Р Е Ш Е Н И Е № 165
гр. Сливен, 27.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав, в публично заседание
на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.
МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от
районния съдия АНД № 187 по описа на
съда за
Производството е по реда на чл. 59 – чл.
63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Х.Х.Х. срещу НП № 19-0804-003407 от 20.12.2019 г.
на Началник РУ към ОД МВР Сливен, РУ - Сливен, с което на основание чл.175А ал.
1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000
лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за
нарушение на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. Иска
НП да бъде отменено , като незаконосъобразно.
В с.з. жалбопод. Х. лично и чрез своя
пълномощник – адв. Хр.Х., иска НП да бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна,
административно - наказващият
орган, чрез своя представител – Началника на РУ Сливен Димитър Кикьов иска НП
да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Представя писмено
становище.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На
26.11.2019 г. жалбопод. управлявал лек автомобил „ХОНДА СИВИК” с рег. № СН 1163
АХ , негова собственост в гр.Сливен. Около 11:50 ч. полицейските служители при
ОД МВР – Сливен – актосъст. Ив. И. и свид. М. Г. забелязали жалбопод. да се
движи по бул. Хаджи Димитър до бл.17 в кв. Д. Груев, като рязко спирал и сменял
посоката си на движение, придружено с блокиране и приплъзване на колелата, като
това не било предназначено за предотвратяване на ПТП. По този начин жалбопод. Х.
използвал пътя не по предназначението му за превоз на хора и товари а за други
цели.
За констатираното на жалбопод.
бил съставен АУАН с който деянието било
квалифицирано като нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. Актът му бил предявен,
който след като се запознал със съдържанието му е написал, че няма възражения.
На основание така съставения АУАН е
издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на атакуваните
АУАН и НП, кредитира показанията на
разпитаните по делото актосъставител Ив. И., и свид. М. Г.. Част от посочените лица са полицейски служители и не са
заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, те са очевидци на
деянието и съобщават за възприетите от тях факти от първо лице. Не кредитира
показанията на свид Й. С. това лице
е в близки приятелски отношения с жалбопод. и се стреми да го оневини.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна /лице, което е санкционирано/. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
АУАН
и НП са процесуално и материално законосъобразни, те имат необходимото по закон
съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в обстоятелствената им част ясно и
точно са описани съставите на нарушенията, които водачът е допуснал. Същият на
свой ред съгласно чл.43 от ЗАНН се е запознал със съдържанието на АУАН и е направил
възражения.
По делото по безспорен и
категоричен начин е установено и доказано, че жалбоподателя виновно е извършил
вмененото му във вина нарушение. Според
чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в
ЗАНН не се предвижда друго. Така жалбоподателят, допускайки процесното
нарушение, е действал умишлено, при което е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал
настъпването им. При така приетото за установено от
фактическа страна законосъобразно и обосновано административно-наказващият
орган е приел, че с действията си жалбопод. е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и му е наложил
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/
дванадесет/ месеца. Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Следователно, всеки
правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите
единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри
при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на
обособените за целта места.Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е
описал в обстоятелствената частта на постановлението всички елементи от
обективната страна на нарушението.Следва да се посочи,
че свид.
Д. Г., В. Димитров и Н. Гинев са видели и чули поднасянето на
автомобила напречно по оста на пътя и свиренето на гумите. В
случая жалбопод. при боравене със системите на автомобила/рязко
подаване на газ, завъртане
на волана/ е
постигнал целения ефект, при който е демонстрирал отклоняване
от траекторията на движение на управляваното от него МПС изразяващо се в
накланяне на ляво и дясно, приплъзване на гумите по асфалта и др., известни
като форсиране, "въртене на гуми", дрифт и пр. Целения ефект не би могъл да настъпи при нормално управление на МПС. Не е нужно за целите на
това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като
неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне
наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за
определени цели- превоз на хора и товари.
От посоченото се налага извода, че умишленото и съзнателно опасно шофиране
посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.
Действията на жалбопод. са извършени в централната част на населеното място
при наличието на други участници в движението и на немалко присъстващи в
непосредствена близост. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол
в процеса на поднасяне на МПС би могло да има неясно какви последици. Описаната
висока степен на опасност от това шофиране е продиктуван и големият и тежък
размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание
"глоба" от 3000 лева, както и кумулативно предвиденото "лишаване
от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.
Административно-наказващият орган е приел, че жалбопод. не е използвал посочения път, отворен за
обществено ползване по предназначение и му е наложил съответното наказание.
Доколкото в закона не се съдържа примерно изброяване относно забранените
действия на пътищата, отворени за обществено ползване, то следва същите да се
преценяват индивидуално във всеки конкретен случай с оглед опасността, която
създават за околните. Следва да се вземе предвид, че именно поради зачестилите
подобни случаи, законодателят е въвел и нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В настоящия случай и
актосъставителят, и административно-наказващият орган за описали обективната
страна на деянието, а именно: "форсира двигателя, превърта гуми и поднася
задната част на а-ла по посоката си на движение първо на ляво и после на дясно,
като с тези си действия застрашава останалите участници в движението. ",
т. е в обстоятелствената част на АУАН и НП вмененото във вина на жалбопод.
нарушение е индивидуализирано.
Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган на основание
чл. 175а ал. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложил на
жалбопод.. административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца, като е взел предвид
тежестта на извършеното нарушение и характера и степента на обществена опасност
на деянието.
Деянието не може да се квалифицира и като маловажен случай. За да е едно деяние такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици,
или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява
маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона
обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се
квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да
изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на
дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които
се засягат.
В случая се касае за младеж, който е 20 годишен, но
видно от приложената по делото справка за нарушител е с множество влезли в сила
НП за различни нарушения по ЗДвП, въпреки, че притежава СУМПС от относително
кратко време- от 10.03.2017г . За прецизност съда следва да посочи, че до
датата на издаване на това НП по отношение на жалбопод. Х. са влезли в сила 7
НП и 9 ЕФ. От справката е видно, че освен процесното НП за подобно нарушение
има издадено и друго НП № 19-0804-003399 от 17.12.2019 г. на Началник РУ
към ОД МВР Сливен, РУ - Сливен, което
съвсем случайно се разглежда от настоящия състав в АНД 186/20 г. по описа на
СлРС, където между другото отново като свидетел возещ се в автомобила е същото
лице свид. Й. С..
За евентуална преценка за маловажност е необходимо
и да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите
водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието
има в обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя не е такова.
Мотивиран
от посоченото съдът прие, че следва да потвърди НП като правилно и
законосъобразно, ето защо:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
19-0804-003407 от 20.12.2019 г. на Началник РУ към ОД МВР Сливен, РУ -
Сливен,, с което на Х.Х.Х. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, пл. Х.
Димитър № 6, чрез адв.Х.Х., му е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 3000 лв. и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от дванадесет
месеца, на основание чл.175А ал. 1 пр. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: