Определение по дело №807/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260089
Дата: 10 март 2021 г.
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20204340100807
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 

 

гр. Троян, 10.03.2021 год.

 

        Троянски районен съд, втори състав, в закрито заседание на десети март, две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

Председател: Светла Иванова

 

при секретаря ………., като разгледа докладваното от съдията Иванова гр. дело № 807 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

 

         На основание чл. 140 ал. І от ГПК съдът след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения иск намира за установено следното:

В Троянски районен съд е образувано гр. дело № 807/2020г. по молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представител Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор,  против М.Д.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,  за сумата 988.55/деветстотин осемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница, формирана от неплатени месечни абонаменти, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойки по Допълнително споразумение от 15.08.2017 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 12.01.2018 г. и Договор  за  лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020 г., сумата 25.00 – двадесет и пет лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата 360.00 – триста и шестдесет лева – адвокатско  възнаграждение, за която е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено възражение в срок от длъжника или връчване на заповедта при условията на чл.47 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

Искът е предявен  в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

Предвид изложеното, съдът счита, че следва да изготви проекто-доклад по делото и същото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание,  поради което

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

 

              НАСРОЧВА гр. дело № 807/2020 г. по описа на Районен съд гр.Троян за открито съдебно заседание на 08.04.2020г. от 13.00 часа, за която дата да бъдат призовани страните, както и на същите да се връчи препис от настоящето определение и от проекто-доклада, а на ищеца - и препис от отговора на назначения особен представител на ответника.

  На основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът ИЗГОТВЯ проекто-доклад:

             1.Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

 Ищецът твърди, че претендираните вземания се основават на споразумение от 15.08.2017 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 12.01.2018 г. и Договор  за  лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020 г

Твърди се, че, ответникът не е заплатил дължими суми за мобилни устройства, лизингови вноски и дължима неустойка.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи претендираната с исковата молба сума, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът се представлява от назначения му особен представител адв.Б.Д. от ЛАК, който е представил отговор, в който  е взел становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Адв.Д. е направил искане предявения иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

2.Правна квалификация на правата претендирани от ищеца  - чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават  от страните   няма такива

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване -  няма такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения /чл. 154, ал.1 ГПК/.

Ищцовото дружество следва да проведе пълно и главно доказване на фактите относно съществуване на облигационно правоотношение по Допълнително споразумение от 15.08.2017 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 12.01.2018 г. и Договор  за  лизинг към него.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията в отговора. При доказване на горните елементи от ищеца, следва да докаже погасяване на търсената сума.

Да се изиска и приложи ч.гр.д.№312/2020г. на ТРС.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекто-доклада, както и да предприемат съответните процесуални действия до първото заседание по делото. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл.147 ГПК /при наличие на нови факти и обстоятелства/.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

                                     

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: