Р Е Ш Е Н И Е № 260171/12.11.2020г.
гр.
Ямбол, 12.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболския районен съд, гражданско
отделение, XVII-състав, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав,
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдия Димчо
Димов гр.д.№ 763 по описа на ЯРС за 2020
год., за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск по чл.357 КТ във връзка с чл.358, ал.1,
т.2 КТ, вр.чл.188, т.2 КТ, във вр.
чл.187, т.3, т.7 и т.8 КТ – трудов спор за отмяна на наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”.
Производството е образувано по искова молба от Ж.Й.В. с
ЕГН: **********, чрез пълномощника си адвокат А. К.от АК-Я., съдебен адрес:***-***
против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр.Ямбол, адрес: гр.Ямбол, ул.
„Д-р Петър Брънеков" №20, с която е предявен иск с посочено правно
основание чл.357, ал.1, вр.чл.188, т.2 КТ.
Ищецът твърди, че се намира в трудовоправни отношения с
ответното дружество като със заповед № ***/13.02.2020 г. му е било наложено
дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“ на осн.
чл.188, т.2 във вр. с чл. 187, т.3, т.7 и т.8 от КТ.
Претендира се от съда да отмени така издадената заповед, респективно да отмени
наложеното наказание.
Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който предявеният иск се оспорва. Поддържа се, че на 03.02.2020 г.
ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, описано в доклада на
прекия му ***. Претендира се от съда да отхвърли предявените искове.
Претендират се и разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не се явява
за него се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв. А.
К.от АК Я., чрез която в хода на делото по същество и с депозирани по делото
писмени бележки и на подробно изложените в тях основания се иска от съда да
уважи предявения иск като бъде отменено наложеното дисциплинарно наказание.
В съдебно заседание за ответника се явява в качеството на
процесуален представител по пълномощие юрск. Б. К. чрез
когото в хода на делото по същество и с депозирана по делото писмена защита и
на съображенията изложени в нея се претендира от съда да отхвърли предявения
иск.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото,
доводите на страните и съобразно правилото на чл.235 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Върху представената по делото заповед, с която на
ответника е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение”, липсва отбелязване, кога същата е била връчена на ищеца по делото,
но самата заповед е от дата – 13.02.2020 год., а исковата молба е депозирана пред
съда на 25.03.2020 год., поради което съдът приема, че иска е предявен в
предвидения в чл.358, ал.1, т.2 КТ двумесечен срок. С оглед това съдът намира
иска за допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна.
Между страните не е спорно, че се намират в трудовоправни
отношения, при които ищецът изпълнява в предприятието на ответника длъжността „***“
с място на работа ЕР С. – Експлоатационен район – Водоснабдяване при ВиК Я. Спорни между страните са дали е спазена процедурата
по налагане на дисциплинарното наказание, както и факта на извършване на
вменените във вина на ищеца нарушения на трудовата дисциплина.
Като писмени доказателства по делото страните са
ангажирали: Заповед № ***/13.02.2020 год., с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“; Писмен доклад вх.№ ***04.02.2020
год. на Т. С.– *** район С. до управителя на ответното дружество; Писмо изх.№ ***05.02.2020
год. на ВиК Я. до ищеца, с което от последния във
връзка със започнало дисциплинарно производство са поискани обяснения; Писмени
обяснения на ищеца до ответника с вх.№ ***/10.02.2020 год.; Писмен доклад вх.№ ***/12.02.2020
год. от Т. С.– ***район С. до управителя на ответното дружество; Пътен лист ***/03.02.2020
год.; Писмено обяснение от 05.02.2020 год. на Г. Г. Г.*** с.В.; 2 броя
протокола за демонтаж от 03.02.2020 год. и Длъжностна характеристика за
длъжността „***“.
По делото по искане на страните са събрани гласни
доказателства чрез разпит в качеството им на свидетели, лицата В. Т.Й., М. А.
П.и С. С. Д..
От доказателствената съвкупност по делото се установява,
че Т. С.– *** район С. е изготвил до управителя на ответното дружество писмен
доклад, за това, че на 03.02.2020 год. е бил уведомен от кмета на с.Т. за
възникнала авария и тъй като *** на селото бил в болнични, а заместникът му бил
напуснал, наредил на *** – Ж.Й.В. /ищец в настоящото производство/, П. К. С. и В.
Т.Й. /свидетел по делото/ да отстранят аварията, при което същите отказали под
претекст, че заплатата им е малка. На 05.02.2020 год. работодателят на ищеца
изискал от последния писмени обяснения в срок до 11.02.2020 год., за това,
поради каква причина на 03.02.2020 год. не е изпълнил нарежданията на прекия си
*** да отиде в с.Т. да отстрани възникнала авария, при положение, че има
осигурен транспорт, няма възникнали аварии в града и категорично отказва под
претекст, че заплатата е малка. На
10.02.2020 год. ищецът депозирал писмени обяснения, с които отрекъл на
03.02.2020 год. да е получил нареждане от прекия си *** да посети с.Т.. Посочил
е още, че не му е ясно какво установено нарушение се визира, както и че не е
запознат с цитирания в писмото доклад.
На 13.02.2020 год., управителят на ответното дружество
издал заповед № ***, с която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, за това, че на 03.02.2020 год. не е изпълнил
нарежданията на прекия си ръководител да отстрани настъпила авария в с.Т., с
което е нарушил трудовата дисциплина съгласно чл.187, ал.1, т.3, 7 и 8 КТ. В
Заповедта е посочено, че същата е издадена на основание чл.188, т.2 КТ и във
връзка чл.187, ал.1, т.3, 7 и 8 КТ – неизпълнение на възложената работа,
неизпълнение на законовите разпореждания на работодателя и злоупотреба с доверието
и уронване доброто име на предприятието, във връзка с доклад с вх.№ ***/04.02.2020
год. от Т. Т. С.– *** на район С. и дадени писмени обяснения на лицето по
чл.193, ал.1 КТ с вх.№ ***/10.02.2020 год.
Видно от показанията на св. В. Й., същият работи като ***в
ответното дружество. Твърди че на 03.02.2020 год. прекият *** Т. Т. С.е
разпределил него, Ж.В. и П. К. да отидат до с.М. да обеззаразят водата във
водоема и да се върнат в града да сменят водомерите за периодична проверка.
Твърди че други разпореждания този ден от прекия *** не са имали, а така също и
че сменените него ден от тях водомери били два. Свидетелят твърди още че не са
имали случай да са им били поставени задачи и да не са га изпълнили, не се сеща
да е имало причини, че да не изпълнят задачите. На свидетелят също било
наложено наказание като това на Ж.. Твърди че той е запознат с твърденията и
обясненията на Т. С., но в тях нямало верни твърдения и мислел, че отношението
към него е тенденциозно, но не знаел защо.
Видно от показанията на св. М. П., същата работи в
ответното дружество като *** и познава ищеца. Не си спомня точната дата, но в
началото на месец февруари, началникът поставил задачите и после накарал
колегите да отидат в с.Т., защото колегата там бил болен. Колегите и отказали
понеже не можели да обслужват този район за тази заплата. Не можели да оправят
целия район на С. и да ходят до с.Т. за тази заплата. После началника изпратил
там друг колега от с.В..
Те били на район С. и селата около С. – Л., В. и М.
Колегата в с.Т. бил болен и те трябвало да отидат да помогнат, но отказали.
Случвало се и друг път да ходят в този район, и понякога роптаели, но отивали,
но в този случай отказали.
Видно от показанията на св.С. Д., същата работи при
ответното дружество на длъжност *** и познавала ищеца. Всяка сутрин се правила
оперативка и се разпределяли задачите за деня. Имало авария в с.Т., а нямало ***и
тогава бившия *** на район С. – Т. С.пратил колегите ***– Ж.Й. В., В. Й. Т. и П.
К.С., но те отказали и не искали да отидат. Ж. не искал под претекст, че за
тези пари не искат да отстраняват аварии в това село. Аварията била отстранена
от *** на съседното село В..
Съдът кредитира показанията на св.В. Й. в частта им с
която твърди, че на 03.02.2020 год. са ходили до с.М, както и че са сменили два
водомера в гр.С., доколкото показанията му в тази им част се подкрепят от
представените по делото писмени доказателства – пътен лист и два броя
протоколи. В частта им с която свидетелят по същество твърди, че не са имали
такъв случай да са им поставени задачи и да не са га изпълнили, съдът не ги
кредитира, тъй като се опровергават от показанията на свидетелите М. П. и С. Д.,
показанията на които две свидетелки, съдът кредитира, тъй като кореспондират
помежду си, а и следва да се вземе предвид евентуалната заинтересованост на св.В.
Й., с оглед заявеното от него, че също му е било наложено дисциплинарно
наказание.
Съгласно нормата на чл.195, ал.1 КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст,
въз основа на който се налага.
Изискването заповедта да бъде мотивирана налага в
съдържанието на заповедта нарушението да е описано с обективните и субективни
признаци. В конкретния случай в заповедта с която на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ в негова вина са вменени
три отделни нарушения на трудовата дисциплина като единствено диспозитивно е посочено, че на 03.02.2020 год. не е
изпълнил нарежданията на прекия си ***, да отстрани настъпила авария в с.Т..
Липсва посочване на обективните и субективни признаци на отделните нарушения. Така
например от обективна страна за нарушението по чл.187, т.7 КТ се изисква
нареждането да е законосъобразно, а за злоупотребата с доверието на
работодателя е характерна субективната страна на нарушението, то пък е съставомерно само когато е извършено умишлено. Нормата на
чл.195 е императивна разпоредба, неспазването на предписаната от закона форма и
съдържание на заповедта води до нейната незаконосъобразност. Съдът следи
служебно за спазването на чл.195, ал.1 КТ, предвид невъзможността да разгледа
спора по същество, ако заповедта не отговаря на тези изисквания, а също и с
оглед защита правата на съответния работник или служител.
Действително, възможно е мотивирането на заповедта да
стане чрез препращане към друг документ – доклад за извършване на
нарушението.Такъв е посочен в заповедта – доклад с вх.№ ***/04.02.2020 год., но
този документ трябва да е връчен на ищеца като част от заповедта, а
доказателства в тази насока не са ангажирани, въпреки дадените на ответника
указания, че в негова тежест е да докаже че е упражнил правото си да наложи
дисциплинарното наказание в съответствие със закона. Нещо повече ищецът е дал
писмени обяснения пред наказващия орган в които изрично е посочил, че не му
ясно какво установено нарушение се визира, както и че не е запознат с цитирания
от работодателя му доклад, като с исковата молба, ищецът отново сочи, че не е
запознат с цитирания в заповедта доклад.
С отговора си по чл.131 ГПК, ответникът сочи че прекия ръководител
е представил становище по писмените обяснения, както и че е взел предвид
устните показания на двама служители присъствали при разпределянето на задачите
на деня, респ. ангажира събирането на доказателства в тази насока – доклад с
вх.№***/12.02.2020 год. и показанията на свидетелите М. П. и С. Д.. Тези
обстоятелства като част от мотивацията на заповедта за наказание обаче липсват
в нея. Тук следва да се посочи, че не могат да се попълват в хода на съдебното
производство фактическите основания за налагането на наказанието, тъй като това
би нарушило правото на защита на работника или служителя.
На горните съображения съдът намира, че обжалваната
заповед е незаконосъобразна, поради което и наложеното с нея на ищеца
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ следва да се отмени като
такова, в която насока е и претенцията на ищеца.
По разноските:
Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по делото в размер на 350,00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса за разглеждане на делото в размер на 80,00 лева по сметка на
ЯРС, както и държавна такса в размер на 5,00 лева в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 ГПК,
съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наложеното със Заповед № ***/13.02.2020 год. от
Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Ямбол на Ж.Й.В. с ЕГН **********
*** ЕР С. – Водоснабдяване при „В и К“ ЕООД гр.Ямбол, дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД - гр.Ямбол, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес:
гр.Ямбол, ул. „Д-р Петър Брънеков" №20, представлявано от управителя инж.С.
Р.ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Й.В. с ЕГН: **********,
съдебен адрес: ***-***, направените по делото разноски в размер на 350,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД - гр.Ямбол, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес:
гр.Ямбол, ул. „Д-р Петър Брънеков" №20, представлявано от управителя инж.С.
Р.ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд Ямбол държавна такса за разглеждане на делото в размер на 80,00 лева, както
и държавна такса в размер на 5,00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: