Номер 18312.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Магдалена К. Недева
Даниела И. Писарова
Секретар:Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20203001000445 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „ВГ-4“ ЕООД, чрез адв. Р М против решение
№ 161 от 19.02.2020 г., постановено по т. д. № 1733/2018 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
искове за осъждане на „Енерго – Про Продажби“ АД да му заплати сумата от
162 378.91 лв., представляваща незаплатена цена за произведена и доставена
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м. септември 2015 г.,
както и сумата от 47 597.12 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 30.11.2015 г. до датата на предявяване на иска, ведно със
законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено
в противоречие на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира решението за
недопустимо като постановено в нарушение на ТР № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС
доколкото е било налице основание за спиране на производството до
постановяване на решение по обжалването на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на
1
КЕВР. За неправилен счита извода на съда за приложимост само на
преференциалните цени по т. 8 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР до
достигане на 2 250 часа. За несъобразена от съда счита отмяната на т. 1. 7. от СП №
1 от 31.07.2015 г. на КЕВР с решение № 1115 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
5284/2018 г.. Сочи, че липсва нормативен административен акт, който да определи
съотнасяне на енергийните източници към едната или другата група
производители. Излага подробни доводи за наличие на основание за спиране на
производството до произнасяне по валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019
г. на КЕВР. Намира за необходимо произнасянето относно валидността на
Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР от съда по реда на чл. 17, ал. 2, изр. 1 от
ГПК. За необсъдени сочи обстоятелствата за съвместно приложение на две точки
от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, съответно до и над 2 250 годишни
ефективни часа. За неотносима намира позицията на НЕК към задълженията на
ответника за изкупуване на произведената електрическа енергия. Моли за отмяна
на решението. Претендира заплащането на разноски. Няма доказателствени
искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про
Продажби“ АД, чрез адв. Аглика Тодорова, в който се излагат доводи за
неоснователността на въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за
приетата от страна на първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора.
За правилни намира мотивите за съда за приложимост на разпоредбите на новия
ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г. по отношение на заварените правоотношения по
договорите за изкупуване на електрическа енергия. Посочва, че отмяната на т. 1. 7.
Решение № СП- 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР води до възобновяване на
задължението на КЕВР да установи нетното специфично количество енергия,
използвано за утвърждаване на преференциаланата цена. За правилни и
мотивирани намира изводите на съда за приложимост на Решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР. Сочи за неоснователни доводите за наличие на основание за
спиране на производството до приключване на производството по обжалване на
административния акт съобразно законопредвидената предварителна
изпълняемост на акта по смисъла на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Доколкото не е наведено
искане по чл. 17, ал. 2 от ГПК за осъществяване на косвен съдебен контрол върху
административния акт, намира наведените възражения в тази насока за
неоснователни. За неоснователни намира и доводите за липса на анализ на ефекта
на изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, както и за неправилно приложение на
последствията от отмяната на т. 1. 7. от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-
деловодни разноски. Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
2
от „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез юрисконсулт С К, в който се
сочат аргументи за правилността на първоинстанционното решение. Намира, че
правилно първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ. Намира за приложимо към спора последващо постановеното Решение № СП-
5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, съобразно предварителната изпълняемост на акта.
Първоинстанционното решение счита за мотивирано и обосновано. Моли за
потвърждаването му. Няма доказателствени искания.
В о. с. з., както и в писмена защита процесуалният представител на
въззивника излага доводи за основателността на въззивната жалба. Претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, претендиран като разноски от насрещната страна.
В о. с. з., както и в писмена защита, процесуалният представител на
въззиваемата страна „Енерго - Про Продажби“ АД оспорва жалбата като
неоснователна и изразява становище за правилност на постановеното съдебно
решение. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.
В проведеното о. с. з. третото лице-помагач на страната на „Енерго - Про
Продажби“ АД, редовно призовано, не се явява, не се представлява.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:
Пред Варненския окръжен съд е предявен иск за осъждане на „Енерго – Про
Продажби“ АД да заплати сумата от 162 378.91 лв., представляваща незаплатена
цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник –
ВяЕЦ за м. септември 2015 г., за която е издадено Дебитно известие № 98 от
31.10.2015 г. към Фактура № 96 от 12.10.2015 г., както и сумата от 47 597.12 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 30.11.2015 г. до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда на чл. 367 от ГПК ответното
дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните суми. Счита, че е
безспорно установено произвеждането и продажбата на електрическа енергия от
ищцовото дружество. Сочи, че задължението по издадената фактура № 96 от
12.10.2015 г. за м. септември е своевременно заплатено. Оспорва по основание
3
издаденото в последствие дебитно известие № 98 от 31.10.2015 г. към фактура № 96
от 12.10.2015 г., с което се посочва промяна на цената за количествата енергия
фактурирани за м. септември 2015 г. на преференциалната цена от 188.29 лв. МВтч
без ДДС, поради достигане в последствие до и над 2 250 часа работа на
електроцентралата. Счита, че ищецът не е съобразил нормата на чл. 31, ал. 5 от
ЗЕВИ, като е следвало да определи цената на произведената енергия, чрез
използване на цената за излишък на балансиращия пазар за цялото количество.
Намира за спорен само размера на цената за изкупуване на произведената
електрическа енергия след достигане на нетното специфично производство за
съответната година. Сочи, че след достигане на ефективните годишни часове е
невъзможно преминаването към друга категория. Смята, че ищецът е в
неизпълнение на договорното си задължение да не променя продажната цена на
извършената доставка на електрическа енергия за м. септември 2015 г. Намира
същия за неизправна страна по договора по подробно изложени съображения, от
където извежда аргументи за неоснователност на предявения иск по чл. 79 от ЗЗД,
съответно на този по чл. 86 от ЗЗД.
С определение № 606 от 15.02.2019 г., постановено по т. д. № 1733/2018 г. по
описа на Варненския окръжен съд е конституирано трето лице – помагач на
страната на ответника – „Национална електрическа компания“ ЕАД.
В допълнителна искова молба ищцовото дружество намира за неоснователни
доводите на насрещната страна. Счита, че в рамките на един годишен период е
възможно производителят да попадне в два критерия на производство на
електрическа енергия, съответно до и над 2 250 ефективни часа.
В отговора на допълнителната искова молба, процесуалният представител на
„Енерго – Про Продажби“ АД посочва, че облигационните отношения по повод
производството на енергия от възобновяеми източници, продажбата по
преференциална цена на крайните снабдители и последващото вторично изкупуване
от обществения доставчик, се регулират от императивни норми, поради което
продажната цена е определена по административен ред и е утвърдена от специален
административен орган – сектурен регулатор – КЕВР. В тази насока се твърди, че с
Решение СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР са определени различните стойности на
нетното специфично производство, съгласно които се прилагат и определените
преференциални цени в съответните решения на КЕВР съобразно критерия на
диференциация – до и над 2 250 годишни часове работа на ветровите генератори.
Съответно се сочи, че в т. 1. 7 нетното специфично производство за вятърни
електрически централи, работещи до 2 250 часа е 2000 kW при определена цена
188.29 лв./mWh без ДДС и в т. 1. 8 – 2300 kW при определена цена – 177.95
4
лв./mWh без ДДС вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа.
Излагат се доводи, че договорите за продажба на електрическа енергия, сключени
между страните, са изменени от императивна разпоредба на закона – чл. 31, ал. 5 от
ЗЕ и от Решение СП – 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР относно подлежащото на
изкупуване количество електрическа енергия и цената за това изкупуване, посочена
в чл. 18 от договора за продажба на електрическа енергия от възобновяеми
източници, сключен между страните.
В депозираното становище от страна на третото лице – помагач „Национална
електрическа компания“ ЕАД се съдържат подробни доводи за неоснователността
на исковата претенция. Излага се, че по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът, като
краен снабдител, е задължен да изкупува електрическата енергия, произведена от
възобновяеми източници, като част от нея заплаща по преференциални цени,
определени от КЕВР, а друга част - по цени за излишък на балансиращия пазар. В
тази насока, се твърди, че критериите, които ищецът е приложил за издаване на
дебитното известие № 98 от 31.10.2015 г. към фактура № 96 от 12.10.2015 г. на
стойност 162 378,91 с ДДС, са незаконосъобразни. Намира, че след достигане на
нетното специфично производство от 2000 kWh при преференциална цена от 188.29
лв./MWh без ДДС трябва да бъде приложена цената за излишък на балансиращия
пазар съгласно чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ. Предявените искове счита за
неоснователни.
Безспорно в производството е сключването между страните на Договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 86 от 11.06.2009 г., по силата на който „Е. ОН България Продажби“ АД
/сегашно наименование - „Енерго – Про Продажби“ АД/ се задължава да изкупува
произведената електрическа енергия от “ВГ-4“ ЕООД за срок от 15 години.
В чл. 18, ал. 1 – ал. 4 от Договора за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник от 11.06.2009 г., страните са
определили цена за изкупуване на електрическа енергия по Решение № Ц- 04 от
30.03.2009 г. на ДКЕВР, което не се оспорва в производството. Уговорен е и 15 –
дневен срок за плащане на задължението на купувача след получаване на фактура
/чл. 24 от Договора за изкупуване/.
В първоинстанционното производство е представено дебитно известие № 98
от 31.10.2015 г. към фактура № 96 от 12.10.2015 г., издадено от „ВГ-4“ ЕООД,
съобразно което е коригирана дължимата сума за произведената електрическа
енергия за м. септември 2015 г. на 162 378.91 лева с ДДС /л. 45/.
В производството е безспорно, че претендираната сума за електрическа
5
енергия от 758.040 МВтч за м. септември 2015 г. е произведена след достигането на
2 250 годишни ефективни часа, както и че същата е платена от „Енерго-Про
Продажби“ АД по цена за излишък на балансирания пазар, за което е издадената
фактура № 96 от 12.10.2015 г. от страна на „ВГ-4“ ЕООД.
В производството е спорен единствено въпроса относно възможността за
попадане в две ценови категории, съответно до достигане на 2 250 годишни
ефективни часа и след това, по повод на претенцията на заплащане на доставената
електрическа енергия от „ВГ-4“ ЕООД за м. септември 2015 г.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда
достига до следните правни изводи:
По същество:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата в общ размер на 162 378.91 лева с ДДС,
представляваща дължима, преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „ВГ-4“, за м. септември 2015 г., за която е
издадено дебитно известие № 98 от 31.10.2015 г. към фактура № 96 от 12.10.2015 г.,
както и обезщетение за забава в размер на 47 597.12 лева върху главницата,
изчислено от 30.11.2015 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната
лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Настоящият съдебен състав при изграждане на своите правни изводи
съобрази, че след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, с ново
Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е определено повторно нетното
специфично производство на електрическа енергия и следва на основание чл. 235 от
ГПК да бъде съобразявано. Последното представлява индивидуален
административен акт и се ползва с предварителна изпълняемост съобразно
императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Според същото решение нетното
специфично производство на електрическа енергия за съответните групи
производители, за които са определени преференциални цени с Решение № Ц-10 от
31.03.2010 г. на ДКЕВР, следва да бъде установено въз основа на
производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния
енергиен източник, работещи до и над 2 250 часа. С Решение Ц-13 от 28.06.2006 г.
ДКЕВР определя преференциална цена за продажба на електрическа енергия,
произведена от вятърни централи, съобразявайки се най-вече със средната годишна
производителност на ветровите генератори и размера на инвестиционните разходи.
Средната годишна производителност на ветровите генератори от своя страна зависи
6
от прогнозните пълни ефективни часа на тяхната работа, които се определят на база
прогнозно количество електрическа енергия за едногодишен период, разделено на
общата инсталирана мощност на ветровата централа. В решението се посочва също,
че за България ефективните часа на работа на ветровите генератори трябва да са
съобразени с изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните
от енергийна гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания, България
може условно да бъде разделена на две ветрови зони: 1/. зона с пълни ефективни
годишни часа на работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително и 2/.
зона с пълни ефективни годишни часа на работа на ветровите генератори над 2 250
часа. Въз основа на горните показатели в решението се определят два вида
преференциални цени за електрическа енергия, произведена от ветрови генератори -
за ветрови генератори с пълни ефективни годишни часа на работа до и над 2 250
часа /така Определение № 91 от 12.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 868/2018 г., II т. о.,
ТК/.
В чл. 18, ал. 3 на Договора за изкупуване на електрическа енергия, страните
са определили цена на изкупуваната електрическа енергия по т. 2.1. от Решение №
Ц-04 от 30.03.2009 г. на ДКЕВР, изменена с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на
ДКЕВР и Решение № Ц-018 от 31.03.2018 г. на ДКЕВР, която е в размер на 188.29
лв./МВтч без ДДС и представлява първоначално определената цена за работа на
ВяЕЦ с режим до 2250 пълни ефективни годишни часа на работа. Съотносимостта
на същата не се оспорва в производството. Оспорва се единствено възможността за
попадане и във втора ценова категория след достигане на годишните ефективни
часа на работа на централата. Следователно отнапред самият производител е
определил, че наличният ресурс на първичния енергиен източник за централата му
по прогнозни данни е да работи до 2 250 часа на номинална мощност. Следва да се
посочи, че би бил различен правният извод при наличие на представени от
ищцовото дружество доказателства в обратна насока, а именно за поставяне на
ВяЕЦ в друга ценова категория.
При това положение за ВяЕЦ на ищцовото дружество, съгласно т. 2.1. от
Решение № Ц-04 от 30.03.2009 г. на ДКЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа
преференциалната цена за изкупуване на произведената електрическа енергия е 189
лв./МВтч без ДДС /сходна с тази по Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР –
188.29 лв./МВтч без ДДС /.
В светлината на разглеждания казус, за правоотношението, в което се
намират страните не се прилага принципът за свобода на договарянето между
страните доколкото цените, на които производителите продават електрическа
енергия, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на регулиране от
7
компетентния държавен орган. В чл. 18, ал. 1 от Договора за изкупуване на
електрическа енергия е предвидено, че при промяна на преференциалната цена от
компетентен орган, променената цена се прилага между страните. Следователно
след влизане в сила на изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ договорите за продажба
на електрическа енергия, сключени между страните са изменени от императивната
разпоредба на закона и издаденото на основание пар. 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ
Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР в частта относно подлежащото на
изкупуване количество електрическа енергия и цената за това изкупуване, посочена
в чл. 18, ал. 3 от Договора.
След влизането в сила на изменената редакция на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от
24.07.2015 г. постигнатата между страните договореност по чл. 18, ал. 3 от Договора
за изкупуване на електрическа енергия, че след достигане на 2 250 пълни ефективни
годишни часа на работа на електрическата централата за следващите пълни
ефективни часа на работа до края на календарната година произведената
електрическа енергия да се изкупува по втора преференциална цена, не намира
приложение, тъй като противоречи на въведеното с изменението на закона
ограничение за изкупуване по преференциална цена. В този смисъл и в мотивите
към законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ изрично е разписано, че
замяната на понятието „средногодишна продължителност на работата“ с „нетно
специфично производство на електрическа енергия“ цели да създаде условия по
преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества електрическа
енергия, „които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми
източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на
закона е да постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата
на възвръщаемост на производителите, заложена в определените преференциални
цени по начин, който изключва възможността от неоснователно обогатяване на
последните /така Решение № 226 от 09.11.2017 г. по описа на Варненския
апелативен съд, постановено по в. т. д. № 303/2017 г., недопуснато до касационно
обжалване с определение № 375 от 14.06.2018 г., постановено по т. д. № 569/2018 г.
на ВКС, Решение № 15 от 12.01.2018 г. по описа на Варненския апелативен съд,
постановено по в. т. д. № 527/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с
определение № 643 от 16.11.2018 г., постановено по т. д. № 1454/2018 г. на ВКС и
други/.
С оглед на горното, възраженията на дружеството производител за
едновременно приложение на две преференциални ценови категории за
календарната година, съответно при работа на електрическата централа до и над
2250 ефективни часа, е неоснователно. Същото не кореспондира и с горепосочената
8
цел на ЗЕВИ. Настоящият съдебен състав, приема разрешението за приложение на
преференциалната цена за производство на електрическа енергия до достигане на
2 250 годишни ефективни часа – 188.29 лв./МВтч и след този период – по цена за
излишък на балансиращия пазар.
Съобразно фактическата обстановка и твърденията на страните, въззивният
съдебен състав приема за установено, че процесният ВяЕЦ на „ВГ-4“ ЕООД е
достигнала пълни годишни ефективни 2 250 часа за работа за 2015 г., поради което
произведената енергия в размер на 758.040 МВтч за м. септември 2015 г. следва да
бъде заплащана по цени на балансиращия пазар, публикувани в сайта на
Електроенергийния оператор. Признат и съответно безспорен е и фактът на
полученото плащане, предложено от ответника като цена определена по данните на
НСП, поради което следва да се приеме, че произведената от ищцовото дружество
електрическа енергия за м. септември по фактура № 96 от 12.10.2015 г., е надлежно
заплатена /което не се и оспорва в производството/. Предвид горното, следва да се
приеме, че съобразно заплащането по цени на балансирания пазар, производителят
е получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че процесните решения №
СП-1 от 31.07.2015 г. /в действаща му т. 1. 8 / и № СП-5 от 28.03.2019 г. /заменило
отменената т. 1. 7/ имат пояснителен характер и само оповестяват цените на точни
количества на стимулирано с преференция производство. В първоинстанционното
производство липсва наведено от ищцовото дружество искане за упражняване на
косвен съдебен контрол върху валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на
КЕВР, по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Дори и решенията да не са издадени, законът
не допуска получаване на плащания над заложената в цените обща норма на
печалба. При отчитане на предварителното изпълнение на още нестабилното второ
решение, така и при възприемане на всички възражения срещу актовете на КЕВР, в
това число и липсата на окончателно произнасяне по действителността на второто
решение, няма основание за фактуриране на горница над цена за излишък за
централа, доставяла производството си по цени за работа до 2 250 часа. Такова
основание ще възникне само ако след евентуална отмяна на Решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР при увеличаване на лимита, което би представлявало ново
основание на претенция на ищеца.
Вън от горното, следва да се посочи, че доводите във въззивната жалба за
наличие на основание за спиране на производството по делото, са неоснователни
поради предварителна изпълняемост индивидуалните административни актове на
КЕВР, съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В съдебната
практика на касационната инстанция се приема, че обжалването на
9
административния акт е ирелевантно за междувременно регулираните с акта
субективни права, поради което не представлява предпоставка за спиране на
гражданското дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК /така Определение № 597 от
30.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1628/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 442 от
30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1386/2015 г. на ВКС, Определение № 498 от 29.09.2015 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2034/2015 г. на ВКС, Определение № 514 от 01.10.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2701/2015 г. на ВКС/. В продължение на горното, на съда е
служебно известно, че към настоящия момент не е постановено решение по адм.
дело № 2016/2020 г. по описа на ВАС, което има за предмет произнасяне по
законосъобразността на някои части от Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР.
Въззивният съдебен състав, предвид изхода от спора не дължи произнасяне
по кумулативно предявените акцесорни претенции за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата по процесната фактура.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение се явява правилно
и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на
въззиваемото дружество. Същото претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 6 876 лв. с ДДС, съобразно представен списък по чл. 80
от ГПК и доказателства за направата им. Настоящият съдебен състав съобрази, че
същото не надвишава минималния размер по исковете от 6 875,42 лева с ДДС,
определен в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което наведеното възражението
на въззивника за прекомерност е неоснователно. Предвид горното, в полза на
„Енерго - Про Продажби“ АД следва да се присъди сумата в размер на 6 876 лв. с
ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161 от 19.02.2020 г., постановено по т. д. №
1733/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.
OСЪЖДА „ВГ-4” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България” № 51 Б, ет. 4 да заплати на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, сумата от 6 876 лева с
10
ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
страната на ответника - „Национална електрическа компания“ ЕАД – гр. София,
ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на
основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11