Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 09 юни 2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в открито заседание на 14.05.2021 г. в състав:
при участието на секретаря Миланова,
като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.ч.х.д. № 1547/21 г., намери за
установено следното:
Предмет на въззивна
проверка по гл. ХХІ от НПК е постановеното в о.з. на 25 март 2021 г. протоколно
определение по н.ч.х.д. № 15118/19 г., с което СРС (НО, 100 с.) е прекратил (на
осн. чл. 289, ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.6 НПК) наказателното производство срещу
подс. С.Д.Д..
Съдебният акт е оспорен с
жалба на адв. Б. Р., повереник на частния тъжител Г.Г., с която се изразява
несъгласие за начина, по който първата инстанция е тълкувала понятието „същото
престъпление“ (в контекста на чл. 24, ал.1, т.6 НПК), стигайки до извода, че
деянието по д.п. 2023/19 г. на СДВР/06 РУ (квалифицирано по чл. 325, ал.2 НК) е
идентично с това по н.ч.х.д. № 15118/19 г. (водено за причинена от същия деец
лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 НК).
Жалбата се поддържа от
подателя в откритото заседание пред втората инстанция, а защитата на подс. Д. я
намира за неоснователна.
СГС прецени, че следва да
отмени обжалваното определение.
Районният съд напълно
правилно е посочил, че забраната за водене на дублиращи наказателни
производства по чл. 24, ал.1, т.6 НПК се отнася до фактите, съставляващи самото
изпълнително деяние, а не до неговата правна квалификация като престъпление.
Поради това е законосъобразен и доводът му, че обстоятелствата, във връзка с
които се провежда наказателното преследване по двете дела (д.п. № 2023/19 г. на СДВР/06 и н.ч.х.д. № 15118/19 г. на СРС, НО, 100 с.)
са идентични, макар и подведени под различни текстове на материалния закон. В
тази част оплакването на жалбоподателя е неоснователно, защото не кореспондира
с тълкуването на понятието „същото престъпление“, дадено в националната (Т.р.
3/15-ОСНК) и европейска (Реш. на СЕС, С-436/04) съдебна практика и правната
доктрина (Груев, Л., „Наказването за престъпление“, изд. „БАН“, С., 2020 г.,
с.155 и сл.).
Грешка обаче е била
допусната при прилагането на процесуалния закон, защото използваната в чл. 24,
ал.1, т.6 НПК формулировка („…спрямо същото лице за същото престъпление има
незавършено наказателно
производство“) разкрива, че на прекратяване подлежи второто по ред дело,
започнало срещу същия деец при вече развиваща се спрямо него предходна
наказателна процедура. Съпоставката между моментите, в които спрямо С.Д.Д. е било поставено началото на наказателното
преследване по двете производства (д.п. № 2023/19 г. на СДВР/06 и н.ч.х.д. № 15118/19 г.), сочи, че това пред
СРС се явява първообразувано, защото по него определението за даване ход на
персонално насочената срещу подсъдимия тъжба
датира от 17.01.2020 г. (л. 22 от н.ч.х.д.). Докато по започналото за
същия случай разследване по д.п. № 2023/19 г. на СДВР/06 РУ „същото лице“ е
било привлечено като обвиняем едва на 11.02.2021 г. (л. 197 от н.ч.х.д.). Вярно
е, че от деловодния номер на самото досъдебно производство (и съответстващата
му прокурорска преписка) е видно, че те са започнали още през 2019 г., но
меродавен в случая (за преценката дали става дума за „същото деяние“ и „същото
лице“) се явява моментът, в който деецът е бил индивидуализиран като автор на
деянието, т.е. в който спрямо него е започнало легитимно наказателно
преследване. Такова преследване не се извършва единствено с акта на образуваното
досъдебно производство, защото то започва единствено по факта на деянието, без
да са необходими данни за неговия извършител (чл. 211, ал.2 и чл. 214, ал.3 НПК).
Следователно, към
момента, в който подс. Д. е бил привлечен като
обвиняем по д.п. № 2023/19 г. на
СДВР/06 РУ (11.02.2021 г.), спрямо него вече е имало „незавършено наказателно
производство“ (н.ч.х.д. № 15118/19 г. на СРС) за същото деяние. И ако ще се
извършва преценка кое от двете дела да бъде прекратено, тя следва да бъде
съобразена с волята на законодателя, че процесуално недопустим се явява винаги
вторият по ред наказателен процес (в същия смисъл: р. 597/11-I и р. 520/09-II).
Напълно възможно е,
обаче, действия, равносилни на т.нар. „наказателно обвинение“ (и попадащи под
хипотезата на чл. 219, ал.2 НПК), да са били провеждани спрямо подс. Д. по д.п.
№ 2023/19 г. още преди формалното му привличане като обвиняем с постановление
по чл. 219, ал.1 НПК и същите да предхождат дори датата, на която е бил даден
ход на тъжбата по н.ч.х.д. № 15118/19 г. (17.01.2020 г.). Това е единствената
хипотеза, в която би могло да се приеме, че на прекратяване (съобразно чл. 24,
ал.1, т.6 НПК) ще подлежи образуваното наказателно производство за престъпление
от частен характер (чл. 130, ал.1 НК). За тази цел обаче Районният съд е следвало
да изиска от СРП в цялост материалите по досъдебното разследване, за да се
запознае с тях детайлно и да прецени има ли всъщност по-ранен момент от датата
11.02.2021 г., в който Д. е можело да се счита за “фактически обвинено“ за
деянието лице, спрямо което е била приложима разпоредбата на чл. 219, ал.2 НПК
или практиката на ЕСПЧ относно понятието „наказателно обвинение“ по чл. 6, т.1
ЕКЗПЧ. До окончателното изясняване на този въпрос няма как да бъде направен
друг извод, освен, че производството по н.ч.х.д. № 15118/19 г. на СРС е било
незаконосъобразно (или преждевременно) прекратено.
Неправилното (поне на
този етап) приложение на чл. 24, ал.1, т.6 НПК се явява допуснато съществено
процесуално нарушение, ограничило правата на ч.т. Г.Г. и попадащо под
действието на чл. 335, ал.2 НПК, поради което Софийският градски съд,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.03.2021
г. по н.ч.х.д. № 15118/19 г., с което СРС (НО, 100 с.) е прекратил (на осн. чл.
289, ал.1, вр. чл. 24, ал.1, т.6 НПК) наказателното производство срещу подс. С.Д.Д..
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия от същия
съдебен състав.
Решението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: