№ 529
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110153473 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу С.о..
Ищецът твърди, че на 18.02.2021г. в /населено място/ е реализирано ПТП с л а.
Субару Форестър с рег. № *************, управляван от М. Р.. Причина за настъпване
на произшествието била необезопасена и неосветена дупка в асфалта на пътя,
стопанисван от СО. В резултат от произшествието били нанесени имуществени вреди
на автомобила, който към този момент бил застрахован при ищцовото дружество по
имуществена застраховка „Каско“. Била образувана преписка по щетата, по която
ищецът заплатил обезщетение за отстраняване на имуществените вреди в размер на
363,81лв. на сервиз. Били извършени и обичайни ликвидациони разноски в размер на
15,00лв. Ищецът поддържа, че ПТП се дължало на виновното и противоправно
бездействие на служителите на ответника да ремонтират и поддържат общинските
пътища. Твърди, че с изплащането на обезщетението встъпил в правата на
удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата и възложителя на работата.
Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
378,81лв., представляваща регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение в размер от 363,81лв. и 15,00лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва да е
настъпвало описаното ПТП, евентуално въобще да е имало дупка на описаното в
исковата молба място и вредите по автомобила да са резултат от влизане в нея.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
1
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право, което
възниква в полза на застраховател след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение при настъпило застрахователно събитие да встъпи в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е
възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност
носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при
или по повод нейното изпълнение.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в ППВС № 7/1959г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената
им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези
вреди.
По делото е представена застрахователна полица, съгласно която между
ищцовото дружество, в качеството на застраховател, и М. В. Р. е сключена
автомобилна застраховка „Каско+“ с покрити рискове „Клауза пълно каско“. Обект на
застраховката е л. а. „Субару Форестър“ с рег. № *************, като периодът на
покритие е 08.04.2020г.-07.04.2021г.
На 24.02.2021г. до застрахователя е подадено уведомление /л. 9/ от М. Р., в което
е посочено, че на 18.02.2021г. в 16:00ч. в /населено място/ водачът минал през дупка на
пътното платно, покрита със сняг и лед, вследствие на което се увредило МПС-то. За
събитието не уведомил на тел. 112.
На същата дата – 24.02.2021г. е извършен опис-заключение по образуваната при
застрахователното дружество щета № 44012132105285/24.02.221г., в която е посочено
че са увредени предна лява лайсна на калник пред лява врата, подкалник ПВЦ преден
ляв, колобран преден ляв и кора под предна броня. Направена е калкулация на щетата,
като е определена оценка от 363,81лв. и е издаден ликвидационен акт за тази сума. С
платежно нареждане от 21.05.2021г. тази сума е преведена по сметка на доверения
сервиз, извършил ремонта /л. 21/.
За изясняване на точните обстоятелства около настъпването на събитието,
включително местоположението, по делото е разпитан като свидетел М. Р. – водачът
на превозното средство. В показанията си посочва, че е собственик на л. а. „Субару
Форестър“ с рег. № ************* и основно той го управлява, но не си спомня точно
за претърпян инцидент през 2021г. Впоследствие разказва, че през пролетта на 2021г.
влязъл в „някаква шахта, правоъгълна, и някакъв капак се обърнал и ударил колата
отдолу“. Посочва, че имал 2 подобни инцидента – единият в кв. Витоша, а другият в
кв. Овча купел в гр. София, но не знае дали бил с личния или със служебния си
автомобил. Уточнява, че в единия случай минал през бетонен капак, който затварял
някаква шахта, и когато минал през него, едната страна се вдигнала нагоре и увредила
автомобилът в предна лява част – калник, подкалник. Това се случило в кв. Овча купел
на ул. „Народен герой“ извън платното на пътя, на „нещо като паркинг, поляна“. При
другото събитие в кв. Витоша минал през някакво коренище, като там щетите били
повече вдясно. Посочва, че /населено място/ не му говори нищо.
Съдът намира, че събраният доказателствен материал, включително показанията
на свидетеля, не са достатъчни за провеждане на пълно доказване относно настъпване
на инцидент на соченото в исковата молба време и място /на пътен участък,
стопанисван от ответника/, който да е довел до увреждане на застрахован при ищеца
2
автомобил, за което отговорност да носи СО. Въпреки колебливите показания на
свидетеля, същият разказва за два инцидента, настъпили в кв. Овча купел и кв. Витоша
в гр. София. Процесната ул. ***************** не се намира в нито един от тях и не
говори нищо на свидетеля, макар от датата на събитието – 18.02.2021г. до датата на
разпита 13.12.2022г. да не е изминал толкова дълъг период от време. Също така,
уврежданията на автомобила в предна лява част, които съвпадат с тези по
уведомлението, образуваната щета и отремонтираните от доверения сервиз, са резултат
от преминаване върху бетонен капак, който е бил извън платното за движение на
паркинг, поляна според свидетеля. Тоест, не може да се приеме, че инцидентът е
настъпил на път от общинската пътна мрежа, за стопанисването на който отговаря
ответникът. Другият инцидент пък е настъпил в кв. Витоша, където водачът минал
„през някакво коренище“ и може да се направи извод, че при този инцидент свидетелят
е бил със служебния си автомобил, тъй като за инцидента в кв. Овча купел посочва, че
автомобилът му бил отремонтиран в доверен сервиз и не му било изплащано
обезщетение. Следователно, при този случай очевидно автомобилът е бил различен от
процесния и изплатеното от ищеца обезщетение не се отнася за него.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск подлежи на отхвърляне
поради липсата на проведено пълно доказване на правопораждащите претендираното
от ищеца субективно право факти.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който претендира присъждане на юрк. възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в минимален размер от 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, срещу С.о., с адрес: /населено място/, иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
сумата от 378,81лв., от които 363,81лв. регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение и 15,00лв. ликвидационни разноски за ПТП, настъпило на 18.02.2021г. в
/населено място/, с л а. „Субару Форестър“ с рег. № *************, чрез влизане в
необозначена и необозначена дупка на пътя.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на С.о., с адрес: /населено място/, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 100лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3