Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2022 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 23-ти състав, в публично заседание на двадесет
и първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при
секретаря Пенка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Н.Дичева адм. дело № 833 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона
за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по жалба на Д.И.С. *** с ЕГН **********,***,
със знанието и съгласието на Е.З.Т. като попечител и законен представител срещу
писмо с изх. № 0305-94Е-00-433 1 /21.03.22г. на Директора на ДСП гр. Провадия,
с което на жалбоподателка, чрез попечителя Е.Т., е отказано изплащане на
остатък от помощта по чл.10б от ЗСПД, във връзка с подадено заявление №
0305-94е-00-0433/16.03.22г. за изплащане
на втората част от еднократна помощ за покриване на част от разходите за
началото на учебната година на основание чл. 10б от ЗСПД.
Според мотивите на писмото-отказ, за детето Д.С.
50% от размера на помощта е изплатена на бащата. Тъй като единственият жив
родител е починал преди предоставяне на остатъка от помощта, то липсва
основание за изплащане на остатъка от помощта на настойника Е.З.Т..
Моли се издаденото писмо-отказ да бъде отменено
като незаконосъобразно.
В с.з. от 21.06.22г. жалбоподателката оспорва и
заповед № ЗСПД/Д-В-П/2933//08.03.22г., с която е прекратено изплащането на
еднократна помощ за едно дете на осн. чл.7 ал.9 ЗСПД. Тъй като заповедта не е
връчена на представител на жалбоподателката, нито е посочено в какъв срок
подлежи на оспорване, съдът е приел за съвместно разглеждане и жалба срещу
посочения ИАА – чл.140 ал.1 АПК.
Жалбоподателката сочи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и
при несъответствие с целта на закона. Моли се заповедта да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв.Г., който поддържа подадената жаба и моли тя да бъде уважена.
Ответникът – директорът на ДСП-Провадия, – в
съдебно заседание се представлява от Директора С, която оспорва подадената
жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, след като се запозна с представените по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заявление-декларация № 31 Д-В-П/1688/21.07.21г.
от И. С.И. е поискано отпускането на месечна помощ за отглеждане на дете – Д.С.
до завършване на средно образование по чл.10б от ЗСПД. В заявлението е
посочено, че И. И. е вдовец, а отглежданото дете Д.С. е учаща.
Към заявлението са приложени: служебна бележка от
СУ“Сава Доброплодни“ гр.Шумен, според която Д.С. няма наложени санкции и няма
отсъствия по неуважителни причини.
Приложен е препис от смъртен акт на бащата- И. С.И.
, починал на 23.01.22г. в гр.Провадия и на майката Х. З. И.а, починала на
13.07.2017г. в гр.Панагюрище.
Със заповед № 328/31.01.22г. е учредено попечителство
на Д.С., чрез попечител Е.Т..
Издадена е Заповед № ЗСПД/Д-В-П/2933//08.03.22г., с
която е прекратено изплащането на еднократна помощ за едно дете на осн. чл.7
ал.9 ЗСПД.
От административния орган е прието, че лицето,
което получава помощта е починало. Коментирано е, че на осн.чл.6, ал.1 ППЗСПД ,
помощта е прекратена поради промяна на условията, при която са отпуснато
семейните помощи за деца.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по
чл. 149 от АПК от лице, имащо правен интерес от оспорване, и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл.10, ал. 4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед
на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от
него лице.
Заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2
от АПК. Същата е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа всички
задължителни реквизити, включително фактическите и правните основания,
послужили за издаването й. Цитирани са законовите разпоредби, послужили за
издаване на оспорения акт, приложена е справка ГРАО, съгласно която бащата и майката
на детето Д. са починали.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, месечните помощи за
дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст,
се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят
постоянно в страната, при условие че детето: 1. не е настанено за отглеждане
извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. редовно
посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в
училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е
невъзможно поради здравословното му състояние; 3. до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище,
освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; 4. има
направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно
възрастта и здравословното му състояние; 5. живее постоянно в страната.
Съгласно чл.
7, ал. 9 от ЗСПД, при условията на ал. 1 месечната помощ за деца с един жив
родител се предоставя независимо от дохода на семейството в размер, определен
по реда на чл. 4а, ал. 3 във връзка с чл. 4а, ал. 2, т. 1.
Според § 1, т. 9 от ДР на ЗСПД, "дете с един
жив родител" е ненавършило пълнолетие дете, както и навършилото
пълнолетие, ако продължава да учи, до завършване на средното образование, но не
по-късно от навършване на 20-годишна възраст, на което единият от родителите
(осиновителите) е починал и което се отглежда от другия родител (осиновител), в
случай че не е сключил граждански брак.
За да постанови процесния отказ, директорът на ДСП-Провадия
село е приел, че тъй като детето вече е с двама починали родители, не са налице
основания за отпускане на месечна помощ за отглеждането му по чл. 7, ал. 9 от ЗСПД, независимо, че има
учредено попечителство.
По делото няма спор, че детето Д. е в 8-ми клас,
както и че няма неизвинени отсъствия. Това се установява от представената
служебна бележка.
Ответникът се позовава на чл.7, ал.9 от ЗСПД,
според който при условията на ал. 1 месечната помощ за деца с един жив родител
се предоставя независимо от дохода на семейството в размер, определен по реда
на чл. 4а, ал. 3 във връзка с чл. 4а, ал. 2, т. 1.
Видно от мотивите на оспорената заповед, се отказва
социалното плащане, тъй като единствения жив родител на детето Д., е починал.
Съгласно § 1, т. 1, б. "в" от ЗСПД,
семейството включва родителят и неговите/нейните ненавършили пълнолетие деца,
както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на
средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст
(родени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите брак). Тълкуването
на цитираната разпоредба налага извода, че не може да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение дете, което е останало пълен сирак.
Според чл. 1, ал.2 от ЗСПД , семейните помощи са
средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в
семейна среда от родителите или от
лицата, полагащи грижи за тях. В разпоредбата на чл.2 от
з.с. се сочи, че семейните помощи по този закон са еднократни и
месечни, а в т.8 е записано, че еднократна помощ се отпуска и за ученици, записани в осми клас.
Спорът по делото не е дали детето Д.С. има право на
еднократна помощ като ученичка в 8-ми клас, а дали след смъртта на баща й, тази
помощ следва да се прекрати или може да се изплати на попечителя й Е.Т., която
е подала и заявление в тази връзка.
Съдът счита, че изложеното в оспореният
административен акт, обективиращ отказ от предоставяне на семейна помощ,
противоречи на чл.1, ал. 2 от ЗСПД, защото безспорно разпоредбата дава право на
лицето, полагащо грижи за Д., да получи помощта.
Заповедта, с
която се прекратява помощта и отказът са се изплати на попечителката остатъка
от сумата по чл.7 ал.9 от ЗСПД, противоречи и на чл. 3 от Конвенцията за
правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение
на В. от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991г., в сила от 3.07.1991 г. и
съставляваща част от законодателството на Република България. Това е така,
защото с отказа се накърняват висшите интереси на детето. Същите следва да се
спазват независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи. Затова, след като законодателят е приел, че е уместно държавата да се
погрижи за децата на починалите родители уместно е и административния орган да се
погрижи за всички деца- сираци, да получат чрез попечителя си, дължимите
помощи. Само по този начин настоящата инстанция счита, че ще се гарантират
правата и законните интереси на всички лица на територията на страната,
независимо дали са с двама живи родители, с един родител, или без живи
родители.
Следва да
бъде съобразено, че е налице решение на ЕСПЧ от 11.05.2021г. по делото Й. и Г.
срещу България, което касае отказът за предоставяне на помощ за отглеждане на
дете по реда на чл. 7, ал. 9 от ЗСДП. Според решението на ЕСПЧ, отказът
представлява нарушение на чл. 14 от Конвенцията за правата на детето, във
връзка с чл. 8 от същата конвенция. В конкретния случай съдът приема, че от
съображения за социална справедливост не може да има приоритетно значение
правото на едно дете да се развива физически и социално по здравословен и
нормален начин, родителят на който е единствения жив родител според чл. 7, ал. 9 от ЗСПД, в смисъла, в който е
вложен в оспорената заповед, пред развитието на деца, които са без живи
родители.
Семейните помощи за деца са особен вид социални
помощи, които се различават от социалните помощи в системата на социалното
осигуряване (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния
съд на Република България). Оттук следва, че концепцията, на която стъпва
уредбата на семейните помощи за деца, не е същата, на която стои социалното
подпомагане в тесния смисъл на думата. Най-същественото за социалното
подпомагане се състои в това, че то е елемент от социалната политика на
държавата по насърчаване и закрила на семейството, майчинството и децата (чл. 14
от Конституцията) и част от формулираното в Конституцията, с оглед характера й
на социална държава, изискване да подпомага родителите при осъществяването на
тяхното право и задължение да отглеждат и възпитават децата си (чл. 47, ал. 1
от Конституцията). Затова и тя се финансира изключително от държавния бюджет. В
съответствие с конституционната уредба, ЗСПД урежда материята, като поставя в
центъра на държавната политика на подпомагане отглеждането и възпитанието на
децата семейството в качеството му на естествена среда, в която тези процеси
протичат, без да се свежда въпросът само до възможностите на родителите или да
се гарантира еднаквата грижа за децата в тази среда. На същата позиция стои и
международноправната уредба (чл. 16 от Европейската социална харта
(ревизирана). От своя страна семейството е особена социална и правна структура
(чл. 9 от Международния пакт за икономически, социални и културни права; чл. 23
от Международния пакт за граждански и политически права) и включва съвместно
живеещите родители, които не е задължително да бъдат съпрузи, и ненавършилите
пълнолетие деца, а специално според ЗСПД децата до навършване на 20 години.
Член 47, ал. 1 от Конституцията постановява, че отглеждането и възпитанието на
децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се
подпомага от държавата. В случая Е.Т. е попечител на детето Д. и същата следва в пълен обем за замести
функциите на родителя.
Съдът приема, че отричането на правото на
жалбоподателя в хипотезата на чл. 7, ал.
9 от ЗСПД, ще противоречи на нормата на чл. 3 от Конвенцията за правата на
детето, обн. ДВ. бр. 55 от 12 Ю. 1991 г. Последната изисква държавата да
осигури на детето такива закрила и грижи, каквито са необходими за неговото
благосъстояние. Следва да й се отпусне семейна помощ за отглеждане на детето,
като нейн попечител.
В този смисъл постановеният административен акт
освен, че противоречи на чл. 3 от Конвенцията, не съответства на целта на
закона, която е съобразена именно с интересите на детето. С оглед изложеното,
оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, а
преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при
спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
Незаконосъобразността на Заповед №
ЗСПД/Д-В-П/2933//08.03.22г., с която е прекратено изплащането на еднократна
помощ за детето Д., на осн. чл.7 ал.9 ЗСПД, води и до незаконосъобразност на
постановения отказ, обективиран в писмо с изх. № 0305-94Е-00-433 1 /21.03.22г.
на Директора на ДСП гр. Провадия, с което на жалбоподателка, чрез попечителя Е.Т.,
е отказано изплащане на остатък от помощта по чл.10б от ЗСПД, във връзка с
подадено заявление № 0305-94е-00-0433/16.03.22г.
На осн. чл.143 ал.1 от АПК разноските в размер на
300лв., за адв.възнаграждение на жалбоподателката , следва да се възложат в
тежест на ответната страна.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба
на Д.И.С. *** с ЕГН **********,***, със знанието и съгласието на Е.З.Т.,
Заповед № ЗСПД/Д-В-П/2933//08.03.22г., с която е прекратено изплащането на
еднократна помощ за едно дете на осн. чл.7 ал.9 ЗСПД.
ОТМЕНЯ по жалба Д.И.С. *** с ЕГН **********,***, със
знанието и съгласието на Е.З.Т. отказ,
обективиран в писмо с изх. № 0305-94Е-00-433 1 /21.03.22г. на Директора на ДСП
гр.Провадия, с който на жалбоподателка, чрез попечителя Е.Т., е отказано
изплащане на остатък от помощта по чл.10б от ЗСПД, във връзка с подадено
заявление № 0305-94е-00-0433/16.03.22г.
ИЗПРАЩА
преписката на директора на ДСП-Провадия за ново произнасяне по подаденото от Е.З.Т. заявление № 0305-94е-00-0433/16.03.22г., при
спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането
на закона.
ОСЪЖДА ДСП-Провадия да заплати на Д.И.С.
*** с ЕГН **********,***, със знанието и съгласието на Е.З.Т. като попечител,
сумата от 300лв./триста/, разноски.
ОПРЕДЕЛЯ на
основание чл. 174 от АПК срок за произнасяне на административния орган от 7
/седем/ дни от получаване на решението.
Решението е окончателно на основание чл. 10, ал. 6
от ЗСПД.
СЪДИЯ: