Р Е Ш Е Н И Е

№

 

30.09.2020г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание осемнадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №839 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 74/09.04.2020 г. на *** НА О.П. на А.М.В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.28 ал.1 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на О.П. - глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.16 т.1 от същата Наредба.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Наред с това изтъква, че административнонаказващият орган не се е произнесъл по евентуалната „маловажност“ на случая. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения и допълват, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, че при конкретните условия на време и място, А.В. е извършил нарушението, за което е издадено обжалваното НП. Пледират за неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно.

За ответната страна – О.П. - се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита издаденото Наказателно постановление за законосъобразно и правилно, поради което пледира да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 66и/25.03.2020г. от страна на А.Е.М. – *** в О.П. в присъствието на свидетеля Й.С.М. и нарушителя – А.М.В.. Съставен е за това, че на 24.03.2020 г. около 08:00 часа в гр. ***, извършва търговия на открито с хранителни стоки извън стационарните търговски обекти и пазарите – нарушение по чл.16 т.1 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на О.П. При съставяне на АУАН, възражения не са направени; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на А.М.В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.28 ал.1 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на О.П. - глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.16 т.1 от същата Наредба.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.23 – 25 от делото, чл.26 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на О.П. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съобразно чл.42 т.4 ЗАНН, Актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; изисквания в тази насока са предвидени и при регламентиране съдържанието на Наказателното постановление – чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. В случая, описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, както в АУАН, така и в НП, се отличават с недопустима лаконичност – твърди се, че А.В. е извършвал „…търговия на открито с хранителни стоки извън стационарните търговски обекти и пазарите“. Неясни остават редица моменти - в какво се е изразявала тази „търговия на открито“, как е била извършвана, по какъв начин, какви „хранителни стоки“ са се предлагали, на какви цени. Наред с това, следва да бъде отбелязано, че съобразно чл.16 т.1 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на О.П. /„НАРЕДБАТА“/, „Забранява се: Търговия на открито със зеленчуци, хранителни стоки, галантерия, текстилни изделия, обувки и промишлени стоки извън стационарните търговски обекти и пазарите, освен в случаите, за които има издадено нарочно Разрешение по реда на Наредба №15 на ОбС – Плевен.“. Видно е, че предвидената в цитираната правна разпоредба забрана, е поставена в зависимост от липсата на нарочно Разрешение по реда на Наредба №15 на ОбС – Плевен. В този смисъл, забранена е не просто търговията на открито, извън стационарните търговски обекти и пазарите, а само в случаите, когато липсва издадено нарочно Разрешение по реда на Наредба №15 на ОбС – Плевен. Видно от описанието на нарушението в АУАН и НП, липсата на такъв вид Разрешение не е отбелязана изобщо, а това на свой ред поставя въпроса – за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на А.В..

Ето защо Съдът намира, че в случая е ограничено правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, тъй като е неясно за какво нарушение и въз основа на кои факти и обстоятелства се гради административното „обвинение“. Налице са съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, които обуславят незаконосъобразността на издаденото НП – и неговата отмяна.

За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и неправилно. В хода на съдебното следствие бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите А.М., Й.М., В.Г.. Следва да бъде подчертано, че показанията и на тримата свидетели, макар и да не оставят впечатление за проявена недобросъвестност, същевременно не се ползват и с убедителност. И тримата свидетели са изключително общи, неконкретизирани, дори - повърхностни в  изложението на относимите факти и обстоятелства;  от техните показания не би могло да се изгради безпротиворечива, убедителна доказателствена основа, от която следва извършването от страна на А.М.В. на твърдяното нарушение по чл.16 т.1 от НАРЕДБАТА. Така, свидетелят М. твърди, че на 24.03.2020г., на ***е имало паркиран жълт автомобил с монтиран отвътре специален метален съд /“млекомат“/, от който жалбоподателят пълнел съдове, донесени от страна на неустановени граждани, а последните - заплащали стоката/услугата. Свидетелят не е в състояние да конкретизира нито асортимента на предлаганите стоки/услуги, за които се твърди, че съставляват търговска дейност, /“По принцип мляко, кашкавал - такива стоки“/, нито – каква цена е получавал при размяната жалбоподателят, нито – е счел за необходимо да събере данни за поне част от лицата, предполагаеми потребители /купувачи/ на стоки/услуги, предлагани от страна на А.В. - въпреки че уточнява, че са извършвани неколкократни проверки на място. Още по-уклончив е в показанията си св.Й.М., който не е в състояние да уточни датата на извършване на никоя от твърдяните проверки спрямо А.В., посочва, че жалбоподателят е продавал само мляко, но въпреки че М. заявява, че е наблюдавал отблизо случващото се  - идват граждани и им биват напълнени съдове от предполагаемия млекомат – не е забелязал някой от тях да заплаща стоката/услугата на А.В.; за сметка на това, св.М. е убеден, че „…Човекът си е извършвал някаква търговска дейност, иначе ние не бихме написали никога по Наредба 14…“. Що се отнася до показанията на свидетеля В.П.Г., неговите показания могат да бъдат определени единствено като своеобразни: същият твърди, че е сезирал най-различни органи и институции във връзка със собствени наблюдения, че А.В. продава редовно мляко /“Многократно, всеки божи ден, от 07:30 до 08:30 сутринта“/, находящо се в превозно средство; свидетелят обаче, вместо да посочи нещо по-конкретно във връзка с процесните факти и обстоятелства, сочи, че „…аршинът не е еднакъв и просто аз нямам нищо лично към г-н А.В.. Просто исках да докажа как се правят актове на хората…“, след което - разказва за свои проблеми с контролните органи на О.П. Съдът намира, че събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания не са в състояние да докажат, а още по-малко – по убедителен начин, че на 24.03.2020г. А.М.В. е извършвал някаква конкретна търговска дейност, предлагайки конкретна стока/услуга, срещу конкретно заплащане. Фактически изводи в тези насоки, няма как да бъдат направени и от представените по делото писмени доказателства – Докладна записка от 26.02.2020г. /л.9 от делото/ и Констативен протокол от 21.02.2020г. /л.14 от делото/, тъй като от същите се отнасят до извършена проверка на 21.02.2020г., т.е. предхождаща с повече от един месец датата на твърдяното нарушение - 24.03.2020г.; любопитен момент е и този, че нарочен констативен протокол, потвърждаващ извършване на проверка от общинските власти конкретно на 24.03.2020г. - не е съставен, а и при никоя от твърдяните проверки на място /независимо дали същите са надлежно документирани от проверяващите органи/ не е преценено, че следва да бъдат иззети като веществени доказателства определени вещи – евентуални средства или предмет на административно нарушение, не са събрани и данни за лица, имащи отношение и възприятия към случая. Следователно, нарушението по чл.16 т.1 от НАРЕДБАТА, за което А.В. е административно наказан, не може да се счита доказано по убедителен начин, т.е. Наказателното постановление е издадено за нарушение, което не е извършено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 74/09.04.2020 г. на *** НА О.П. с което на А.М.В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.28 ал.1 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на О.П. - глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, за извършено нарушение по чл.16 т.1 от същата Наредба.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: