Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041
гр.Варна, 17.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Виолета Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№484/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от И.И.В. чрез процесуалния му
представител адв. А.Г., против решение №260564/21.09.2020г., постановено по
гр.д.№ 861/20г. по описа на ВОС, гр.о., в
частта му, с която е отхвърлен като неоснова -телен предявеният от И.И.В.
против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на
ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над 3 000 лв. до
50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически
болки и страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес,
притеснения и други в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение
в извършването на престъпление, по което воденото срещу него
наказателното производство по ДП №274/16г. по описа на ОД на МВР - Варна,
преобразувано в ДП №106/16г. на ОСлС към ВРП и пр.преписка №6920/16г. по описа
на ОП-Варна е завършило с постановяване на оправдателна присъда по нак.дело
№446/17г. по описа на ВРС, с влязло в законна сила решение на 28.09. 2017г.,
както и в резултат от
повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление, по
което воденото срещу него наказателното производство по ДП №287/16г. по описа
на ОД на МВР - Варна, преобразувано в ДП №118/16г. на ОСлС към ОП-Варна и
пр.преписка №7730/16г. по описа на ВРП е завършило с постановяване на
оправдателна присъда по нак.дело №2603/17г. по описа на ВРС, с влязло в законна
сила решение на 24.04.2018г.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му
част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по
изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен и в частта му за
разликата над 3 000лв до 50 000лв., ведно с присъждане на законна
лихва върху посочената сума /разликата над 3 000лв. до 50 000лв./
считано от 24.04.2018г. до окончателното й изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна
Прокуратурата на Република България, редовно уведо -мена, не е депозирала
отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. В о.с.з. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено
в обжалваната му част.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба, уточняващата такава към
нея от 04.05.2020г. и в уточненията на исковата молба в първото проведено пред
първоинстанционния съд о.с.з. на 21.08.2020г., ищецът И.И.В. излага, че с
постановление от 18.06.2016г. по ДП №274/16г. по описа на 5 РПУ-ОДМВР Варна
/пр.пр.№ 6920/ 16г. на ВРП, образувана на 14.06.2016г. за деяние по чл.182,
ал.2 от НК с извър -шител И.В./, впоследствие преобразувано в ДП №106/16г. на ОСлО
в ОП-Варна/ е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по
чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, предявено на 19.06.2016г., с взета мярка
за неотклонение „подписка“.Също на 19.06.2016г. му е извършена полицейска
регистрация -снимка профил и анфас, сваляне на пръстови отпечатъци като
извършител на престъпление.С решение №1071/17.05.2017г. по НАХД №446/17г. по
описа на ВРС, е частично признат за виновен и частично оправдан.Същото е
обжалвано от ищеца и с решение №199/28.09.2017г., постановено по ВНАХД
№793/17г. по описа на ВОС, след като е отменено решението на ВРС в частта, с
която е признат за виновен, е признат на невинен и оправдан по възведеното му
обвинение по чл.182, ал.2 от НК.Въпреки, че решението не подлежи на обжалване е
бил подаден протест от ВОП, върнат от ВОС с разпореждане, против което е бил
подаден частен протест, като разпореждането на ВОС е потвърдено от ВКС.С
постанов -ление от 19.06.2016г. по ДП №287/16г. по описа на 5 РПУ-ОДМВР Варна
/пр.пр.№ 7730/16г. на ВРП/, впоследствие преобразувано в ДП №118/16г. на ОСлО в
ОП-Варна/ е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по
чл.296, ал.1, пр.2 от НК, предявено на 19.06.2016г., с взета мярка за
неотклонение „парич -на гаранция“ в размер на 5 000лв., която по негова
жалба е намалена на 1 500лв., внесена на 08.07.2016г.Мярката е отменена на
03.04.2017г., но гаранцията е неправомерно задържана и върната едва след
провеждане на съдебно производство, приключило с издаване на изп.лист.С присъда
№2/08.01.2018г. по НОХД №2603/ 17г. по описа на ВРС е оправдан по повдигнатото
му обвинение.Същата е протестирана от ВРП и с решение №120/24.04.2018г.,
постановено по ВНОХД №370/18г. по описа на ВОС, е изцяло потвърдена.От
незаконните обвинения ищецът претърпял неимуществени вреди-болки и страдания.И
преди повдигане на обвиненията Прокуратурата извършвала неправомерни действия -
призован и разпитван като свидетел на 16.06.2016г., без да има печат върху
призовката, разпореждано му да доведе детето си на 17.06.2016г. в 5 РПУ-ОДМВР
Варна, обсаден на 18.06.2016г. в 9, 00ч. в дома си, заедно с дъщеря си, от
многобройни въоръжени цивилни и униформени полицаи от ОД на МВР Варна, СДВР и
от специалното подразделение на служба „СПС“ с искане да предаде на полицията 4
годишната си дъщеря, както и за да му връчат „заповед за незабавна защита“, с
каквито правомощия не разполагат.След като в 14, 30ч. той е допуснал доброволно
разследващ полицай М. П. в дома си, заедно с бившата му жена и д-р И.Б., М.П.
инсценирала, че е заключена вътре, за да даде предтекст на колегите си да
нахлуят в дома му, уж, за да я „спасяват“, след което той е бил арестуван
показно, като върху него е упражнена физическа сила.Незаконният арест по
заповед на служител на 5 РПУ ОДМВР Варна
бил отменен с влязло в сила съдебно решение, като в настоящото производство не
се търсят вреди, причинени от този незаконен адм.акт.М.П. е разпоредила
извършването на СМЕ на 18.06.2016г. със задача „установяват ли се следи от
извършването на блудствени действия или насилствени сексуални действия над
детето на ищеца Д. В.“, присъствала е неправомерно през цялото време на
насилствено извършваната против волята на детето експертиза от в.л.И.Б., на
която било посочено, че има данни за сексуално посегателство върху малко дете,
момиче. Без да има разрешение от съдия е проведена в „синя стая“ на
18.06.2016г. незаконно „беседа“ с 4 годишно дете, с въпроси, свързани с
половата неприкосновеност на детето, при което то изпаднало в 40 минутна
истерия, като му е дадено успокоително, без предписание на лекар.Узнавайки, че
детето му е насилствено освидетелствано и разпитвано по подобен начин, това, че
е тотално и безвъзвратно опозорено, вкл. застрашено от психически срив в
бъдеще, ищецът изживял психични страдания.Претърпените неимуществени вреди от
наложените мерки за неотклонение са изразяват в ограничение правата му - да не
променя местоживеенето си, да е винаги на разпо -ложение на разследващите
органи, което ограничава неговото право на свободно придвижване, на напускане на населеното
място.Първоначалният размер на парична гаранция от 5000лв. е обременила
психиката му, т.к. същата е прекомерна за деянието, обществената опасност и
конкретните факти.Несправедлива е и тази в размер на 1 500лв.Страдания изживял
и от това, че сумата от 1 500лв. била неправомерно задържана, което
пораждало неудовлетворение, безсилие, неудобство да търси правата си отново по
съдебен ред.За ищеца било изобщо недопустимо да бъде субект на наказателен
процес.Той е дентален лекар, с 24 годишен стаж към 2016г.Личност с изградена
репутация и добро име в обществото.Макар и да не му е било повдигано обвинение
в блудство по двете цитирани ДП, са извършвани действия по разследване на
извършено сексуално и физическо насилие над 4 годишното му тогава дете.Пресата
отразила събитията от 18.06.2016г., ръководени от прокуратурата, като се
наложило внушението, че е педофил.В годините от 2016-2020г. се публикували и
препечатвали статии, които го сочат за такъв.Ищецът изпитвал срам за това, че е
посочен като престъпник, че е проверяван без повдигнато обвинение като
сексуален насилник - извършител на блудство спрямо 4 годишното си дете - пред
познати, пред представители на общността, пред органите на съдебната власт,
пред тези на изпълнителната - полиция и ДСП. Усещал е недоверието и съмнението
на близки, познати, пациенти, ограничил е социалните си контакти, изолирал се,
приятелите му го изоставили и игнорирали, не би работоспособен.Изпитвал стрес,
обида, унижение, безсилие.От декември 2015г. бил зам.председател на
Конфедерация за защита правата на децата/НПО, работеща с деца/.Поради
повдигнатите обвинения от председателя на посочената НПО била назначена
проверка.Същата приключила със заключение, че няма данни за неправомерни
действия от негова страна, но поради проверката ищецът се чувствал унизен, с
накърнено достойнство.За така претърпените от него неимуществени вреди от
повдигането и поддържане на обвинения в извършване на престъпления, за които
впоследствие е бил оправдан, претендира ответникът Прокуратурата на Република
България да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 28.09.2017г. до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република
България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на
производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Поддържа, че първопричината за образуване на досъдебните
производства са влошените отношения между ищеца и бившата му съпруга.Същата е
подала жалба, че бащата държи дъщеря им в жилището си и не я връща, както и, че
извършва блудствени действия спрямо нея.В подобна ситуация реакцията на
полицията е нормална.Ищецът е отказал да предаде доброволно детето.Полицаи и
прокурори са действали на първо място в интерес на детето.Никой не е знаел, че
впоследствие твърденията на майката няма да бъдат потвърдени.Не се установява
воденото производство да се е отразило на професионалната репутация на ищеца
като дентален лекар, както и твърденията му за срам пред близки, познати,
игнориране от приятели.С действията си/обаждане от негова страна до медии/
ищецът сам е станал причина за медийното отразяване на случилото се, така и с
оглед упорития си отказ да предаде детето на майка му.На ищеца не е повдигано
обвинение в блудство и за подобни медийни интерпретации Прокуратурата не носи
отговорност.Не носи отговорност и за временното му отстраняване от поста
зам.председател на Конфедерация за защита правата на децата, т.к. същото не е
по нейно предложение, както и за по-късното връщане на гаранцията, т.к. делото
е приключило в съдебна фаза.Претендираното обезщетение е в изключително завишен
размер. Общо по двете производства наказателното производство е продължило 1
година и 10 месеца, което е разумен срок.Взетите мерки за неотклонение са леки
и не са ограничили правата на ищеца.Повдигнатите обвинения не са за тежки
престъпления, по първото е внесено предложение за освобождаване от наказателна
отговорност, а по второто е оправдан още на първа инстанция.Липсват доказателства
за здравословни проблеми, които да са резултат от повдигнатите обвинения.
Възразява и, че началният момент, от които може да се претендира законна лихва
при две паралелно водени производства е датата на влизане в сила на втората
присъда, а именно 24.04.2018г., а не от по-ранен момент.
С влязлото в тази му част в сила решение на
първоинстанционния съд предявеният главен иск е уважен до размера от
3 000лв., както и е отхвърлен искът за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за периода от 28.09. 2017г. до 24.04.2018г.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с пр. осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и
чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от
приобщените към доказателствения материал по делото НАХД №446/17г. по описа на
ВРС и НОХД №2603/17г. по описа на ВРС, ведно с приложените по тях дела на ВОС и
досъдебни производства, се установява, че с постановление за привличане на
обвиняем от 18.06.2016г. по ДП №274/16г. по описа на 5 РПУ-ОДМВР Варна /пр.пр.№
6920/16г. на ВРП, образувана 14.06.2016г. за деяние по чл.182, ал.2 от НК с
извършител И.В./, впоследствие преобразувано в ДП №106/16г. на ОСлО в ОП-Варна/
И.В. е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.182,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК - за това, че в периода 29.05.2016г.-12.06.2016г. в
условията на продължавано престъпление, на три пъти като родител - баща на
детето Д. И. В. не изпълнил съдебно определение по гр.д.№56969/15г. по описа на
СРС относно привременни мерки за упражняване на родителски права в полза на
майката Р. К. Г. като осуетил упражняването на родителските права на майката,
след като не върнал детето Д. след личен контакт с него в уречения ден и час,
съгласно определението по гр.д.На 18.11.2016г. му е повдигнато ново обвинение,
в което е променен периодът, а именно от 29.05.2016г. до 10.06.2016г. и от
12.06.2016г. до 18.06.2016г.По внесеното на 31.01.2017г. предложение от ВРП за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание за горното
деяние е образувано НАХД №446/17г. по описа на ВРС, по което е постановено
решение №1071/17.05.2017г., с което е признат за виновен в това, че на
12.06.2016г. не изпълнил посоченото съдебно определение, освободен е от
наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000лв. на осн.
чл.78а, ал.1 от НК, както и е признат за невинен за това, че не е изпълнил
посоченото съдебно определение на дата 29.05.2016г., както и в това престъплението
да е продължавано и да е извършено в периода 29.05.2016г.-18.06.2016г.По
подадената от И. В. жалба с решение №199/28.09.2017г., постановено по ВНАХД
№793/17г. по описа на ВОС/неподлежащо на обжалване/, след като е отменено
решението на ВРС в частта, с която е признат за виновен, е признат на невинен и
оправдан по възведеното му обвинение по чл.182, ал.2 от НК.С постановление от
19.06.2016г. по ДП №287/16г. по описа на 5 РПУ-ОДМВР Варна /пр.пр.№ 7730/16г.
на ВРП/, впоследствие преобразувано в ДП №118/16г. на ОСлО в ОП-Варна/ е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 от НК - за това, че на 18.06.2016г. попречил и осуетил изпълнението на Заповед
№69/17.06.2016г. на ВРС за незабавна защита срещу И.И.В. като недопуснал
полицейски служители до имота си.С постановление от 15.12.2016г. е привлечен
като обвиняем за това, че на 18.06.2016г. не изпълнил заповед за незабавна
защита от домашно насилие от 17.06.2016г., влязла в сила на 17.06.2016г.,
издадена на осн. чл.18 от ЗЗДН с постановени мерки на осн. чл.5, ал.1, т.1, 3 и
4, а именно да предаде детето Д. И. В. на неговата майка Р. К. Б.За посоченото
престъпление е внесен на 12.06.2017г. обвинителен акт, по който е образувано
НОХД №2603/17г. по описа на ВРС.С присъда №2/08.01.2018г. по същото е изцяло
оправдан по повдигнатото му обвинение.Присъдата е протестирана от ВРП и с
решение №120/ 24.04.2018г., постановено по ВНОХД №370/18г. по описа на
ВОС/неподлежащо на обжалване/, е изцяло потвърдена.
Въззивникът претендира обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените психически болки и страдания,
негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес, притеснения, накърняване
на доброто му име в обществото, вкл. професионалната му среда, всички резултат
от водените против него наказателни производства за престъпления, за които е
бил впоследствие оправдан.Наред с безспорно установения между страните елемент
от фактическия състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1
от ЗОДОВ, а именно, че И.В. е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.282, ал.2 от НК и за престъпление по чл.296, ал.1 от НК, е
необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и причинната
връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите
неблагоприятни последици.Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разяс
-ненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрак
-тно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението.
Съгласно показанията на св.М.С. същата
познава И.В. от 2014г., през 2015г. е била негов адвокат по брачното му дело в
гр.София.Знае за повдигнатите му две обвинения.На 18.06.2016г. той й се обадил
силно притеснен, обяснил, че целият му имот е блокиран отпред от полиция, вкл.
жандармерия. Искали да му връчат заповед за незабавна защита, но тя била
ксерокопие.Прочел, че насилвал детето психически и физически и е имал
блудствени действия с него и бил потресен.Така и свидетелката, която е виждала
И.В. *** седмица преди това и детето било изключително щастливо, много
радостно, радвало се, че има двор, животинки, било в прекрасно настроение.На
18.06.2016г. свидетелката се свързала с прокурор М.Д. и попитала защо е там
цялата полиция, в какво е обвинен, на което й било отговорено, че прокуратурата
контролира цялата операция, че И.В. е извършил тежко престъпление, за което ще
отговаря.На 18.06.2016г. й се обадил журналиста О. Ф., попитал дали тя е
адвокат на И.В. и свидетелката му казала, че не е лошо да има някаква
обществена подкрепа, т.к. го третират като някой, извършил страшно престъпление
и О.Ф. казал, че отива там.В пресата излязло голямо количество негативна
информация за И.В., подадена от полицаите и прокуратурата.О. Филиповски й
разказал, че полицаи и прокурори му казали, че И.В. насилвал детето, че е
педофил.И.В. изживял тежко и обстоятелството, че детето му е било насилствено
разпитвано и гледано на гинекологичен стол, че изпаднало в криза и са му дали
успокоително.Наблюдавала е как някои от приятелите на И. В. охладнели в
отношенията си спрямо него, съмнявали се.Други продължавали да търсят контакти,
да му се обаждат, да искат да го видят, но той станал много затворен и не искал
да се вижда с хора, дори и след като излезли решенията на съда.Чувствал се
наранен, депресиран.По време на производствата го потискало това, че се полиция
и прокуратура разпространявали, че той е насилник, като същевременно отказвала
да образува производства по повод неговите жалби, че бившата му съпруга не му
разрешава да вижда детето.Заради мярката за неотклонение подписка се въздържал
да пътува, паричната гаранция също го притеснявала, вкл., че, ако не я внесе,
могат да изменят мярката в по-тежка.По повод обвиненията в НПО, в която
членувал/Конфедерация за защита правата на човека/ образували проверка спрямо
него, отстранили го временно от длъжността зам.председател, после го
възстановили, но после по повод публикации, че В. И. е в една конфедерация с
педофил той сам се оттеглил, въпреки, че продължил да помага на хора, които
имат нужда, но като частно лице.И понастоящем продължава да се чувства обиден,
наскърбен, дълбоко засегнат и омерзен.Не иска да излиза, да се среща с
хора.Няма контакт с детето си от тогава
Съгласно показанията на св.Д.И. същият е
приятел И.В. от 30 години.На 18.06.2016г. сутринта той му се обадил и казал, че
искат да му вземат детето, казал, че полицията е пред дома му и го помолил да
дойде.Пред къщата му имало много полицейски коли, униформени и цивилни лица,
както и два екипа на „Сигма“.Дошли и от медиите, привили снимки,
клипове.Полицаите искали от И. да даде детето.Първоначално той не ги пуснал,
защото не им вярвал, имало заповед, но тя била ксерокопие, което висшите
полицаи размятали.И. казал, че ще даде детето, но само на майка му с
валиден документ.Искало се да се
удостовери, че детето не е насилвано.И. искал да дойде медицинско лице вътре
къщата му, за да го удостовери, а те искали да вземат детето навън в медицинско
заведение.После разбрал, че го арестували.След всички събития свидетелят
продължава да е приятел с И.В., никога не се е съмнявал в него, но други негови
приятели охладнели, оттеглили се, така и хора от медицинския му екип.От 2016г.
психиката на И. много се променила.Преди това бил весел и жизнерадостен човек,
после станал затворен, не искал да се среща с хора, да празнува, излизането на
поредната публикация го разстройвало, оплаквал се от главоболие.От него знае,
че някои от пациентите му престанали да идват при него. Заради множеството
негативни публикации в пресата преценил, че участието му повече би навредило на
НПО/защитаващо родители, чиито деца са неправомерно отнети/, в което участва,
отколкото да помага и затова се оттеглил, но продължава да помага извън рамките
на организацията.И. не е контактувал с детето си от тогава-18.06.2016г.Тормози
го това, че не може да го вижда, не му го дават, не изпълняват мерките, а
полицията казва, че нищо не може да направи.Притеснява го какво мисли детето му
за него.
Съгласно заключението на изслушаната пред ВОС
СПЕ от 13.08.2020г. на в.л. Т.А. и обясненията на в.л. в о.с.з. на
21.08.2020г., ищецът, в пряка причинно-следствена връзка с неоснователно
повдигнатите против него обвинения, преживял първоначално остра стресова
реакция, преминала след кратко време в протрахирано Разстройство в адаптацията,
продължило в рамките на около една година/тогава и са водени наказателните
производства, излизали са публикации в медиите, имало е значителна промяна в
ежедневното му функциониране/ и впоследствие в пристъпи на Паническо разстройство.Проявените
негативни афективни симптоми като тревожност, страх, безпокойство, депресия,
усещане за не -възможност за справяне със ситуацията и вегетативните им прояви
отговарят на критериите за протрахирано Разстройство в
адаптацията.Най-стресогенен фактор са били безсилието да се справи със
ситуацията, т.е. да докаже своята невинност, и това, че се дава гласност на
съвсем лични отношения, които засягат връзката му с детето, като доброто му
име/в обществото и професионално/ изключително се опозорява по повод твърдения
за блудствени действия и квалификации като педофилия. Понастоящем е
по-стабилен, работи, чувства се отговорен към пациентите си. Наличните прояви
на Паническо разстройство биха могли да отшумят и без лечение, но е възможно и
задълбочаването им при стресогенни житейски ситуации. Продължава да има
емоционален дефицит от липсата на общуване с детето, споменава го, тежи му
това, че не може да се грижи за него, като това също води до тревожност,
негативни емоционални реакции и депресивно състояние.
При
съвкупния анализ на така събраните гласни доказателства и експертиза съдът
приема, че в резултат именно от водените против въззивника наказателни
производства същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психи -чни
страдания - изживени силна тревожност, безпокойство, потиснатост, затваряне в
себе си, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, депресивни
епизоди.Установява се и, че воденото наказателно преследване му е създавало
чувство за застрашеност на моралния му облик в личната, професионалната и
обществената му среда.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за претърпените неиму -ществени вреди следва да бъдат съобразени
следните обстоятелства.Естеството и видът на повдигнатото обвинение -
въззивникът е обвинен в извършването на две умишлени престъпления, които обаче
не са тежки съгласно дефиницията, дадена в чл.93, т.7 от НК.Предвиденото
наказание за престъплението по чл.182, ал.2 от НК според редакцията на закона
към момента на извършване и до влизане в сила на присъдата е пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки
случаи - с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева,
като следва да се отчете, че от ВРП не е внесен обвинителен акт, а предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба по реда на чл.78а от НК.Предвиденото наказание за
престъп -лението по чл.296, ал.1 от НК е лишаване от свобода до три години или
глоба до пет хиляди лева.Глобално не би могло да се приеме, че въззивникът е
имал осно -вателния притеснения за налагане на тежки наказания по така
повдигнатите му обвинения, но от друга страна следва да се отчете
обстоятелството, че с оглед личността му, вкл. с установения от цитираните
показания обществен и професио - нален облик, каквото и да било наказателно
преследване, е водило до негативни емоционални изживявания.
Следва да бъде посочено и, че въззивникът по
нито едно от двете процесни наказателни производства не е бил обвиняван от
ответника в извършване на престъплението блудство спрямо малолетната му
дъщеря.Има водено друго досъдебно производство, образувано против неизвестен
извършител за това, че в периода 26.05.2016г.-18.06.2016г. са били извършени
действия с цел да се възбуди полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14-годишна възраст-малолетната Д. И. В.-престъпление по
чл.149, ал.1 от НК, прекратено от ВРП на осн. чл.199, вр. с чл.243, ал.1, т.1
от НПК, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НК с постановление от 20.05.2019г., което е
обжалвано от Р. К. Б. и отменено от ВРС с определение от 11.09.2019г. по
ч.н.д.№3696/19г. и делото върнато на ВРП за извършването на допълнителни
процесуално-следствени действия/разпит на детето и съдебно-психологична и
психиатрична експертиза/. За действия по това досъдебно производство
обезщетение не може да се търси в настоящото производство.Извън горното
обезщетение по реда на ЗОДОВ може да се търси само при повдигнато от
прокуратурата обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие
лицето е оправдано или са налице останалите хипотези по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, каквото повдигнато обвинение в настоящия случай спрямо И.В. не е
налице.Действително на 18.06.2016г., в присъствието на майка му Р.Б., е
извършен гинекологичен преглед на детето от съдебен лекар/за провеждането на
каквото освидетелстване е настоявал и самият И.В./но да бъде извършено в дома
му/, за да удостовери невиността си/ и е проведена беседа с него в „синя стая“,
но те са осъществени по повод твърденията на майката, че детето е било
подложено на психически, физически и сексуален тормоз от И.В., за каквито
действия последният не е обвиняван по процесните две наказателни производства,
за повдигнатите обвинения по които/за престъпление по чл.182, ал.2 от НК и за
престъпление чл.296, ал.1 от НК/ и впоследствие оправдаване по тях се
претендира обезщетение в настоящия процес според петитума на исковата
молба.Предвид горното в него не подлежат на обезщетяване и евентуално изпитваните
емоционални страдания от И.В. по повод действията или бездействията на
прокуратурата по подаваните от него против Р.Б. сигнали за извършване на
набеждаване по см. на чл.286 от НК и за престъпления по чл.182, ал.2 от НК.
Периодът на продължилото наказателно
преследване - от повдигане на първото обвинение до влизане на решението на ВОС
е изминал период от 1 година, 3 месеца и 10 дни.От повдигане на второто
обвинение до влизане в сила на решението на ВОС е изминал период от 1 година, 10
месеца и 5 дни.Производствата са текли паралелно, като срокът на всяко от тях и
общо би могъл да се определи като разумен.Преди да му бъдат повдигнати
обвиненията И.В. е бил еднократно разпитан като свидетел на 16.06.2017г., както
и тогава му е указано да доведе детето на 17.06.2016г. до 18ч. в 5 РПУ при ОД
на МВР Варна, или действията по ДП, образувано на 14.06.2016г., спрямо него
преди повдигане на обвинение са в рамките на 1 ден.Обстоятелството, че е бил
подаден протест про -тив неподлежащ на обжалване съдебен акт, върнат в
последствие, и което връ -щане се е обжалвало, не означава, че наказателното
преследване е продължило по-дълъг период, доколкото е приключило с влизане в
сила на съдебния акт.
За всички насрочени о.с.з. по НАХД №446/17г.
по описа на ВРС/общо 3/ и за това по ВНАХД №793/17г. по описа на ВОС
въззивникът се е явявал лично и е бил представляван от процесуалните си
представители.За всички насрочени о.с.з. по НОХД №2603/17г. по описа на
ВРС/общо 4/ и за това по ВНОХД №370/18г. по описа на ВОС въззивникът се е
явявал лично и е бил представляван от процесуалните си представители.Няма
отложени заседания по негова или на представителите му молба.Процесуалното им
поведение не е станало причина за тази продължителност на процесите.
На следващо място следва да бъдат съобразени
видът и продължителността на наложената мярка за неотклонение.По първото
производство на въззивника е била наложена на мярка за процесуална принуда
„подписка”, която е най-леката възможна.Съгласно чл.60, ал.1 от НПК мярката за
неотклонение "подписка" се състои в поемане на задължение от
обвиняемия да не напуска своето местоживеене без разрешение на съответния
орган, т.е. налагането на тази мярка не означава забрана за напускане на
местоживеенето, а това, че следва да се извърши след разрешение на съответния
орган.Не се установява от показанията на св.М.С. И.В. да е искал подобно
разрешение и то да му е било отказано от съответния орган, така щото това да е
станало пречка въззивникът да осъществява желаните от него пътувания извън
гр.Варна, или не се установява налагането на тази мярка да е довело до
изключителни неудобства и промяна в ежедневието му.Относно определената мярка
по второто производство - парична гаранция в размер на 1 500лв., внесена
на 08.07.2016г., не би могло да се приеме, че осигуряването на същата с оглед
обществения му статус му е създало изключителни притеснения.Тази мярка е
отменена с постановление на ВРП от 03.04. 2017г. поради изтичане на срока по
чл.234, ал.8 от НПК, влязло в сила след изтичане на едноседмичния срок за
обжалването му.Банковата гаранция е била внесена по сметка на ОД на МВР Варна.С
молба, изпратена по пощата и получена на 02.05.2017г. от ОД на МВР Варна,
въззивникът е поискал сумата да му бъде върната по посочената в молбата банкова
сметка.***. В. е инициирал на 14.06.2016г. заповедно производство пред ВРС по
чл.410 от ГПК с издадена по гр.д.№7747/17г. заповед за изпълнение от
14.06.2017г. за сумата от 1 500лв. като дължима на отпаднало основание.Сума
е била преведена от ОД на МВР по сметката на И.В. на 16.06.2017г.Прокуратурата
не е станала причина за задържане на сумата след влизане в сила на
постановлението на ВРП през м.04.2017г. и в тази връзка, ако и обстоятелството,
че се е наложило да води съдебни производства за връщане на внесената гаранция
да е създало негативни емоционални изживявания за въззивника/обстоятелство,
което не е установено в производството/, то за горното ответникът не носи
отговорност. Касателно извършения арест на въззивника на 18.06.2016г. и
изживените по повод същия психически и физически страдания, то арестът е
извършен въз основа на издадена заповед за задържане №170/18.06.2016г. от
инспектор при 5 РПУ при ОД на МВР Варна за прилагане на ПАМ-задържане за срок от
24 часа на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която заповед е отменена с влязло в
сила на 07.03.2018г. съдебно решение, постановено по адм.д.№1839/16г. по описа
на ВАдмС, като търпените вреди от този незаконосъобразен адм.акт не са предмет
на обезщетяване в настоящото производство/вкл. според изричното посочване в
исковата молба/
На следващо място следва да се съобразят
данните за личността на увре -дения, съответно отражението на наказателното
преследване върху личния, професионалния и обществения му живот, чувствата,
честта и достойнството му. Необходимо е да бъде посочено, че основанието за
ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че
лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което
впоследствие е било оправдано от съд и прокуратурата отговаря, т.к. с
действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето
му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети
в досъдебната и съдебната фаза, са били в съответствие с процесуалния закон, не
е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице,
пряк причинител на вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно
винаги щом има влязла в сила оправда -телна присъда, постановена от съд, като
на обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това
незаконно обвинение.
От представените разпечатки от електрони
медии /blitz.bg, varnautre.bg, standartnews.com, kanal3.bg/ от 18.06.2016г. и 19.06.2016г. се
установява, че е имало публикации със заглавия от вида на: „Екслузивно от Блиц!
Цялата полиция на Варна пред дома на доктор-обвинен от жена си, че е изнасилил
4 годишната им дъщеря“; „Екшънът и драмата във Варна продължават! Целият град
настръхна срещу зъболекаря, обвинен в изнасилването на 4 годишната си дъщеря“;
„Репортаж на Блиц: Арестуваха зетя на главния инженер на София след 6 часова
семейна драма“; „Драма във Варна! Обвиниха зъболекар, че е изнасилил дъщеря
си“; „Развод между съпрузи вдигна накрак полицията“.Основна част от статиите са
в blitz.bg и всички са на журналиста О. Ф., когото
лично въззивникът е поканил, за да има медийна подкрепа/поканен и от
свидетелката М.С. според показанията й/.Във всички посочени статии се акцентира
на обстоятелството, че полицията е била ангажирана предвид обвиненията от
страна на майката на детето за осъществено спрямо него сексуално насилие и във
всички се пресъздава позицията на И.В., вкл. разказаното от него пред
журналистите, както и от неговия адвокат А.Г. по повод случващото се и по повод
влошените отношения с бившата му съпруга, бракоразводното и други дела между
тях, както и невъзможността от две години да вижда дъщеря си.С оглед горното и
съдът приема, че медийното отразяване през 2016г. е по повод изявленията на
самия И. В. и неговия представител и отразява тяхната позиция, вкл. с
коректното посочване във всяка статия, че е налице обвинение единствено от
страна на майката на детето, а не и от прокуратурата.През периода 2018г.-2020г.
са налице множество заглавия в pic.bg, в
част от които се сочи, че И.В. е обвинен от жена си в насилването на 4
годишната им дъщеря, а в друга част е характеризиран като арестуван и съден за
педофилия.Всички статии основно са свързани с лич -ността на В. Д. И./председател
на управителния съвет на НПО, в което И.В. е членувал-Конфедерация за защита
правата на децата/ като участник в палатков лагер пред парламента на майки с
деца с увреждания.Всички статии са след приключване на двете процесни наказателни
производства с влезли в сила съдебни актове, по които, както се изложи, И.В. не
е бил обвиняван от прокуратурата, арестуван и съден за педофилия и в тази
връзка ответникът не може да носи отговорност за негативните емоционални
изживявания на въззивника по повод посочените статии.
Обвиненията по процесните наказателни
производства са станали достояние на професионалната му среда според
показанията на свидетелите и в дадена степен, за известен период от време,
авторитета му на добър професионалист в областта, в която работи/дентален
лекар/, е бил накърнен/част от клиентите според показанията на св.Д.И., без
уточнение каква част, се отдръпнали/, но той е продължил да работи по
специалността си, както работи и сега, чувствайки отговорност към пациентите
си.Установява се и, че обвиненията са станали достояние на кръга му в НПО, в
което е участвал-Конфедерация за защита правата на децата, като със заповед от
22.06.2016г. е временно отстранен от служебните си задължения като
зам.председател на същото, но след извършено вътрешно разследване/приключило
със становище, че отправените от Р. Б. обвинения не се потвърждават/ със
заповед №2/12.08.2016г. правомощията му са изцяло възстановени, т.е. касае са
за период от месец и половина, като и отстраняването не е по почин на
прокуратурата.За предприетото впоследствие от въззивника по негови субективни
мотиви преустановяване членството в това НПО ответникът не носи
отговорност.Установява се, че част от приятелите на въззивника са се отдръпнали
от него след обвиненията, но на другата част от тях, вкл. и разпитаните
свидетели, той е чувствал безусловната подкрепа в хода на цялото производството
и понастоящем.
Съобразявайки в съвкупност установените в
производството неимуществени вреди, претърпени от въззивника следствие от
водените против него наказателни преследвания, изразяващи се в изживян силен
стрес, тревожност, безпокойство, потиснатост, затваряне в себе си, депресивни
състояния, обстоятелството, че предприетото срещу него наказателно преследване
за тези престъпления е създало предпоставки за унизяването му пред семейство,
близки приятели и колеги, и обществото като цяло, поддържаното у въззивника
чувство на страх, изпитвано за целия период на разследването до оправдаването
му, накърнения му авторитет и злепоставянето в социалното и професионално
обкръжение, съдът приема, че справедливият размер на обезщетение за така
претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот
в страната, както и със средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на деликта, и при съобразяване
и на обстоятелството, че осъждането на деликвента съдържа признание за
противоправното му поведение и за увреждането на пострадалия, като в този
смисъл, само по себе си, също има ефект на репарация предвид моралния, а не
имуществен характер на процесните вреди, следва да бъде определен на
6 000лв.Този размер е обусловен от интензитета на търпените страдания,
който е бил висок, но не свърхвисок с оглед вида и тежестта на престъпленията,
за което е бил обвинен, наказанието, което се предвижда за тях, разумният срок
на наказателното преследване, данните за неговата личност, притежавания до този
момент много добър морален и професи -онален облик, но и като се съобрази
обстоятелството, че силно негативно влияние върху емоционалното му състояние за
същия период, съгласно свидетелските показания и заключението на в.л.,
паралелно са оказали и обстоятелства, стоящи извън наказателните производства,
а именно влошените отношения с бившата му съпруга и невъзможността да се вижда,
общува и грижи за дъщеря си, т.е липсата на пълноценна връзка с нея.Отчита се и
фактът, че понастоящем психичният му статус е в норма, т.е. липсват тежки и
необратими последици, като за такива не могат да се приемат констатираните от
в.л. единични пристъпи на паническо разстройство.
За разликата над 6 000лв. до
50 000лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.Предвид
частичното несъвпадане изводите на настоящата инстан- ция с тези на ВОС
решението следва да бъде отменено в частта му, с която искът е отхвърлен за
разликата над 3 000лв до 6 000лв. и вместо него постановено друго за
уважаване на иска в тази му част, ведно с присъждане на законна лихва от
24.04.2018г. до окончателното изплащане.В останалата му обжалвана част
решението на ВОС следва да бъде потвърдено.
Въззивникът претендира разноски.Съразмерно на
уважената от настоящата инстанция част от исковата претенция/разликата над
3000лв. до 6000лв./, следва да му се присъдят разноски за първа инстанция,
представляващи адв.възнаграждение /останалите разноски за първа инстанция са му
присъдени в цялост на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ/.Съразмерно се следва за
адв.възнаграждение/общо заплатено 2 030лв., присъден от ВОС в размер на
121, 80лв./ още сумата от 121, 80лв. Пред настоящата инстанция се претендира
възнаграждение в размер на 2 000лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие от 16.02.2021г., заплатено в брой.Направено е възражение за
прекомерност от насрещната страна, което съдът приема за неоснователно, т.к.
съобразно материалния интерес пред настоящата инстанция/47 000лв./ минималният
предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС размер възлиза на
1 940лв.От възнаграждението, съразмерно на основа- телната част от претенцията/разликата
над 3 000лв. до 6000лв./ се следва сумата от 123, 83лв.Общо със
заплатената д.т. за въззивно обжалване в размер на 5лв. се следват 128, 83лв.,
а за двете инстанции 250, 63лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №260564/21.09.2020г.,
постановено по гр.д.№861/20г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от И.И.В.
против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на
ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над 3 000 лв. до
6 000 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на И.И.В., ЕГН **********, адрес ***, сумата, представляваща разликата над 3 000 лв.
до 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в
претърпени психически болки и страдания, негативни душевни преживявания,
дискомфорт, стрес, притеснения и други в резултат от повдигнатото срещу ищеца
незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което
воденото срещу него наказателното производство по ДП №274/16г. по описа на ОД
на МВР - Варна, преобразувано в ДП №106/16г. на ОСлС към ВРП и пр.преписка
№6920/16г. по описа на ОП-Варна е завършило с постановяване на оправдателна
присъда по нак.дело №446/17г. по описа на ВРС, с влязло в законна сила решение
на 28.09.2017г., както и в резултат от
повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление, по
което воденото срещу него наказателното производство по ДП №287/16г. по описа
на ОД на МВР-Варна, преобразувано в ДП №118/16г. на ОСлС към ОП-Варна и пр.
преписка №7730/16г. по описа на ВРП е завършило с постановяване на оправда
-телна присъда по нак.дело №2603/17г. по описа на ВРС, с влязло в законна сила
решение на 24.04.2018г., на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната
лихва върху главницата /представляваща разликата над 3 000 лв. до 6 000
лв./, считано от 24.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260564/21.09.2020г.,
постановено по гр.д.№861/ 20г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от И.И.В.
против Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за осъждане на
ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над 6 000 лв. до
50 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на И.И.В., ЕГН **********, адрес ***,
сумата от 250, 63лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, сторени
пред първа и въззивна инстанция, съразмерно с основателната част от исковата
претенция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: