О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260129
гр. Пловдив, 04.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и
първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 111/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440, ал. 2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения Р.А.М.
против определението от 16.02.2021 г., постановено по ЧНД № 59/2021 г. по описа на СтОС, с което
е отхвърлена молбата му за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от
свобода.
В жалбата е изложена претенция да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което молбата за предсрочно освобождаване бъде уважена. Не се излагат
конкретни възражения по отношение изводите на първоинстанционния акт.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като въззивна инстанция, след като се запозна с доводите на жалбоподателя, с атакуваното определение и прецени събраните по
делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е
неоснователна.
Не се констатира формалната предпоставка за предсрочно условно
освобождаване, доколкото осъденият Р.М. е изтърпял по-малко от половината от
наказанието си шест месеца лишаване от свобода. Това наказание е определено по
реда на Глава 29-та НПК по н.о.х.д. № 2162/20 г. по описа на РС-Стара Загора с
определение, влязло в сила на 20.02.2020 г. Изпълнението му е започнало на
21.12.20г., на която дата е приключило изтърпяването на предходното наказание
лишаване от свобода на М. (по н.о.х.д. № 839/18г., търпимо на осн. чл. 68, ал.
1 НК). Считано от 21.12.20 г. до произнасянето на проверяваната инстанция (в
с.з. от 16.02.21 г.) са изминали по-малко от два месеца, а към днешна дата
(04.03.21г.) – два месеца и 11 дена.
Иначе казано, включително при отнасяне спора пред въззивната инстанция не е
настъпило условието по чл. 70, ал.1, т.1 НК за фактическо изтърпяване на
½ от лишаването от свобода. След като това е така, е безсмислено обсъждането
за оценъчните предпоставки за претендираното предсрочно освобождаване.
Споделя се виждането на СтОС, че наказанието по н.о.х.д. № 2162/20 г. 6 м.
лишаване от свобода е самостоятелно наказание, т.е. формалната предпоставка по
чл. 70 НК следва да се преценява съобразно неговия срок единствено, а не след сумирането
му със срока на изтърпяното на 21.12.20 г. наказание лишаване от свобода по
н.о.х.д. № 839/18г. на СтРС. Това следва от изричното изискване по чл. 68, ал.
1 НК наказанието лишаване от свобода, което подлежи на активиране заради
нарушаване на изпитателния му срок, да се търпи изцяло и отделно от наказанието, което предизвиква активирането, а също от указанието
в ЗИНЗС за поредността на изтърпяване на
двете наказания. Сиреч тези наказания нито образуват съвкупност, нито се
явяват присъединени едно към друго.
Оказва се, че първоинстанционният акт, с който е констатирана недостатъчност
на фактическото (календарното) изтърпяване на настоящото наказание лишаване от
свобода на *, е законосъобразен и като такъв подлежи на потвърждаване, поради което ПАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението от 16.02.2021 г.,
постановено по ЧНД № 59/2021 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Р.А.М. за условно предсрочно освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: