Решение по дело №211/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 112
Дата: 20 февруари 2024 г. (в сила от 19 февруари 2024 г.)
Съдия: Лилия Недялкова Георгиева
Дело: 20241100600211
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Лилия Н. Г.а
Членове:Биляна М. Вранчева

Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Г.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100600211 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба повереника на дружеството граждански
ищец „А.Б.“ ЕООД (с предишно наименование „С.Б.“ ООД) срещу присъда от
01.12.2022 год. по НОХД № 13345/202018 г. по описа на СРС, НО, 1 състав в
гражданско-осъдителната й част. С присъдата, М. П. М. е осъден да заплати
на горното дружество сумата от 356,80 лева, ведно със законната лихва,
считано от 13.08.2009 год. до окончателното изплащане на сумата и е
отхвърлен предявеният граждански иск в останалата му част до сумата от
5736,54 лева, като неоснователен и недоказан. С посочения съдебен акт, М. е
осъден да заплати и сторените по делото разноски в размер на 300 лева, 50
лева държавна такса върху размера на уважения граждански иск, както и 5
лева държавна такса за служебно издаване на 1бр. изпълнителен лист.
Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. Излагат се доводи, че неправилно СРС е
приел, че гражданския иск е предявен за сумата от 5736,54 лева и се иска
изменение и отмяна на присъдата, в частта в която не е уважен гражданския
иск и респективно се иска съдът да се произнесе по същия, така, както е бил
предявен и да се уважи до пълния му размер от 10041,26 лева.
С жалбата, се прави и искане „подсъдимият“ да заплати на „А.Б.“
ЕООД (с предишно наименование „С.Б.“ ООД) с ЕИК ****, сумата в размер
на 10041,26 лева, ведно със законната лихва считано от 27.10.2009 год. до
1
окончателното плащане, като обезщетение за причинените на гр. ищец
имуществени вреди, както и сторените от него разноски в пълния им размер
от 4170 лева, ведно с тези направени пред Софийски градски съд.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът на
гражданския ищец поддържа подадената въззивна жалба и моли същата да
бъде уважена, ведно с изложените съображения в представените
допълнителни писмени съображения. Сочи, че предявеният иск е за сумата от
10041,26 лева и желае същият да бъде разгледан именно в този размер.
Обосновава се с наличните по делото доказателства и намира, че гражданския
иск следва да бъде уважен в пълния му размер, тъй като увреждането е
причинено от „подсъдимия“ на гореописаното дружество. В заключение, се
иска да бъдат възложени на М. М. и всички разноски сторени в
производствата, приложени към делото от гражданския ищец пред всички
инстанции.
Представителят на СГП пледира, че въззивната жалба е основателна и
намира, че постановената присъда е неправилна, доколкото по наказателното
производство е бил предявен и приет за съвместно разглеждане граждански
иск в размер 10041,26 лева. Според прокурора, районният съд е дължал
произнасяне именно в предявения размер и като се е произнесъл с присъда
само и единствено за сумата от 5736,54 лева е допуснал съществено
нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане.
Ответникът по гражданският иск (доколкото фигурата на „подсъдим“
вече не съществува, тъй като наказателното производство срещу М. М. е
прекратено изцяло), в предоставеното му право на защита заема позиция, че
предявеният граждански иск е абсолютно несъстоятелен и желае да бъде
отхвърлен, тъй като според него Съдът вече е взел решение. В предоставената
му възможност да се изкаже последен, М. М. заявява, че желае да бъде
оправдан или да бъде потвърдено решението на предната инстанция.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и
извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:
В производството пред Софийския районен съд са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са основания за отмяна на
атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд.
От материалите по делото се установява, че приложеното към
настоящето НОХД №5486/2012 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 6
състав е било образувано по внесен в Софийския районен съд обвинителен
акт, с който на М. М. е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Преди даване
ход на съдебното следствие (в съдебно заседание от 18.09.2013 год.) по така
2
повдигнатото обвинение, първоинстанционният съд е приел за съвместно
разглеждане предявеният по делото граждански иск от страна на увреденото
юридическо лице срещу М. за сумата от 10041,26 лева за причинени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увредата, а именно от 27.10.2009 год. В хода на първоинстанционното
съдебно следствие (в съдебно заседание на 29.06.2015 год.), СРС е допуснал
изменение на обвинението за престъпление по чл. 217, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК. С протоколно определение от 12.10.2015 год., първоинстанционният
съд е прекратил наказателното производство на основание чл.289, ал.1 вр.
чл.24, ал.4 от НПК, а именно поради това че деянието по чл.217, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК предвид текста на чл.218б, т.1 от НК е от частен характер и
е приел, че е недопустимо произнасянето поради тази причина по предявения
граждански иск. Определението е обжалвано от повереника на гражданския
ищец “С.Б.“ ООД, като с Решение №573 от 04.05.2016 год. по ВНЧД
№5077/2015 год. на Софийски градски съд, НО, 1-ви въззивен състав,
частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима и е върнал
делото на Софийски районен съд за произнасяне по гражданския иск.
Постановената присъда от 30.11.2016 год. по НОХД №5486/2012 год. по
описа на Софийски районен съд, НО, 6 състав в гражданско – осъдителната
част е била отменена по въззивна жалба на повереника с Решение №869 от
01.08.2018 год. по ВНОХД №1981/2018 год. по описа на Софийски градски
съд, НО, 10 в.с. Присъдата е била отменена поради това, че делото е
разгледано от незаконен състав и предвид обстоятелството, че е налице липса
на мотиви досежно отхвърлената част на гражданския иск за сумата от
4068,13 лева. С цитираното решение, делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на Софийския районен съд.
След връщането на делото в Софийски районен съд, е било образувано
НОХД №13345/2018 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 1 състав, по
което е била постановена присъдата, предмет на настоящето въззивно
производство.
Задължението, което е имал първоинстанционният съд е да се
произнесе по предявения гражданския иск в пълнота, независимо от
въпросите, разисквани във връзка с наказателната отговорност. Това следва
от обстоятелството, че основанието на гражданския иск в наказателния
процес е деянието, а не престъплението, то дори съдът да не може да се
произнесе по въпроса дали деянието съставлява престъпление, остава
задължението му да вземе отношение по въпроса дали не налице деликт, от
който произтича гражданска отговорност. Произнасяне по предявения
гражданския иск в наказателното производство се дължи и при настъпване на
някое от основанията по чл. 79, ал. 1 от НК, дадено с ТР № 1 от 04.02.2013 г.
на ВКС. Съгласно мотивите към посоченото ТР, "Гражданската отговорност
в наказателния процес може да бъде потърсена и без да е установена
наказателна отговорност на дееца. Правомощие е на наказателния съд да се
произнесе по гражданския иск, приет за съвместно разглеждане, не само при
3
осъдителни, но и при оправдателни присъди, като го задължава да постанови
законосъобразен и обоснован съдебен акт в частта за гражданско - правната
претенция".
Произнасяйки се с постановената присъда от 01.12.2022 год.,
първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение от
първоинстанционният съдебен състав, а именно липсва произнасяне по целия
размер на приетия за разглеждане в наказателното производство граждански
иск. От постановеното в съдебното заседание на 18.09.2013 год. протоколно
определение, се установява че приетия за съвместно разглеждане граждански
иск от ощетеното юридическо лице срещу М. М. е за сумата от 10 041,26 лв.
Именно по този иск първоинстанционният съд е дължал разглеждане и
произнасяне след прекратяване на наказателното производство по делото. В
проведени съдебни заседания на 25.02.2019 год. и на 16.05.2022 год., Съдът е
докладвал на страните предявения граждански иск, но впоследствие, с
постановената присъда се е произнесъл по иск за сумата от 5 736,54 лв.
Липсата на произнасяне в обжалваната присъда по целия приет за
разглеждане в първоинстанционното производство граждански иск за сумата
от 10041,26 лева, представлява нарушение на разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т.
10 от НПК, което е особено съществено, като се има предвид, че именно
произнасянето по гражданския иск е било единственият предмет на
постановената присъда. Независимо, че в мотивите си районния съд е
изложил мотиви, извършеното редуциране на размера на предявения
граждански иск, без да е било налице изявление от гражданския ищец, до
размера на очертаните имуществени вреди съобразно измененото обвинение
по чл.217, ал.1 вр. чл.26, ал. 1 от НК, а именно от 10041,26 лева на 5736,54
лева, се явява незаконосъобразно. Произнасянето по целия предявен размер
на гражданския иск е задължително за съда и е задължителен реквизит на
присъдата (в този смисъл е Решение №75 по НД №823/2010 год. на трето НО,
ВКС, Решение № 215 по НД № 142/2010 год. на второ НО на ВКС и ТР №
1/2013 г. на ОСНК на ВКС). В случая, в постановения съдебен акт липсва
диспозитив и произнасяне на контролирания съд по пълния размер на
предявения граждански иск в наказателното производство. Действително,
гражданският иск има акцесорен характер в наказателното производство и е в
зависимост от решаването на въпросите, свързани с повдигнатото обвинение,
но гражданската отговорност може да съществува и без да налице
наказателна отговорност. Такива са случаите на престъпна обективна или
субективна несъставомерност на инкриминираното деяние, при които не е
изключен гражданският деликт; при последвал Закон за амнистия; съответно
при погасена наказателна отговорност, поради изтичане на предвидената
в наказателния кодекс давност. В случая Съдът е следвало да отхвърли
гражданско – правната претенция до пълния предявен размер от гражданския
ищец, а не да редуцира самостоятелно същия. В този смисъл с постановената
присъда, Софийският районен съд не се е произнесъл по гражданския иск в
предявения размер, а съгласно ППВС № 1/81 г. (т.2), когато съдът не се
4
произнесъл по гражданската претенция е налице непълнота на съдебния акт и
това е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.
301 от НПК, тъй като е довело до ограничаване на правата на гражданския
ищец. Допуснатото нарушение налага отмяна на постановената присъда и
връщане на делото за ново съгласно нормата на чл.334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2
вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Така установените процесуални нарушения не
могат да бъдат отстранени във въззивното производство, тъй като въззивния
съд не може да се произнесе за първи път с въззивен съдебен акт по цялата
искова претенция. Именно това е било и едно от основанията при
предходното връщане на делото от Софийски градски съд за ново
разглеждане, с което новия състав на Софийски районен съд не се е съобразил
и е допуснал същото процесуално нарушение.
Допуснатото съществено процесуално нарушение подлежи на
отстраняване чрез ново разглеждане на делото от друг състав на Софийски
районен съд, който ще следва да се вземе отношение и по претендираните от
повереника на гражданския ищец разноски.
Воден от горното и на основание чл.334, т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 от НПК, Софийският градски съд, 4 – ти въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 01.12.2022 г. по НОХД № 13345/2018 г. по описа
на СРС, НО, 1 състав И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на Софийския районен съд.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5