Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 136 30.12.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Разград, в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, с участието на прокурора Сезгин Османов, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 126 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от Административно -
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Д. Ц. С. от ****, срещу
Националния осигурителен институт – гр. София, с БУЛСТАТ ********* за заплащане
на сумата от 3500 лв.ведно със законната лихва считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – психически и
емоционални страдания, в резултат на бездействия, свързани с умишлено и без
правно основание забавяне изплащането на полагаемото му се обезщетение по
издаден болничен лист № Е20200344432 от 17.02.2020 год. с продължителност от
16.02.2020 г. до 16.03.2020 год.
В исковата си молба
ищецът твърди, че на 13.01.2020 г. е бил опериран по спешност в МБАЛ „Майчин дом“ ЕООД, град
Варна, поради травма на ахилесово сухожилие. В резултат от операцията, е бил
обездвижен чрез поставяне на гипсова протеза за период от 45 дни. С оглед на
временната му неработоспособност и след болничния му престой му е бил издаден болничен лист № Е20198685359 от
16.01.2020 г. с продължителност от 13.01.2020 г. до 15.02.2020 год. В
последствие му е бил издаден втори болничен лист № Е2020034432 от дата 17.02.2020
г. с продължителност от 16.02.2020 до 16.03.2020 г. На 45-тия ден след операцията
гипсът му е бил премахнат, като по лекарска препоръка, и с оглед пълно
възстановяване на движенията му и раздвижване на сухожилието, му е била назначена
рехабилитация - процедури по физическо раздвижване, лечение с нискочестотно
магнитно поле, криотерапия, аналитична ЛФК и др. Бил е принуден да заплаща
голяма част от необходимите му рехабилитационни услуги. Стойността на всяка процедура варирала от 20 до 30
лева, като същите се провеждали 6 дни в
седмицата. Можел да си го позволи до момента, в който установил, че НОИ не е
извършил плащане по издадения вторичен болничен лист № Е20200344432 от дата
17.02.20 г., с продължителност 16.02.2020 Г.-16.03.2020 г.
На 03.04.2020 г.. подал жалба с вх. № Ш012-
16-9/03.04.2020 г. до директора на ТП на НОИ -Разград, в която на основание чл.
117 от КСО поискал да бъде извършена проверката във връзка с неизплатено
обезщетение по издаден вторичен болничен лист, респективно поискал и информация
за своевременно изплащане на издадения му трети болничен лист. В срока,
определен в чл. 117 от КСО, не получил решение по така подадената жалба. С
писмо с изх. № Ц1012-167/1 от 10.04.2020
г. бил уведомен, че жалбата му се изпраща
по компетентност в ТП на НОИ- София град. Д. С. получил писмо от ТП - София град с изх. №
Ц1012-21-43#1 от 23.04.2020 г., в което
бил уведомен, че дължимото парично обезщетение за периода от 13.02.2020 г. до
31.03.2020 г./вкл./ по предоставени удостоверения, приложение 9 към болнични
листове Е20200344432 и Е20200344578 е изплатено с ведомост на 15.04.2020 г. В тези месеци, в които не му
било изплатено обезщетение, ищецът
останал без никакви доходи. Липсата на пари и усложненията, получени в
следствие на спряната рехабилитация, го сринали психически и емоционално.
Затворил се в себе си. Не се срещал с хора, защото не искал да го виждат с този
крак, който бил посинял и подут. Карал се за всичко в вкъщи със семейството си.
Дразнело го всичко. Мислел само, че няма пари и никога няма да може да се
движи, изпитвал физическата болка, преминала в психическа такава. Не можел да
спи. От една страна нямал информация защо е лишен от правото да получи обезщетението си, от друга страна-нямал възможност да продължи
лечението си. Косата му побеляла, станал изнервен, психиката му не издържала.
Чувствал се негоден, дори и в игрите със сина си, тъй като трябвало само да
лежи. Спрял да се храни нормално.
