РЕШЕНИЕ

Номер  2449                                           Година  2017                                        Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                             VІІІ граждански състав

На   18.07                                                                                        Година 2017

В публично заседание на 14.07.2017 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  10113 по описа за 2016 година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.200 от КТ.

            Ищецът К.Л.В. *** моли съдът да постанови решение, с което да измени размера на заплащаното му от ответника обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от претърпяна от ищеца на 25.12.1987 г. трудова злополука, изразяващи се в разликата между получаваната от ищеца пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал, ако беше здрав и работеше, като увеличи този размер, определен с Решение № 29/30.01.2008 г., постановено по гр. дело № 206/2007 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив – гражданска колегия, от  301, 82 лева месечно на 512 лева месечно, считано от 01.06.2016 г., до навършване на пенсионна възраст от ищеца или настъпване на обстоятелства, обуславящи промяната или прекратяването на това обезщетение, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Ответникът „***“ ЕООД – гр. Пловдив оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:

            Не се спори между страните, а и събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е работил по трудовото правоотношение при праводателя на ответника (ДСО „Редки метали“ – Рудник „Бялата вода“ – Долна баня) като „***“, като следствие претърпяна от ищеца на 25.12.1987 г. трудова злополука, той е бил инвалидизиран пожизнено. Следствие претърпяната трудова злополука ответникът и неговите праводатели са били осъждани да заплащат на ищеца разликата между получаваната от него пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което К.В. би получавал, ако беше здрав и работеше, като последно с влязло в сила на 30.01.2008 г. Решение № 29/30.01.2008 г., постановено по гр. дело № 206/2007 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив – гражданска колегия, е бил изменен размера на това получавано от ищеца обезщетение, като е бил увеличен този размер от  111, 47 лева месечно на 301, 82 лева месечно, считано от 01.11.2004 г., до навършване на 60-годишна възраст от ищеца или до настъпване на обстоятелства, обуславящи промяната или прекратяването на това обезщетение – поради което съдът намира, че наличието на елементите на фактическия състав на чл.200 от КТ и основателността на ангажирането на имуществената отговорност на ответника са установени между страните по делото с влезли в сила съдебни решения. Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства и заключенията от 27.04.2017 г. на вещото лице по СТЕ *** и от 23.06.2017 г. на вещото лице по ССЕ ***, получаваната от ищеца пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест по чл.78 от КСО от 01.07.2015 г. е в размер на 238, 03 лева месечно, а средната месечна брутна заплата за работещите на длъжност „***“ или „***“ към лятото на 2016 г. е в размер на 850 лева месечно – тоест, разликата между получаваната от ищеца пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което той би получавал, ако беше здрав и работеше, е в размер на 611, 97 лева месечно.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца размер на увеличението на получаваното обезщетение за причинените му от трудовата злополука имуществени вреди, е по-нисък от установения от събраните по делото доказателства действително дължим, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, считано от 01.06.2016 г. до навършване на пенсионна възраст от ищеца или настъпване на обстоятелства, обуславящи промяната или прекратяването на обезщетението. Ирелевантно за основателността на иска е обстоятелството, че с подписано между страните на 18.03.2008 г. в гр. Пловдив Споразумение за доброволно плащане на обезщетение страните са се споразумели, че при изпълнение на задълженията по Споразумението от страна на ответника ищецът няма да има други имуществени претенции, произтичащи от посоченото Решение на Апелативен съд – Пловдив, включително и заплащане на лихви – доколкото именно с това съдебно решение е било постановено, че заплащаният понастоящем размер на обезщетението от 301, 82 лева, е до навършване на 60-годишна възраст от ищеца или до настъпване на обстоятелства, обуславящи промяната или прекратяването  му – каквото именно обстоятелство, налагащо увеличението на този размер, е актуалната разлика между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал, ако не бе претърпял трудовата злополука и беше продължил да работи, и получаваната пенсия за инвалидност.

С оглед на изхода от спора ответното дружество следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 400 лева – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда, на основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК – 302, 66 лева ДТ и 50 лева депозит за ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът:

Р    Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА заплащаното от „***“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК ***, представлявано от *** ***, със съдебен адрес:***, адв. *** и адв. ***, НА К.Л.В., ЕГН **********,***, адв. ***, обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от претърпяна от ищеца на 25.12.1987 г. трудова злополука, изразяващи се в разликата между получаваната от ищеца пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал, ако беше здрав и работеше, КАТО УВЕЛИЧИ ТОЗИ РАЗМЕР, определен с Решение № 29/30.01.2008 г., постановено по гр. дело № 206/2007 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив – гражданска колегия, ОТ  301, 82 лева месечно НА 512 лева месечно, СЧИТАНО ОТ 01.06.2016 г., ДО навършване на пенсионна възраст от ищеца ИЛИ настъпване на обстоятелства, обуславящи промяната или прекратяването на това обезщетение.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с посочените седалище, ЕИК, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА К.Л.В., с посочените ЕГН и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 400 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд - Пловдив – 302, 66 лева ДТ И 50 лева разноски за ССЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                           

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

                                                                        ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала!

В.Т.