Решение по дело №3559/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260392
Дата: 5 юли 2022 г.
Съдия: Мария Димитрова Личева
Дело: 20205330103559
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260392                                  Година 05.07.2022                        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХІІІ граждански състав

На седми юни                                                        две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 3559 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

                        Производството е по установителен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ………….. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н...с.. и М...д..., чрез ю.... А... - К...р..., с която се иска от съда да признае за установено, че В.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, й дължи сума в общ размер 2 628,32 лв., от която - главница: 1 100,00 лв., договорна лихва: 252,35 лв., неустойка за неизпълнение: 987,65 лв., обезщетение за забава: 252,35 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в РС-Пловдив до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски направени в заповедното и настоящото исково производство.

                        Ищецът твърди, че удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създавала задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същия не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Така, страните договорили обща стойност на плащанията по заема в размер на 1 352,35 лв., като по отношение на договорната лихва по заема страните постигнали съгласие същата да е в размер на 252,35 лв., която следвало да се изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни вноски.

                        На основание сключения между страните договор, Заемополучателят се задължил да върне заемната сума в срок до ….. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 112,7 лв., платими при първа погасителна вноска 22.08.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 22.07.2019 г. Срокът на договора изтекъл на ….. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

                        Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на Заемателя; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя, да не са Заематепи по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.

            С подписването на договора за заем, Заемателят декларирал, че счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното обезпечение, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 987,65 лева, която е разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 82,30 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е в размер на 195,00 лева.

            Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден лросрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 288,32 лв. за периода от 22.08.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, което е съвкупност от обезщетенията за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

            Твърди, че Заемополучателят не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.

            Срокът на договора изтекъл на ….. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Ответникът В.И.П., чрез назначения му …. ….. П.К. - Б., заявява, че оспорва предявените искове  като неоснователни и недоказани. Твърди, че по отношение на искането за заплащане на главница, оспорва същото като неоснователно и недоказано по размер. Липсвали доказателства каква част от отпуснатия кредит в размер на 1 100 лв. е погасена/колко вноски са платени. Във връзка с горното неоснователно и недоказано по основание и размер било акцесорното искане за заплащане на лихва за забава. Недоказано било върху каква сума се изчислявала лихвата както и точния размер. Съществувало противоречие между изложеното в обстоятелствената част относно претендираното обезщетение за забава с размер 288,32 лв и заявеното с петитума с размер 252.35 лв. Оспорва възнаградителната лихва/договорна лихва като нищожна - противоречаща на добрите нрави. Оспорва искането за заплащане на неустойка в размер на 987,65лв. като нищожна - противоречаща на чл.143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и като сключена в противоречие на закона и в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26 от ЗЗД и /или прекомерна.

Заявява, че не е посочено по ясен и разбираем начин разпределението на съответната погасителна вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват.

Поради това съдържанието на договора не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, и на основание на чл. 22 ЗПК договорът е недействителен.

 

 

 

 

            От събраните по делото доказателства,  които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,  при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК,  съдът прие за установено следното:

            По делото е прието ч.гр.д. №  …… , от което се установява, че на ….. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед и след указания към заявителя за предявяване на иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок е предявен такъв за установяване на дължимост на сумата за главница. 

            С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

            На …. между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит за сумата от  1 100,00 лева. Ответникът е получила сумата.

            Съгласно сключеният договор ответникът се е задължил да върне заемната сума в срок до ….. в размер на 112,70 лева. Срокът на договора е изтекъл на ……

                        Уговорено е обезпечение на договора с поне две от посочените в договора обезпечения.

                        С подписването на договора за заем, Заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на Заемателя договореното обезпечение, същия дължи на Заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 987,65 лева, която е разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 82,30 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя е била размер на 195,00 лева.

                        Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 288,32 лв. за периода от 22.08.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, което е съвкупност от обезщетенията за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

            При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                        За да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за кредит, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи. 

                      Ответника, чрез ….К. – Б.  е оспорила като нищожни клаузите за възнаградителна лихва и неустойка и счита, че договорът е недействителен на основание чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК и на основание чл.22 от ЗПК.

 

                        С оглед на тези възражения, съдът констатира че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,.

                        С оглед направените възражения от ответната страна по делото е прието заключение на вещото лице М.М. по допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която размерът на остатъчното задължние на ответника по договор за паричен заем № …………… към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  по чл.410 от ГПК – ………..е неплатена главница 1 100,00 лева, възнаградителна лихва за периода …………. – 252,35 лева, неустойка по чл.8 от договора за периода …….. – 987,65 лева, или общ размер на остатъчното задължение – 2 340,00 лева. Размерът на лихвата за забава върху непогасената главница е в размер на 81,68 лева. Размерът на законната лихва към датата на подписване на договора за паричен заем е 10% годишно или 0,8334 % месечно. Върху главницата по всяка погасителна вноска на договора за заем е начислявана 3,330 % месечна договорна лихва.

                        Съдът констатира, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

                         Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,477 % /.

                        С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

                        В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е месечен лихвен процент по заема /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.

                        Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.  Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.

                        В договорът е уговорено и заплащането на неустойка/чл.8/ в случай, че не заемателят не предостави обезпечение  по чл.6 ал.2 от договора за заем в тридневен срок от сключването му.

                        Уговорката за неустойка е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните вреди.  Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се е произнесъл  в мотивите  т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1 от 2009 година на ОСТК на ВКС.

                        С оглед изложените съображения, ответникът дължи връщане единствено на главницата по сключения договор за кредит, която е в размер от 1 100,00 лв.

                        По отношение на разноските:

                        С оглед изхода на спора следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направени разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от предявения иск.

                        В хода на заповедното производство следва да бъдат присъдени по съразмерност такива на ищеца в общ размер на 42,93 лева.

                       В настоящото исково производство ищецът е направил разноски в общ размер на 697,43 лева/147,43лева за държавна такса, 300,00 лева за възнаграждение на особен представител, 100,00 лева за възнаграждение на вещо лице и 150,00 лева за ю....ско възнаграждение/. От тази сума следва да се присъдят на ищеца разноски в размер на 291,89 лева по съразмерност.

                        Следва да бъде осъден ответника да заплати и по сметка на ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 50,00 лева за възнаграждение на вещо лице.

                       С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез….., в качеството ѝ на …. със съдебен адрес:***, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ….. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н...с.. и М...д..., чрез ю.... А... - К...р..., има вземане спрямо него в размер на сумата от 1 100,00(хиляда и сто)лева, ведно със законна лихва  върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д № …… до изплащане на вземането, като до пълната претендирана сума в размер на 2628,32 лева, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

            ОСЪЖДА В.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ….., в качеството ѝ ………. със съдебен адрес:***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ……… със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н...с.. и М...д..., чрез ю.... А... - К...р..., сумата от 42,93(четиридесет и два лева и 93 ст.) лева разноски по направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д……….

            ОСЪЖДА В.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез …..., в качеството ѝ на …… със съдебен адрес:***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ….. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н...с.. и М...д..., чрез ю.... А... - К...р..., сумата от 291,89 (двеста деветдесет и един лева и 89 ст.) лева разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от исковете направени в настоящото исково производство.

           ОСЪЖДА  В.И.П. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ….., в качеството ѝ на …… със съдебен адрес:***, да заплати на по сметка на ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт, разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 50,00(петдесет)лева.

                      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.