Ответникът по делото –
Националния осигурителен институт
- гр. София, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба
като неоснователна и недоказана.
По същество
твърди, че действително има
закъснения за изплащане на процесния болничен лист, но то се дължи на
проверка във връзка с дължимо от ищеца
връщане на парично обезщетение за безработица. На следващо място твърди,
че на
31.03.2020 год. ищецът е внесъл по сметка на НОИ сумата от 7918.14 лв. по разпореждане № 161-00-71-3 от 30.12.2019 год. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
– Разград, което опровергава твърдението му за липса на пари. Наред с това
твърди, че сочените от ищеца психически и емоционални страдания не са доказани,
както и не е доказано, че те са пряка и непосредствена вреда от забавеното на
изплащането на обезщетението по болничния лист. Ответникът иска от съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград счита
предявеният иск за неоснователен и недоказан. Излага становище, че има малко
забавяне при изплащането на обезщетението, но същото е във връзка с проверка по друго осигурително
правоотношение на ищеца. Същият не е оставал без пари, с оглед платената
сума на НОИ, както и че е налице
хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2020 год. ищецът постъпва в МБАЛ „Майчин
дом-Варна” ЕООД, където му е направена операция във връзка с травма на дясното ахилесово сухожилие и е изписан на
16.01.2020 год. с препоръка за превръзки през 3 дни и сваляне на конците на
12-ия ден. Издаден му е първичен болничен лист /л.5/ за времето от 13.01.2020 г. до 15.02.2020
год. включително с режим на лечение домашно-амбулаторен. В последствие му е
издаден болничен лист – продължение с № Е20200344432 от 17.02.2020 год. от ЛКК
при Медицински център „ВИТА МЕДИКА” за времето от 16.02.2020 год. до 16.03.2020
год. Болничният лист е представен пред НОИ на 05.03.2020 г. с Удостоверение приложение № 9 към чл. 8, ал. 1
от Наредбата за паричните помощи и обезщетения от държавното обществено
осигуряване / ДВ 57/2019 г. / виж л. 50.
В края на февруари и началото на месец март 2020 год.
ищецът е посетил лекар-специалист от АСМП-ИП-„Д-р Анна Вълкова” ЕООД, който му
е предписал извършване на физикална терапия и конкретен брой процедури,
съгласно амбулаторен лист от 10.03.2020 год. /л.10/. Издадено му е направление
за хоспитализация /лечение по амбулаторни процедури по КП 265 „Физикална терапия и рехабилитация при
болести на опорно-двигателния апарат” от 10.03.2020 год. /л.10/. В представеното от ищеца копие на
направлението няма отбелязвания от
приемащо лечебно заведение.
Междувременно, с Разпореждане № 161-00-71-3 от
30.12.2019 год., ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Разград е разпоредил ищецът да възстанови добросъвестно получено
парично обезщетение за безработица в размер на 7918.74 лв. главница. В
приложената към делото жалба срещу това разпореждане /л.58/ ищецът изрично е заявил, че е получил
лично това разпореждане на 30.03.2020 год. в ТП на НОИ –Разград. От платежно
нареждане с дата на изпълнение 31.03.2020 год. е видно, че ищецът е превел по
сметка на ТП на НОИ Разград сумата от 7918.74 лв.
В жалба с вх. №
Ц1012-26-9 от 03.04.2020 год. /л.11/ ищецът е уведомил ръководителя на ТП на
НОИ – Разград, че обезщетението му по болничен лист № Е20200344432 от
17.02.2020 год. все още не е изплатено в
предвидените в КСО срокове и е поискал
да извърши проверка по жалбата му и да се произнесе с решение, за което
да бъде своевременно осведомен, за да търси правата си по съдебен ред за
причинените му душевни и психически страдания.
Директорът на ТП на НОИ Разград е препратил жалбата на ищеца по
компетентност на директора на ТП на НОИ София с писмо изх. № Ц1012-16-9/1 от
14.04.2020 год., в което го уведомил, че ищецът има постановен дълг за
възстановяване на получено обезщетение за безработица и, че същият е погасен.
С писмо с изх. № Ц1012-20-43#1 от 23.04.2020 г. /л.13/ директорът та ТП на НОИ
София е уведомил ищеца, че паричното му обезщетение по процесния болничен лист
е изплатен с ведомост от 15.04.2020 год..Това се установява и от справката за представени документи и
изплатени обезщетения и помощи по
единния граждански номер на ищеца от
базата данни на НОИ /л.18/. Няма доказателства, кога това писмо е
получено от ищеца, който твърди, че го е получил на 05.05.2020 г
В съдебно заседание бяха разпитани като свидетели
лицата В. Д. Ц. – майка на ищеца, и Н. Й. П. Свидетелката Ц. сочи, че на ищеца била назначена рехабилитация. Единният
рехабилитационен център бил затворен от 13.03.2020 год., поради пандемията, и
той трябвало да ходи на рехабилитация на частни начала, където процедурите
стрували между 20 и 30 лв. Ищецът не
ходел на работа поради заболяването. В същото време съпругата му не работела.
Семейството му изпаднало в доста тежко финансово положение и се наложило тя да
помага, а ищецът не се чувствал особено
комфортно. Ищецът се стресирал. Липсата на средства се дължало първо на многото
разходи по самата операция, след това и на разходи по процедурите. Ищецът получил обезщетение по един или два
болнични листа, а после имало дълго време, в което не получил обезщетение.
Наложило се ищецът да започне работа, за да може да покрива финансовите си
задължения. Липсата на изплащане на обезщетение се отразила на ищеца. Той се
чувствал много некомфортно психически,
започнал да нервничи, неприятно му било, притеснявал се защо не му
изплащат обезщетението, след като всичко е легитимно. Тя дала пари на ищеца, за
да плати задължението си към НОИ.
Свидетелят П. сочи,
че ищецът скъсал ахилес при игра на баскетбол и претърпял операция.
Впоследствие в личен разговор ищецът му споделил, че ходи на терапии частно и
това утежнявало финансовото му положение. Усетил, че ищецът няма желание да води
социален живот, да се среща с познати, избягвал събирания. През месец март му
казал, че не издържа финансово заради процедурите. Впоследствие, като се
виждали, ищецът му изглеждал променен визуално: леко накуцвал, променил се
психически, станал затворен и не комуникирал. Вече по-малко се чували и той си
обяснявал това с някакъв дискомфорт на ищеца. През този период дошла пандемията
и съпругата на ищеца също спряла работа като адвокат. Свидетелят не може да посочи колко време
ищецът е стоял без пари. Той му предлагал помощ, но ищецът му казал, че разчита
на майка си да му помага през този период.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Исковата молба е допустима. Ищецът е предявил срещу
ответника иск с правно основание по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай ищецът твърди, че е
налице незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица от
структурата на Националния осигурителен институт, изразяващо се в забавяне на
изплащането на дължимото му се парично обезщетение за временна
неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 от КСО,
ответникът – Националния осигурителен институт, е юридическо лице със свои
поделения в страната, което управлява държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от КСО за администрацията на Националния осигурителен
институт се прилага Законът за администрацията,
доколкото друго не е предвидено в този кодекс. С оглед разпоредбата на § 1 от
ДР на Закона за администрацията е безспорно, че дейността на органите и
длъжностните лица от НОИ по отпускане, прекратяване, спиране, възобновяване и
изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност е
административна дейност. Следователно НОИ като юридическо лице е процесуално легитимиран,
съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за вредите, причинени на
гражданите и организациите от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на своите органи и длъжностни лица.
Основателността на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1.- незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по
повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния
ред; 2. - реална, пряка и непосредствена
вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 3. -
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по
посочения ред. Наличието на тези
предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението
на доказателствената тежест.
Под незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира неизпълнение на фактическо действие, което органът или
длъжностното лице са задължени да извършат по силата на нормативен акт. В
настоящия случай ищецът претендира обезщетение за вреди, които са му причинени
от незаконосъобразно бездействие от служители на ответника, изразяващо се в
незаконосъобразно забавяне на изплащането на обезщетение за временна
неработоспособност.
Според чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо
заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение
за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване,
ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно разпоредбата на чл. 40а, т. 1 от КСО
документите и данните за изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност или трудоустрояване се представят в съответното ТП на НОИ от
осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси до 10-о число на месеца, следващ този, през
който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението
пред осигурителя.
В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 изречение първо от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО /ДВ 57/2015 г./ за всеки
болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси
представят в НОИ удостоверение по образец съгласно приложение № 9 с данни
относно правото на парично обезщетение.
А съгласно чл. 39, ал.1 от НПОПДОО паричните
обезщетения се изплащат от ТП на НОИ на правоимащите лица по лични платежни
сметки съгласно данните от документите по чл. 14, ал. 1 в срок до 10
работни дни от постъпване в НОИ на данните от издадените болнични листове и
представяне на удостоверенията по образец съгласно приложения № 9 – 11.
Според ал. 2 на същия член паричните обезщетения за
период, обхващащ повече от един календарен месец, се изплащат в срока по ал. 1
за първия месец от периода, за останалите календарни месеци – в срок до 5
работни дни след изтичане на месеца, за който се отнасят, а за последния месец
– в срок до 5 работни дни след изтичане на срока на обезщетението.
От приобщените към делото писмени доказателства в
настоящия случай се установява, че от страна на осигурителя на ищеца – „Орбико
България” ЕООД , удостоверението по
образец съгласно приложение № 9 за осигурения Д. Ц. С. относно болничен лист № Е20200344432 от 17.02.2020
год. /л.6/ е представено на 05.03.2020 г. Периодът на обезщетение по този
болничен лист е от 16.02.2020 год. до 16.03.2020 год. включително, т.е. обхваща
два календарни месеца
Следователно обезщетението за периода от 16.02.2020
год. до 29.02.2020 год. е следвало да се изплати в срок до 10 работни дни от
постъпване на удостоверението – в случая до 19.03.2020 год. съгласно чл. 39, ал.2, предл. първо във вр. с ал. 1 от НПОПДОО, а обезщетението за периода от 01.03.2020 г. до
16.03.2020 год. - до 23.03.2020 год., съгласно чл. 39, ал. 2,
предл. последно от НПОПДОО
Обезщетението и за двата периода е изплатено на
15.04.2020 год., т.е. за първия период
със закъснение от 17 работни дни / 25 календарни дни/, а за втория период със
закъснение от 15 работни дни.
Според чл. 40, ал. 3, изр. първо от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ паричните обезщетения за временна неработоспособност,
се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените
лица по декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен
номер на банкова сметка (*** – IBAN), ***, лицензиран от Българската народна
банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на
територията на страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ,
длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава
разпореждане за отказ.
От анализа на тази норма следва изводът, че
изплащането на парични обезщетения за временна нетрудоспособност по своята
същност и съдържание представлява фактическо действие, доколкото връзката между
правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредено от властническо
волеизявление. Следователно при
неизплащане на посоченото обезщетение (при наличие на предпоставките за това) в
предвидените в тези норми срокове, ще е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на осигурителните органи.
В настоящият случай ответникът не е представил
доказателства, а и не твърди, че забавянето на изплащането се дължи на неточно
подадена информация или нередовно подадени документи от осигурителя. Нито на
извършвана проверка за
основателността на искането за
заплащане на обезщетението. Не е доказал, че е имало постановено спиране на
производство за отпускане или изплащане на обезщетението нито основания да се откаже обезщетение на ищеца и
да е постановен такъв отказ. Твърдението на ответника, че плащането на
обезщетението е забавено поради извършвана проверка за негов дълг към НОИ е
недоказано, а и да е имало такава проверка тя не е основание за забавяне на
плащането, тъй като случаите, в които не се изплаща обезщетение за временна
неработоспособност, са изрично посочени в чл. 46, ал. 1 от КСО. Ответникът не
твърди, че за ищеца е извършвана проверка по някоя от посочените в тази
разпоредба хипотези, което да е основание за забавеното изплащане на
обезщетението.
