ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 410
гр. Перник, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20221700500349 по описа за 2022 година
Образувано по повдигната спор за подсъдност от страна на РС Перник, съобразно
Определение № 2056 от 13.06.2022 година, постановено по гр.дело № 3393 / 2022г.,
образувано въз основа на подадена до С. районен съд молба от М. Б. М., с ЕГН: **********
и В. М. Ш., с ЕГН: ********** – с искане за допускане на развод по взаимно съгласие. Към
молбата е приложено споразумение за развод по чл. 51 от СК, подписано от двамата
молители.
По депозираната молбата е било образувано гр.д. № 23705/2022 г. на СРС,
разпределено на 117 с-в, брачно отделение.
С определение № 11592/10.05.2022 г. съдията докладчик е прекратил делото пред
СРС, като го е изпратил по подсъдност на РС Перник. В мотивите си решаващият състав е
посочил, че след служебна извършена справка в НБД „Население“ се установило, че
постоянните адреси на молителите са на територията на РС Перник. В тази връзка съдът е
приел, че делото е по реда на глава 49 от ГПК, а подсъдността била определена в чл. 531, ал.
2 от ГПК. За тази подсъдност съдът е счел, че следи служебно – на основание чл. 119, ал. 1
от ГПК и за целта не било необходимо възражение от ответната страна.
Въззивният съд, след като се запозна материалите по делото, прецени приложимото
право изхождайки от разпоредбата на чл. 122, изр. второ от ГПК, както и от
обстоятелството, че се касае за равни по степен съдилища принадлежащи към районите на
различни по-горни съдилища, счита че е компетентен да разгледа повдигната препирня, тъй
като е по - горестоящият съд на съда, който я е повдигнал.
По същество настоящият съдебен състав намира следното:
В мотивите на постановеното от СРС определение относно проверката на
подсъдността районния съд е отбелязал, че видно от служебно извършената справка от
Национална база данни “Население”, предоставена по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009г.,
към ***г. постоянният адрес на молителите е в ***, поради което прекратил делото пред
себе си и го изпратил на РС Перник.
За да прекрати производството по подадената до него молба за развод по взаимно
1
съгласие, С. районен съд е приел, че не е компетентен да я разгледа – подсъдността в
охранителното производство е уредена императивно в чл.531, ал.2 от ГПК и за нея съдът
следи служебно и в случая е неприложим чл.119, ал.1 от ГПК, тъй като в производството
няма ответник, т.к. не може да се разчита на възражение поради липса на ответник.
Настоящия съдебен състав намира, че доколкото молбата за развод по взаимно
съгласие цели желан и от двамата съпрузи развод, пораждащ уговорени от тях последици,
съчетани с интересите на детето и незасягащи чужда правна сфера, то производството, което
се образува по нея има характер на безспорно охранително производство, за което
приложение следва да намерят общите правила на Глава четиридесет и девета ГПК.
Съобразно чл. 531, ал. 2 ГПК, молбата за охранителния акт се подава до районния съд, в
чийто район е постоянният адрес на молителя. А на основание чл.540 ГПК за охранителните
производства, освен общите правила, се прилагат съответно и правилата на исковото
производство, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303-388 ГПК.
В исковия процес спазването на местната подсъдност, за разлика от родовата, не е
абсолютна процесуална предпоставка, с изключение на местната подсъдност по
местонахождение на недвижимия имот, и съдът не следи служебно за нея, а може да
препрати делото на друг местно компетентен съд само при наличие на възражение на
ответника, направено в преклузивния срок по чл. 119, ал. 3 ГПК и при представяне на
доказателства, обуславящи подсъдността на друг съд. Т.е. при съответното приложение на
правилата, касаещи подсъдността на общия исков процес, се налага изводът, че за местната
подсъдност в охранителното производство за развод по взаимно съгласие, съдът не следва
да следи служебно и спазването й не е условие за издаване на искания акт по смисъла на чл.
533 ГПК (в този смисъл и Определение №187/16.04.2009г. на ВКС по ч.гр.д. №197/2009г., III
г.о., ГК, постановено след допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по
въпроса следи ли служебно за местната подсъдност съдът в охранителното
производство).
Установената в чл.531, ал.2 от ГПК подсъдност по характера си е местна и е за
улеснение на молителите. За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия
процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл.119, ал.1 и 2 от ГПК и чл.533 от ГПК / тя не е
условие за издаване на искания акт/.
С оглед изложеното конкретния случай, делото е следвало да се разгледа от С.
районен съд, който е сезиран с молбата на съпрузите.
При това положение неправилно е било прекратено надлежно образуваното в С.
районен съд заповедно производство и изпратено за разглеждане на друг
местнокомпетентен съд, който обаче не е избран от молителя за разглеждане на искането му.
Предвид изложеното, по повдигнатия от РС Перник спор за подсъдност за
компетентността да разгледа подадената от М. Б. М., с ЕГН: ********** и В. М. Ш., с ЕГН:
********** – молба с искане за допускане на развод по взаимно съгласие, с приложено
споразумение за развод по чл. 51 от СК, подписано от двамата молители, следва да бъде
определен за компетентен С. районен съд.
Водим от изложеното и на основание чл. 122 от ГПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа подадената от М. Б. М., с ЕГН: ********** и В. М.
Ш., с ЕГН: ********** – молба с искане за допускане на развод по взаимно съгласие, с
приложено споразумение за развод по чл. 51 от СК, подписано от двамата молители е С.
РАЙОНЕН СЪД.
ПОСТАНОВЯВА изпращане на делото на С. РАЙОНЕН СЪД за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3