Мотиви към Присъда
№ 79 / 14.11.2019г.
по НОХД № 200/2019г.
по описа на
Несебъркия районен
съд
Районна прокуратура – Несебър е
внесла срещу подсъдимия Й.И.И. с ЕГН **********, адрес: ***, обвинителен акт, с
който на същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, б.”а”, б.”б” от Наказателния
кодекс – за това, че на 24.09.2016г. в бензиностанция “ОМВ”, находяща се на
околовръстен път Бургас – Варна, до к.к. Слънчев бряг, община Несебър, в условията
на опасен рецидив, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил
марка “Алфа Ромео”, модел “156”, сив на цвят, с рег. **отнел чужди движими вещи
както следва: 130.510 литра дизелово гориво, на обща стойност 266,19 лв.
(двеста шестдесет и шест лева и 19 ст.),
собственост на “О.Б.” ООД, от владението на Р.Г. Стойнова ЕГН **********,
без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В проведеното по делото
разпоредително заседание съдът е конституирал като граждански ищец в процеса
ощетеното юридическо лице “О.Б.” ООД с ЕИК ***и е приел за съвместно
разглеждане гражданския иск на “О.Б.” ООД срещу подсъдимия Й.И.И. за сумата в
размер на 266 лева, представляваща причинени от престъплението имуществени
вреди.
Производството
по делото е протекло по реда на Глава ХХ от НПК.
В съдебно заседание в хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Несебър поддържа
обвинението като счита, че от събраните по делото доказателства то е доказано
по категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен, а по
отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, изразява
становище, че по вид следва да бъде наложено предвиденото за това деяние –
лишаване от свобода, а срокът, за който да бъде наложено наказанието, предлага
да бъде две години, което да изтърпи ефективно, и който срок да бъде определен
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства прокурорът изброява самопризнанието, активното съдействие в хода
на разследването, желанието на подсъдимия да възстанови щетите.
Служебният защитник на подсъдимия Й.И.И.
– адвокат В.П., акцентира върху ниската стойност на инкриминираната вещ, който
е под половината от минималната работна заплата, както и върху направеното от
подсъдимия самопризнание на досъдебното производство, което е спомогнало за
разкриването на обективната истина по делото. Предлага наказанието да бъде
наложено при условията на чл.58а от НК. Този начин на определяне на наказанието
защитникът обосновава с направеното от него (защитника) изявление, но не в
разпоредителното заседание, а след даване ход на съдебното следствие, според
което е налице възможност производството по делото да продължи по реда на Глава
ХХVІІ в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият признава вината си, изразява
съжаление за стореното, възползва се от правото си да не дава обяснения.
Несебърският районен съд след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Й.И.И. е роден на ***г***,
с постоянен и настоящ адрес:***, разведен е, със средно образование, работи като
шофьор на микробус.
Видно от приложената справка за
съдимост рег.№ 411 от 21.06.2019г., издадена от Районен съд – Несебър, същият
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт, е многократно
осъждан, като осъжданията, явяващи се от значение за определяне на
квалификацията на деянието по чл.196, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, са както следва: 1) НОХД № 153/2013г. по описа на
РС-Бургас, за извършено на 08.10.2012г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за
което на подсъдимия е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от една
година и два месеца; 2) НОХД № 3323/2012г. по описа на РС-Бургас, за извършено
на 13.07.2012г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4,
предл. второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за което
на подсъдимия е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от една година
и два месеца; 3) НОХД № 1256/2014г. по описа на РС-Бургас, за извършено в
периода от 02.02.2014г. до 07.02.2014г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК,
за което на подсъдимия е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от
една година и шест месеца; 4) по НОХД № 2554/2014г. по описа на РС-Бургас, за
извършено н 12.02.2014г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за което на
подсъдимия е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от три години; 5)
по НОХД № 2893/2014г. по описа на РС-Бургас, за извършено на 10.02.2014г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за което на подсъдимия е наложено
наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години; 6) по НОХД № 2932/2015г.
по описа на РС-Бургас, за извършено на 15.03.2008г. престъпление по чл.206,
ал.3, предл. първо и второ, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК; 7)
по ВНОХД № 243/2017г. по описа на ОС-Бургас, за извършено през периода от
01.11.2016г. до 11.11.2016г. престъпление по чл.345, вр. чл.26, ал.1 от НК, за
което на подсъдимия е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от осем
месеца.
Докато е изтърпявал наказание
“Лишаване от свобода” по предишни осъждания, подс. И. се е запознал в затвора,
откъдето за последно е бил освободен на 07.07.2016г., с лице с имена Владимир
Николов, и на когото е споделил, че има нужда от автомобил, а Владимир Николов
е решил да му предостави автомобила, който е управлявал заедно с приятелката си
– свид. А.С.Г., и който лек автомобил – марка “Алфа Ромео”, модел “156”, светло
сив на цвят, с рег.№ СН .... ВВ, е собственост на А.Х.Х., а свид. А.Г. е
разполагала с пълномощно да го управлява, както и да се разпорежда с автомобила
като го продава. Веднага след излизането си от затвора, на 07.07.2016г. подс. И. *** с автобус до автогарата в
град Сливен, където свид. А.Г. по указания на приятеля си го е чакала заедно с
автомобила, като при пристигането си подс. И. е седнал на шофьорското място в
автомобила, а свид. Г. му е предала ключа за него и документите на автомобила,
а той й е заявил, че ще отиде до град София за да посрещне свой приятел, който
се връща от Унгария, и от когото да вземе пари, с които да заплати продажната
цена на автомобила в размер на 1 000 лева, за която са се договорили, и да
подпишат договора за прехвърлянето на автомобила пред нотариус, на което
предложение свид. Г. се е съгласила, а двамата са си разменили телефонните
номера. След като в продължение на седмица подс. И. не се е обадил, свид. Г. е
започнала да му звъни и да му изпраща съобщения, като в началото той е
заявявал, че не е удобно, а впоследствие е спрял да отговаря на позвъняванията.
След като изминали около петнадесет дни, свид. Г. е подала жалба в РУ на МВР
Сливен продив подс. И..
На 24.09.2016г. подс. И. е
отпътувал с автомобила до к.к. Слънчев бряг, в багажника на който предварително
е натоварил празни туби. Подс. И. предварително е свалил регистрационните
номера на автомобила, и е поставил други такива - VSVP919,
за да не може автомобилът, който вече е бил обявен за издирване, да бъде
разпознат чрез регистрационните му номера. Около 18:45 часа е спрял на
бензиностанция “ОМВ”, намираща се на околовръстния път на к.к. Слънчев бряг,
като се е пристроил на първата колонка, на отсечката откъм изхода. На
бензиностанцията е имало и други автомобили, които са зареждали гориво, а
когато към автомобила, управляван от подсъдимия, се е приближил свид. С.Р.С.,
който е работил като пълнач, подс. И. му е махнал с ръка и му е казал, че сам
ще си зареди гориво, след което отворил багажника на автомобила, който е бил
пълен с туби, а свид. С. се е отдалечил като е отишъл да зарежда с гориво други
автомобили на бензиностанцията. Свид. М.М.Н., която е работила по това време на
бензиностанцията като “касиер”, се е намирала на една от касите, където е имала
възможност да види предната част на автомобила, управляван от подс. И., а
последният докато се е придвижвал покрай автомобила и е пълнил тубите с гориво
– обикновен дизел, се е стремял да не бъде обърнат с лице към сградата в
бензиностанцията и към камерата за видеонаблюдение така, че да не бъде видян и
впоследствие разпознат. Веднага след като е напълнил тубите с гориво, чието
количество е било 130,510 литра, подс. И. е потеглил с автомобила без да
заплати стойността му. Моментът, в който подс. И. е избягал от
бензиностанцията, не е забелязан нито от свид. С., нито от свид. М.Н., тъй като
в този тогава тя е имала клиент, когото е обслужвала. След няколко минути,
когато свид. М.Н. е забелязала, че отчетеното на първа колонка гориво не е
платено на касата, а не може да зарежда друг автомобил докато не е платена
предната сума, е излязла навън за да потърси клиента за да заплати горивото, и е
забелязала, че автомобилът го няма. Същата е издала в 19:08 чака фискален бон
за сумата в размер на 266,19 лева – стойността на зареденото от подс. И.
гориво, с което той напълнил носените от него туби в багажника на автомобила, а
след това се е обадила на управителя на обекта - свид.Д.Т.Н.. Същата след
прегледа на камерите е видяла и разбрала как е извършена кражбата, а Р.Г.
Стойнова, която също е работила по време на кражбата в обекта като касиер, е подала
жалба и е предоставила на полицейските органи компакт-диска
със записите от видеоохранителна камера в обекта.
Според заключението на
техническата експертиза на предоставения за изследване един брой CD-R 700 MB, записите на оптичния диск, на който се съдържат два файла,
представляващи видеозаписи от охранителни камери, не са годни за изследване.
В хода на извършените оперативно издирвателни мероприятия е
установен извършителят на кражбата, и че това е подс. И., а след като е бил
издирен, е бил привлечен в качеството му на обвиняем на 22.01.2019г.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа по
категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетелите С.Р.С., Д.Т.Н., М.М.Н.
и А.С.Г., дадени в хода на съдебното следствие, както и от показанията на свид.
Н.П.Т., дадени пред разследващия орган в хода на ДП № 304 ЗМ-2526/2016г. по
описа на РУ Несебър, прочетени по реда на чл.281, ал.4,
във връзка с ал.1, т.2 от НПК, и от писмените доказателства, събрани по същото
досъдебно производство, приети и прочетени на основание чл.283 от НПК, а
именно: Фискален бон от 24.09.2016г. за сумата от 266,19 лева и Протокол 478 от 21.11.2017г. на ОДМВР – Бургас, сектор
“БНТЛ” от съдебно техническа експертиза, както и служебно изисканата от съда
Справка за съдимост рег.№ 411/21.06.2019г. на РС-Несебър.
Настоящият съдебен състав намира,
че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на
направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на
извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият Й.И.И.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано под
състава на чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, б.”а”,
б.”б” от Наказателния кодекс, тъй като на 24.09.2016г. в бензиностанция “ОМВ”,
находяща се на околовръстен път Бургас – Варна, до к.к. Слънчев бряг, община
Несебър, в условията на опасен рецидив, чрез използване на моторно превозно
средство – лек автомобил марка “Алфа Ромео”, модел “156”, сив на цвят, с рег. №
СН .... ВВ, отнел чужди движими вещи както следва: 130.510 литра дизелово
гориво, на обща стойност 266,19 лв. (двеста шестдесет и шест лева и 19
ст.), собственост на “О.Б.” ООД, от
владението на Р.Г. Стойнова ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От събраните доказателства
категорично и по несъмнен начин е установена обективната страна на деянието,
механизма на осъществяването му, неговият предмет, както и авторството на
престъплението, а именно, че подсъдимият е извършил същото, което и не се
оспорва от него.
От субективна страна съдът
намира, че деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е. подс. И. е
съзнавал, че с деянието си лишава от фактическа власт владелеца от неговите
вещи, предвиждал е преминаването на тези чужди за подсъдимия вещи в негова (на
подсъдимия) фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на
престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна степента на
обществената опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението. В тази връзка неоснователно се явява възражението на защитника
на подсъдимия за несъставомерност на деянието или за наличие на маловажен
случай поради обстоятелството, че стойността на откраднатото гориво е под
минималната работна заплата (Решение № 333/2015г. по н.д.№ 870/2015г. на ВКС, ІІ н.о.). При индивидуализацията съдът
прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен
на обществена опасност на деянието и дееца. Съпоставяйки отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът отчита, че подсъдимият е с
обременено съдебно минало към датата на извършване на деянието, като съдът не
взема предвид като отегчаващи вината на подсъдимия осъжданията му по НОХД №
153/2013г., НОХД № 3323/2013г., НОХД № 1256/2014г., НОХД № 2893/2014г., НОХД №
2932/2015г. и НОХД № 2554/2014г., всички по описа на РС-Бургас, както и по
ВНОХД № 243/2017г. по описа на ОС-Бургас, тъй като същите имат отношение
единствено към квалификацията на инкриминираното деяние, предмет на настоящото
дело като такова по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1,
б.”а”, б.”б” от Наказателния кодекс, и е недопустимо втори път същите да бъдат
ценени и като отегчаващи вината обстоятелства. Наказанието следва да бъде
съобразено и със степента на обществената опасност на деянието и на дееца, като
съдът отчита в пълен обем подбудите на последния, а те очевидно са свързани с
трайните намерения да се облагодетелства, системно нарушавайки законите на
страната и незачитайки неприкосновеността на частната собственост. Съдът отчита
като смекчаващо отговорността обстоятелство единствено изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното, макар и подсъдимият да съжалява повече, че е разкрито
извършеното от него престъпление и него като извършител. Съдът не приема, че е
налице другото, посочено от защитника на подсъдимия, а и от прокурора,
смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно самопризнанието, направено от
подсъдимия в хода на досъдебното производство, което да е довело до разкриване
на обективната истина. На първо място деянието и механизма на извършването му е
установен в деня на престъплението, т.е. преди да бъде установено, че негов
автор е подс. И. и много преди същият да бъде привлечен като обвиняем и при
разпита му в това му качество да признае вината си и независимо от това.
