№ 708
гр. София , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Съдия:Камелия Първанова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000503238 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, 7-ми
състав, в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ПЪРВАНОВА
ДИМИТЪР МИРЧЕВ
при участието секретаря Таня Вълчева сложи за разглеждане докладваното от
Коледжикова гр. д. № 3238/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.05.2020 г. по гр. д. № 8695/2018 г. по описа на Софийски
градски съд са отхвърлени предявените от Л. С. М. против С.Г., Д.Г., М. Г. и
ЧСИ И. Ч. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.441 от ГПК за
заплащане на 34686 лева –обезщетение за пропуснати ползи за периода
21.03.2007-01.01.2014 г., както и предявения само срещу първите трима
ответници искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за връщане на
сумата 15400 щатски долара, поручена на неосъществено основание, и за
мораторна лихва в размер 30000 лева за периода 20.06.2002-13.01.2014 г.
Недоволен от решението е останал ищецът в първоинстанционното
производство Л.М., който го обжалва с въззивна жалба. Излагат се
оплаквания за незаконосъобразност на извода за началния момент на
погасителната давност по иска за върщане на сумата 15400 щатски долара,
както и на извода, че част от исковата сума не е платена от ищеца. Оспорва се
и извода за погасяването по давност на иска за вреди. Искането е
обжалваното решение да бъде изцяло отменено, вместо което да бъде
постановено друго от въззивната инстанция, с което исковете да бъдат
уважени.
Ответниците оспорват въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съгласно чл. 235 от ГПК във връзка с
въведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред първоинстанцонния съд Л.М. е предявил осъдителни искове с
правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.441 от ГПК за сумата 34686 лева и чл.55,
ал.1 – за сумата 15400 щатски долара. Първият иск е основан на извършени от
Й. Г. и ЧСИ И. Ч. неправомерни действия, изразяващи се в разпореждане с
недвижим имот от адв.Г., който е бил предмет на сключен ищеца
предварителен договор, по който ищецът е платил авансово част от цената и
допълнително остатъка до пълния размер. Твърди се, че Г. не е имал право да
се разпорежда с имота, тъй като не е бил надлежно упълномощен от
собственика. По искане от Г. като пълномощник е образувано изпълнително
2
дело за въвод, извършен неправомерно от ответника И. Ч. в качеството на
ЧСИ. Всички изпълнителни действия били неправомерни, тъй като Г. не е
имал пълномощие от името на собственика да образува изпълнително дело.
Междувременно ищецът завел дело за обявяване на предварителния договор
за окончателен, което било прекратено като насочено против
неправосубектна страна – собственицата на имота И. И. била починала през
2000 г., за което обстоятелство ищецът едва тогава разбрал. Отстранен бил
неправомерно от имота, който владеел на основание предварителен договор,
вследствие на което понесъл щети, изразяващи се в лишаването му от
ползване за периода 21.03.2007 г.-01.01.2014 г. в размер на 34686 лева, за
които Г. и Ч. отговарят солидарно. Само срещу Г. е предявен иск за връщане
на сумата 15 400 щатски долара, дадени му като продажна цена по
предварителен договор, който не бил обявен за окончателен.
Ответникът Г. оспорва иска с възражение, че получил суми по
процесния предварителен договор като пълномощник на продавача И. И. (от
нейно име и за нейна сметка). Направил е и възражение на погасяване на
исковете по давност, както и че част от исковата сума му е предадена от Н. Д.
и не се дължи връщането й на ищеца. Оспорвал е по образуваното
изпълнително дале да са извършени незаконосъобразни действия, причинили
вреди на ищеца.
Ответникът ЧСИ И. Ч. е направил възражение за погасяване по давност
на предявения срещу него иск, тъй като правопораждащият факт е извършен
въвод от 21.03.2007 г., а исковата молба е предявена на 13.01.2014 г.
Фактическата обстановка по делото, изяснена от първоинстанционния
съд въз основа на подробен анализ на приетите доказателства, не се оспорва
от страните, поради което липсва основание за нейното ревизиране.
Установените по делото обстоятелства от значение за спора са: сключване на
предварителен договор от 01.06.1999 г. от адв.Й. Г. като пълномощник на
продавачката И. И. и Л.М. като купувач, по който е заплатена левовата
равностойност на 8000 щатски долара. Окончателният договор следвало да се
сключи до 01.09.1999 г., след което да се предаде владението на имота. Към
момента на сключването на предварителния договор в полза на адв.Г. е било
предоставено пълномощно от настойниците на И. И. за извършване на
3
действия по възстановяване собствеността й в България, за управление на
имотите й в България. С друго пълномощно от 04.06.1999 г. те са
предоставили права на адвокат Г. да продаде апартамента на И. И. в гр.***,
бул.”***” № 72. Имотът е продаден на Д. Д. с договор от 24.11.2003 г. –
нотариален акт № 67/2003 г.
С молба от 17.05.2004 г. Л.М. е предявил против И. И. иск за обявяване
на предварителния договор за окончателен. Образуваното производство е
прекратено поради настъпила смърт на ответницата преди исковата молба –
определение от 28.06.2012 г. На 21.03.2007 г. е извършен въвод на
взискателите по изпълнително дело № 20067830460542 на ЧСИ И. Ч. по
изпълнителен лист, издаден срещу Н. .Б. Д..
При тези факти въззивната жалба е неоснователна.
По направените възражения за погасяване на исковете по давност съдът
намира следното:
На първо място следва да се посочи, че доводът на ищеца за липса на
представителна власт на адвокат Г. да получи сумите по предварителния
договор е неоснователен. Както е разяснено в т.2 на Тълкувателно решение №
5 /14 г. на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Следователно ищецът като трето лице за упълномощителната сделка не може
да се позовава на липса на представителна власт на адв.Г. при сключване на
предварителния договор. Заедно с това, ако се приеме тезата на ищеца,
получаването на сумите от адвокат Г. би било при начална липса на
основание, в който случай погасителната давност тече от момента на даването
01.06.1999 г. и към подаване на исковата молба е изтекъл.
Искът с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за връщане на
получени от Й. Г. суми по предварителия договор от 01.06.1999 г. поради
4
отпадане на основанието – невъзможност за сключване на окончателен
договор, се погасява с изтичане на петгодишен давностен срок. По силата на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Както е разяснено в т.7 на ППВС № 1/1979 г., в
конкретната хипотеза давностният срок започва да тече от отпадане на
основанието за даване на сумата. Този момент съвпада с продажбата на имота
на трето лице на 24.11.2003 г., тъй като оттогава е възникнала
невъзможността за сключване на окончателен договор с ищеца. От този
момент е започнала да тече погасителната давност.
Неоснователно е позоваването от жалбоподателя на съдебната практика,
според която погасителната давност за предявяване на иска за връщане на
даденото по предварителния договор започва да тече от влизане в сила на
решението, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Тази практика се основава на разбирането, че давността започва да тече от
момента, в който е установена пречка за сключване на окончателния договор.
При сключен предварителен договор за купувача възникват едновременно
правото му да иска обявяване на окончателния договор по реда на чл.19, ал.3
от ЗЗД и право на разваляне на договора по реда на чл.87 от ЗЗД. Правото да
се иска връщане на даденото по договора е последица от упражненото
разваляне на същия при някоя от хипотезите на чл.87 от ЗЗД. По принцип
страната по договора, която е изправна, може да избира кое от тези права да
упражни – дали да иска обявяване за окончателен на предварителния договор
или да иска развалянето му и връщане на даденото без основание. В случая е
била налице хипотезата на чл.87, ал.2 от ЗЗД, тъй като с прехвърлянето на
имота на трето лице изпълнението по предварителния договор е станало
невъзможно. Следователно за купувача по предварителния договор е
преклудирана възможността да иска обявяването му за окончателен, както и
да развали договора на основание прекратяване производството по иска по
чл.19, ал.3 от ЗЗД. Той разполага единствено с възможност да иска разваляне
на договора и връщане на даденото по него, тъй като това право е възникнало
по-рано. По силата на чл.87, ал.5 от ЗЗД правото на разваляне на
предварителния договор се погасява с петгодишна давност. От датата на
прехвърлянето – 24.11.2003 г. е започнала погасителната давност за
предявяване на иска по чл.87, ал.2 от ЗЗД. След 24.11.2008 г. и при
5
направеното възражение е погасено правото на разваляне на договора като
потестативно право да се внесе правна промяна като се заличат последиците
на сключения договор на основание чл. 88 от ЗЗД. След като се е погасило
правото на разваляне, не може да се породи притезателното право на
неоснователно обогатяване на основание отпадане на договора между
страните и заличаване на неговите последици, респективно възникване на
право да се иска даденото по договора. Правото на разваляне се е погасило на
24.11.2013 г., в момент, предхождащ предявяването на иска на 03.11.2014 г.
Именно поради това не може да възникне право на вземане за връщане на
даденото по договора на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Към момента на
сключване на договора е налице основание за плащане на сумите.
Предварителният договор не се прекратява автоматично с предвидения в него
срок за доброволно изпълнение. Същият продължава да съществува и да
обвързва валидно страните. Всяка може да иска изпълнение на задълженията.
При наличие на договор не може да се иска връщане на сумата. Едва при
отпадане на облигационната връзка, а именно при изявления на изправната
страна за разваляне поради неизпълнение на задължението, може да се
претендира връщане на сумата.
Давността е институт на материалното право. Целта на погасителната
давност е своевременното упражняване на субективните граждански права,
като чрез нея на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни
правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск поради това, че
не е упражнено в определен от закона срок от време.
Необходимостта от придържане към правната сигурност налага извод,
че при осъществено едно основание за разваляне на предварителен договор и
изтичане на давностния срок за предявяване на иска на това основание, ведно
с претенция за връщане на даденото по договора, за купувача не съществува
възможност да развали по-късно договора на друго основание и да иска
връщане на даденото, за който иск погасителната давност не е изтекла.
Ето защо предявеният срещу Й. Г., респективно срещу неговите
наследници, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, ир.3 от ЗЗД е
погасено по давност, изтекла в периода 24.1.2008 г. - 24.11.2013 г.,
6
следователно е неоснователен. Правилно същият е отхвърлен с обжалваното
решение, което следва да се потвърди като краен резултат, при мотивите на
настоящата инстанция.
Неоснователен е и искът за обезщетяване на вреди, претърпени от
ищеца в резултат от действия на ответниците Г. и ЧСИ Ч.. Вредите са
определени от ищеца като невъзможност да ползва имота през процесния
период. Вреди не са настъпили, тъй като ищецът не е владял имота на правно
основание, даващо му обосновано очакване, че ще ползва имота или ще
получи граждански плодове от него за периода 21.03.2007 г.-01.01.2014 г.
Заедно с това исковете на това основание са погасени по давност, тъй като са
предявени след изтичане на давностния срок, започнал в деня на въвода,
когато ищецът е отстранен от имота – 21.03.2007 г. Неоснователен е доводът,
че по време на висящността на производството по иска с правно основание
чл.19, ал.3 от ГПК давност не е текла. Производството по този иск не касае
настоящото вземане, поради което разпоредбата на чл.115, ал.1, б.ж от ЗЗД е
неприложима. На отхвърляне подлежи и акцесорният иск за лихва върху
претендираното обезщетение. Правилно исковете се отхвърлени от
първоинстанционния съд.
В обобщение, обжалваното решение е правилно като краен резултат и
следва да се потвърди.
С оглед на този изход на спора, жалбоподателят следва да бъди осъден да
заплати на ответника ЧСИ И. Ч. разноски в размер на 1896 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.05.2020 г. по гр. д. № 8695/2018 г. по
описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Л. С. М. да заплати на ЧСИ И. Ч., гр.*** разноски в размер на
1896 (хиляда осемстотин деветдесет и шест) лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
7
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на преписи.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
8