По изложените съображение съдът счита, че в случая за
периода от 20.03.2020 год. до 13.04.2020 год. е налице незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица от състава на ответника изразяващо се в
неизплащане на ищеца на дължимо обезщетение за временна неработоспособност по
болничен лист № Е20200344432 от 17.02.2020 год., което е следвало да извършат
по силата на нормативен акт – в случая чл. 39, ал. 2 от НПОПДОО.
Съдът намира за безспорно установено, че
незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от организационната
структура на ответника във връзка с неизплащане на полагащи се на ищеца парични
обезщетения за временна неработоспособност за времето от 16.02.2020 год. до
16.03.2020 год. по болничен листс № Е20200344432 от 17.02.2020 год. е причинило
на ищеца силно безпокойство и
притеснение, засегнал го е сериозно психически и емоционално и е влошило качеството на живота му. За съдът е несъмнено, че е психически
травмиращо за едно пълнолетно лице, което работи
и се осигурява, да се надява на
помощ за преживяване от пенсионираната си майка, защото незаконосъобразно е забавено
изплащането на обезщетението му.
Налице е пряка причинно
следствена връзка между незаконосъобразното бездействие и причинените
вреди. Това се установява по безспорен
начин от показанията на свидетелите В.Д. Ц. и Н. Й. П., че вследствие
на незаконосъобразното бездействие на ответника ищецът се е затворил в себе си,
не комуникирал, изпаднал в социална изолация, бил депресиран, изнервен, бил в
неведение защо не му се изплаща обезщетение след като всичко е легитимно. Съдът
напълно възприема тези показания като ясни, точни, обективни, достоверни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Свидетелката Ц., дала показанията си под страх от наказателна
отговорност е от близкия роднински кръг на ищеца, поради което и тя е
непосредствен очевидец на това което възпроизвежда в своите показания.
Показанията на свидетелката са логични непротиворечиви, кореспондират както
помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал, като
не без значение за преценка на показанията на свидетелката е фактът, че същата
е непосредствен очевидец на фактите и събитията, които възпроизвежда в
показанията си, поради която причина съдът не намира основание показанията на
свидетелката да не бъдат кредитирани. Нейните показания се подкрепят и от
показанията на св. П..
Настъпването на тези вреди
се доказват и от действията на ищеца. Същият е подал жалба срещу забавеното
изплащане на обезщетението с вх. №
Ц1012-26-9 от 03.04.2020 год. /л.11/. Уведомил ръководителя на ТП на НОИ –
Разград, че обезщетението му по болничен лист № Е20200344432 от 17.02.2020 год.
все още не е изплатено в предвидените в
КСО срокове и е поискал да се извърши
проверка по случая. Тези действия на ищеца безспорно навеждат на извода, че той е изживял това бездействие като сериозно засягащо личния му живот, психиката му, правата му на осигурено лице и
неговото достойнство.
Предвид изложеното съдът
намира, че елементите от фактически
състав по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ
кумулативно са налице по отношение на предявения
от ищеца С. иск срещу Националния осигурителен институт за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в психически и емоционални страдания,
в резултат на бездействия, свързани с умишлено и без правно основание забавяне
изплащането на полагаемото му се обезщетение по издаден болничен лист №
Е20200344432 от 17.02.2020 год. и
същият е доказан по основание.
Неоснователно е твърдението на ответника, че след като
ищецът е заплатил на 31.03.2020 год. сумата от 7918.74 лв. , това оборва твърдението му, че е имал нужда от паричното
обезщетение, а от там и че е претърпял
психически страдания от забавеното му
изплащане. Разпитаната по делото като свидетел
В. Ц. – майка на
ищеца, даде показания, необорени от ответника,че тя е дала от спестяванията
си тези пари на ищеца, за да погаси
задължението си. Съдът намира за неоснователно и недоказано твърдението на
прокурора, че в случая е налице хипотезата на чл. 5 от ЗОДОВ.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, претендиран от ищеца, следва да бъде
определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД във вр. с § 1 от
ЗР на ЗОДОВ, съгласно който размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя по справедливост. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Съдът намира, че
незаконосъобразното бездействия е засегнало конституционно гарантирано право
на ищеца за обществено осигуряване, съгласно чл. 51, ал. 1 от Конституцията на
Република България. Като гаранция за реализиране на това конституционно право е приет и Кодекса за социално осигуряване в
чийто чл. 2, ал. 1, . т.1е регламентирано, че държавното обществено
осигуряване предоставя обезщетения при временна неработоспособност. С оглед
разпоредбата на чл. 40, ал.1 от КСО обезщетението за временна
неработоспособност на осигурените лица замества
възнаграждението за труд по време на отпуска поради това състояние, т.е. незаконното бездействие е засегнало и
конституционното право на заплащане за труд, регламентирано в чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Своевременното заплащане
и то във възможно по кратки срокове е
траен стремеж на законодателя. Ненапразно при изменение на социалното
законодателство законодателят регламентира все по-кратки срокове за изплащане на този вид обезщетения.
Като взе предвид горното, както и продължителността на
незаконосъобразното бездействие на ответника, характера и интензитета на
преживените психически и емоционални страдания, съдът приема, че справедливият
размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да бъде определен на 700 лв. Поради
това предявеният от Д. С. иск срещу ответника
за обезщетение на причинените му неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 700 лв.,
ведно със законната лихва върху този размер от датата на завеждане на исковата
молба – 08.07.2020 год. до окончателно му изплащане. В останалата част над 700 лв. до пълния размер от 3500 лв. искът се явява неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен.
Както ищецът, така и ответникът, са направили своевременно искане за присъждане на
сторените по делото разноски. В исковото производство за обезщетение по ЗОДОВ
разноските се присъждат съобразно правилата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ,
които са специални спрямо общия ред за присъждане на разноските по ГПК или АПК. Ето защо въпреки частичната основателност на
исковата претенция искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно чл. 10, ал.2 ЗОДОВ съдът осъжда
ищеца да заплати разноските по делото само в три хипотези: ако искът бъде
отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска. В настоящия случай не
е налице нито една от тези хипотези.
Искането на ищецът за присъждане на сторените по
делото разноски е частично основателна с оглед изхода на делото. Представил е
доказателства за платено адвокатско възнаграждение за защита по настоящото дело
в размер на 400 лв. и квитанция за платена държавна такса в размер на 10 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да възстанови на ищеца 10 лв. за платената от него
държавна такса и 80 лв. адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковата претенция.
Мотивиран така и на основание чл. 203, ал.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – гр.
София, с БУЛСТАТ ********* да заплати на Д. Ц. С.
с ЕГН *****, с постоянен адрес ****** сумата от 700 лв. / седемстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
причинени му от незаконосъобразно бездействие – забавено изплащане на
полагащото му се парично обезщетение по
издаден болничен лист № Е20200344432 от 17.02.2020 г. с продължителност от 16.02.2020
до 16.03.2020 г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на
иска- 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.
Ц, С.
с ЕГН *****, с постоянен адрес ***** срещу Националния осигурителен
институт – гр. София, с БУЛСТАТ ********* за размера над 700 /седемстотин лева/
до пълния предявен размер от 3500 лв.
ОСЪЖДА
Националния осигурителен институт – гр. София, с БУЛСТАТ ********* да заплати
на Д.
Ц, С.
с ЕГН *****, с постоянен адрес ***** сумата от 90 /деветдесет лева/ разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд чрез Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.