕООД, ЕИК *********, горницата над
320,00 лева до присъдените 982,00 лева,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Авто-Хит“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца
Е. И. И., ЕГН **********, на основание чл.200, ал.1 КТ, сумата от 10 000
лева, представляваща разликата над присъдената сума в размер на 25 000 лева
до сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – причинени болки и страдания, вследствие претърпяна от ищеца на
20.07.2022г. трудова злополука, изразяваща се в настъпило пътнотранспортно
произшествие на път към работното му място, в град ***, на ***, реализирано
в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача на
лек автомобил модел/марка „***“, с рег. №***, ведно със законна лихва върху
11
главницата от датата на настъпване на инцидента – 20.07.2022г., до
окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА „Авто-Хит“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат
Т. Р. Н., ЕГН ********** – Адвокатска колегия – град Хасково, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 656,00 лева, представляваща
допълнително адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА „Авто-Хит“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати по сметка
на ВРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 148,00 лева, представляваща
допълнителна държавна такса и депозит за вещо лице за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1702/14.05.2025г., постановено по г.д.
№12519/2023г. по описа на ВРС, 19 състав, в частта, в която, е отхвърлен
частично осъдителен иск с правно основание за осъждане на ответника
„Авто-Хит“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца Е. И. И., ЕГН
**********, за сумата над 35 000 лева до претендираните 40 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди – причинени болки и
страдания, вследствие претърпяна от ищеца на 20.07.2022г. трудова
злополука, изразяваща се в настъпило пътнотранспортно произшествие на път
към работното му място, в град ***, на ***, реализирано в резултат на
нарушаване на правилата за движение по пътищата от водача на лек
автомобил модел/марка „***“, с рег. №***, ведно със законна лихва върху
главниците от датата на настъпване на инцидента – 20.07.2022г., до
окончателното им заплащане, както и в частта, в която ответникът „Авто-
Хит“ ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Е. И. И., ЕГН **********,
сумата от 794,76 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински
изделия, прегледи, услуги, лекарства и лечение, вследствие от претърпяна
трудова злополука на 20.07.2022г., на основание чл.200, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Авто-Хит“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат
А. М., ЕГН **********, Софийска адвокатска колегия, на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата от 1320,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Е. И. И., ЕГН **********, да заплати на „Авто-Хит“
ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер 660,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за възззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от връчването му на страните, при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13