Престъплението е било разкрито не защото извършителят сам се е
явил в полицията за да направи самопризнание. В действителност той е признал
вината си едва след като преди това разследващите органи са били насочени към
него от други уличаващи данни и доказателства, установяващи конкретни негови
действия – други кражби на гориво, извършени от други бензиностанции. Въобще
неприемлива е позицията на страните, че едва ли не подс.И. сам се е предал на
правосъдието и всячески е съдействал на разследващите органи и на съда за
разкриване на обективната истина.
Съдът не намира, че са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което да обоснове
прилагането на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В случая
самопризнанието, направено от подсъдимия на досъдебното производство, няма
изключителен характер, а цялата му „самокритичност“ е станала неизползваема,
като е останала без доказателствена стойност. Затова настоящата инстанция
намира, че при установените фактически положения не следва да се оценява като
правно основание за прилагането на чл.55 от НК.
Въпреки, че съдът приема, че подс.И. не
съжалява за извършеното, а съжалява единствено за това, че е разкрито
извършеното от него престъпление и той като негов автор, начинът по който подс.И.
упражнява правото си на защита, като отказва да даде обяснения по случая, не
може да се преценява в негова вреда (Решение № 7/17.01.2005г. по н.д.№
468/2004г. на ВКС, ІІ н.о.; Решение № 389/06.07.3004г. по н.д.№ 1033/2003г. на
ВКС, ІІ н.о.).
Неприемлива се явява и позицията
на страните, че желанието, което подсъдимият е заявил още пред разследващия
орган, когато е бил разпитан в качеството му на обвиняем по досъдебното
производство, и с което желание подс. И. си остана, да възстанови щетите,
следва да се счита като смекчаващо вината му обстоятелство, и също следва да
бъде предпоставка за определяне наказанието при условията на чл.55 от НК. Въпреки
предоставената на подсъдимия възможност в хода на производството да възстанови
щетите, включително и тази възможност е изтъкната като един от мотивите на
Бургаския окръжен съд за да му бъде наложена най-леката мярка за неотклонение
„Подписка“, същият до приключване на съдебното дирене не се е възползвал от нея
да възстанови причинените от престъплението имуществени вреди като заплати
„ниската стойност“ на откраднатото гориво на ощетеното юридическо лице, по
който начин да се изпълни и желанието му производството по делото да приключи
по реда на Глава ХХІХ от ГПК в хипотезата на чл.384 от НПК, с условието, че
съдът няма функции по постигане на споразумение, а само такива по неговото
одобряване.
По тези съображения съдът наложи
наказанието „Лишаване от свобода“ на подсъдимия при условията на чл.54 от НК,
като размерът бе определен в минималния такъв, предвиден в разпоредбата на
чл.196, ал.1, т.2 от НК – за срок от три години, което следва да изтърпи при
първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Ръководейки се от всички относими
обстоятелства в тази насока, както и от принципа, залегнал в чл.35, ал.3 от НК,
при конкретните обстоятелства на казуса, съдът намери, че така наложеното
наказание е справедливо, съответства на тежестта на престъплението и на
обществената опасност на подсъдимия, отговаря на целите, визирани в чл.36 от НК
и адекватно би съдействало за постигане на индивидуалната и генералната
превенция.
Тъй като въпреки предоставената
на подс. И. възможност до приключване на съдебното следствие да възстанови на
ощетеното юридическо лице сумата в размер на 266,19 лева – стойността на
предмета на престъплението, с оглед приключване на делото по друг ред, и в
частност по реда на глава ХХІХ от ГПК с постигане на споразумение по чл.384 от ГПК и неговото евентуално одобряване, същият не се възползва от тази
предоставена му от съда и по съгласие на останалите участници по делото
възможност, поради което предявеният и приет за съвместно разглеждане
граждански иск бе уважен в пълния му размер, като подс. И. бе осъден да заплати
на ощетеното юридическо лице горепосочената сума. С оглед правилата на процеса
подс. И. бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на съда сумата в
размер на 50 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения
граждански иск.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Й.И.И. следва да заплати сумата в
размер на 31,76 лв. (тридесет и един лева и 76 ст.), представляваща направени
от съда разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
05.02.2020г.
Град Несебър
РАЙОНЕН СЪДИЯ: